МОТИВИ ПО
НОХД № 8314/2012 г. по описа на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав
Срещу подсъдимия И.А.В. с внесен в съда обвинителен акт
Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение за това, че в периода от
04.08.2012 г. до 06.08.2012 г. в гр.Пловдив, при условията на
продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението,
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК,
и след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66
от НК, в съучастие като съизвършител с А.А.В., ЕГН **********, е отнел чужди
движими вещи, както следва: в периода от 04.08.2012 г. до 06.08.2012 г., чрез повреждане на прегради, здраво
направени за защита на имот е отнел – 1 бр.гайковерт на стойност 40 лв., 1 бр.
Бормашина на стойност 130 лв., 1 бр. Водна помпа за товарен автомобил «Скания»,
модел 144 на стойност 400 лв., 1 бр. Водна помпа за поливане на стойност 60
лв., 1 бр. Пистолет за боядисване марка “Rover” на стойност 260 лв., 1 бр. трифазен кабел с
дължина 150 м.
на стойност 330 лв. /при цена от 2.20 лв. за 1 метър/, 1 бр. монофазен кабел с
дължина 100 метра
на стойност 80 лв. /при цена от 0.80 лв. за 1 метър/, 1 бр. монофазен кабел с
дължина 50 метра
на стойност 40 лв. /при цена от 0.80 лв. за 1 метър/, 2 бр. захранващ кабел по 50 метра всеки на стойност 200 лв. / при цена
от 2.00 лв. за метър/, 3 бр. алуминиеви джанти за лек автомобил „Фолксваген
Голф” на стойност 210 лв. / при цена от 70 лв. за 1 брой/, 2 бр.срязани гуми за
лек автомобил без стойност, 1 бр. топлообменник за товарен автомобил
«Скания», модел 124 на стойност 800 лв., 6 бр. Хидроизолация по 10 кв.м. всяка
на стойност 300 лв./ при цена от 5 лв. за 1 кв.метър/, 5 бр. Алуминиеви
плоскости с размери 270х10 см. на стойност 360 лв. /при цена от 72 лв.за 1
бр./, 2 бр. Алуминиеви джанти за камион «Скания» на стойност 200 лв./ при цена
от 100 лв. за 1 бр./,1 бр. кабел 4х6 с дължина 20 метра на стойност 140
лв./ при цена от 7 лв. за 1 метър/ и 1 бр.хидрофорна система с кабел към нея на
стойност 260 лв. от владението на «С.Д.»
ЕООД гр.Пловдив и на 06.08.2012 г. – 1 бр. стойка за пожарогасител на камион на
стойност 28 лв. и 20 кг.
метални отпадъци от желязо на стойност 8 лв./при цена от 0.40 лв. за 1 кг/ от
владението на «С.Д.» ЕООД гр.Пловдив, или всичко на обща стойност 3846 лв., без
съгласието на ръководството на «С.Д.» ЕООД гр.Пловдив с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1,
т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. с чл.26, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Със същия обвинителен
акт е било повдигнато обвинение и против А.А.В.
за това, че в периода от 04.08.2012
г. до 06.08.2012 г. в гр.Пловдив, при условията на продължавано престъпление, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК, и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК, в съучастие като съизвършител с И.А.В., ЕГН **********,
е отнел чужди движими вещи, както следва: в периода от 04.08.2012 г. до
06.08.2012 г., чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел – 1 бр.гайковерт
на стойност 40 лв., 1 бр. Бормашина на стойност 130 лв., 1 бр. Водна помпа за
товарен автомобил «Скания», модел 144 на стойност 400 лв., 1 бр. Водна помпа за
поливане на стойност 60 лв., 1 бр. Пистолет за боядисване марка “Rover” на стойност 260 лв., 1
бр. трифазен кабел с дължина 150
м. на стойност 330 лв. /при цена от 2.20 лв. за 1
метър/, 1 бр. монофазен кабел с дължина 100 метра на стойност 80
лв. /при цена от 0.80 лв. за 1 метър/, 1 бр. монофазен кабел с дължина 50 метра на стойност 40
лв. /при цена от 0.80 лв. за 1 метър/, 2 бр. захранващ кабел по 50 метра всеки на стойност 200 лв. / при цена
от 2.00 лв. за метър/, 3 бр. алуминиеви джанти за лек автомобил „Фолксваген
Голф” на стойност 210 лв. / при цена от 70 лв. за 1 брой/, 2 бр.срязани гуми за
лек автомобил без стойност, 1 бр. топлообменник за товарен автомобил
«Скания», модел 124 на стойност 800 лв., 6 бр. Хидроизолация по 10 кв.м. всяка
на стойност 300 лв./ при цена от 5 лв. за 1 кв.метър/, 5 бр. Алуминиеви
плоскости с размери 270х10 см. на стойност 360 лв. /при цена от 72 лв.за 1
бр./, 2 бр. Алуминиеви джанти за камион «Скания» на стойност 200 лв./ при цена от
100 лв. за 1 бр./,1 бр. кабел 4х6 с дължина 20 метра на стойност 140
лв./ при цена от 7 лв. за 1 метър/ и 1 бр.хидрофорна система с кабел към нея на
стойност 260 лв., от владението на «С.Д.»
ЕООД гр.Пловдив и на 06.08.2012 г. – 1 бр. стойка за пожарогасител на камион на
стойност 28 лв. и 20 кг.
метални отпадъци от желязо на стойност 8 лв./при цена от 0.40 лв. за 1 кг/ от
владението на «С.Д.» ЕООД гр.Пловдив, или всичко на обща стойност 3846 лв., без
съгласието на ръководството на «С.Д.» ЕООД гр.Пловдив с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1,
т.3, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б”, вр. с чл.26, ал.1,
вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
В рамките на съдебното производство не е бил
предявяван граждански иск.
Представителят на
Районна прокуратура - Пловдив поддържа така повдигнатото срещу всеки от подсъдимите
обвинение изцяло, излага становище по същество, като счита по отношение на
реализиране на наказателната отговорност, че следва на всеки от подсъдимите да
бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано около
средния предвиден в закона размер.
Защитникът на подсъдимия
И.В., адв.Щ., моли за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния
й, като излага становище за недоказаност на обвинението.
Подсъдимият И.В. не взема
конкретно становище по вината, но дава подробни обяснения по делото, заявява,
че поддържа становището на защитника си и предоставя на съда да определи каква
да е присъдата.
Защитникът на подсъдимия
А.В., адв.С., излага становище за недоказаност на част от обвинението, а именно
досежно деянието извършено в периода 04.08.2012 г. – 06.08.2012 г. визирано
като първо в рамките на продължаваното престъпление, като моли по отношение на
второто деяние, включено в състава на продължаваното престъпление, съдът да
приеме, че същото не съставлява престъпление по смисъла на чл.9 от НК и да
оправдае подсъдимия.
Подсъдимият А.В. също не
взема конкретно становище по вината, като дава кратки обяснения, сочи, че
поддържа становището на своя защитник и моли за по-лека присъда.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупността им събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Подсъдимият
И.А.В. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен,
осъждан, с ЕГН **********. Преди инкриминираното деяние подсъдимият И.В.
е многократно осъждан, както следва: По НОХД № 296/96 г. със съдебен акт в сила
от 25.07.1997 г. му е било наложено наказание лишаване от свобода за една
година, отложено с изпитателен срок от три години за престъпление по чл.195,
ал.1 от НК; по НОХД № 31/99 г., със съдебен акт в сила от 03.12.1999 г., му е
било наложено наказание една година лишаване от свобода за престъпление по
чл.195, ал.1 от НК; по НОХД № 123/2002 г., с влязъл в сила на 01.04.2002 г.
съдебен акт, му е било наложено наказание една година лишаване от свобода за
престъпление по чл.195, ал.1 от НК; по НОХД № 208/2003 г., с влязъл в сила на
09.07.2003 г. съдебен акт, му е било наложено наказание глоба от 100 лева за
престъпление по чл.343б от НК; по НОХД № 1222/2004 г., с влязъл в сила на 10.05.2005
г. акт, му е било наложено наказание
четири години лишаване от свобода при строг режим, за престъпление по чл.199 от НК; по НОХД № 1609/2006 г., с влязъл в сила на 17.01.2007 г. съдебен акт, му е
било наложено наказание една година лишаване от свобода при строг режим за
престъпление по чл.196, ал.1 от НК, като наказанията по НОХД № 208/03 г., НОХД
№ 1222/04 г. и НОХД № 1609/06 г. са били групирани и е било определено едно
общо и най-тежко такова от четири години лишаване от свобода; по НОХД № 525/08 г.,
с влязъл в сила на 29.04.2008 г. съдебен акт, му е било наложено наказание една
година лишаване от свобода за престъпление по чл.196 от НК; по НОХД № 2819/2010
г., с влязъл в сила на 07.06.2010 г. съдебен акт, му е било наложено наказание
пробация за престъпление по чл.170 от НК. След датата на инкриминираното деяние
И.В. е осъден и по НОХД № 7931/12 г., с влязъл в сила на 03.01.2013 г. съдебен
акт, на една година и осем месеца лишаване от свобода при строг първоначален
режим за престъпление по чл.196 от НК, извършено на 13.03.2012 г. Това последно
наказание е било приведено в изпълнение на 23.01.2013 г. в Затвора
Пловдив.
Подсъдимият А.А.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин,
с начално образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********. Преди
инкриминираното деяние подсъдимият А.В. е многократно осъждан, както следва: По
НОХД № 616/88 г., със съдебен акт в сила от 04.12.1988 г., му е било наложено
наказание лишаване от свобода за шест месеца, отложено с изпитателен срок от
две години за престъпление по чл.252 от НК, извършено от него като
непълнолетен, като по това осъждане е настъпила реабилитация по право; по НОХД
№ 69/95 г., със съдебен акт в сила от 14.02.1996 г., му е било наложено
наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен
срок от четири години, за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 296/2000 г.,
с влязъл в сила на 29.06.2000 г. съдебен акт му е било наложено наказание една
година и два месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири
години за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 185/2000 г., с влязъл в сила
на 12.03.2001 г. съдебен акт, му е било наложено наказание една година и шест
месеца лишаване от свобода, което е било групирано с наказанието по второто му
осъждане и е било определено едно общо и най-тежко наказание от една година и
шест месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири години;
по НОХД № 135/2000 г., с влязъл в сила на 03.04.2001 г. съдебен акт, му е било
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 150/2001 г., с влязъл в сила
на 24.11.2002 г. съдебен акт, му е било наложено наказание една година и три
месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК, отложено с
изпитателен срок от четири години, като наказанието е било групирано с това по
НОХД № 296/2000 г. с определено общо и най-тежко такова от една година и три
месеца лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от четири години; по
НОХД № 145/2002 г., с влязъл в сила на 20.02.2003 г. съдебен акт, му е било
наложено наказание две години лишаване от свобода за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 35/2003 г., с влязъл в сила на 10.07.2003 г. съдебен акт, му е
било наложено наказание една година и два месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 1449/2002 г., с влязъл в сила на
16.06.2004 г. съдебен акт, му е било наложено наказание две години лишаване от
свобода за престъпление по чл.195 от НК; по НОХД № 2070/2005 г., с влязъл в
сила на 28.06.06 г. съдебен акт, му е било наложено наказание от десет месеца
лишаване от свобода при общ режим за престъпление по чл.346 от НК; по НОХД №
60/2008 г., с влязъл в сила на 22.05.08 г. съдебен акт, му е било наложено
наказание от шест месеца лишаване от свобода за престъпление по 195 от НК и по
НОХД № 6029/2009 г., с влязъл в сила на 13.11.09 г. съдебен акт, му е било
наложено наказание две години и четири месеца лишаване от свобода при строг
режим за престъпление по чл.325, ал.4 от НК.
Дружеството
„С.Д.” ЕООД – гр. Пловдив с управител свидетеля Д.С., притежавало складова база
на адрес в гр. Пловдив, бул.”Ш.С.” № *** където в закрити помещения, заключени
с катинари и на двора, който бил ограден с ограда на места с метална мрежа, се
съхранявали вещи, свързани с дейността на дружеството, като различни машини,
кабели, части за товарни автомобили. В почивните дни - събота и неделя - базата
обкновено не работела, като в същата имало жива охрана. Въпреки това, в някой
от дните 04.08.2012 г. или 05.08.2012 г. / събота и неделя/ била извършена
кражба от складовата база на дружеството, което било констатирано от Началник
склада, свидетеля Н., едва в понеделник на 06.08.2012 г., когато същият отишъл
на работа сутринта. Свидетелят установил, че е налице проникване в едно от
затворените помещения на склада, като бил счупен катинара на вратата му и
откъдето липсвали редица вещи, както и че вещи липсвали и от двора на склада,
като на оградата имало направена неголяма дупка. За горното свидетелят Н.
уведомил управителя, като на място се съставил опис на липсващите вещи и се
установило, че липсват гайковерт, бормашина, водна помпа за товарен
автомобил «Скания», модел 144, водна помпа за поливане, пистолет за боядисване марка “Rover” трифазен кабел с дължина 150 м.,
1 бр. монофазен кабел с дължина 100 метра, монофазен кабел с дължина 50 метра, 2 захранващи кабела по 50 метра всеки, 3 бр. алуминиеви джанти за лек автомобил
„Фолксваген Голф”, 2 бр.срязани гуми за лек автомобил, топлообменник за товарен
автомобил «Скания», модел 124, 6 бр. хидроизолация по 10 кв.м. всяка, 5 бр. алуминиеви плоскости с
размери 270х10 см., 2 бр. алуминиеви джанти за камион «Скания», кабел 4х6 с дължина 20
метра, хидрофорна
система с кабел към нея.
На 06.08.2012 г. подсъдимите И.А. и А.А.,
които били братя, както и малолетния свидетел К., през деня, около обяд, се
придвижвали с каруца, като преминали покрай складовата база на „С.Д.” ЕООД на
бул.”Ш.С.” в Пловдив. Понеже видели дупката в оградата, както и че вътре в
двора на склада и в близост до оградата са складирани вещи от метал,
подсъдимите решили да се възползват от сгодния случай и да откраднат метални
вещи, които по-късно да предадат на пункт за отпадъци срещу заплащане. Затова и
подсъдимите и свидетелят К. се доближили до мястото, слезли от каруцата, като
свидетелят К. се промушил през отвора на оградата и от там започнал да подава
на подсъдимите метални вещи, находящи се в близост до оградата, складирани в
двора на „С.Д.” ЕООД. Сред тези вещи била и метална стойка за пожарогасител на
камион, боядисана в червен цвят, която подсъдимите успели да натоварят в
каруцата, а също и различни железа, възлизащи на общо 20 кг., като при вземане
на вещите и подсъдимите се промушвали през отвора на оградата. В момента, в
който подсъдимият И.В. издърпвал през оградата алуминиева дъска за укрепване
товари на камиони, поведението му и това на другия подсъдим и свидетеля К. било
забелязано от свидетеля Н.. За видяното свидетелят Н. веднага сигнализирал
своите колеги В.Д. и С.К.. Когато Н. тръгнал към каруцата и попитал подсъдимите
какво правят, те, заедно със свидетеля К. побегнали. Свидетелят Д. се насочил
към каруцата с вещите, като видял натоварени в нея стойката за пожарогасител,
винкели и други железа, които преди това се съхранявали в двора на склада.
Същевременно докато се движел видял и че човек излиза от дупката през оградата.
В същото време подсъдимият А.В. бил потеглил вече с каруцата и когато
свидетелят Д. го догонил, той посегнал да го удари, поради което и свидетелят
се отказал да го преследва. Свидетелят К. също избягал от мястото по пътя, а
подсъдимият И.В., който се препънал, бил хванат от свидетеля Н. и отведен в
двора на склада, където бил задържан до идването на полиция. През времето, през
което подсъдимият престоял в двора на склада и до идването на служители на
полицията, същият заявил пред свидетелите Н., К. и Д., че ако го пуснат, ще
каже кои са лицата, които са влизали по-рано в склада и извършили предходната
кражба. За случилото се било уведомено VІ РУП - Пловдив, като на място пристигнали
полицейски служители, един от които свидетелят Ш., на когото било съобщено, че
подсъдимият И.В. е бил забелязан да дърпа от пролуката на оградата вещи. И.В.
бил отведен със служебния автомобил на полицията, от който по-късно осъществил
бягство. Подсъдимият А. И. бил търсен на адреса му от полицаите, но не бил
открит на датата на инкриминираното престъпление.
По-късно
през деня с каруцата подсъдимите предали откраднатите от тях, както и други метални
вещи, на пункта за метални отпадъци, стопанисван от свидетеля А. ***, като
общото тегло на предадените метали било около 63-64 кг., за които им била
заплатена сумата от 22 лева. На 09.08.2012 г. подсъдимите били открити и
задържани.
Така описаната
фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично установена от
събраните по делото в рамките на досъдебното производство и в хода на съдебното
следствие доказателства. В този смисъл съдът кредитира показанията на
свидетелите Ш., С., Н., К. и Д., отчасти и А., дадени пред съда, както и
приобщените чрез прочитането им показания от досъдебното производство на
свидетелите Ш., Н. и А.. Показанията на посочените първи пет свидетели съдът намира за логични и
последователни, дадени добросъвестно, както и в съответствие помежду си и с
останалите кредитирани от съда доказателства, като същите имат значение относно
основните факти от значение за разследването. Косвено в подкрепа на тези
показания са и тези на свидетеля А., особено тези от досъдебното производство,
които са били дадени към момент, значително по-близък до инкриминираните
събития, отколкото при разпита му пред съда. Макар и отчасти и то доколкото са
в съответствие с останалите доказателства, съдът възприема и показанията на
разпитания свидетел К., като тук при преценка достоверността на показанията му,
съдът отчита изводите на приетата съдебно - психиатрична експертиза за него,
както и факта, че е родственик на подсъдимите, а също и че е бил на мястото на
кражбата, поради което и е обясним личащия в известна степен в показанията на
този свидетел стремеж по някакъв начин да се разграничи от извършеното и да го
смекчи. Що се касае до показанията на свидетеля В.В., дадени пред съда, то
същите се разглеждат от състава на съда критично, като се има предвид факта, че
по отношение на основни въпроси, за които е дал показания са налице значителни
противоречия с показанията му от досъдебното производство, прочетени и
приобщени по реда на чл.281 от НПК, както и
поради това, че за свидетеля са налице данни да е осъждан и издирван по
повод на инкриминирания случай и в този смисъл е обясним и неговият стремеж да
се разграничи от инкриминираните събития. Същевременно, видно е, че към момента
на разпита му пред съда свидетелят В., който иначе не е излагал по-рано версия
относно каквато и да било съпричастност към евентуалното предаване на метални
отпадъци на пункт за изкупуване на такива, вече има такава подредена версия,
като участие в развитието на описаните от него събития се приписва съвсем
удобно и неслучайно, според съда, на лице, което е починало междувременно.
Що се касае до
обясненията на подсъдимите, то същите се възприемат отчасти и то доколкото са в
съответствие с останалите кредитирани от съда доказателства, като се разглеждат
и критично, като се има предвид и функцията им на средство за защита.
При постановяване на
присъдата си, съдебният състав взе предвид и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства –
извлечение от Търговския регистър, справки за съдимост, справки от
Затвора – Пловдив, справка от Район Източен на Община Пловдив, удостоверение за
постоянен адрес, справка от VІ РУП, удостоверение за наследници, списък с вещи,
заповеди за задържане на лица, справки от АИС –БДС, справка за лице, установен
извършител на престъпление и за криминалистически регистрации в ЦПР, протокол
за разпознаване на лица, извлечение от правно - информационната система „Сиела”
относно дружество, копия на фактури, характеристични справки за подсъдимите.
От приетото по делото заключение на стоково -
оценъчната експертиза се установява пазарната стойност на
инкриминираните вещи към датата на деянието, която именно дата е
релевантна за наказателното производство. Съдът възприема заключението на
оценъчната експертиза, като обективно и професионално изготвено.
Съгласно приетата по
делото съдебно - психиатрична експертиза за малолетния свидетел К., се
установява, че същият е психично здрав, може да разбира и ръководи постъпките
си, както и да дава достоверни показания за фактите от значение за делото.
Съгласно същата експертиза е прието, че свидетелят е разбирал, че по време на
кражбата се извършва нещо нередно, с което от съда се обяснява и поведението му
посочено по-горе при анализа на показанията му. Съдът кредитира и това
заключение, като счита, че същото е изготвено задълбочено и с необходимите
професионални знания и опит.
На базата на събраните
по делото доказателства, съдът счита, че е доказано от обективна страна
осъществяването само на едното от инкриминираните в обвинителния акт две
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление. Това се отнася за
деянието от дата 06.08.2012 г. Според съдебния състав е доказано по необходимия
категоричен и безспорен начин отнемането на инкриминираните вещи съставляващи –
стойка за пожарогасител и 20 кг. метални отпадъци от желязо, върху които
подсъдимите Василеви са установили и своя трайна фактическа власт, като са
отнели възможността на досегашния им
владелец – ощетеното юридическо лице - да се ползва от тези вещи,
отдалечавайки ги от местопрестъплението и разпореждайки се с тях в своя полза.
Затова е и налице осъществяване на деянието кражба, съгласно неговите обективни
белези, визирани в чл.194, ал.1 от НК. В насока на тези изводи на съда са
категоричните показания на свидетелите, работещи в „С.Д.” ЕООД, както и на
полицейския служител Ш., свидетеля А. и отчасти тези на свидетеля К., а така
също и отчасти самите обяснения на всеки от подсъдимите. Категорично се
установява, че през наличната вече дупка в оградата на склада подсъдимите са
проникнали на територията на двора му, където са се съхранявали множество използвани
метални авточасти, различни железа, също
метални части от оборудване на товарни автомобили, като според свидетеля С.,
след задържане на подсъдимия И.В., се установила липса на алуминиеви дъски,
находящи в непосредствена близост до оградата, а според показанията на
свидетеля Н., в каруцата, ползвана от подсъдимите, се виждали железа, като тези
съхранявани в двора на склада, като същият, като изпълняващ длъжността
„Началник склад” е уточнил, че железата, които били установени след задържането
на подсъдимия И.В., и когато вече са били описани установените по-рано сутринта
липси, били 20 кг. Свидетелят Д. категорично е заявил, че е видял находящата се
преди това в близост до оградата на мястото, където била пролуката, стойка за
пожарогасител, натоварена на каруцата на подсъдимите, както и винкели и железа,
каквито също се съхранявали в двора на базата на дружеството. Относно това, че
му било разказано, че колегите му са забелязали инкриминираните вещи в каруцата,
свидетелства и свидетелят К.. В показанията си свидетелят К. е заявил, че
подсъдимите са взели през дупката в оградата само една тенекия. В тази насока,
в показанията си, свидетелят Н. е заявил да е видял малолетното дете да подава
през оградата алуминиев капак, а свидетелят С. е посочил, че негов служител му
е заявил веднага след задържане на подсъдимия И.В., че е възприел подсъдимите
да дърпат алуминиева дъска от двора. Че задържаният подсъдим бил дърпал през
оградата вещ, е свидетелствал да му е било разказано при явяването му на
местопрестъплението и свидетелят Ш.. Самите подсъдими И.В. и А.В. са посочили в
обясненията си, че И. е слязъл и взел само една ламарина от двора. Впрочем, в
тази насока са и показанията на свидетеля К.. Обяснимо е подобно поведение от
страна на подсъдимите, както и оспорване на факта, че са отнели и други вещи, като се има предвид, че са били възприети и подгонени от свидетеля Н.,
а след това и от други служители в дружеството, именно в момента на изнасяне от
двора на склада на алуминиев капак и осъщественото бързо бягство от
местопрестъплението на подсъдимия А.В. с каруцата с натоварените вътре
инкриминирани вещи. Очевидно е при това, че подсъдимите целят оневиняване по
отношение на вещите, които са изнесли от склада спокойно и необезпокоявано,
преди да бъдат забелязани и за които не са били пряко възприети действията им
от свидетелите в момента на фактическото отнемане на вещите. Както пряко от
показанията на свидетеля Н., който е заявил липса на 20 кг. железа, така и
косвено от тези на свидетеля А. се установява, че действително е било отнето
такова количество метални предмети от владението на ощетеното юридическо лице.
Според съдебния състав
не са налице доказателства, които да обосноват по необходимия категоричен начин
обвинението, касаещо периода от 04.08.2012 г. до 06.08.2012 г. и съставляващо
първото деяние, включено в състава на продължаваното престъпление, при което са
отнети описаните в обвинителния акт по-голям брой вещи, за които се твърди и да
са отнети чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот. В
тази насока, досежно липсата на квалифициращия признак на престъплението по т.3
на чл.195, ал.1 от НК, се събраха категорични доказателства. Така свидетелят Д.С.
е заявил, че счупването на оградата и разбиването на катинара на затвореното
складово помещение, е било установено преди задържането на подсъдимия И.В.,
тоест още сутринта в понеделник на 06.08.2012 г. В тази насока са и показанията
на останалите свидетели, служители в дружеството „С.Д.” ЕООД, като всеки от тях
е заявил, че кражбата от това затворено помещение е станала най-вероятно през
предходните два почивни дни, като нито един от тях не е посочил и да е видял на
06.08.2012 г. извършване на разрушаване на оградата и оформяне на отвор в нея
от страна на подсъдимите, а напротив, посочено е в показанията, че подсъдимите
са забелязани в момента, в който вече са се били промушили през съществуваща
дупка на оградата и са изнасяли вещи от двора на склада. В тази насока с
особено съществено значение е описаното от свидетелите Н. и К. поведение на
подсъдимия И.В. към момента на задържането му, като и двамата са отразили в
показанията си, че подсъдимият, понеже се изплашил и искал да бъде освободен,
посочил, че знае, че предходна вечер други лица са влизали и извършвали кражба
в обекта и той можел да ги посочи, ако го освободят. В тази връзка това
първоначално направено изявление от страна на подсъдимия пред свидетелите,
тогава, когато същият, поради факта, че е бил хванат на местопрестъплението и е
бил притеснен, не е имал достатъчно време да обмисли какво да каже, съдът
счита, че е било направено искрено от негова страна и то се явява индиция
по-скоро в насока на това, че не е участвал с брат си в кражбата на по-голямата
част от вещи в предходните дни, отколкото причина да се направят обратните
изводи, сторени в обвинителния акт. Тук съдебният състав взе предвид
обстоятелството, че в показанията си пред съда, свидетелят В., който иначе в
прочетените му показания от досъдебното производство не е сочил такива
обстоятелства, сега най-обстойно е обяснил, че знае за джанти и кабели /а
впрочем такива са част от инкриминираните вещи от първия времеви период на
обвинението/, които са били предадени в пункт, като излага и версия относно
това, откъде знае същото, както и кой е разполагал и се е разпореждал с тези
вещи. Удобно за свидетеля В. е в тази връзка посочването на лице, което не е
между живите и за което се твърди да е предало вещите, като е наело за целта
подсъдимите с ползваната от тях каруца. Да са ходили те обаче в пункта два
пъти, или в ден, предхождащ датата 06.08.2012 г., свидетелят Е.А. не е заявявал,
нито потвърждавал. Видно от приложения по делото протокол за разпознаване на
лица, свидетелят А. не е разпознал свидетеля В. като лице, което да му е
предавало метали в пункта. Въпреки това обаче, според съдебния състав,
изложената от свидетеля В.В. версия, на фона на твърденията на подсъдимия И.В.
в тази насока относно споделено му от свидетеля В. и друго лице, че били
извършили кражба в същия обект, както и факта, личащ от показанията на
свидетеля В.В., относно това, че същият на практика има информация за отнетите
като вид вещи от първия период на обвинението, сочи на извод за наличие на
сериозна информираност, а от там и за
евентуална съпричастност на този именно свидетел В. към тази първа кражба,
което не е и в противоречие с обясненията на подсъдимия И.В. и обяснява и
неговите изявления пред задържалите го свидетели.
Тоест, в случая липсват преки доказателства,
от които да се направи извод за участие на подсъдимите в първото деяние,
включено в продължаваното престъпление. Не е налице и необходимия обем от
косвени доказателства, които в своята взаимовръзка да водят до единствен извод
относно виновността на подсъдимите по повод на това именно първо деяние. Нито
един от свидетелите - очевидци на престъплението от 06.08.2012 г. не е заявил,
да е видял в каруцата, ползвана от подсъдимите, кабели, водни помпи,
електрически инструменти, джанти, хидроизолация
и пр. Напротив, описани са само стойката за пожарогасител, а останалите
споменати от очевидците вещи са индивидуализирани като винкели, железа,
алуминиева плоскост, или капак.
Поради това и с
присъдата си съдът намери, че следва да признае подсъдимите за виновни в
извършване само на деянието от 06.08.2012 г., като ги оправдае за това да са
извършили деянието, посочено като първо по време в рамките на продължаваното
престъпление, а оттам и досежно вещите, включени в неговите рамки и за
разликата в общата стойност на всички инкриминирани вещи, както и за това
престъплението да е продължавано и извършено чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот.
Иначе, категорично е
установено, че кражбата от 06.08.2012 г. подсъдимите са извършили в съучастие,
като съизвършители, като с оглед установеното от разказа на очевидците и
двамата подсъдими са били слезли от каруцата, единият от тях, с помощта на
свидетеля К., е подавал на другия да товари отнетите вещи в нея, тоест и
двамата подсъдими са участвали в самото фактическо отнемане на вещите, върху
които след това, е установена трайна фактическа власт, като подсъдимият А. И. е
успял да избяга с вещите, с които вещи подсъдимите са се разпоредили по-късно, като са ги предали в
пункта. Деянието в тази насока е било довършено.
Установява се, че по
отношение на всеки от двамата подсъдими то е било осъществено при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК. В тази насока се
вземат предвид по отношение на подсъдимия И.В., описаните по-горе осъждания по
НОХД № 1609/2006 г., както и по НОХД № 525/2008 г. Видно е от справката за
съдимост какви са датите на влизане в сила на тези съдебни актове, както и
какво е съдържанието на определението, с което наказанието по НОХД № 1609/2006 г.
е било групирано с наказания по други дела, но не и с това по НОХД № 525/08 г.
При съпоставка на тези данни се установява, че в случая не са били налице и
пречките по смисъла на чл.30 от НК,
деянието, за което бива признат за виновен подсъдимия И.В., да бъде
квалифицирано като опасен рецидив.
Досежно подсъдимия А.В.,
обстоятелствата по чл.29, ал.1, б.А и б.Б от НК се установяват като налични
поради осъжданията му по НОХД № 60/08 г. и НОХД № 6029/09 г., описани по-горе,
по отношение на които също не е бил изтекъл срокът по чл.30 от НК към
инкриминираната дата.
Поради изложеното и
съдът намери, че следва от обективна страна да приложи с присъдата по отношение
на всеки от двамата подсъдими правната квалификация на извършеното от тях
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.А и
б.Б, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, като във връзка с изложеното по-горе
относно оправдаването им по квалификацията на чл.195, ал.1, т.3 от НК, следва
подсъдимите да бъдат оправдани и за по-тежката квалификация на чл.196, ал.1,
т.2 от НК.
От субективна страна, деянието
е извършено от всеки от подсъдимите при пряк умисъл, като всеки от тях като
извършител е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
последиците му и е целял настъпването им, както и е съзнавал общността на
действията му с другия подсъдим. За целенасочеността на действията на всеки от
подсъдимите и пълното осъзнаване запретеността на извършеното, сочи самото им
поведение към момента на разкриване на действията им, както и последващите
действия по бягство на подсъдимия И.В. от полицаите и укриване на подсъдимия А.В..
Установява се наличието на изцяло користна цел за извършване на престъплението.
По никакъв начин в
конкретния случай не могат да бъдат приети за основателни доводите на защитата
на подсъдимия А.В., относно наличието на малозначителност по смисъла на чл.9,
ал.2 от НК. За да са налице
основанията на посочената разпоредба е необходимо да се установи, че деянието е
малозначително и не е обществено опасно или е с явно незначителна обществена
опасност. Тук следва да се има предвид, че тази характеристика на престъплението
не се определя само на основата на стойността на инкриминираното имущество, но
и на фона на всички данни относно извършване на престъплението и личността на
неговия извършител. Престъплението е такова против собствеността, които
престъпления по вид са със завишена обществена опасност, предвид широкото им
разпространение и обществената нетърпимост към тях, а освен това, в случая
престъплението е извършено през деня без никакво притеснение от страна на
подсъдимите, които са били съдени за такива по вид престъпления и които при
разкриването им са предприели бягство. Поради изложеното и съдът счете, че
деянието, което е извършено не е общественонеопасно, нито пък обществената му
опасност се явява явно незначителна.
Относно индивидуализацията на наказанието за
извършеното от всеки един от подсъдимите престъпление, съдебният състав счете,
че следва да определи същото при условията на чл.54 от НК, но при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Като такива съдът определи факта, че с
обясненията си подсъдимите на практика са способствали за изясняване на делото
от фактическа страна, като в обясненията им, макар и не изрично и не по всички
факти, се съдържа становище относно признаване на вина. Освен това, като
смекчаващо вината обстоятелство се взема предвид ниската стойност на отнетото
имущество. Като отегчаващи вината обстоятелства се вземат предвид за всеки от
двамата подсъдими наличието на предходни множество осъждания, извън тези, които
са взети предвид при определяне на престъплението като извършено при опасен
рецидив. Поради изложеното и като съобрази, че достатъчно за постигане целите
на наказанието и по-специално възпиране на подсъдимите към извършване на
престъпления, поне за срока на наказанието, както и справедливо във връзка с
конкретното престъпление, което не се отличава с по-висока обществена опасност
от обикновените деяния от този вид, съдът наложи наказание лишаване от свобода
за срок от по две години за всеки от подсъдимите. Това наказание по отношение
на всеки от двамата подсъдими се постанови да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, предвид
наличието на основанията на чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
Тъй като са налице данни
за задържане на всеки от двамата подсъдими по реда на ЗМВР за 24 часа, след
това с постановление на РП Пловдив за 72 часа и с мярка за неотклонение
задържане под стража по настоящото дело, съдът с присъдата приложи чл.59, ал.2
от НК и приспадна предварителното задържане – за И.В. от 09.08.2012 г. до
момента, в който същият е започнал да търпи наказание лишаване от свобода по
НОХД № 7931/12 г. – 23.01.2013 г., съгласно приложена справка от Затвора
Пловдив, а за подсъдимия А.В. – от 09.08.2012 г. до влизане на присъдата в
законна сила.
Установи се по делото,
че са налице основанията на чл.25, ал.1, вр. с чл.23, ал.1 от НК по отношение
на наказанията, наложени на подсъдимия И.В. по настоящото дело и това по НОХД №
7931/2012 г. на ПРС, 26 н.с., понеже, деянията по всяко едно от делата, същият
е извършил преди, за което и да било от тях, да е имало влязъл в сила съдебен
акт. Ето защо и с присъдата бе определено едно общо и най-тежко наказание
измежду наказанията по тези две дела, а именно две години лишаване от свобода.
На основание чл.25, ал.2 от НК се приспадна изтърпяното наказание лишаване от
свобода по НОХД № 7931/12 г. от общото наказание, считано от 23.01.2013 г. до
влизане в сила на присъдата, като за общото и най-тежко наказание се определи
първоначален строг режим за изтърпяването му в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип поради наличието на предвидените за това основания в
ЗИНЗС.
Предвид признаването на
всеки от подсъдимите за виновен в извършване на престъпление, на основание
чл.189, ал.3 от НК подсъдимите бяха осъдени да заплатят разделно разноските по
делото от по 220 лева разноски всеки един от тях.
Като причини за
извършване на деянието съдът определи наличието на трайни престъпни навици у
подсъдимите и ниската им правна и социална култура. Мотивите на престъплението
са изцяло користни.
По изложените мотиви и
съдът постанови своята присъда.
Районен съдия:
/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
П.К.