№ 61
гр. Търговище, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101461 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 ал.1 и сл. от КТ.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове:
1. за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 707.26 лв. за 15 работни дни
през м.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане;
2. за неизплатено обезщетение за неизползване платен годишен отпуск за 2020г. и
2021г. в размер на 1711.99 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.10.2021г. до окончателното изплащане;
3. за незаплатен извънреден труд в размер на 1324.35 лв. – за 105 часа в периода от
05.08.2021г. до 22.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
11.10.2021г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди в исковата си молба, че е работила по трудово правоотношение с
ответника по силата на трудов договор № ************., на длъжност „Заместник
директор, административно-стопанска дейност“, на пълно работно време от 8 часа – от 08.00
ч. до 17.00 ч. и определен годишен отпуск от 20 работни дни. Считано от 01.04.2019г. при
същото работно време, основното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на
1200 лв. и ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 10.20 % на
месец. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед №
*************г., считано от 23.08.2021г., на осн. чл.328 ал.1 т.12 от КТ. Към момента на
прекратяване на трудовото и правоотношение не и е изплатено трудовото възнаграждение
за последните отработени 15 работни дни през м.08.2021г. в размер на 707.26 лв., както и
1
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 1711.99 лв. Ищцата
поканила ответника с уведомително писмо от 21.09.2021г. да и заплати посочените суми.
За периода от 05.08.2021г. до 22.вкл.08.2021г. ищцата е положила извънреден труд по
разпореждане и със знанието и без противопоставянето на работодателя извън установеното
за нея работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч., общо 105 часа, възнаграждението за който е
1324.35 лв.
Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати сумите,
както следва: за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 707.26 лв. за 15 работни
дни през м.08.2021г.; за неизплатено обезщетение за неизползване платен годишен отпуск за
2020г. и 2021г. в размер на 1711.99 лв.; за незаплатен извънреден труд в размер на 1324.35
лв. – за 105 часа в периода от 05.08.2021г. до 22.08.2021г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските
по делото. В първото открито заседание и по реда на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато
изменение на иска по чл.224 ал.1 от КТ, а именно увеличение на размера от 1711.99 лв. на
1983.59 лв., съобразно заключението на съдебната счетоводна експертиза. Редовно
призована, ищцата се яви лично в открито заседание и с упълномощен процесуален
представител – адв. Б.Б. от АК-Шумен, който поддържа исковете така, както са предявени и
с направеното изменение по отношение на иска по чл.224 ал.1 от КТ.
Ответникът, подаде в срока и по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор. Признава
съществувалото трудово правоотношение, възникнало по трудов договор ведно с клаузите
по него. Признава по основание исковете за неизплатено трудово възнаграждение по чл.270
КТ и за неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от
КТ, като оспорва единствено размера им. Оспорва изцяло иска /по основание и по размер/
за заплащане на извънреден труд, поради следните съображения: - Никой не е нареждал на
ищцата да присъства на посочените събития и извън работно време; - Ищцата не е
информирала по никакъв начин собствениците на „Бронтес БС“ ООД, че възнамерява да
присъства на посочените събития; - В длъжностната и характеристика няма задължение за
присъствие на събития извън работно време, такава клауза не фигурира и в трудовия и
договор. Редовно призован в открито заседание ответникът няма процесуален представител.
Постъпило е писмено заявление от 21.01.2022г. от адв. И.С. К. от АК-Шумен /л.33 и 81/,
съгласно което ответникът признава вземанията на ищцата за възнаграждение за положен
труд по чл.128 т.2 от КТ и за неизплатен годишен отпуск по чл.224 ал.1 от КТ , до размера,
посочен в назначената по делото експертиза; моли да бъде отхвърлен иска за заплащане на
извънреден труд по чл.150 от КТ, като неоснователен; прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор между страните по делото, а и видно от представените писмени
доказателства, те са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на
трудов договор № ************. , считано от 01.03.2019г. на осн. чл. 67 ал.1 т.1 КТ /за
2
неопределено време/ и прекратено със заповед № *************г., на осн. чл. 328 ал.1 т.12
от КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, считано от
23.08.2021г. Няма спор, че съгласно визирания трудов договор, ищцата е била назначена
на длъжност „Заместник-директор, административно-стопанска дейност“, с място на работа-
Администрация /към хотел-ресторант „Терра Европа“/ , с продължителност на работния
ден-8 часа; с основно месечно възнаграждение в размер на 831 лв., което се изплаща до 15-о
число на следващия месец, за който се отнася по банкова сметка; с допълнително
възнаграждение за ТСППО – 10.20 % и размер на основния и удължен платен годишен
отпуск-20 дни. С последващо допълнително споразумение към трудовия договор
основното месечно възнаграждение е увеличено на 1200 лв., считано от 01.04.2019г. В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на лицето следва да
се изплати обезщетение по чл.224 от КТ в размер на 1901.99 лв. С уведомително писмо от
21.09.2021г. ищцата е поканила работодателя да и изплати дължимото към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение – трудово възнаграждение и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Няма спор, че към момента на предявяване на
исковете – 11.10.2021г. /дата на пощенското клеймо/ работодателят не е изплатил
дължимото трудово възнаграждение и обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
на ищцата.
Тези два иска, с правно основание по чл. 128 т.2 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ
работодателят признава по основание, като точният размер на дължимите суми е установен
от писменото заключение по назначената съдебна счетоводна експертиза, а именно: 707.26
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за отработени 15 дни през м.08.2021г. и 1983.59
лв. – обезщетение за неизползване платен годишен отпуск за общо 33 дни неизползван
отпуск /20 дни за 2020г. + 13 дни за 2021г./. Вещото лице потвърди в открито заседание
писменото си заключение, което съдът прие като обосновано и компетентно изготвено.
Единственият спорен по делото въпрос е дължи ли ответникът като работодател на
ищцата възнаграждение за извънреден труд, при положение, че никой не е
нареждал/разпореждал на ищцата да присъства на посочените събития и извън работно
време; че тя не е информирала по никакъв начин собствениците на „Бронтес БС“ ООД, че
възнамерява да присъства на посочените събития т.е. да работи извънредно; че в
длъжностната и характеристика няма задължение за присъствие на събития извън работно
време, такава клауза не фигурира и в трудовия и договор. Ищцата претендира
възнаграждение за отработени общо 105 часа извънреден труд т.е. над установеното за нея
работно време, което е с нормална продължителност от 8 часа - от 08.00ч. до 17.00часа. в
периода от 05.08.2021г. до 22.08.2021г., като в исковата си молба е описала подробно по
дати събитията/тържества в ресторантите и продължителността в часове на всяко от тях и
допълни в о.з. преди доклада по делото, че на 08.08.21г. събитията са били две, както следва:
на 05.08.2021г.- сватба; на 07.08.21г. -сватба; на 08.08.21г.- годеж и отделно бал; на
11.08.21г.-сватба; на 14.08.21г.-бал; на 20.08.21г.-сватба; на 21.08.21г.-сватба; на 22.08.21г.-
сватба. От представеното от ищцата извлечение от списък със събитията за м.08.2021г.,
3
съставен от ответното дружество, се установява, че така описаните събития както са
планирани и резервации в посочените дати не са отменени. От представените писмени
доказателства в превод на български език /л.93-96/ е видна разменената кореспонденция
между действащия тогава управител на хотел-ресторант „Терра Европа“ – св. Г.А. и г-жа
С./М.С.Е. – един от съдружниците и управителите на „Бронтес БС“ ООД/, от която се
установява, че управителя на дружеството е информиран, че напр. на 05.08.21г. вечерта има
сватба със 150 души; на 07.08. вечерта сватба 180 души; на 08.08. на обяд има бал 170 души
и вечерта годежно тържество 74 души.
За изясняване на спора от фактическа страна съдът разпита трима, посочени от
ищцата свидетели: 1. Г.А., която работила от м.02.2019г. до 21.08.2021г. като Генерален
директор в „Бронтес БС“ ООД, а ищцата била нейн заместник; 2. П.Д. – работила като
камериерка и хигиенист в хотел „Терра Европа“ при същия работодател от 21.05.2020. до
30.11.2021г. и 3. М.Х. – работил на длъжност „барман-сервитьор“ в ресторанта на хотел
„Терра Европа“ от м.04.2019г. до 26.08.2021г. От показанията на св. А. се установи, че още
през 2020г. когато възникнала Ковид кризата, поради пандемията от COVID-19,
собствениците на „Бронтес БС“ ООД решили да намалят персонала в хотел-ресторант
„Терра Европа“ и съкратили от работа салонния управител и част от сервитьорите и
рецепционистите. След като било позволено да работят хотелите и ресторантите в страната,
собствениците на ответното дружество не назначили отново персонал на мястото на
съкратените, а казали, че техните длъжности и отговорности ще бъдат изпълнявани от Г.А.
и от нейния заместник Е.П.. От показанията и на тримата разпитани свидетели се установи,
че ищцата Е.П. като заместник управител е помагала във абсолютно всички дейности,
които следвало да бъдат изпълнени в процеса на работа, започвала е сутрин от 09.00 часа и е
оставала в зависимост от мероприятието до 03.00 часа през нощта, участвала е в приемането
на стоката, подготвянето и подреждането на масите, организирала персонала, по време на
самото мероприятие е трябвало да следи колко хора са дошли, как се издава храната на
клиентите. Е. получавала заплащането, издавала фактури и касови бележки, а окончателното
плащане се извършвало след приключване на събитието. Св. Д. каза, че Е.П. организирала
провеждането на събитията от началото на подготовката , винаги присъствала там и накрая
оставала да помага в почистването, защото ресторанта трябва да е готов след приключване
на мероприятието през нощта за закуската на клиентите на хотела е сутринта. От
показанията на св. Х. се потвърди също, че понеже нямало достатъчно персонал в
ресторанта Е. винаги присъствала на събитията и помагала за нареждането на чашите, за
складирането на алкохола, приключвала касовите апарати, събирала оборота от персонала,
налагало се да помага по-бързо да се почисти след края на мероприятията, за да може
персонала да си тръгне по-навреме от работа. От показанията на тримата разпитани
свидетели се установи, че действително в периода от 05.08.2021г. до 22.08.вкл.2021г. в
основния ресторант и в панорамния ресторант са били проведени събития – сватбени
тържества, годежи и балове така, както са описани по дата, вид и часове в исковата молба.
От писменото заключение по назначената съдебна счетоводна експертиза, т.3, се
4
установи, че общият сбор на извънредния труд за 105 часа съобразно работни и почивни
дни, изчислен на осн. чл.262 от КТ е в размер на 1324.35 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, като ответникът
като работодател, не е изпълнил договорното си задължение към ищцата като работник за
заплащане на месечното трудово възнаграждение в размери и срокове, уговорени в
трудовия договор и не е изпълнил задължението си за изплащане на обезщетение за
неизползван платнен годишен отпуск към момента на прекратяване на правоотношението.
Предявените искове по чл.128 ал.2 във вр. чл.270 от КТ и по чл.224 ал.1 от КТ са доказани
по основание и размер, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 707.26 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за отработени 15 дни
през м.08.2021г. и сумата от 1983.59 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за общо 33 дни неизползван отпуск от 2020 и 2021г., ведно със законната лихва
върху главниците от подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до окончателното
изплащане.
По отношение на предявения иск за заплащане на извънреден труд в размер на
1324.35 лв. – за 105 часа в периода от 05.08.2021г. до 22.08.2021г., с правно основание
чл.143 КТ във вр. чл.150 КТ и във вр. чл.262 КТ, съдът счита следното: Съгласно чл.143 ал.1
от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време.
Извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от
него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното
лице. Разпореждането по своята същност е изрично волеизявление, чрез което се възлага
работа в повече от установеното работно време. При втората хипотеза, от страна на
работника и по негова инициатива се полага работа в повече от установеното работно време
със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или овластеното лице. В този случай
законът е придал на мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на
работника. За полагането на извънреден труд се издава заповед на работодателя, която
следва да бъде съобщена на работника или разпореждането следва да бъде направено устно,
но винаги следва да се доведе до знанието на работника. Извънредният труд се отчита в
специална книга по смисъла на чл. 149 КТ, като от неизпълнението на това задължение
работодателят не може да черпи права. Тази разпоредба на чл.149 от КТ е насочена към
осигуряване закрила на труда на работника или служителя и цели да осуети неправомерно
използване на труда на работника или служителя извън установеното по трудовото
правоотношение работно време, но не предпоставя тази книга като форма за действителност
или за доказване на извънредния труд. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 150 от
КТ, която предвижда заплащане на трудово възнаграждение в увеличен размер за
положения извънреден труд независимо дали същият е положен законно или не (в този
смисъл решение № 1373/08.12.2008 г. на ВКС, Г. К.) Доказването на извънредния труд в
5
рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства -
писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и др. В изложения по-горе
смисъл съдът се придържа към константната практика на ВКС / напр. Решение № 872 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1472/2009 г., IV г. о., ГК; Решение № 136 от 9.06.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 7112/2013 г., III г. о., ГК/ и практика на въззивната инстанция /напр.
Решение от 23.03.2021 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 127/2021 г./.
В конкретния казус, при съвкупна преценка на твърденията на страните и събраните
по делото доказателства, в т.ч. писмените доказателства - извлечение от списък със
събитията за м.08.2021г. и разменена кореспонденция и най-вече свидетелски показания на
разпитаните трима свидетели, съдът намира, че ищцата доказа твърденията си, че въпреки
уговореното в трудовия договор работно време е полагала труд в почивни съботни дни през
релевантния период, който труд е извън установеното за нея работното време по трудовото
правоотношение с ответника и представлява извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1
предлож. 2-ро от КТ. Несъмнено се доказа с гласните доказателства, че ищцата е полагала
извънреден труд със знанието и без противопоставянето на работодателя извън
установеното за нея работно време. Нещо повече, от показанията на св. А. и св. Х., се
установи дори, че поради съкращаване на персонала заради кризата, породена от COVID-19
и последващата липса на персонал в ресторанта и хотела, представляващите дружеството-
работодател гласно са наредили генералният директор и ищцата като заместник-директор
да поемат задълженията и отговорностите на съкратените служители /напр. салонният
управител, част от сервитьори и рецепционисти/. А съгласно т. „ж“ от регламентираните в
трудовия и договор задължения, ищцата като работник/служител е задължена „да
изпълнява и други задачи, съобразно неговата компетентност, които са му изрично
възложени от работодателя или възникват във връзка и с оглед защита на интересите на
работодателя“. За така положения извънреден труд от ищцата през релевантния период
ответникът на основание чл. 150, ал. 1 във връзка с чл. 262 от КТ и дължи увеличение на
възнаграждението в минималните установени в закона размери, поради липсата на
специална уговорка помежду им, отразена в трудовия договор. Този размер на
възнаграждението е изчислен по реда на чл. 262 ГПК от вещото лице по ССчет.Е в рамките
на професионалната му компетентност, което не е оспорено от страните. Съобразявайки
изложеното съдът счита, че предявеният иск е доказан по основание и по размер, поради
което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1324.35 лв.,
представляваща възнаграждение за извънреден труд – за 105 часа в периода от 05.08.2021г.
до 22.08.2021г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.10.2021г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 143 ал.1 предлож.2-ро КТ във вр. чл.150 КТ и чл.262
от КТ.
С оглед изхода на спора, писменото доказателство за направените разходи и списъка
по чл.80 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в
пълен размер – 1188 лв. – за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
6
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела
възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от
тях поотделно. Видно от приложената фактура № ***************г. /л.17/
възнагражденията са определени, както следва: 1. За иска по чл.128 т.2 от КТ – 300 лв.; 2. За
иска по чл.224 ал.1 от КТ – 365 лв. и 3. За иска по чл. 150 от КТ – 325 лв. или общо 990 лв. с
20 % ДДС, който е 198 лв., общата сума за плащане е 1188 лв. и тя действително е
изплатена и осчетоводена на 30.11.2021г. /л.97 по делото/. Така посочените
възнаграждения за трите иска са изчислени, съобразно разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.1 от
Наредбата /за първия иск/ и по чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата /за втория и третия иск/, като за
третия иск следва да е точно 322.70 лв. вместо 325 лв., но по отношение на втория иск /по
чл.224 ал.1 от КТ/ след допуснатото увеличение на размера на иска от първоначално
предявения 1711.99 лв. на 1983.59 лв. съгласно заключението на ССчет.Е адвокатското
възнаграждение следва да е точно 368.85 лв. вместо 365 лв. Така общият размер на
адвокатските възнаграждение за трите иска следва де е 991.55 лв. /300+368.85+ 322.70/ и с
20 % ДДС, който е 981.31 лв., общата сума за плащане би следвало да е 1189.86 лв. Ищцата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер. Съобразно
изложеното по-горе възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.
Ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд – Търговище: сумата от 50
лв. – държавна такса върху уважения размер на иска по чл.128 т.2 КТ; 79.34 лв. - държавна
такса върху уважения размер на иска по чл.224 ал.1 КТ; 52.97 лв. – държавна такса върху
уважения размер на иска по чл.143 ал.1 КТ във вр. чл.150 КТ и чл.262 КТ или общо 182.31
лв. – държавни такси, както и 150 лв. – разноски за възнаграждение по ССЕ, на осн. чл. 78
ал.6 ГПК във вр чл.83 ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БРОНТЕС БС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 13, представлявано от управители Б.Е.
и М.С.Е., заедно и поотделно, действащи чрез пълномощник – адв. И.К. от АК-Шумен,
съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9-13, офис 24, ДА ЗАПЛАТИ на ЕЛ.
СТ. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **************************, действаща чрез
пълномощник – адв. Б.Б. от АК-Шумен, съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ №
9-13, ет.3, кантора 32, сумите, както следва: 707.26 лв. – неизплатено трудово
възнаграждение за отработени 15 дни през м.08.2021г., на осн. чл.128 т.2 Кт и във вр. чл.270
КТ; 1983.59 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за общо 33 дни
неизползван отпуск от 2020 и 2021г. , на осн. чл.224 ал.1 от КТ ; 1324.35 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд – за 105 часа в периода от 05.08.2021г. до 22.08.2021г.,
7
на осн. чл. 143 ал.1 предлож.2-ро КТ във вр. чл.150 КТ и чл.262 от КТ, ведно със законната
лихва върху всяка от трите главници, считано от подаване на исковата молба –
11.10.2021г. до окончателното изплащане , както и сумата от 1188 лв., представляваща
направени разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.1 от
ГПК във вр. чл.5 ал.2 и чл.7 ал.2 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА „БРОНТЕС БС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Търговище, ул. „Стефан Караджа“ № 13, представлявано от управители Б.Е.
и М.С.Е., заедно и поотделно, действащи чрез пълномощник – адв. И.К. от АК-Шумен,
съдебен адрес: гр. Шумен, ул. „Добри Войников“ № 9-13, офис 24 ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд - Търговище сумите, както следва: 182.31 лв. – държавни такси общо върху
уважените искове и сумата от 150 лв. - разноски за възнаграждение по ССЕ, на осн. чл. 78
ал.6 ГПК във вр чл.83 ал.1 т.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.69 ал.1 т.1 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8