№ 77
гр. Елена, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на тринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пейо Ив. Приходков
при участието на секретаря Светлана В. Пашова
като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело №
20214130100410 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск
за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „У.К.Б.“ АД гр. София, чрез адв. К. И. И.
от САК, против Н. И. Г. от с. Ч.. В същата са изложени обстоятелствата, на
които се основа искът. Моли се съда да постанови решение, с което да приеме
за установено по отношение на ответника Н. И. Г. от с. Ч., че дължи на ищеца
„У.К.Б.“ АД гр. София сумата 400.52 лева – главница, представляваща
дължима по Договор за кредитна карта за физически лица № ССIR-304-
00154-2019/15.07.2019 г., сумата 30.97 лева, представляваща лихва за
просрочена главница за периода от 21.08.2020 г. до 19.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 400.52 лева, считано от 20.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, по Заповед от 23.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ЧГрД № 123/2021 г. по описа на Районен съд – Елена. Претендира се
присъждане на разноските, направени по настоящото дело и на разноските,
направени в заповедното производство.
Във визирания едномесечен срок е постъпил писмен отговор на
исковата молба от страна на ответника Н. И. Г., чрез назначения му особен
представител адв. Н. К. Н. от ВТАК. В същия последната взема становище, че
1
предявените искове са допустими, а съгласно приложените към искова молба
доказателства и твърденията в нея и вероятно основателни.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Същият, чрез адв. М. В. Т. от САК, е подал молба, с която поддържа исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът и особеният му представител, редовно
призовани, не се явяват.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид становището на страните, прие за установено следното:
По делото са приети писмени доказателства. Същите не са оспорени от
ответника.
По делото е изслушано заключение, изготвено от вещото лице Т. Г. Б.
по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Същото не е оспорено от
страните и е прието от съда.
При така установената по-горе фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на разглеждане в настоящото производство е
положителна установителна претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. В случая, предявявайки положителен установителен иск, ищецът
следва да установи, при условия на пълно и главно доказване съществуването
на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а длъжникът –
възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на облигационно
правоотношение по повод процесния договор за кредитна карта за физически
лица № ССIR-304-00154-2019/15.07.2019 г., настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца
по конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта
на заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
Относими с оглед източника на правоотношението са нормите на чл. 79,
2
ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
По делото е представен Договор за кредитна карта за физически лица №
ССIR-304-00154-2019/15.07.2019 г., сключен между „У.К.Б.“ АД гр. София и
ответника Н. И. Г., установяващ наличието на соченото облигационно
правоотношение между страните. Установи се също, видно от заключението
на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е
изпълнил задължението си по него и е предоставил уговорената сума.
Установи се и, както бе отразено по-горе, че ответникът Н. И. Г. е
преустановил обслужването на кредита, считано от 15.02.2020 г., като
първото непогасено задължение за минимална погасителна вноска е от
15.02.2020 г. и същата не е заплатена нито на падежа, нито по-късно. Предвид
това заплащането размера на усвоения кредит станал дължим. Възникнали и
задължения за заплащане на лихви. Поради нередовност при обслужване на
кредита и неплащане от страна на ответника на ищеца на минималните
месечни суми за револвиването му на първия били изпратени покани за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на „У.К.Б.“ АД
гр. София, връчени му от ЧСИ Анита Стойнова-Тотева по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК на 27.01.2022 г., с които кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Налице са доказателства относно изискуемостта на вземанията и техния
размер. Условията за обявяване на кредита за изискуем са настъпили към
16.04.2020 г.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
задължението за главница е 400.52 лв. и същата не е заплатена от ответника
на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т. Г. Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства се установи, че размерът на
сумата, представляваща лихва за просрочена главница за периода от
21.08.2020 г. до 19.04.2021 г., е 32.71 лв. От същата не е заплатена от
ответника на ищеца сумата 30.97 лв. В тази насока е заключението на вещото
лице Т. Г. Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният
иск следва да се уважи, като се присъди сумата 30.97 лв.
По отношение на обусловената искова претенция за законната лихва
върху дължимата главница, считано от подаване на заявлението до
3
окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна и
доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало
парично задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи,
считано от подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда –
20.04.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че вземането на ищеца
съществува, а именно ответникът Н. И. Г. с постоянен адрес с. Ч., общ. Елена
и настоящ адрес с. М., общ. Елена дължи на ищеца „У.К.Б.“ АД гр. София
сумата 400.52 лв. – главница, представляваща дължима по договор за
кредитна карта за физически лица № ССIR-304-00154-2019/15.07.2019 г.,
сумата 30.97 лв., представляваща лихва за просрочената главница за периода
от 21.08.2020 г. до 19.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата
от 400.52 лв., считано от 20.04.2021 г. до окончателното й изплащане, по
Заповед № 70/23.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 123/2021 г. по описа на
Районен съд – Елена.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата 85.00 лв., представляваща направените разноски в
заповедното производство по ЧГрД № 123/2021 г. по описа на Районен съд –
Елена, и сумата 1185.00 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 410/2021 г. по описа на Районен съд –
Елена.
Водим от изложените съображения, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на Н. И. Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес с. Ч. № 38, общ. Елена и настоящ адрес с. М. № 6А, общ.
Елена, че дължи на „У.К.Б.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район „В.“, пл. „С.Н.“ № 7, представлявано от
А.Т. и Ц.Г.М., сумата 400.52 лева (четиристотин лева и 52 стотинки) –
главница, представляваща дължима по договор за кредитна карта за
4
физически лица № ССIR-304-00154-2019/15.07.2019 г., сумата 30.97 лева
(тридесет лева и 97 стотинки), представляваща лихва за просрочената
главница за периода от 21.08.2020 г. до 19.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 400.52 лева, считано от 20.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, по Заповед № 70/23.04.2021 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ЧГрД № 123/2021 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА Н. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Ч. № 38,
общ. Елена и настоящ адрес с. М. № 6А, общ. Елена, да заплати на „У.К.Б.“
АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
район „В.“, пл. „С.Н.“ № 7, представлявано от А.Т. и Ц.Г.М., сумата 85.00 лв.
(осемдесет и пет лева), представляваща направените разноски в заповедното
производство по ЧГрД № 123/2021 г. по описа на Районен съд – Елена, и
сумата 1185.00 лв. (хиляда сто осемдесет и пет лева), представляваща
направените разноски в исковото производство по гр. д. № 410/2021 г. по
описа на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елена: _______________________
5