гр.
Сливен, 15.11.2021 год.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Сливен в открито
заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при секретаря Радостина Желева и с участието
на прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия Динчева
касационно наказателно административен характер дело № 157 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на "Делуксе" ЕООД ЕИК *******представлявано от управителя И.Х.И.
чрез адвокат Г.Д. против решение № 122 от 15.07.2021 год. постановено по АНД №
693/2021 на Районен съд Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление
№ 570982- F593047/23.04.2021 год. издадено от началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговското дружество, за
нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева и е осъдено "Делуксе" ЕООД да заплати на НАП разноски по делото в
размер на 80 лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалвания
съдебен акт и отмяна на наказателното постановление или евентуално намаляване
на наложената санкция към предвидения минимум. Излагат се съображения за
допуснати съществени нарушения на производствените правила в хода на административнонаказателното производство. Счита, че
размерът на наложената имуществена санкция е неправилно определен, тъй като
деянието е извършено за първи път.
В съдебно заседание касаторът
не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по касация
редовно призован, не изпраща представител. В представено по делото писмено
становище се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен
поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Съдът след като прецени доводите на страните
и събрания по делото доказателствен материал намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК,
от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С обжалваното решение Районен съд Сливен е
потвърдил наказателно постановление № 570982-F593047/23.04.2021 год. издадено
от началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас в ЦУ на НАП, с което
на "Делуксе" ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева. За да постанови решението
съдът приел фактическата обстановка описана в акта за безспорно установена.
Намерил е, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Обсъдено е
приложението на чл.28 от ЗАНН, както и размера на наложената санкция, като
същият е приет за правилно определен.
В съответствие с изхода на делото съдът е
уважил искането на НАП за присъждане на разноски по делото и е осъдил
дружеството да заплати на НАП разноски в размер на 80 лева.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съдът
следи служебно.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че
при извършена проверка на 13.02.2021 год. в обект ф. с.находящ
се в ***** стопанисван от дружеството жалбоподател било установено, че фактическата
наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно
представен опис на паричните средства е в размер на *** лева. Разчетената
касова наличност от ФУ е в размер на ** лева. Установената промяна /разлика/ в
касовата наличност е в размер на ** лева и представлява въвеждане на пари в
касата, която не е отразена във фискалното устройство чрез операцията „служебно
въведени“ суми. Направен бил извод, че дружеството не е изпълнило задължението
си извън случаите на продажби/сторно операции да
отбележи всяка промяна на касовата наличност
във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
За извършената проверка бил съставен протокол
№ АА 0051120/13.02.2021 год., а въз основа на него бил съставен АУАН № F593047/22.02.2021 год. На 23.04.2021 год. било
издадено процесното НП.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ предвижда задължение за търговците да
регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата), чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. За неизпълнение на това задължение чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000
лв.
Анализът на посочените разпоредби налага
извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във
фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на
продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством
които става това. Т. е., когато търговецът извършва промяна в касовата
наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по
какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в
касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното
фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става
чрез една от операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде
извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната.
Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС.
От събраните по делото доказателства от първоинстанционния
съд може да се направи извод, че дружеството е извършило описаното в НП
нарушение. Това по същество не се оспорва с касационната жалба. Основното
възражение в жалбата касае определения от административнонаказващия
орган размер на санкцията. Както бе посочено по-горе за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ чл. 185, ал. 2,
във вр. с ал. 1 от ЗДДС
предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000
лева. В настоящия случай наложената санкция е в размер на 1100 лева. Наказващият
орган е наложил санкция в по-висок от минималния размер без да изложи мотиви,
както изисква правилото на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, по отношение тежестта на нарушението и отегчаващите
вината обстоятелства. В НП е посочено, че същото се издава на основание чл.27
от ЗАНН, но не са изложени никакви мотиви относно тежестта на нарушението и
отегчаващите и смекчаващи обстоятелства. От изложеното в НП не става ясно какви
са били съображенията на наказващия орган да наложи санкция над минималния
размер, което води до явна несправедливост при определяне на имуществената
отговорност на дружеството.
Районният съд като е потвърдил размера на
наложената имуществена санкция е постановил едно необосновано съдебно решение,
което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се
измени НП като наложената санкция се намали от 1100 лева на 500 лева.
Решението в частта, с която е осъдено
дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 80 лева като
правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, а касационната жалба в тази
част да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция основателна е претенцията на касатора да
присъждане на направените пред Административния съд разноски. Следва да се
осъди НАП да заплати на „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД разноски пред настоящата инстанция в
размер на 300 лева представляващи адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 122 от 15.07.2021 год. постановено по АНД №
693/2021 год. на Районен съд Сливен, в
частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 570982-
F593047/23.04.2021 год. издадено от началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 570982-
F593047/23.04.2021 год. издадено от началник отдел "Оперативни
дейности" Бургас в ЦУ на НАП, с което на „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2
вр. ал. 1 от ЗДДС
е наложена имуществена санкция в размер на 1100 лева като НАМАЛЯ
размера на наложената имуществена санкция на 500 лева.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 122 от 15.07.2021
год. постановено по АНД № 693/2021 год. на Районен съд Сливен в останалата
част.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „ДЕЛУКСЕ“ ЕООД ЕИК *******разноски
по делото за касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ