Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.02. 2022г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет и пети януари
година 2022
В открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Снежана Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4797 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
делото са искове с правно основание чл. 108 от ЗС, чл.59, ал.1 ЗЗД, както и приети по реда на
чл.211 ГПК насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр.чл.79, ал.1 ЗС, и насрещен
иск по чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД
По изложените в искова молба с вх.рег.№471184 от 08.04.2019г.
Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С. ЕГН **********, чрез адв.Х.П. - пълномощник, са
предявили срещу Д.Г.Т., субективно съединени ревандикационни искове по чл.108
ЗС, да бъде признато за установено
спрямо ответника, че ищците са собственици на апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1935.328.1.1, заемащ целия
първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол,
столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97.00 кв.м., заедно с
югозападното зимнично помещение, 43/100 ид. части от общите части на сградата и
43/100 идеални части от дворното място, находящо се в град София, ул. „*****,
цялото от 812 метра, съставляващо парцел VI-23a, в квартал 206-в по плана на
София, м. „Красно село - Боянско V част“, както и за осъждане на ответника Д.Г.Т.
да предаде владението върху посочения недвижим имот. Предявен и частичен иск с
правно основание чл.59 от ЗЗД, за
осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 6 000 лева, частично от глобална
сума от 106 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността ищците да ползват и реализират доходи от собствения им недвижимия
имот за периода от 01.03.2004г. до 08.04.2019г. - датата на подаване на исковата
молба, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата
на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират разноски.
В исковата молба се твърди, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002
год. на Нотариус Д.Т.с рег.№187 от НК, с район на действие СРС, ответницата Д.Г.Т.
е продала на Г.А.С. и Р.Ц.С. собствения си недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНО
ПОМЕЩЕНИЕ (АПАРТАМЕНТ), представляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 68134.1935.328.1.1 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18- 68/02.12.2010г. на Изпълнителния Директор
на АГКК, заемащ целия първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящо се
от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97.00
(деветдесет и седем) кв. метра, заедно с югозападното зимнично помещение,
43/100 (четиридесет и три върху сто) идеални части от общите части на сградата
и 43/100 (четиридесет и три върху сто) идеални части от дворното място,
находящо се в град София, ул. „***** (седем), цялото от 812 (осемстотин и
дванадесет) метра, съставляващо парцел VI-23a, в квартал 206-в по плана на
София, м. „Красно село - Боянско V (пета) част“, при съседи: улица, Н.К.Ш., К.Г.К.и
В.С.П., представляващ имот с идентификатор 68134.1935.328 по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД-18.68/02.12.2010г. на Изпълнителния Директор на АГКК. Твърди
се, че към момента на предявяване на иска ответницата - Д.Т., която не е
собственик, владее описания имот и възпрепятства упражняване на правото на
собственост на ищците. Ищците поддържат, че продължителното, неправомерно
лишаване от владението на описания имот им е причинило значителни имуществени
вреди под формата на пропуснати ползи. Посочват, че след извършената продажба,
ответницата не само, че не е предала владението на имота на ищците (купувачи по
сделката), но тя, със съдействието на нейните родители, всячески е пречела
ищците да установят фактическа власт върху имота. Твърдят, че на 16.01.2004 г.
е осъществен успешно въвод във владение за ищците чрез държавен съдебен
изпълнител по изп. дело №4941-2003/1 отделение - VI участък. Скоро след това,
ответницата Т. със съдействието на своя баща, неправомерно, по скрит начин
(чрез разбиване и смяна на ключалката на входната врата на имота) е
възстановила за себе си фактическата власт върху имота. Ищците посочват още,
през 2016 г. Д.Т. е предявила иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗС, с който е поискала от съда да установи правото й на собственост
на основание давностно владение на процесния недвижим имот. С влязло в сила
Решение № 2181/28.11.2016 г., постановено по гр.д.№2938/ 2016г. по описа на САС,
ГК, VII с-в, предявения против Г.А.С. установителен иск е отхвърлен. Твърди се,
че на 13.07.2018г. Г.С. е отправила Нотариална покана до Д.Т. за предаване по
надлежния ред на фактическото владение върху процесния имот на собственика,
както и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по причина на
неправомерното лишаване от владението на собствения й имот. Ответницата не е
предала владението и не е заплатила обезщетение.
Ответникът Д.Г.Т. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете, като неоснователни.
Твърди, че ищците не са собственици на процесния недвижим имот. Заявява, че тя
не се е явявала пред нотариус за прехвърляне собствеността на недвижимия имот,
не е полагала подпис пред същия, както и не е получавала парична сума
представляваща цена на имота. Посочва, че процесният недвижим имот е продаден
без нейно знание и съгласие, като на това основание поддържа нищожност на
договора за покупко-продажба обективиран в нотариален акт № 77, том I, дело №
71 от 14.06.2002г. В отговора се твърди, че дори да бъде прието, че твърдяната
от ищците покупко-продажба е осъществена, в полза на Д.Т. е изтекла
десетгодишна придобивна давност в периода от 16.06.2009г. до 16.06.2019г., в
който тя владеела процесния недвижим имот.
В срока и по реда на
чл. 211 от ГПК ответницата по първоначалния иск Д.Г.Т. е предявила за
съвместно разглеждане с насрещна искова молба, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, както и иск с пр. основание чл. 124, ал.
1 ГПК, да бъде признато за установено по отношение на Г.С. и Р.С., че Д.Т. е
собственик на основание давностно владение в периода от 16.06.2009г. до
16.06.2019г. на процесния недвижим имот, както и иск за прогласяване на нищожност
на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №
77, том I, дело № 71 от 2002г. сключен на 14.06.2002г.
С определение от
з.с.з. на 02.04.2021г. на основание чл. 211 ГПК, по делото е приет за съвместно
разглеждане предявения от Д.Г.Т. ЕГН ********** срещу Г.А.С. и Р.Ц.С. насрещен
иск /озаглавен
инцидентен установителен иск/ с правно
основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, да бъде признато за установено по
отношение на Г.А.С. и Р.Ц.С., че договор за покупко –продажба обективиран в
Нотариален акт за продажба № 77, том I, дело № 71 от 2002г. сключен на
14.06.2002г., е нищожен поради липса на
съгласие, както и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.79,
ал.1 ЗС да бъде признато за установено по отношене на ответниците, че Д.Г.Т. е
собственик на основание давностно владение осъществявано в периода от 16.06.2009г.
до 16.06.2019г. на недвижим имот – жилище
първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящо се от две стаи,
хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97.00 кв. метра, заедно
с югозападното зимнично помещение, 43/100 идеални части от общите части на
сградата и 43/100 идеални части от дворното място, находящо се в град София,
ул. „*****.
В срока по чл.131 ГПК ответниците по насрещния иск Г.А.С.
и Р.Ц.С., са депозирили отговор, в който е изложено становище за недопустимост
на иска с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, за нищожност на договор
сключен с нотариален акт № 77, том I, дело № 71 от 2002г. сключен на
14.06.2002г., поради наличие на влазло в сила решение №2737/09.05.2011г.
постановено по гр.д.№370/ 2007г. на СГС,
ГО, I – 6 състав, с което е отхвърлен иск на Д.Г.Т. срещу Г.С. с идентичен
предмет. Сочи се, че по предявен от Д.Г.Т.
срещу Г.С. иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, за собственост на основание давностно
владение за процесния имот, също има влязло в сила решение по гр.д.№2965/
2005г. на СРС, ГО, 30 с-в, с което искът
е отхвърлен. Сочи се, че за периода 2005-2017 г. между същите страните са водени граждански дела по
предявени от Д.Т. срещу ищците искове със съответните правни основания и с
предмет процесните имоти. Това се доказва от приобщените по делото съдебни
решения. Към момента на предявяване насрещната искова претенция с правно
основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 124. ал. 1 ГПК има развило се
производство, както по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, така и по реда на чл. 124,
ал. 1 ГПК, приключило с влязъл в сила съдебен акт. Ответниците по насрещните искове поддържат, че
производствата по ГД-2965-2005/СРС, по ГД-19196- 2014/СГС-1-7, по
ГД-370-2007/СГС-1-6 са инициирани при идентична фактическа обстановка, така
както е предявена настоящата насрещна претенция, поради което предявените от
ответницата насрещни искове са недопустими съгл. чл.299 от ГПК. При еветуалност
предявеният от Т. иск за собственост е оспорен като неоснователен, поради
прекъсване на давността на основние чл.116, б.“б“ ЗЗД, както и поради липсата
на постоянна, непрекъсната, спокойна и явна фактическа власт в периода от
16.06.2009г. до 16.06.2019г. Сочи се, че когато владението е придобито с
насилие и по скрит начин, придобивната давност започва да тече от
преустановяване на насилието или скритостта. Позовават се на Решение №2181/
18.11.2016г. постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС, ГК,VII с-в.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника адв.Х.П.
поддържат предявените субективно съединени ревандикационни искове и иска за
обезщетение за пропуснати наемоподобни ползи, като оспорват насрещения иск.
Представят списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.
В съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.Е.Я.
оспорва предявените срещу нея искове и поддържа предявените насрещни искове. Представя
писмена защита и списък по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по
реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет нотариален акт за покупко-
продажба №77, том І, рег.№1804, н.д. №71 от 14.06.2002год. на Д.Т., нотариус с
район на действие-РС София, вписан в регистъра на НК под №187, от който е видно, че ищцата Г.А.С., действаща
чрез пълномощника си Д.Б.е закупила за сумата от 10 000 щатски долара от Д.Г.Т.
жилищно помещение-апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищна сграда на два
етажа, състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре,
застроен на 97 кв.м, заедно със юго-западно зимнично помещение, 43/100 идеални
части от общите части на сградата /идентификационен номер 68134.1935.328.1/ и
43/100 идеални части от дворното място /идентификационен номер
68134.1935.328./, находящо се в гр.София, ул.“*****, цялото от 812 кв.м,
съставляващо УПИ VI-23a, в квартал 206-в, по плана на гр.София, м. „Красно село-Боянско V“, при съседи: улица, Н.К. Ш., К.Г.К.и
В.С.П.- по доказателствен документ за собственост, а по графични данни
съставляващо урегулиран поземлен имот от 812 кв.м., идентичен с УПИ VII-328, в
кв. 186б, по плана на гр.София, местност
„Гърдова глава“, при граници: улица, урегулиран поземлен имот идентичен
с УПИ VIII-329, урегулиран поземлен имот идентичен с парцел X.-334, урегулиран
поземлен имот идентичен с парцел VI-327/дворищна регулация утвърдена със
заповед №РД-09-50-264/27.05.1997г. /л.8-л.9 от делото/
По реда на чл.192 ГПК е прието нот. дело
№71/2002год. на нотариус Д.Т.с рег.№187 от НК./л.132-л.154 от
делото/ Последното е инициирано по молба от 14.06.2002г. на Д.Г.Т.,
като продавач и Г.А.С., чрез пълномощника и Д.Б., като купувач./л.133/ Пред
нотариуса Д.Т. се е легитимирала с нотариален акт за дарение № 37, том ХХ, дело № 3637/1975 г. на нотариус
при СРС, от който се установява, че собствеността върху описания имот
продавачката Д.Т. е придобила от родителите си Г. Т.и В.Т. по силата на
дарение, извършено през 1975 г./л.134-л.135/ При нотариалното изповядване на продажбата, ответницата Т. е представила и Удостоверние
за семейно положение изх.№ 202/
11.06.2002г. издадено от Столична община, р-н Витоша, декларация по чл.226,
ал.1 от ДПК, удостоверние за данъчна оценка от 12.06.2002г., скица на имота от
11.06.2002г./л.137-л.140/ Представена е
и декларация за гражданство жителство и семейно положение на купувача Г.А.С., в
която е отразено, че същата омъжена за Р.Ц.С. ЕГН **********./л.141 от делото/
Предвид възражението на ответницата, че
процесният имот е продаден без нейно съгласие, а нейния подпис е фалшифициран,
по делото е допусната съдебно –
почеркова експертиза.
От приетото от съда, неоспорено от
страните заключение на съдебно – почерковата експертиза с вещо лице Г.И.М. –
криминалист, след проведено сравнително идентификационно изследване е обоснован
извод, че подписът за „продавач“ в нотариален акт за покупко-продажба №77, том
І, рег.№1804, н.д. №71 от 14.06.2002год. е положен от Д.Г.Т.. Като сравнителен
материал вещото лице е използвало документи изискани от МВР Дирекция БДС – заявление за издаване на
документи за самоличност, разписка за получен документ за самоличност, както и
документи приложени по делото, подписани от ответницата. Вещото лице
обосновава, че установените съвпадения по общи и частни признаци са устойчиви,
индивидуални и по обем достатъчни за категоричния извод, че изследвания подпис
за „продавач“ в нотариален акт за покупко- продажба №77, том І, рег.№1804, н.д.
№71 от 14.06.2002год. и в изследваните сравнителни образци от подписа на Д. Т.са
положени от едно и също лице.
Приетото заключение на съдебно –
почерковата експертиза, съдът възприема кат обективно и компетентно дадено.
Видно от приложеното изпълнително дело №
4941/2003 г. по описа на съдия изпълнител при СРС, същото е образувано по молба
на Г.А.С. срещу Д.Г.Т., с искане за въвод във владение в
съгласно изпълнителен лист издаден по гр.д.№7540/ 2003г. на СРС в полза на
ищцата за предаване на владението на жилищно помещение - апартамент, заемащ
целия първи етаж от жилищна сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол,
столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97 кв.м, заедно със
юго-западно зимнично помещение, 43/100 идеални части от общите части на
сградата /идентификационен номер 68134.1935.328.1/ и 43/100 идеални части от
дворното място /идентификационен номер 68134.1935.328./, находящо се в
гр.София, ул.“*****, цялото от 812 кв.м, съставляващо УПИ VI-23a, в квартал
206-в, по плана на гр.София, м. „Красно
село-Боянско V . От протокол за принудително отнемане на вещи, съставен
на 16.01.2004 г. от съдебния изпълнител при СРС Л. М., се установява, че на
същата дата е извършен въвод на взискателя по изп.д. № 4941/2003 г. в имота. На
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство е прекратено
на 26.03.2010 г. с постановление на ДСИ, приложено по делото. Постановлението
за прекратяване е влязло в сила на 27.04.2010 г./л.225-л.228/
От
представените по делото преписи на съдебни решения, се установява още, че в
периода 2005 г. - 17.11.2017 г. между
страните в производството - Г.А.С. и Д.Г.Т., са водени няколко граждански дела
по предявени от Д.Т. искове за собственост върху процесния имот, както и искове за оспорване действителността на
договора сключен с нотариален акт за покупко-продажба №77, том І, рег.№1804,
н.д. №71 от 14.06.2002год.
По предявени от Д.Г.Т. срещу Г.А.С. и Д.Б.Б.
искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) и чл. 472, вр. чл. 474,
ал. 4 от ГПК(отм.) е образувано гр.д.№ 2965/2005 г. по описа на СРС, ГО, 30
състав. С решение от 05.06.2006 г. първоинстанционният съд е отхвърлил исковите
претенции на Д.Т../препис на л.162 –л.164/
Решението е обжалвано от Д.Т.. С решение от 17.05.2007 г., постановено по
гр.д. № 2950/2006 г. по описа на САС въззивният съд е обезсилил решението от
05.06.2006 г. в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 97, ал.
1 от ГПК (отм.), предявен от Д.Т. срещу Д.Б.за установяване правото й на
собственост върху недвижимия имот и е прекратил производството в тази му част
като недопустимо, оставяйки в сила решението в останалата му част. /препис на л.165
–л.166/ Постановеното решение е
допуснато до касационно обжалване по жалба на Д.Т., като с решение № 546/16.06.2009
г., по гр.д.№ 6287/2007 г. Върховният касационен съд, трето ГО, е оставил в сила въззивното решение. /препис на
л.166 – гръб и л.167/
През
2007г. Д.Г.Т. е предявила срещу Г.А.С. иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2
от ЗЗД, вр. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.), като е образувано гр.д. №370/2007 г.
по описа на СГС, ГО, I - 6 състав. С решение № 2737 от 09.05.2011 г. постановено
по гр.д. №370/2007 г. по описа на СГС, ГО, I - 6 състав предявеният иск с правно основание чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.97, ал.1 ГПК от Д.Г.Т., против Г.А.С. за признаване за
установено, че сключеният на 14.06.2002 г. с нотариален акт №77, том І,
рег.№1804, дело №71 от 2002год. на Д.Т., нотариус, с район на действие СРС,
вписан в регистъра на НК под №187 договор за покупко-продажба на недвижим имот
е нищожен, поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен и недоказан./препис на л.254 – л.257 от делото/ Решението
е влязло в законна сила на 27.05.2013 г. след като въззивното решение от
29.11.2012г. по гр.д.4414/2011 на САС, ГК, 8 състав, с което решение №
2737/09.05.2011г. е потвърдено, не е допуснато до касационно обжалване./л.246 –л.253 от делото/
По повод искове с правно основание чл.27 от ЗЗД, вр. чл.30 от ЗЗД, предявени от Д.Г.Т. против Г.А.С., Ц.Т.А.и Д.Б.Б., за
унижожаване на договора сключен с нотариален акт за покупко-продажба №77, том
І, рег.№1804, н.д. №71 от 14.06.2002год., поради заплашване е образувано гр.д.№
3827/2006 г. по описа на СГС, I ГО, 8 състав. С решение от 30.08.2013г. по гр.д.№ 3827/2006 г. на СГС, I ГО, 8 с-в са
отхвърлени исковите претенции по отношение на Г.А.С. и Д.Б.Б.. По отношение на Ц.А.производството
по делото е прекратено като недопустимо./л.259-л.263/
По повод подадена въззивна жалба от Д.Т. е образувано гр.д. № 4531/2013 г. по
описа на САС. С решение № 292/19.02.2014 г. по гр.д.№4531/2013г. на САС въззивният съд е
оставил в сила постановения от СГС акт. Решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 24.04.2014 г./препис на
л.257-л.258/
През
2014г. по предявени от Д.Г.Т. срещу Г.А.С. иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК и искане за отмяна на нотариален акт на основание чл.537,
ал.2 ГПК е образувано гр.д. № 19196/2014г. по описа на СГС, I ГО, 7 състав. С решение от 07.03.2016г.
първоинстанционният съд уважил иска за собственост и отхвърлил искането на
основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт за покупко- продажба
№77, том І, рег.№1804, н.д. №71 от 14.06.2002год. на нотариус Д. Т.. След
депозирана въззивна жалба на Г.С., въззивният съд с Решение №2181/ 18.11.2016г.
постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС, ГК, VII състав е отменил решение №
1950 от 07.03.2016 г., по гр.д. № 19196/2014 г. по описа на Софийски градски
съд, I ГО, 7 състав В ЧАСТТА, в която е признато за установено, по иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по отношение на Г. А.С., че ищцата Д.Г.Т. е
собственик на основание давностно владение на следния имот: жилищно
помещение-апартамент, заемащ целия първи етаж от жилищна сграда на два етажа,
състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на
97 кв.м., заедно със югозападно зимнично помещение, 43/100 идеални части от
общите части на сградата /идентификационен номер 68134.1935.328.1/ и 43/100
идеални части от дворното място /идентификационен номер 68134.1935.328./,
находящо се в гр.София, ул. ******, цялото от 812 кв.м., съставляващо УПИ
VI-23a, в квартал 206-в, по плана на гр.София, и вместо него е постановил
решение, с което е отхвърлен н иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
предявен от Д. Г.Т. против Г.А.С., за
признаване за установено по отношение на Г.С., че ищцата Д.Г.Т. е собственик на
основание давностно владение на основание чл.116 , б.“б“ ЗЗД във вр. с чл.84 ЗС
на следния имот: жилищно помещение-апартамент, заемащ целия първи етаж от
жилищна сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол, столова с бокс, баня,
клозет и антре, застроен на 97 кв.м., заедно със югозападно зимнично помещение,
43/100 идеални части от общите части на сградата /идентификационен номер
68134.1935.328.1/ и 43/100 идеални части от дворното място /идентификационен
номер 68134.1935.328./, находящо се в
гр.София, ул.Прохлада, цялото от 812 кв.м., съставляващо УПИ VI-23a, в
квартал 206-в, по плана на гр.София, м. „Красно село-Боянско V“. /л.21-л.31 от делото/ Решението е влязло в законна сила на 17.11.2017г. след
като с определение №469 от 17.11.2017г. постановено по гр.д. 1792/2017г. на
ВКС, второ ГО, касационният съд не е допуснал до касационно обжалване Решение
№2181/ 18.11.2016г. постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС, ГК, VII състав./л.32 от делото/
По делото не е спорно , че ответницата Д.Т. е във
владение на процесния жилищен имот.
Приета е нотариална покана от 13.07.2018г.,
която ищцата Г.С. е отправила до ответница Д.Т., с искане за предаване по
надлежния ред на фактическото владение върху процесния имот на собственика му –
Г.С. на 29.08.2018г., с оглед отхвърлянето иска по чл.124, ал.1 ГПК на Т.,
както и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи по причина на
неправомерното лишаване на собствениците
от владението на собствения й имот./л.14-л.15 от делото/ Видно от приложената
разписка нотариалната покана е връчена на ответниата Д.Т. лично на 23.07.2018г./л.17 от делото/
От приетото неоспорено заключението на
съдебно-техническа експертиза с в.л. инж. Т.Д., се установява, че общата наемна
пазарна стойност на процесния недвижим имот за период 05.03.2014г. до 05.03.2019г. възлиза на 43
256 лв. Вещото лице пояснява, че имота заема първи етаж от триетажна къща /два
етажа и тавански/ и се състои от две стаи, хол, кухня с бокс, баня, коридор и
тоалетна. При определяне на пазарната стойност е използван метода на пазарните
аналози.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предявените от Г.С. и
Р.С. срещу Д.Т. субективно съединени
искове с правно основание чл. 108 ЗС са
допустими, с оглед поддържаните в исковата молба твърдения. Налице е активна и
пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете.
Ревандикационният иск е средство за
защита вещното право на собственост или на ограничено вещно право и съдържащото
се в него право на владение, накърнено чрез отнемане на фактическата власт
върху вещта. В константната практика на ВКС е прието, че обемът и предметът на
ревандикацията зависят единствено от обема права на ищеца, както и от обема, в
който тези права се накърняват.
По същество: За да бъде уважен
предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищците носят тежестта да установят,
че са налице следните материалноправни предпоставки: 1. Че са собственици на
имотите, предмет на иска на поддържаното от тях деривативно основание –
покупко- продажба; 2. че имотът се намира във владение на ответника; 3. че
ответникът владее имотът без основание. Посочените три предпоставки, подлежат
на пълно и главно доказване, като следва да се установи кумулативното им
наличие.
При преценка на събраните доказателства,
установената фактическа обстановка, възраженията и доводите на страните, съдът
намира, че петиторния иск е основателен и следва да бъде уважен. Ищците се
легитимират като собственици на процесния имот с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002
година на Нотариус Д.Т., с район на действие Софийски Районен Съд, №187 в НК.
Материалната доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК на
нотариалния акт като официален свидетелстващ документ не беше опровергана от
оспорващия ответник. Възражението на
ответницата Т. за нищожност на договора поради липса на съгласие от нейна
страна като продавач, не бе доказано в хода на съдебното дирене. От приетото неоспоренозаключение на изслушаната
по делото съдебно-почеркова експертиза установи по несъмнен начин, че подписът
за „продавач“ в нотариален акт № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002 е
положен от Д.Г.Т.. Безспорно е, че
ответницата Д.Т. е била дееспособна към датата на сключване на сделката по
покупко-продажба. Същата е пълнолетна към 14.06.2002г., като не се твърди да е
поставена под запрещение. От приложеното нотариално дело №71/2002год. на
нотариус Д.Т.с рег.№187 от НК, се установява, че преди изповядване на
процесната сделка е предприела редица действия, в резултат на които се е
снабдила с документи, необходими за оформяне на сделката, действия свързани с
подготовката на сделката и лично е подписала необходимите за нотариалното
производство документи и декларации. Нотариалното удостоверяване е извършено,
без да са допуснати нарушенията, обуславящи нищожност на нотариалния акт,
визирани в чл. 472, вр. чл. 465, чл. 466, ал. 1 вр. чл. 476 вр. чл.474, ал.4 ГПК (отм.) и касаещи личното явяване на участващите в това производство лица.
Чл. 576 ГПК изрично регламентира основанията за нищожност на нотариалните
действия, каквито в настоящия случай не се доказаха от ответника и не са
изводими от доказателствата по делото. С оглед заключението на
съдебно-почерковата експертиза, неоснователни са твърденията, че ответницата не
се е явявал пред нотариус за прехвърляне собствеността на недвижимия имот.
Напротив, от процесния нотариален акт се удостоверява, че на 14.06.2002 г. в
кантората в гр. София на нотариус Д.Т.са се явили Т. и Б., като пълномощник на С..
Установява се, че лицата са направили отразените в Нотариален акт №77/2002г.
изявления, нотариусът им е прочел акта, уговорено е заплащането на цената и
същата е заплатена, страните са го одобрили и са заявили, че разбират правните
му последици, както и са положили подписите си под него.
На следващо място с Решение №2737/09.05.2011,
постановено по гр.д.№ 370/ 2007г. на СГС, ГО, 1-6 съств, е отхвърлен предявения
от Д.Т. срещу Г.С., иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот от
14.06.2002 г., обективиран в Нотариален акт №77/2002 г.; както и за отмяна на
Нотариален акт №77/2002 г. на основание чл.431, ал.2 от ГПК /отм./. Решението е
влязло в законна сила на 27.05.2013 г. и силата на присъденото нещо на този
съдебен акт обвързва страните в настоящия процес.
Предвид на изложеното и с оглед
безспорното обстоятелство, че към 14.06.2002г. ответницата е била собственик на
подавания имот, то покупко –прожбата
сключена с нотариален акт № 77, том I,
рег.№1804, дело № 71 от 2002 година на Нотариус Д.Т.е действителна и е произвела вещно –прехвърлително действие в
патримониума купувача Г.С.. Имотът е закупен по време на брака Г.С. с Р.С.,
поради което по смисъла на чл.19 от СК
от 1985г. /отм./ е придобит в
режим на СИО.
По делото не се спори, че именно
ответницата Т. владее имота. Същата след успешно осъществен от ищцата С. на
16.01.2004 г. въвод във владение за чрез
държавен съдебен изпълнител по изп. дело №4941-2003/1 отделение - VI участък, неправомерно,
по скрит начин (чрез разбиване и смяна на ключалката на входната врата на
имота) е възстановила за себе си фактическата власт върху имота. Ответницата не успя да докаже наличие на
правно основние за владението върху имота. Съдът намира, че направеното
възражение за придобиване правото на собственост въз основа на изтекла давност
в периода от 16.06.2009 г. до 16.06.2019г. за неоснователно. На първо място от
събраните доказателства се установи, че между
същите страни са водени няколко по искове с пр. основание чл.124, ал.1 ГПК предявени от Д. Т.срещу Г.С..
Според чл. 116, б."б" ЗЗД
връзка чл. 84 ЗС придобивната давност се прекъсва с предявяване на иск или възражение.
В практиката на ВКС - например решение № 170 от 11.04.2012 г. по гр. д. №
961/11 г., ВКС, І г.о., решение № 705 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/09 г.,
ВКС, І г.о., решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 895/10 г., ВКС, І г.о.
- се приема, че давностният срок на владение се прекъсва с установителен или
осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственика срещу
владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с
бездействие на носителя на правото. Прекъсването на давността в хипотезата на
чл. 116, б."б" ЗЗД се свързва винаги с действия на носителя на
спорното материално право, насочени срещу лицето, което би могло да се позове на
погасителна или придобивна давност. /
в този смисъл Решение № 179 ОТ 18.10.2013 г.
по гр.д. № 1981/2013 г., ГК., ІІ ГО на ВКС – докладчик съдията К.М./
Видно от мотивите на представения по
делото препис от решение от 05.06.2006 г., постановено по гр. д. № 2965/2005 г.
по описа на СРС, ответницата не е предявила насрещен иск в производството, но
като писмено доказателство по делото е представен нотариален акт № 77, том I,
рег. № 1804, дело № 71/2002 г. на нотариус Д. Т. с рег. №187 в НК с район на
действие СРС, чрез който Г. С. доказва качеството си на собственик на имота. В производството гр.д. № 19196/2014г. по описа
на СГС, I ГО, 7 състав, Г.С. също е навела възражение, че е придобила имота
чрез валидна сделка – покупко продажба, като по делото е представен нотариален
акт № 77, том I, рег. № 1804, дело № 71/2002г. на нотариус Д. Т.. По изложените съображения следва да се
приеме, че Г.С. се е домогнала да обори твърденията на ищцата чрез възражение,
а не е бездействала, признавайки правото на собственост на ищцата. В случай, че
ответницата С. не е направила възражение, че именно тя е собственик на
недвижимия имот, предмет на правния спор, най-вероятно производството е щяло да
приключи с решение в полза на ищцата, вместо да бъде обжалвано пред въззивна, а
по-късно и пред касационна инстанция. /вж.Решение №2181/ 18.11.2016г. постановено по гр.д.№2938
/2016г. на САС, ГК, VII състав/
Възражението е възможен способ за защита
на носителя на оспореното материално право Г.С. в производството, инициирано от
владелеца Д.Т., по предявения от последната иск с правно основание чл. 97, ал.
1 от ГПК (отм.), предмет на гр. д. № 2965/2005 г. на СРС, така и в гр.д.№19196- 2014г.
на СГС, ГО, 1-7 с-в . Налице е хипотеза на прекъсване на придобивната давност
чрез възражение по смисъла на чл. 116, б. "б. ", предл. 2 от ЗЗД,
като нова придобивна давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на
решението по Решение №2181/ 18.11.2016г.
постановено по гр.д.№2938 /2016г. на САС , с което искът по чл. 124, ал.1 ГПК е
отхвърлен, а именно 17.11.2017 г.
Дори да не се приемат горните
съображения за прекъсване на придобивната давност на Д.Т. с възражение,
придобивната давност през процесния период е прекъсната и чрез предявения
ревандикационен иск. Доколкото исковата молба с предявения иск за защита
правото на собственост по чл.108 ЗС е депозирана на 08.04.2019г., преди изтичането на десетгодишната придобивна
давност в процесния период 16.06.2009г. до 16.09.2019г., следва да се приеме,
че релевираното от ответницата възражение за придобивна давност е
неоснователно, тъй кото предявения иск за соббственост е прекъснал придобивната
давност, съгласно по смисъла на чл. 116, б. "б. ", предл.1 от ЗЗД,
във връзка с чл.84 от ЗС.
По
делото не е спорно, като се установява и от приложените съдебни решения по
протеклите искови производства между същите страни, че след извършения въвод
във владение на на 16.01.2004 г., при който Г.С. е била принудително въведена във
владение на процесния имот от държавен съдебен изпълнител, ответницата Д.Т.
отново влязла в имота с помощта на баща си, като владение е установено по скрит
за Г.С. начин и чрез разбиване и смяна на ключалката на входната врата. Един от
признаците на владението е да е явно, т.е. ако то не е установено по скрит
начин, тайно от предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение няма
действие по отношение на предишния владелец, докато трае скритостта, след което
и по отношение на него се превръща в обикновено владение.
Предвид на изложеното, съдът намира, че са
налице и трите задължителни предпоставки на иска по чл.108 ЗС кумулативно,
поради което предявените при субективно съединяване ревандикационни искове с
правно основание са основателни и доказани.
По иска с
правно основание чл.59 от ЗЗД:
Поддържаните от ищците твърдения за спорни
факти, а именно, че е собственик на на жилище, което се ползва и владее без
правно основание от ответната страна, чрез обитаването му за жилищни нужди,
поради което ищцеца пропуска гражданските плодове от вещта, както и направеното
въз основа на твърдяното искане - за заплащане на полученото от ответника без
основание - определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД.
Искът е процесуално допустим - налице
е активна и съответно пасивна процесуална легитимация, както и правен интерес
от водене на процеса, при валидно упражено право на иск от ищеца. Характера на
твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59
от ЗЗД във вр. с чл.93 ЗС, тъй като не се установи, че в полза на ищеца е
налице друга правна възможност за защита на
права му, поради твърдяното, че без правно основание ответницата ползва
жилището чрез обитаване на целия имот, недопускай ги и по този начин ги лишава
от възможността да ползват своята част от имота и да получават в случая
гражданските плодове /наем/ от него.
По
същество: Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова, с което се е обогатил
до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на предявения иск са
увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото на
ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице
предпоставките на трите състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД (с оглед субсидиарния
характер на иска по чл. 59 ЗЗД) и обеднелият да не разполага с друга правна
възможност за защита. (В този смисъл ППВС № 1 от 1979 г.).
В разглеждания
казус са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иск
с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 93 ЗС. С оглед
ангажираните по спора доказателства
съдът приема за безспорно
установено по спора, че ищците са собственици на процесния имот, като фактът на
ползването на жилище от ответницата е
безспорен. В случая не бе установено
ползването на процесния имот -
апартамент от 97 кв. м., заемащ целия първи етаж от къща с административен
адрес гр.София, ул.“*****, да е на правно основание, поради което и при
получаването на облаги от имота е налице разместване на блага, изразяващо се в
получаване на доходи от ответната страна за сметка на имуществото на ищеца, поради
което искът се явява доказан по основание.
В
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК (решение № 55 от
28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС) е възприето
становището, че с иска по чл. 59 ЗЗД, какъвто е настоящия случай, се цели
обезщетение за неоснователно обедняване на собственика, което е за сметка на
неоснователното обогатяване на лицето, което използва неговата вещ. Прието е,
че стойността на обедняването на собственика и стойността на обогатяването на ползувателя
(държателя) са една и съща сума. Тази сума съставлява пазарния наем, който би
се получил за процесния имот. За да определи размера на обезщетението съдът
намира, че следва да вземе предвид изчисленията и изводите, дадени в приетото
заключение на съдебно оценителна експертиза, изготвена от в.л. инж. Т. Д..
Налице
е и обедняване на ищците, изразяващо се в лишаването им от ползата, респ. от наемоподобни доходи от процесния имот, и
съизмеряващо се със средния пазарен наем за имота в течение на процесния
период. Съгласно заключението на съдебно оценителната експертиза по делото,
този среден пазарен наем за процесния период от 05.03.2014г. до 05.03.2019г.
възлиза на 43256 лв., поради което предявения
частичен иск за сумата 6 000лв. е основателен и доказан.
По насрещния
иск с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД:
От приетото решение № 2737 от 09.05.2011
г. постановено по гр.д. №370/2007 г. по описа на СГС, ГО, I - 6 състав, се
установява, че предявеният от Д.Г.Т., против Г.А.С., иск с правно основание
чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД във вр. с чл.97, ал.1 ГПК за признаване за
установено, че сключеният на 14.06.2002 г. с нотариален акт №77, том І,
рег.№1804, дело №71 от 2002год. на Д.Т., нотариус, с район на действие СРС,
вписан в регистъра на НК под №187 договор за покупко-продажба на недвижим имот
е нищожен, поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Решение № 2737 от 09.05.2011 г. по гр.д. №370/2007 г. по
описа на СГС, ГО, I - 6 състав е влязло в сила на 27.05.2013г. /заверен препис на л.254 –л.256/ В производството
по гр.д.№370/2007 г. на СГС, ГО, 1-6 съства Д.Т. е поддържала идентични
фактички доводи и възражения за нищожност на договора от 14.06.2002г. за
покупко – продажба порди липса на съгласие.
Към момента на предявяване насрещната искова
претенция с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД е влязло в сила
съдебно решение по иск по с правно основание чл.26, ал.2,предл.2 от ЗЗД във вр.
с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ от Д.Г.Т., против Г.А.С. по гр.д. №370/2007 г. по описа на СГС, ГО, I - 6 състав,
което е формирало СПН между същите страни, по идентичен предмет.
По тези
съображения производство в частта по насрещния иск с правно основание чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД се явява процесуално недопустимо – образувано при наличие на
абсолютна процесуална пречка – сила на пресъдено нещо между същите страни и по
същия спор и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК, като делото в тази част следва да
се прекрати.
По
насрещния иск за собственост:
Предявените
от Д.Т. субективно съединени искове против Г.С. и Р.С.са с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗС .
По
допустимостта: Налице е активна
и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на исковете
по отношение на процсния имот. Действително с решение постановено по гр.д.
№2965/2005г. по описа на СРС, и решение по гр.д.№19196/2014г. по описа на СГС,
ГО, 1-7 с-в предявените от Д.Г.Т. срещу Г.А.С.
и Д.Б.Б. искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за собственост
върху процесния имот на основание давностно владение са отхвърлени, като съдебните актове са
влезли в сила и са формирали СПН, но в настоящото производство е визиран нов период на давностно вледение, а
именно от 16.06.2009г. до 16.09.2019г., поради което съдът приема искът за
допустим.
По
основателността: По правилата на
доказателствената тежест ищецът следва да следва да установи с
доказателствената си активност /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/, че е титуляр на
правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в неговия патримониум на сочения придобивен способ – оригинерен
или деривативен /чл.77 от ЗС/.Установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е
средство за защита вещното право на собственост и признаването му по съдебен
ред ред.
Давностното владение като придобивен способ
е правен въпрос, разрешаван в правната теория и в константната съдебна
практика, в т. ч. и задължителна такава, като относима към настоящия спор е
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС, предвиждаща "Правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение
на 10 години". В чл. 68 ЗС владението се определя като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. За да е основание за придобиване на имот по давност, владението
следва да бъде постоянно, непрекъснато, явно /не по скрит начин, така, че да може да бъде узнато от собственика/
и спокойно /според теорията означава то да не е установено с насилие, както и
да не е поддържано с насилие/.
В
хода на съдебното дирене ищцата по
насрещния иск не установи поддържаното оригинерно придобивно основание с
изискуемите при кумулативност задължителни елементи на фактическия състав.
Доколкото
предмета на установителния иск е идентичен с направеното възражение за
придобивна давност по главния иск, което
бе разгледано по –горе и са изложени мотивирани съображения за неоснователност
на възражението за придобивна давност, поради което е излишно преповтарянето им.
Предвид на изложеното, съдът намира,
че предявениият насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗС по отношение на процесния имот - апартамент,
представляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1935.328.1.1,
заемащ целия първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящ се от две
стаи, хол, столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97.00 кв.м.,
заедно с югозападното зимнично помещение, 43/100 ид. части от общите части на
сградата и 43/100 идеални части от дворното място, находящо се в град София,
ул. „*****, цялото от 812 кв.м. е недоказан и следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сторените разноски от
общо 2 024лв., съгласно приложения списък на разноските на лист 283 от делото.
С оглед изложеното
и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С. ЕГН **********, чрез адв.Х.П.
– пълномощник, със съдебен адрес ***, срещу Д.Г.Т.
ЕГН ********** с адрес ***,
субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, че ищците Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С.
ЕГН **********, са собственици в
режим на СИО, на основание договор за покупко- продажба сключен с нотариален
акт № 77, том I, рег.№1804, дело № 71 от 2002 год. на Нотариус Д.Т.с рег.№187
от НК на апартамент, представляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1935.328.1.1, заемащ целия
първи етаж от жилищната сграда на два етажа, състоящ се от две стаи, хол,
столова с бокс, баня, клозет и антре, застроен на 97.00 кв.м., заедно с
югозападното зимнично помещение, 43/100 ид. части от общите части на сградата и
43/100 идеални части от дворното място, находящо се в гр.София, ул. „*****,
цялото от 812 метра, съставляващо парцел VI-23a, в квартал 206-в по плана на
София, м. „Красно село - Боянско V част“, при съседи: улица, Н.К.Ш., К.Г.П.,
представляващ имот с идентификатор 68134.1935.328 по КК и КР, одобрени със
Заповед №РД -18.68 / 02.12.2010г. на изп. директор на АГКК, като ОСЪЖДА Д.Г.Т. ЕГН **********, на основание чл.108 от ЗС, да предаде на Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С.
ЕГН ********** владението върху описания имот.
ОСЪЖДА
Д.Г.Т. ЕГН **********, на основаниечл.59 от ЗЗД, да заплати на Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С.
ЕГН ********** сумата от 6 000 лева, частично от глобална сума
от 106 000 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от
невъзможността ищците да ползват и реализират доходи от собствения им
недвижимия имот за периода от 01.03.2004г. до 08.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.04.2019г. – датата на предявяване на иска
до изплащането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Т.
ЕГН **********, срещу Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С. ЕГН **********, иск с пр.
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗС да бъде признато
за установено по отношене на ответниците, че Д.Г.Т. е собственик на основание
давностно владение осъществявано в периода от 16.06.2009г. до 16.06.2019г. на
недвижим имот – жилище първи етаж от
жилищната сграда на два етажа, състоящо се от две стаи, хол, столова с бокс,
баня, клозет и антре, застроен на 97.00 кв. метра, заедно с югозападното зимнично
помещение, 43/100 идеални части от общите части на сградата и 43/100 идеални
части от дворното място, находящо се в град София, ул. „*****, като НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо на основание чл.299, ал.2 ГПК производството
в частта по насрещния иск с правна
квалификация чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД, предявен от Д.Г.Т. ЕГН **********,
срещу Г.А.С. ЕГН ********* и Р.Ц.С. ЕГН **********, да бъде признато за установено по отношение
на Г.А.С. и Р.Ц.С., че договор за покупко –продажба обективиран в Нотариален
акт за продажба № 77, том I, дело № 71 от 2002г. сключен на 14.06.2002г., е нищожен поради липса на съгласие, както и
искането за обезсилване на посочения нотариален акт.
ОСЪЖДА Д.Г.Т. ЕГН **********, да
заплати на Г.А.С. и Р.Ц.С., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2
024лв. разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта с характер на определение с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: