Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2584/11.12.2019г. гр. Пловдив 11.12.2019
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар:
Станка Журналова
Прокурор:
Петър Петров
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2977 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Д.А.Д.,
ЕГН ********** против съдебно решение № 1581/23.08.2019г., постановено по АНД №
8142/2018г. на Районен съд – Пловдив, ХХ н.с., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0432 -00301 от 01.11.2018 г., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване да управлява МПС"
за срок от 24 месеца, както и административно наказание "глоба" в
размер на 10, 00 лв за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са
отнети общо 12 контролни точки.
Жалбоподателят излага касационни
основания за отмяна на решението. Моли за неговата отмяна и съответно отмяна на НП.
Ответникът Първо
РУ на МВР към ОД на МВР Пловдив, редовно призован не изпраща представител и не
дава становище по жалбата.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура
гр. Пловдив дава заключение,
че жалбата
е неоснователна.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Районният съд е бил сезиран с жалба против Наказателно
постановление № 18-0432 -00301 от 01.11.2018 г., с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 2000 лв. и "лишаване да управлява МПС" за
срок от 24 месеца, както и административно наказание "глоба" в размер
на 10, 00 лв за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо
12 контролни точки.
От фактическа страна в хода на
въззивното производство е установено, че на 27.08.2018 г. около 15: 00 ч. в гр.
Пловдив на бул. "Никола Вапцаров" № **жалбоподателят е управлявал лек
автомобил Мерцедес ЦЛК 230 КОМПРЕСОР с рег. № ***, като при извършена проверка
от полицейски служители е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнил
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за употребата на
наркотични вещества и техни аналози. Жалбоподателят не носил и свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява.
Въз основа на това е съставен АУАН,а въз
основа на него и обжалваното НП.
За да го потвърди, районният съд, след
като е разгледал събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства,
е приел,че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка съответства на
обетивно случилите се факти. Била е извършена проверка от служители на МВР,
описани като свидетели очевидци в акта, която проверка завършила в сградата на
01 Районно управление, където от надлежно оправомощен за това служител е и
съставен АУАН.Приел е за установен,а не е и спорен, фактът на управление на МПС
от санкционираното лице, отказът да бъде извършена проверка, липсата на
медицинско изследване въз основа на издадения талон, с което се е осъществил и
съставът на вмененото нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Мотивирано е, че съпоставянето на
свидетелските показания с писмените доказателства,води до несъмнен извод за
извършено нарушение. Мотивирано е и,че съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното, а доказателства, опровергаващи направените
констатации, не са представени, като самият жалбоподател не отрича, че не е
посетил медицинското заведение, посочено му в талона, по причини, които не
могат да се приемат за уважителни, а именно иззети в деня на проверката
документи за управление на МПС.
По отношение на второто констатирано и
санкционирано нарушение, а именно, че в деня на проверката водачът не е носел
свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, то е прието за безспорно
доказано въз основа на гласните доказателства и твърденията на самия жалбоподател.
От процесуална страна е констатирано да
не извършени съществени процесуални нарушения. В тази връзка са представени към
административната преписка надлежни доказателства за компетентност,а именно Заповед
№ 317з-147 от 11.01.2018 г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив,както и заповед №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. Възраженията на
жалбоподателя относно отразените в АУАН свидетели са неоснователни. С оглед
разпоредбата на чл.40 от ЗАНН не е налице процесуална пречка свидетел да е
присъствал при установяване на нарушението и да е свидетел и на съставянето на
АУАН. Още повече,че в случая органите установили нарушението не са разполагали
с правомощия да съставят АУАН и проверката е продължила след спиране на водача
и в сградата на РУ,за което законът също не поставя процесуална пречка. Правилно
е прието,че единият от свидетелите е отразен като очевидец при установяване на
нарушението и при съставянето на акта, а другият като очевидец на нарушението,
което кореспондира с показанията на
свидетелите.
Изложено е още от районния съд,че нарушенията
са описани по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере за какво е
санкциониран и да организира защитата си, а определените наказания са в
съответствие с приложимите санкционни норми.
Касационния съд намира обжалваното
решение за правилно и законосъобразно. Направените касационни възражения не
кореспондират със събраните доказателства и с приложимия материален и
процесуален закон,поради което и са неоснователни. По отношение на същите е
даден правилен отговор с обжалвания съдебен акт.
Ето защо жалбата е неоснователна,а
решението на районния съд следва да се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1581/23.08.2019г.,
постановено по АНД № 8142/2018г. на Районен съд – Пловдив, ХХ н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: