Решение по дело №1343/2020 на Районен съд - Бургас

                                      Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 917                                            16.07.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,         наказателно отделение, XII-ти състав

На осми юли                                                                        година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: К.Сл.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 1343 по описа на съда за 2020 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Т.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** против Наказателно постановление № 18-0769-004452/16.11.2018 г.., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 8121 з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. Поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Ангажира доказателства. Не прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. В писмено становище, изпратено до БРС молят фишът да бъде потвърден. Не сочат доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 19.05.2018 г. около 15:55 часа в гр. Бургас, на ул. „Пети …. в посока от ул. „Транспортна” към хотел „….” до кафе – аперитив „….”, жалбоподателят като водач на лек автомобил – „DR5”, сив металик, с рама № ZJXD3E…, управлявал същия, без да е регистриран по надлежния ред – автомобилът бил без поставени регистрационни табели.

За констатираните нарушения бил издаден акт за установяване на административно нарушение от 19.05.2018 г., който нарушителят подписал, без да посочи възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания на актосъставителя, както и от приложените писмени доказателства .

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.” Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя.

Фактическата обстановка в АУАН не се оспорва от жалбоподателя, но последният излага в жалбата си доводи, че автомобилът е следвало да бъде ремонтиран, поради което е бил придвижен до близък сервиз, едва на няколко метра от автовоза, от който е бил разтоварен. По делото е разпитан св. Петков, който подкрепя тезата на жалбоподателя. С оглед обстоятелството, че показанията на свидетеля, не се подкрепят от приложени по делото доказателства, а единствено от снимка, която съдът не следва да приеме като годно доказателство, показанията му не следва да бъдат кредитирани. По делото няма приложени писмени доказателства, като фактура от сервиза, доказващ проблем на автомобила, договор с автокъщата и т.н, поради което съдът намира тезата на жалбоподателя като защитна, с цел избягване на админстративнонаказателна отговорност.

БРС преценя процесното нарушения като извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат. Разпоредбата на чл. 175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500лв. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание е в минимален размер, явява се справедливо и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчно е за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН.

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че не е налице маловажност на случая. Липсата на вредни последици, не е елемент от състава на нарушението за което жалбоподателят е привлечен към административно - наказателна отговорност. Вмененото му нарушение е на формално извършване. Евентуално последващо поведение по отстраняването на нарушението, за което няма данни по настоящото дело е нормално и очаквано от житейска гледна точка поведение и не може да се счита за някаква особена проява на добросъвестност, която да обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 80 /осемдесет/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Бургас.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                                      Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0769-004452/16.11.2018 г.., издадено от Началник РУП към ОДМВР Бургас, РУ Созопол, упълномощен с 8121 з-515/14.05.2018 г. против Т.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3 предл. 1 от ЗДвП; на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Т.С.Р., ЕГН: ********** да заплати на Сектор Пътна полиция към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 80 /осемдесет/ лева, за направени по делото разноски.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.

 

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О. : К.СЛ.