Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1, 22.01.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
съд – ......., ХІХ гр. с.
На
04.12.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на секретаря :
МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от
съдията а. н. д. № 18 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 145 Административнопроцесуален кодекс /АПК/ във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закон за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба на адвокат С.Ж.П., в качеството му
на пълномощник на Д.В.К. с ЕГН **********, срещу ....................рег. № ......../15.10.2019 г. издадена от .........орган С.Х.Д. на длъжност ............... при ОД на МВР – ........ В жалбата се твърди, че
заповедта не отговаря на императивната разпоредба на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР,
тъй като в нея няма изложени мотиви, не са посочени фактически данни и
обстоятелства, които да обосновават издаването й, а освен това жалбоподателят
не е извършил ............ по чл. 237, ал. 1 НК и не е имало необходимост от ..........
му, поради което е направено искане за отмяната й и за присъждане на разноски
по производството.
Ответникът – .........орган С.Х.Д. на длъжност ...............
при ОД на МВР – ......., оспорва
жалбата, като твърди, че : заповедта има съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, издадена е от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при
спазване на административно-производствените правила, приложен е действащият
материален закон и съответства на целта на закона; на 15.10.2019 г., около 4.00
ч., бил уведомен от ... при РУ – .........., че служители от дежурния
автопатрул са спрели за проверка лек автомобил марка ..., модел, ....., рег. №
....., с водач Д.К. и пътници В.С. и З.К. и при проверка в багажното отделение
на автомобила намерили 1 брой ловно дългоцевно огнестрелно оръжие и 1 брой
убито животно – сърна, поставена в найлонов чувал, поради което бил изпратен за
оказване на съдействие, като били извършени претърсване и изземване на
огнестрелното оръжие, боеприпаси за него, приспособен супресор /заглушител/,
гилзи, фенери и ..............., а водачът на автомобила и пътниците били
задържани за срок до 24 часа за изясняване на случая. Направено е искане при
уважаване на жалбата претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено
до размера на минималния дължим такъв съгласно Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства намира
следното:
Не се спори, а и се установява от
изпратената от полицейския орган преписка по издаване на атакуваната заповед,
че на 15.10.2019 г. С.Д. - ............... при РУ–..........., е издал ....................№
........, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР е задържал за срок до 24 часа Д.В.К. в помещение за временно ................РУ – ......., като посоченият в заповедта мотив .............е следният : „..........
на ............ по ................“
Законът – чл. 72, ал. 1 ЗМВР,
допуска ...........лица от полицейските органи, но само в изрично предвидените
в него случаи, сред които попада и процесният – ...........лице, за което има
данни, че е извършило ............ – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като за
законосъобразното упражняване на това правомощие следва да се спазят стриктно
императивните изисквания регламентирани в чл. 72 – чл. 74 ЗМВР.
Съобразно чл. 74, ал. 1 ЗМВР при ...........лице,
за което има данни, че е извършило ............ се издава писмена заповед,
която трябва да отговаря на изискванията за съдържание визирани в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, според който : „В
заповедта по ал. 1 се посочват: името, длъжността
и местоработата на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и
правните основания .............; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата
и часът на ..........; ...........то на правата на лицето по чл. 73; правото му: а)
да обжалва пред съда законността на ..........; б) на адвокатска защита от момента на ..........; в) на медицинска помощ; г) на телефонно обаждане, с което да съобщи
за своето .........; д) да се свърже с
консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин, както и по негово искане незабавно се уведомяват консулските органи
на държавата, чийто гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните
работи; ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да
избере консулските органи на коя държава да бъдат уведомени .............му и с
които желае да осъществи връзка; е) да
ползва преводач, в случай че не разбира български език.“
Установи се по-горе в настоящото
изложение, че в атакуваната заповед е посочено правно основание .............–
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но в разрез с императива на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР
в нея не са описани фактическите основания .............– единственото
упоменаване в заповедта, че лицето се задържа като „.......... на ............
по ................“ не е достатъчно да се приеме, че заповедта е мотивирана,
като липсата на този задължителен реквизит от съдържанието й води до
невъзможност да бъде извършена преценка доколко законосъобразно органът е
упражнил законовото му правомощие по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, дори и в
действителност да се е осъществил фактическият състав на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, което е основание за отмяна на заповедта само на формално основание.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., тъй като същият е съобразен с минималния
дължим такъв по чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед на което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК,
постановяващ, че когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – ...... следва да
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по
производството в размер на 410 лв., в това число 10 лв. държавна такса по
производството и 400 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна издадената от С.Х.Д. – ...............
„КОС“ в Районно управление –........... при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – ...... Заповед № ......../15.10.2019 г. ..............лице,
с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е заповядано .........за срок до 24 часа на Д.В.К. с ЕГН ********** в помещение за временно ............... РУ на МВР – ........
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – ......, с адрес – гр. ......, ул. ........... № ...., да заплати на Д.В.К. с ЕГН **********, сумата от 410 лв. /четиристотин и десет лева/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :
/п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ