Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260020 20.10.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
шести октомври 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 42 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. Сливен, срещу Г.Й.С., с която се
предявява иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че на името на ответника има открита партида за имот, находящ се в с.
Любенова махала, община Нова Загора, ул. ****, абонатен номер № 58827. Твърди,
че с откриване на партидата страните били в облигационно отношение по доставка
на питейна вода и отвеждане на канални води. Твърди, че за периода от
01.06.2017 г. до 31.03.2019 г., ответникът като титуляр на партидата дължи
начислените суми за употребеното количество вода на стойност 155,46 лв. Твърди,
че съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. при забава в плащането
на услугите се начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва,
която за периода от 01.06.2017 г. до 03.06.2019 г. била в размер на 18,80 лв.
Твърди, че подали заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №
520/2019 г. на РС-Раднево, по което била издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за вземането, но ответникът не бил открит на адресите и поради това на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искат от съда да
постанови решение, с което да установи вземането по заповедта за изпълнение в
размер на 155,46 лв. главница за доставени услуги за периода от 01.06.2017 г.
до 31.03.2019 г.,, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата
от 18,80 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.06.2017 г.
до 03.06.2019 г. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Г.Й.С., в това
число и от особения представител адв. Ж.. В откритото съдебно
заседание особеният представител адв. Ж. и лично явилият се ответник Г.Й.С. заявяват,
че признават исковете за главница и лихва. Ответникът Г.Й.С. посочва, че сега
разбрал за делото, никой не го бил търсил до момента, а той бил в чужбина в
този период. Твърди, че ходил във ВиК-Нова Загора да си плаща, но му казали, че
дължи 360 лв. и той се отказал.
Съдът, като взе
предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Искът по чл.
422, ал. 1 ГПК е допустим като предявен в 1-месечния срок от заявителя срещу
длъжника по заповедното производство и за вземането, за което е издадена
заповедта по чл. 410 ГПК.
За
основателност на иска ищецът следва да докаже, че ответникът е потребител на
услугите на ищцовото дружество в качеството му на собственик или потребител на
обект на потребление - партида за имот,
находящ се в с. Любенова махала, община Нова Загора, ул. ****, абонатен номер №
58827; доставеното количество питейна вода за периода от 01.06.2017 г. до
31.03.2019 г. на стойност 155,46 лв.
По
иска с правно основание чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главния
дълг и факта на настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното
задължение.
Ответникът
направи изрично признание на исковете, което обхваща пълно признание на всички
факти, изложени в исковата молба досежно предявените искове. При липса на спор
между страните за фактите, то същите са признати и ненуждаещи се от доказване
съгласно чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, поради което и доказване на тези
факти не е необходимо, тъй като те не са спорни, а доказването е необходимо
само досежно спорните между страните факти.
Въпреки
това по делото са събрани писмени доказателства /приложени към исковата молба и
представени и приети в съдебно заседание/, които потвърждават наличието на
задължението на ответника за претендираните от ищцовото дружество суми за
главница и мораторно обезщетение. Поради това съдът намира, че исковете са
основателни и ще следва да се уважат, тъй като ответникът не ангажира
доказателства за погасяване на сумите, а само обещание за готовност за плащане,
което няма правна стойност.
За
пълнота ще се посочи, че въпреки направеното признание на иска, съдът не може
да постанови решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, тъй като за
това е необходимо изрично искане от страна на ищеца, каквото в случая липсва.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъдят разноски
за исковото и заповедното производство.
В случая липсват
предпоставките за възлагане на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото
/не е платил задължението си към ищеца/, въпреки направеното в открито съдебно
заседание признание на иска.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 200
лв. /внесени държавни такси по заповедното производство в размер на 25 лв. и в
исковото производство в размер на 75 лв., както и възнаграждение за особен
представител в размер на 100 лв./, които следва да се присъдят изцяло. Нито в
заповедното производство, нито в исковото производство ищецът е поискал
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а съдът служебно не може да
присъди такова. Това пък прави безпредметно направеното от особения
представител възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца, по което съдът не дължи произнасяне с оглед липсата на разноски на ищеца
за адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че Г.Й.С., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи
на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК *********, с
адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември”
№ 27, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 155,46
лв. (сто петдесет и пет лева и 46 ст.) главница, представляваща стойност на
неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за имот, находящ
се в с. Любенова махала, община Нова Загора, ул. ****, аб. № 58827 за периода от 01.06.2017 г. до 31.03.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.08.2019 г. до пълното
й погасяване, и сумата от 18,80 лв. (осемнадесет лева и 80 ст.), представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата от 155,46 лв., за периода от 30.07.2017 г. до 03.06.2019
г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 331/05.08.2019 г. по ч.гр.д.
№ 520/2019 г. на РС-Раднево.
ОСЪЖДА Г.Й.С., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. Сливен, ул.
„Шести септември” № 27,
основание чл. 78, ал.
1 от ГПК сумата от 200,00 лв. (двеста лева), представляваща разноски за заповедното
и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: