РЕШЕНИЕ
№ 214
Разград, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград -
IV състав, в съдебно
заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и двадесет и
четвърта година в състав:
|
Съдия: |
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА |
При
секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА
ЦОНЕВА административно дело № 20247190700008 / 2024 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Р. В. Е., ЕГН-**********, действащ чрез упълномощен адв. К. Х., АК-Русе, съдебен адрес:
гр.Р., ул. ***
№ **, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0275-000389 от 28.12.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на
МВР-гр.Разград, РУ-Исперих, с която на основание чл. 22 от ЗАНН на
жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП
"Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6 (шест) месеца,
както и са иззети Свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни
табели с номер ** **** **.
Претендира за цялостна отмяна на Заповедта, като неправилна и
незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с
целта на закона, за което са изложени подробни съображения. Заявява претенция
за заплащане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение при условията
на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответната страна Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград,
РУ-Исперих, не представя писмен отговор, не се явява пред съда и не ангажира
становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - Разград, редовно уведомена, не участва в производството.
Административен
съд - Разград, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 23.12.2023 г., около 11:56 часа, в
гр. Исперих, обл. Разградска, на ул. „Хан Аспарух“, до ресторант „Трамонто“ в
посока към гимназия „Васил Левски“, жалбоподателят Р. В. Е. управлявал
собствения си лек автомобил „Мерцедес Р 500 4 Матик“, с рег. № ** **** **, държава България, когато бил спрян за проверка от служители на
ОД на МВР-Разград, РУ-Исперих. Водачът бил тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Drug Test 5000 с фабричен №
ARLK-0016, което показало положителен резултат за бензодиазепини (проба № 009 в
12:07 часа на 23.12.2023г.). На водача бил издаден и Талон за медицинско
изследване № 0145032, връчен му в 13:10 часа на същата дата, и тъй като не бил
съгласен с показателите на техническото средство, същият бил придружен от
полицейски служител до МБАЛ-гр.Исперих, където доброволно предоставил
биологични проби от кръв и урина за лабораторно изследване, удостоверено в
съставения Протокол от 23.12.2023г. (л.16 от делото). В протокола са вписани
употребявани от водача от една година и към момента на проверката медикаменти,
предписани от ревматолог, както и съпътстващ прием на антибиотик.
Въз основа на горните данни контролните органи са приели извършено
от жалбоподателя нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, като е
нарушил забраната да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, за което му е съставен и връчен АУАН серия GA № 1142812 от
23.12.2023 г. С Акта били иззети като доказателства: СУМПС № *********, СРМПС №
********* и 2 броя регистрационни табели с номер **
**** **.
На същата дата – 23.12.2023г. е образувано и Досъдебно
производство № 275 ЗМ-351 от 2023г. по описа на РУ на МВР-Исперих, вх.№
3832/2023г. на Районна прокуратура-Разград, за извършено от жалбоподателя
престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 3 от НК. В тази връзка и на
основание чл. 343б, ал. 5 от НК с Протокол за оглед на МПС (представен по
делото – л.37-38) е бил иззет като веществено доказателство управляваният от
водача лек автомобил и предаден за съхранение на ФОУСДД при ОД на МВР-Разград.
Със същия протокол са иззети като веществени доказателства и намерените на
предната пасажерска седалка в бяла картонена кутия лекарства, подробно описани
по наименование и количества.
В протокола е вписано възражение на Р. Е., присъствал при
извършването на огледа, като обяснил, че не е употребявал наркотици. Около
седмица по-рано, след лекарски преглед били установени проблеми със *** ***, поради което му били изписани антибиотик „Кладид“ и
„Алгументин“. Отделно приемал и „Аркоксия“ за ревматоиден артрит, поради което
счита, че отчетената положителна проба е следствие от приема на тези лекарства.
На 28.12.2023г. Началник Група към ОД
на МВР-гр.Разград, РУ-Исперих издал процесната Заповед № 23-0275-000389, с
която на основание чл. 22 от ЗАНН на жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква
"б" от ЗДвП "Прекратяване на регистрацията на ППС" за срок от 6
(шест) месеца, като е вписано и отнемане на СРМПС № ********* и 2 броя
регистрационни табели с номер ** **** **.
Заповедта
е връчена на Р. В. Е. на 02.01.2024 г., а жалбата, сезирала настоящото
производство, е подадена на 05.01.2024 г.
До приключване на съдебното производство не са установени
резултати от лабораторните изследвания на водача.
Въз
основа на така
изложеното от фактическа страна, от правна страна Административен съд – Разград прецени следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в определения
от закона срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена
от компетентен орган - Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-Исперих,
съобразно изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и изричното оправомощаване със
Заповед № 330з - 2955/ 26.10.2023 г. на Директора на ОДМВР – Разград, т. 2,
2.1, за прилагане на ПАМ по ЗДвП от Началниците на районните управления. По
този начин оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице в кръга на
делегираната му компетентност.
Заповедта
за прилагане на ПАМ е в установената форма и има съдържанието, изискуемо от чл.
172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактически и правни съображения
за постановяването й. В нея ясно и конкретно са посочени както обстоятелствата,
при които е издадена, така и правното основание за прилагане на ПАМ.
При издаване на заповедта не са били нарушени
административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяна. По отношение на Р. В. Е., в качеството му на водач на МПС,
за извършеното от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1,
предл. 2 от ЗДвП е издадена процесната Заповед за прилагане на ПАМ с правно
основание чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил - негова собственост, за срок от 6 месеца, който е минималният,
предвиден в цитираната разпоредба. По силата на чл. 172, ал. 2, т. 3 от ЗДвП,
налагането на ПАМ се извършва чрез отнемане на свидетелството за регистрация на
МПС и отнемане на табелите с регистрационния номер, на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 ЗДвП,
както е процедирано в случая.
Описаните действия, обаче, са предприети несвоевременно, в
нарушение на материалния закон и при явно несъответствие с целта му.
Съгласно чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, какъвто е и
процесният, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство
се изземва със съставянето на акта за установяване на административното
нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като в
този случай (изрично отбелязано) се изземват и табелите с регистрационен
номер. Изискването на закона е показателно, че естеството на ПАМ по чл.
171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС на собственика, който го управлява, както и целта на
мярката, предполага тя да се приложи непосредствено към момента на
установяване на административното нарушение. Мярката е временна, с
превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение
за определен срок. Заповедта подлежи на предварително изпълнение, прилага се на
място при установяване на нарушението чрез сваляне на регистрационните табели
на автомобила, които се изземват със съставяне на АУАН.
Фактите по делото установяват категорично, че по отношение на
жалбоподателя горните изисквания не са изпълнени, съобразно разпоредбата на
закона. Процесната ПАМ не е приложена спрямо него към момента на съставяне на АУАН
от 23.12.2023г., а пет дни по-късно – едва на 28.12.2023г., когато е
издадена оспорваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 23-0275-000389 и когато реално (отразено в самата Заповед) е разпоредено
изземването на Свидетелството за регистрация на МПС и двата броя регистрационни
табели на управляваното МПС. Междувременно, както се установи в хода на
настоящото съдебно производство, лекият автомобил – предмет на нарушението е
бил вече иззет – още на 23.12.2023г., на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, като
веществено доказателство по Досъдебно производство № 275 ЗМ—351/2023г. по описа
на РУ на МВР-Исперих, вх.№ 3832/2023г. на Районна прокуратура-Разград. При това
положение прилагането на ПАМ е било безпредметно по отношение на целите, които
преследва. При редовно съставен АУАН, за контролните органи е възникнало и
задължението, при условията на обвързана компетентност да бъде издаден акт –
Заповед за прилагане на предвидената в ЗДвП принудителна административна мярка по
чл.171, т. 2а от ЗДвП - прекратяване
на регистрацията на ППС на собственика, който го управлява, което не е
направено. С нововъведената от законодателя възможност, обаче, по чл. 343б, ал.
5 от НК (нова – ДВ, бр. 67 от 2023 г.) за изземване от разследващите органи на
МПС, послужило за извършване на разследваното деяние и масовата практика това
да се извършва още преди решаването на въпроса за отговорността на водача, то
прилагането на процесната ПАМ противоречи на целта на закона като инструмент за
превантивно налагане на държавната принуда. Предназначението на ПАМ е да се
осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и да се
предотвратят неблагоприятните последици от това, което обаче е постигнато с
прилагането на чл. 343б, ал. 5 от НК, последиците от която разпоредба
жалбоподателят ще търпи до решаването на въпроса относно наказателната му
отговорност. Обективно той е лишен от владението на автомобила, считано от
23.12.2023г., което ограничава и възможността същият автомобил да бъде
управляван.
По изложените съображения оспорената Заповед следва да бъде
отменена.
При
този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството
разноски съобразно представения от представляващия го адвокат списък. Те
включват заплатена държавна такса в размер на 10.00 лева за образуване на
делото, както и адвокатско възнаграждение, което следва да бъде определено в
размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 1000.00 лева, които следва да се присъдят
на адвоката, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от
Закона за адвокатурата и представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 03.01.2024г., в който изрично е предвидено предоставянето на
безплатна правна помощ.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд-Разград
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0275-000389 от
28.12.2023 г., издадена от Началник Група към ОД на МВР-гр.Разград, РУ-Исперих.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, ОД на МВР-Разград ДА ЗАПЛАТИ на Р. В. Е., ЕГН-**********, сумата от 10.00 (десет) лева –
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 1 АПК във вр. с чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона
за адвокатурата, ОД на МВР-Разград ДА ЗАПЛАТИ на адв.
К. Х., АК-Русе, ЕГН-**********, сумата от 1000.00 (хиляда) лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване (чл. 172, ал. 5 от ЗДвП).
|
Съдия: |
/п/ |