№ 4977
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20251100504758 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ищеца „Минолби“ ЕООД срещу
решение № 23207 от 20.12.2024 г., постановено по гр. д. № 58421/2024 г. по
описа на СРС, 160- ти състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
„Минолби“ ЕООД срещу „А1 България“ ЕАД иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пред. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 2,62 лева /с вкл. ДДС
или 2,18 лева без ДДС/ до пълния предявен размер от 5,52 лева /с вкл. ДДС
или 4,60 лева без ДДС/.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че в хода на производство е
установено, че ответникът е начислил на ищеца две месечни такси Business
Travel Unlimited за роуминг за един календарен месец, въпреки че таксите за
роуминг се начисляват месец за месец, а от друга страна, от събраните по
делото доказателства се установява, че услугите – роуминг план, не са били
поискани от клиента абонат. На следващо място, се посочва, че между
страните има подписано допълнително приложение, от което било видно, че
абонатът не дължи такса за активация на роуминг и месечна абонаментна
такса. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови
ново, с което да уважи предявения иск изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
1
от ответника „А1 България“ ЕАД, в който е изразено становище за нейната
неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди
решението в обжалваната част.
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението в обжалваната част е и допустимо, тъй
като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за
предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита,
поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт
настоящата инстанция намира следното:
Производството пред Софийски районен съд образувано по повод искова
молба на „Минолби“ ЕООД против „А1 България“ ЕАД, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от
5,52 лева /с вкл. ДДС или 4,60 лева без ДДС/, представляваща получена от
ответника без основание сума по Договор № *********, ведно с приложения
към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез
мобилен телефонен номер ****, която сума е част от вземане, за което е
издадена фактура № **********/10.01.2022 г. за мобилна услуга № ****, с
период на фактуриране 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано 27.09.2024 г. до окончателното изплащане
на вземането. Ищцата твърди, че за мобилна услуга, ползвана чрез мобилен
телефонен № ****, с тарифен план А1 М клас S, била договорена месечна
абонаментна такса в размер на 6,51 лева без ДДС с включена отстъпка. Сочи,
че за пакет мобилен интернет 5 GB на максимална скорост била договорена
месечна абонаментна такса в размер на 4 лв. без ДДС, с включена отстъпка, а
за допълнителен пакет Business Travel Unlimited била договорена такса от 3,99
лева без ДДС. Поддържа, че действително дължимите на месечна база такси
възлизат на 14,50 лв. без ДДС или 17,40 лв. с ДДС, като към тази сума
следвало да се прибави и потреблението извън месечните абонаментни такси в
размер на 5,88 лева без ДДС /или 7,06 лева с включен ДДС/. Твърди, че
ответникът е начислил месечни абонаментни такси в размер на 25,45 лв. без
ДДС, респ. 30,42 лв. с ДДС, която сума била заплатена. Поддържа, че
разликата от 4,60 лв. без ДДС или 5,52 лв. с ДДС ответното дружество е
недължимо платена при изначална липса на основание, поради което подлежи
на възстановяване.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил предявения иск. Оспорва
се твърдението на ищеца за липса на основание за получаването на сумата от
4,60 без ДДС /5,52 лв. с ДДС/. Твърди, че сумата е начислена във връзка с
предоставени и ползвани от ищеца мобилни електронни съобщителни услуги
през периода от 28.11.2021 г.- 27.12.2021. Поддържа , че таксите за
допълителните пакети „Business Travel Unlimited” и “Add- on mobile internet 5
GB at maximum speed“ (ред № 1303 от Приложение № 2 от 03.12.2021 г.) са
2
уговорени в приложение №2 към процесния договор. Поддържа становище, че
в процесната фактура № **********/10.01.2022 г., за мобилна услуга № ****,
всички суми са начислени, като е съобразена промяната на тарифния план за
услугата.
За да постанови своя акт по същество, Софийски районен съд е приел, че
неправилно във Фактура №**********, издадена за отчетен период 28.11.2021
г.- 27.12.2021 г. ответникът е начислил месечна такса за допълнителен пакет
Business Travel Unlimited на стойност от 3,99 лева за периода 20.12.2021 г.–
27.12.2021 г. Счел е, че ответникът не е следвало да начислява таксата в пълен
размер, а в пропорционален такъв, за който услугата е била действително
ползвана, респ. за седем дни. Намерил е, че действително дължимата сума
възлиза на 1,03 лв., поради което разликата до заплатените 3,99 лв. подлежат
на възстановяване. Извел е, че действително дължимите от абоната суми във
връзка с процесния договор за електронни съобщителни услуги, при
съобразяване уговорките между страните, обективирани в приложенията към
процесния договор, касаещи тарифния план, действал през процесния период,
са в общ размер от 23,17 лева без ДДС или 27,80 с включен ДДС. В
заключение е приел, че за разликата над сумата от 23,17 лева без ДДС или
27,80 с включен ДДС до начислената от ответника и платена от ищеца сума от
25,35 лева без ДДС/или 30,42 лева с включен ДДС не е налице основание за
задържане на сумата от ответника, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл.
първо е основателен за разликата, т.е. за сумата 2,18 лв. без ДДС или от 2,62
лева с вкл. ДДС.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
доводите на страните настоящият състав намира, че постановеното от
Софийски районен съд решение е правилно и законосъобразно в обжалваната
му част. Първоинстанционният съд е изяснил всестранно и обективно спора от
фактическа страна, като въззивната инстанция споделя и изложените от същия
мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
По наведените във въззивната жалба възражения, съдът намира
следното:
На първо място, неоснователно и въвеждащо нови фактически
твърдения, неизложени в исковата молба, се явява оплакването, че услугите за
роуминг план, по повод на които е начислена такса, не били поискани от
клиента. Между страните в хода на първоинстанционното производство не е
бил налице спор относно този факт, поради което същият не бил могъл да
бъде разглеждан за първи път пред въззивината инстанция.
На следващо място, неоснователно е възражение, че съдът не е
съобразил начислените месечни такси Business Travel Unlimited за периода
28.11.2021 г.-19.12.2021 г. в размер на 3,99 без ДДС и за периода 20.12.2021 г.-
27.12.2021 г. в размер на 3,99 лв. без ДДС. Именно въз основа на извода си, че
за периода 20.12.2021 г. – 27.12.2021 г. не се следва заплащането на такса в
3
пълен размер съдът е уважил предявеният иск до размера от 2,62 лв. с ДДС,
2,18 лв. без ДДС.
Правилно районният съд не е премахнал сумата от 2,43 лв. от
дължимите такси, доколкото операторът вече е бил отразил в процесната
фактура недължимостта на същата и я е приспаднал от общия дължим размер
на услугите, противно на твърденията на въззивника.
Недоказано е и оплакването, че в първоинстанционното решение не е
взето предвид кредитно известие №********* предвид факта, че съдът е
намерил за основателен иска за сума в размер по-голям от този, за който е
издаден счетоводния документ от 1,45 лв. с ДДС, 1,21 лв. без ДДС.
С оглед гореизложеното и неоснователността на релевираните с
въззивната жалба пороци на първоинстанционния съдебен акт настоящият
състав намира обжалваното решение за правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК на разноски има
право въззиваемата страна „А1 България“ ЕАД, които следва да бъдат
възложени в тежест на „Минолби“ ЕООД. Претендирани са такива за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя в размер на 150 лв. съобразно чл. 37, ал. 1 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, II-ж възз. състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23207/20.12.2024 г., постановено по гр. д.
№8421/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 160 с-в.
ОСЪЖДА „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. Славейков, бл. 22, вх. 2, ап. 8, следва да бъде
осъдено да заплати в полза на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Кукуш № 1, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата 150 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5