Р Е Ш Е Н И Е
№ 1388
гр.Бургас, 27.08.2018г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско
отделение, в закрито заседание, на двадесет и седми август две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веселка Узунова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Таня Евтимова
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1207 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II- ро Гражданско
отделение, въззивен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№15161/06.07.2018г.,
подадена чрез съдебния изпълнител Ивелина Божилова, от Д.О.П., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Ж., ул. „Рю дю ла нинфест“ **, К. Ш. чрез пълномощника си адв.
Мариана Рускова Бузова от АК-Ямбол, с адрес на адв. кантора: гр. Бургас, ул.
„Климент Охридски“ №1, ет.3, с която се обжалва Отказ за прекратяване на
изпълнителното дело, обективиран в Писмо с вх. №14685/29.06.2018г., постановен
от ЧСИ Ивелина Божилова, рег. №800 в КЧСИ по изп. дело №20108000400158.
В жалбата се твърди, че със заявление
с вх. №12766 на 11.06.2018г. жалбоподателят е поискал от ЧСИ Ивелина Божилова
да бъде прекратено изп. дело №20108000400158 по отношение на Д.О.П. – длъжник
по изпълнителното дело. Твърди се, че в заявлението е посочено, че считано от
20.06.2010г., от която дата е последното действие спрямо жалбоподателя и когато
е изпратена призовка за доброволно изпълнение до длъжника и са наложени редица
запори върху притежаваните от него МПС и банкови сметки, е започнал да тече
двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК и изпълнителното производство по
изп. дело №158/2010г. спрямо Д.П. е прекратено на 20.06.2012г., тъй като
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия спрямо него в
продължение на две години. Посочва се задължителна практика на ВКС,
обективирана в ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. ОСГТК на ВКС, съгласно
която давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ.
Посочва се, че прекратяването на
изпълнителното производство е настъпило по право, по силата на закона,
независимо дали ЧСИ е прогласил това прекратяване чрез нарочно издадено от него
Постановление за прекратяване.
Сочи се, че с Писмо с изх. №14685/29.06.2018г.,
получено от жалбоподателя на 03.07.2018г. ЧСИ Ивелина Божилова е отказала да
прекрати изпълнителното дело. ЧСИ е приела, че по отношение на жалбоподателя не
е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, с мотива, че дори да се приеме, че срещу Д.П. да не са
извършвани изпълнителни действия от 20.06.2010г., то по отношение на останалите
солидарни длъжници са предприемани такива и поради това няма данни за липса на
активност у взискателя в продължение на 2г., позовавайки се на разпоредбите на
чл. 122, ал.1 ЗЗД и чл. 123, ал. 1, предл. последно ЗЗД.
В жалбата се твърди, че становището на
ЧСИ е неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:
На първо място се сочи, че срокът по
чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, независимо дали
е солидарен или не. Посочва се нормата на чл. 125, ал. 1 ЗЗД, съгласно която
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник няма
действие срещу останалите длъжници.
Поради гореизложеното се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени Отказ, обективиран в писмо с изх. №14685/29.06.2018г.,
постановен от ЧСИ Ивелина Божилова по изп. дело №20108000400158, с който е оставено
без уважение искането на Д.П. за прекратяване на изп. производство по отношение
на него, като вместо него да постанови прекратяване на основание чл. 433, ал.1,
т.8 ГПК по отношение на Д.П..
По делото е постъпило писмено възражение с вх. №
16168/23.07.2018г. от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК: *********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Света София“ №5, представлявано от юрисконсулт
Теодора Пресолска, упълномощена от Теодор Валентинов Маринов – Изпълнителен
директор и Светла Атанасова Георгиева – Изпълнителен директор, с пълномощно с
нотариална заверка на подписите рег. №6155/23.06.2017г. и на съдържанието рег. №6156/23.06.2017г.,
том 2, №157 на нотариус Ивайло Иванов – регистриран под №384 на НК, в което се
излагат съображения за неоснователност на депозираната жалба.
Посочва се, че не са налице основания за прекратяване
на изпълнителното производство по отношение на длъжника Д.П., поради факта, че
взискателят не е бездействал в продължение на две години.
Твърди се, че от момента на образуване
на изпълнителното производство, по делото са извършвани изпълнителни действия
/възбрани, опис, оценка и публични продани/ по отношение на ипотекирано в полза
на банката имущество, което обезпечава вземания, дължими от няколко длъжници
при условията на солидарност. Сочи се, че поради единството на предмета на
престацията, дължима от солидарните длъжници, кредиторът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е, по аргумент от чл. 122, ал.1 ЗЗД и чл. 123, ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че срокът по чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК е преклузивен, а не давностен, поради което разпоредбите уреждащи
института на давността са неприложими за
преклузивните срокове и последните текат общо, а не самостоятелно за
солидарните длъжници.
Поради гореизложеното считат
действията на ЧСИ Ивелина Божилова за законосъобразни
и молят съда да ги потвърди и да остави без уважение жалбата на Д.П..
Постъпило в
възражение от ТД „Държавен резерв“ гр. Бургас, ул. „Александровска“ №9, чрез пълномощника Мая Светозарова
Челебиев, ЕГН: **********, в което се твърди, че Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ гр. София е присъединен взискател с
Постановление от 20.07.2012г. по изп. дело №20108000400158.
В подаденото възражение
се твърди, че ЧСИ Ивелина Божилова правилно се е позовала на разпоредбата на
чл. 123, ал.1 от ЗЗД и е приела, че по отношение на жалбоподателя не е налице
основание за прекратяване на изпълнителното производство, тъй като дори да се
приеме, че срещу него не са извършвани изпълнителни действия от 20.06.2010г. то
по отношение на останалите солидарни длъжници са предприемани такива действия.
Поради
гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди постановения отказ за прекратяване на
изпълнителното производство.
Частният съдебен изпълнител намира жалбата
за необоснована, неоснователна и недоказана по съображения, че жалбоподателят е
привлечен в изпълнителното производство като солидарен длъжник, а всеки от
солидарните длъжници отговаря за пълния размер на дълга, за който се е
задължил. Посочва се, че в настоящия случай по почин на взискателя са
предприети редица изпълнителни действия, както срещу жалбоподателя, така и
срещу останалите солидарни длъжници с цел удовлетворяване вземането на
взискателя, като последния активно е участвал в изпълнителното производство,
насочвайки изпълнението и посочвайки способи за изпълнение към имущество,
ипотекирано в негова полза. Твърди се, че преклузивният срок по чл. 433, ал.1,
т.8 тече за солидарните длъжници общо, а не самостоятелно.
Поради гореизложеното моли съда да остави
без уважение подадената от длъжника Д.П. жалба срещу Отказ за прекратяване на изпълнителното
производство, като необоснована, недоказана и неоснователна.
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, същата е подадена от легитимирано лице
– длъжник срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл. 435, ал.2, т.6 ГПК – отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство по
отношение на единия от солидарните длъжници – Д.П.. Поради това се явява
процесуално допустима.
Като взе
предвид наличните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира
частната жалба за неоснователна, по следните съображения:
Изпълнителното
производство е образувано по молба на „Обединена
българска банка“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ №5, представлявана от юрисконсулт Лъчезар Симонов, в
качеството му на пълномощник на Стилиян Петков Петев – Главен изпълнителен
директор и Радка Иванова Тончева – Изпълнителен директор срещу солидарните
длъжници: „Вайцман – България“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Каварна, ул. „Стефан Караджа“ №51, ет.1, представлявано от
Атанас Радев Недялков и „ЗЪРНОБАЗА – ШАБЛА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №4,
вх. А, ет.1, представлявано от Николай Ангелов Дончев, въз основа на
изпълнителен лист от 16.03.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №100
от 16.03.2010г. по ч.гр.д №156/2010г. по описа на РС Каварна.
С изпълнителен лист
от 14.04.2010г., издаден въз основа на Разпореждане от 14.04.2010г. по гр.д. №15581/2010г.
по описа на СРС, ГК, 38 състав, Д.О.П. е осъден солидарно с „Вайцман –
България“ ЕООД и „Зърнобаза – Шабла“ АД да заплатят на взискателя „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД сумата от 2995144.52 евро с левова равностойност 5857993.51
лв., представляваща главница, 3514.81 евро с левова равностойност 6874.37 лв.,
представляваща неплатени договорни лихви за периода от 01.10.2009г. до
31.03.2010г., 104580.06 евро с левова равностойност 204540.82 лв., представляваща
наказателни лихви за периода от 01.10.2009г. до 31.03.2010г., ведно със
законната лихва върху присъдения размер на главницата считано от 01.04.2010г.
до окончателното й изплащане, която към 20.06.2010г. е в размер на
67 757.36 евро с левова равностойност 132 521.87 лв., както и сумата
от 182 532.26 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски по изп. дело №20108000400158, в това число такси по ТТР към ЗЧСИ в
размер на 696.00 лв. и 157 097.11 лв. – такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ, дължими
до този момент, в общ размер на 6 542 255. 94 лв.
Наложени са запори върху банковите
сметки на Д.О.П., трудовото му възнаграждение от „ЗЪРНОБАЗА – ШАБЛА“ АД,
движими вещи /леки автомобили/, дружествени дялове, както и върху вземанията му
като управител на „СИСП-ИН“ ЕООД и „ЕЛАРГ АГРО“ ЕООД, като всички запорни
съобщения са с дата 20.06.2010г.
На 20.06.2010г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до длъжника Д.О.П.и му е съобщено за наложените запори. Същата е връчена на 16.07.2010г. на Б. Д. – м. на
длъжника, приета със задължение да се предаде.
От материалите по делото се
установява, че в процесния период са извършвани изпълнителни действия спрямо
останалите солидарни длъжници. По молба на взискателя Обединена българска бака“
АД, принудителното изпълнение е насочено върху ипотекирано имущество,
обезпечаващо вземанията й. Насрочвани и провеждани са публични продажби на
следните недвижими имоти, ипотекирани в полза на взискателя: Основна
производствена база, построена въз основа на отстъпено право на строеж върху
урегулиран поземлен имот №178 в кв. 26 по плана на северна промишлена зона, гр.
Бургас, общ. Бургас, собственост на длъжника „Вайцман – България“ ЕООД, както и
Складова база „Средец“, представляваща УПИ XIV-87, попадащ в кв. 150, по плана на гр. Средец, одобрен
със Заповед №РД-09-166/24.09.1986г. и Заповед №27/19.06.1997г. с площ 21 500 кв.м., заедно с
всички построени в него сгради.
С оглед на гореизложеното,
съдът достигна до следните правни изводи:
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното действие
на съдебния изпълнител е законосъобразно и правилно. Съгласно разпоредбата
на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК,
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, като
изключение от това правило правят делата за издръжка. По този въпрос е
постановена и задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като съгласно
разясненията, дадени в т.10 от същото, при наличие на бездействие от страна на
кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява
по право, т.е. по силата на закона, а постановлението на съдебния изпълнител за
прекратяване има само констативно действие.
Следователно, когато прекратяването е по силата на
закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Прието е също, че насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица, представляват изпълнителни действия.
Не са налице основания да се приеме, че в процесния
случай е настъпила по силата на закона перемция, съгласно която изпълнението се
счита за прекратено поради това, че взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. За да се приложи посочената разпоредба следва да е
налице бездействие на взискателя, дезинтересирането му от производството по
принудително изпълнение и десезиране на съдебния изпълнител, при което взискателят
да не е поискал извършване на никакви изпълнителни действия и да може да се
направи предположение, че същият е загубил интерес от продължаване на процеса -
нещо, което не е налице в процесния случай.
Видно от материалите по делото, за претендирания от
жалбоподателя период 20.06.2010г.-20.06.2012г., са насрочвани множество
публични продажби върху ипотекирано в полза на банката взискател имущество,
собственост на друг солидарен длъжник и трето лице – ипотекарен длъжник, а
насрочването на публична продан, представлява изпълнително действие. Поради
това не може да се приеме, че в случая е налице бездействие от страна на
взискателя.
Неоснователно е поддържаното в жалбата оплакване, че
по отношение на всеки един от длъжниците в изпълнителното дело тече отделен
двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като се касае за вземане,
които се дължи от няколко длъжници, при условията на солидарност. Преклузивният
срок, установен в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тече общо, а не самостоятелно, за
солидарните длъжници, т.е. няма относително действие, с оглед общото действие
на изпълнението. В случая солидарните длъжници дължат едно и също нещо
на кредитора (единство на предмета на престацията), поради което последният
може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях по
аргумент от чл. 122, ал. 1 ЗЗД, а съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЗД, действието на
изпълнението от един съдлъжник е в полза на всички солидарни длъжници. Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници (чл. 122 ЗЗД). Общите правила,
уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице
пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Удовлетворяването на
взискателя чрез осъществяването на изпълнителни способи с предмет имущество на
един от солидарните длъжници има прекратителен ефект по отношение на
изпълнението на останалите съдлъжници, поради което е ирелевантно
обстоятелството дали и кога принудителното изпълнение е било насочвано и пряко
срещу имущество на длъжника Д.П.. Изпълнителните действия са извършвани срещу другите
солидарни длъжници, но доколкото дългът е един, то е достатъчно да бъдат
извършвани изпълнителни действия по отношение на някои от длъжниците, за да се
осуети настъпването на перемция. Не е необходимо взискателят да иска
изпълнителни действия срещу всеки един от длъжниците, за да поддържа
съществуването на изпълнителното производство още повече, че същият е провеждал
изпълнителни действия срещу част от длъжниците.
По изложените съображения и предвид извършваните изпълнителни
действия по отношение на останалите длъжници, изпълнителното дело не е било
прекратено по право, както счита жалбоподателят.
Настоящият съдебен състав приема, с оглед гореизложеното, че в случая не са се
осъществили визираните в нормата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК предпоставки за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на солидарния длъжник Д.О.П..
Не е налице бездействие на взискателя, изпълняемото
право е едно и целта на образуваното изпълнителното производство е да събере
вземането, посочено в изпълнителния лист по който длъжниците са осъдени
солидарно да заплатят на взискателя посочената сума.
Поради гореизложеното, настоящият състав намира отказа
на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство за правилен и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ
за прекратяване на изпълнително дело №20108000400158, по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова, обективиран в писмо с изх. №14685/29.06.2018г., по отношение на
солидарния длъжник Д.О.П..
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.