РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Кърджали, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500162 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 141/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 1458/2024 г., Районен съд –
Кърджали е признал за установено по отношение на О., с ЕИК *********, че дължи на „С.“
ЕООД, ЕИК *********, посочените в Заповед за изпълнение № 520/22.08.2024 г. на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1151/2024 г. на PC Кърджали суми, а
именно: сумата в размер на 8 992 лв. – главница по фактура № ********** от 04.03.2022 г. и
сумата в размер на 2 680.03 лв. – лихва за забава на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата в
размер на 8 992 лв., представляваща главница по посочената фактура за времето от
04.03.2022 г. до 21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
издаването на заповедта – 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Съдът е
осъдил ответника О. да заплати на ищеца „С.“ ЕООД, направените по ч.гр.д. № 1151/2024 г.
по описа на PC Кърджали разноски в размер на 233.44 лв. за държавна такса и 1890 лв. за
адвокатско възнаграждение, както и направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 233.44 лв. за държавна такса, 1990 лв. за адвокатско възнаграждение и
200 лева депозит за вещо лице.
Въззивното производство е образувано по жалба вх. № 5222/07.05.2025 г.
(п.кл.05.05.2025 г.), подадена от ответника О., чрез пълномощник адв. Г. Б., с която
първоинстанционното решение се обжалва изцяло като неправилно, в частност като
1
необосновано, несъобразено с доказателствата по делото и с материалния закон. Излагат се
съображения. Жалбодателят оспорва като неправилен изводът на първостепенния съд, че
между О. и ищецът „С.“ ЕООД е сключен неформален договор за търговска продажба,
подписан от законния представител на ответника, без да приеме доводите, че липсват
доказателства за извършено от ответната страна възлагане на доставка на стоката; че не са
налице доказателства за място, дата и на кого са доставени процесните материали; че не са
налице приемо-предавателни протоколи или други документи, които да доказват
извършването на доставката. Изложени са и съображения, че по делото отсъствали
доказателства установяващи спазването на съществуващите при ответника формални
правила за поемане на задължения. Отсъствието на заявка, на приемо- предавателен
протокол, необходими за извършване на предварителен контрол преди поемане на
задължение в О., водело до основателни съмнения, че такъв договор действително е
сключен и по него ответната община е задължена. Жалбодателят моли решението да бъде
отменено и постановено друго, с което предявените исковете бъдат отхвърлени. Претендира
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил чрез процесуален представител отговор на
въззивната жалба от ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство - „С.“
ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователността й. Претендира се присъждане
на разноски за въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбодателят О. не се представлява. Представя писмено
становище, ведно със списък на разноските по чл.80 от ГПК и фактура № 2479/05.05.2025 г.
за извършено плащане на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът по въззивната жалба „С.“ ЕООД не се представлява.
Представя писмено становище. Поддържа искането си за присъждане на разноски за
въззивната инстанция.
Въззивният съд по повод сезиращата го жалба, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, подлежащ
на обжалване, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В смисъла
на изложеното, при извършената служебна проверка на обжалваното първоинстанционно
решение, въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо, а относно
необходимата проверка на неговата правилност съобрази следното :
Първоинстанционното производство е образувано по предявена положителна
установителна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал.4 от
2
ГПК, във вр. с чл.318 от ТЗ, във вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, от „С.“ ЕООД
против О., с която се цели да бъде признато по отношение на ответника, че същият дължи на
ищеца присъдените с издадената по ч.гр.д. № 1151/2024 г. на Pайонен съд - Кърджали
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, сума в размер на 8 992 лв.
с ДДС, съставляваща главница по фактура №**********/04.03.2022 г. и сума в размер на 2
680.03 лв., съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2022 г. до
21.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
претенцията до окончателното й изплащане, както и направените разноски в заповедното и в
исковото производство.
От приложеното заповедното производство по ч.гр.д. №1151/2024 г. на Pайонен съд –
Кърджали, се установява, че в полза на „С.“ ЕООД против О. е издадена Заповед за
изпълнение № 520/22.08.2024 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер
на 8 992 лв. по фактура №**********/04.03.2022 г., сумата в размер на 2 680.03 лв.,
съставляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.03.2022 г. до 21.08.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от издаване на заповедта до окончателното й
изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в размер на 233.44
лв. – държавна такса и 1890 лв.-адвокатско възнаграждение.
Срещу така издадената заповед за изпълнение, в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника/ответник О., и в дадения месечен срок заявителят/ищец
„С.“ ЕООД е предявил настоящата искова претенция, т.е., установява се допустимостта на
производството по реда на чл. 422, във вр.с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
От фактическа страна, от приобщената по делото Стокова разписка №
00000000006/04.03.2022 г., подписана от доставчик -„С.“ ЕООД, а за получател за Кметство
Б. от св. А. К., в не оспореното му качество на ****** на Кметство Б. се установява, че
ищецът е извършил доставка и продажба на стоки с № 9065, вид – ТРЪБА ПЕ Ф63 10/РN;
мярка- метър, количество 900.0000, единична цена 6.0833, ц.6% ТО – 6.08, на стойност 5 475
лв.; № 7741, вид – РЕЗЕРВОАР 3т Хоризонтален Специален; мярка- броя, количество 1.000,
единична цена 1625 лв., ц.6% ТО – 1 625, на стойност 5 1625 лв.; № 1637, вид – ТРЪБА PVC
Ф 100Х 1.8 /4 м оранж.; мярка- метър, количество 80.000, единична цена 4.9166 лв., ц.6% ТО
– 4.92, на стойност 393.33 лв., с окончателна сума за плащане 8 992 лв.с дължим ДДС от 20
%, при договорено плащане с платежно нареждане.
За извършената доставка е била издадена процесната фактура №
**********/04.03.2022 г. за сумата в окончателния размер от 8 992 лв. с ДДС.
О. не доказа да е заплатила дължимата сума по издадена фактура, поради което дължи
за търсения период от 04.03.2022 г. до 21.08.2024 г. /датата на образуване на заповедното
производство/, мораторна лихва в установения размер от 2 680.03 лв.
Разпитаният в производството св. Х. А., към момента на издаване на процесната
фактура ****** на О., в откритото съдебно заседания потвърждава, че положеният подпис в
процесната фактура за получил стоката, е негов. Фактът на получаване на стоката в
3
Кметство Б. бил устно потвърден от *****, който и подписал процесната разписка, този факт
бил потвърден и от населението на кметството, с благодарност. Последното се установява и
от показанията на св. А. К., който към момента на издаване на процесната разписка заема
длъжността ****** на Кметство Б.. От показанията и на двамата свидетели се установява, че
получените стоки били използвани за извършване на водоснабдяване на махала „Б.“ в
Кметство Б..
От заключението на назначената по делото ССчЕ, се установява и, че процесната,
издадена от ищеца „С.“ ЕООД фактура № **********/04.03.2022 г. за извършена продажба
на стоки на стойност 8 992 лв. с ДДС, с получател О., е осчетоводена в счетоводството на
ответника О. на 30.12.2022 г. по Кредита на счетоводна сметка 4010 „Задължения към
доставчици от страната“, водена за счетоводната година, с посочено основание „Доставка на
материали в Км. Б.“. Съгласно заключението на вещото лице, процесната фактура е
осчетоводена и в счетоводството на ищеца „С.“ ЕООД на 04.03.2022 г. и е включена в
дневник продажби и справка-декларация по ЗДДС за данъчен период –март 2022 г.
По делото е приета и представената от ответната страна Заповед № 566/02.06.2021 г. на
**** на О., установяваща утвърждаване, като част от Системата за финансово управление и
контрол на О. Актуализирани Правила за функциониране на системата за финансово
управление и контрол в О., както и самите утвърдените правила. Приета е и представената
от ответника Заповед № 200/17.02.2016 г. на ***** на О., с която са утвърдени като част от
Системата за финансово управление и контрол на О., Процедура за предварителен контрол
при поемане на финансово задължение и извършване на разход в О. - К. и Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансови задължения и извършване на разходи от
второстепенните разпоредители с бюджет в О., както и цитираните като утвърдени в
заповедта процедури. От прочита на цитираните заповеди се установява, че адресат на
същите са всички служители на общината и ръководителите на второстепенните
разпоредители с бюджета.
Първоинстанционният съд, въз основа на така приетата като безспорна и от тази
инстанция фактическа обстановка, е формулирал правни изводи, които се споделят и от
въззивния съд, който по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях, а по отношение на
конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира за
необходимо да посочи и следното :
По силата на чл. 327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение. В
казуса, ищецът основава вземането си от ответника на двустранно подписана от страните по
делото фактура № **********/04.03.2022 г., придружена от стокова разписка № 6/04.03.2022
г. Изобилстващата в този смисъл съдебна практика, обективирана и в постановените
Решение № 103/11.07.2014 г. по т. дело № 2334/13 г. на ІІ т. о., Решение № 211/30.01.2012 г.
по т. д. № 1120/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., приема, че договорът за търговска продажба
4
по смисъла на чл. 318 от ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му
предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените
елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в
писмена форма. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за
целта фактура, и съгласно притежаваните си реквизити и приложения отговаря на
изискванията на чл.6 от ЗСч, съставлява доказателство за сключването на договора.
Безспорно процесната фактура може да бъде приета като доказателство за възникнало
договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото същата е и
осчетоводена при ответника, а това определено представлява признание за възникването и
изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била
съставена. В тази връзка оспорването на сключения между страните договор за търговска
продажба, съдът намира за неоснователно, доколкото представената по делото фактура
съдържа необходимите индивидуализиращи белези на правоотношението, по повод на което
е издадена - страни, предмет и цена за придобиване правото на собственост върху вещите,
обект на продажбата. А с установеното в подписаната стокова разписка предаване на
процесните стоки, респ. с установеното им полагане за водоснабдяване на махала „Б.“,
Кметство Б., настоящата инстанция намира, че е изпълнено и изискуемото се, съгласно
цитираната във въззивната жалба разпоредба на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД индивидуализиране на
родово определените вещи.
Относно направеното във въззивната жалба изрично възражение, че при липсата на
заявка за извършване на разход и на приемо-предавателен протокол, задължителни за
извършването на предварителен контрол преди поемане на задължение, съгласно приетите в
О. процедури, настоящата инстанция намира за необходимо изрично да посочи, че тази
липса определено не може да породи съмнения, че такъв договор действително е сключен и
О. е задължена по него. И това е така, защото безспорно съществуващите въз основа на
издадени от ***** на О* заповеди за приемане на правила и процедури, в частност -Правила
за функциониране на системата за финансово управление и контрол в О., Процедура за
предварителен контрол при поемане на финансово задължение и извършване на разход в О.
- К. и Процедура за предварителен контрол при поемане на финансови задължения и
извършване на разходи от второстепенните разпоредители с бюджет в О., са вътрешно
ведомствени актове, които касаят вътрешноорганизационни процеси и отсъствието на
изискуемите се от тях документи и/или процедури могат да доведат до друг вид отговорност
/напр. трудовоправна, административноправна или наказателноправна отговорност/ за
адресатите на тези заповеди- служители на О., но определено не могат да породят в
производството съмнения за наличието на процесните договорни правоотношения. Дори и
да се приеме доводът, че ищецът като доставчик на различни стоки и услуги за О. е бил
запознат с действащите там правила за финансов контрол, то и в този случай необходимото
спазване на тези правила е вменено на служителите на О., но не на нейните външни
контрагенти.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а решението на
5
Районен съд – Кърджали следва да бъде потвърдено като правилно.
В полза на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени поисканите разноски, в
доказания размер от 2 290 лв. с ДДС, съгласно приложен Договор за правна защита и
съдействие от 19.06.2025 г.
Водим от изложеното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 141/03.04.2025 г., постановено по гр. д. №1458/2024 г. по
описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА О., с ЕИК *********, с адрес гр. К., бул.“Б.“ №**, да заплати на „С.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул.“Х.“ №**, вх.“*“, ет.*,
ап.*, направените във въззивното производство разноски в размер на 2 290 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6