Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    №

 

                         град Свиленград, 01.03.2021 година

 

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети  февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 69 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-001178 от 11.01.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Т.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Митко Димитров, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

 Жалбоподателят Т.К.К. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен, неправилен, издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – застраховката била изтекла само ден преди проверката, незабавно след проверката сключила застраховката, налице било маловажност на случая. Претендират се разноски по делото. 

В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят К. се явява. За нея се явява адвокат Митко Димитров, който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата, включително сочи, че било налице смесване при словесното изписване на нарушението на нормата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и тази по чл. 638, ал. 3 от КЗ и че когато с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) – служебен таблет, било установено управление на моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се съставял Акт и се налагало наказание на собственика на автомобила, а не на водача. Представя Писмена защита, в която доразвива подробно съображенията си, изложени в съдебно заседание и тези, изложени в Жалбата, по повод, на която е образувано настоящото производство. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата страна) -  Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 12.12.2020 година около 11.50 часа свидетелят Д.Г.Г. *** към ОДМВР - Хасково) и колегата му Стоян Стоянов се намират в град Свиленград, област Хасково, на улица „3-ти март”, в близост до сградата на Районната служба пожарна безопасност и защита на населението, където при изпълнение на служебните си задължения свидетелят Г. спира за проверка движещото се в посока площад „14-ти март” МПС – лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра” с държавен регистрационен номер Х 11 82 ВН – собственост на свидетеля Д.Д.А. от град Свиленград, област Хасково (видно от Справка в системата АИС-КАТ) и управляван от жалбоподателя Т.К.; при която полицейските служители констатират липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за текущата 2020 година, респ. към датата на проверката, за процесния лек автомобил. Полицейските служители установяват липсата на действително сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” след справка в служебния таблет, зачислен към служебния автомобил, в масивите на МВР. Отрицателният факт за отсъствието на Застрахователен договор, потвърждават в показанията си разпитаните свидетели (И.В.Х. и Д.Г.Г.). В този смисъл е и служебно извършената справка в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.

За съдействие пристига на место свидетелят И.В.Х. (Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по Закона за движението по пътищата (ЗДвП)), който предвид констатираната липса на задължителна застраховка на автомобилистите в кръга на службата си, на дата 12.12.2020 година, съставя против жалбоподателя К. и в нейно присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия АА с бланков № 619614. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д.Г.Г.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя К. като ползвател на МПС. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя Т.К., която сочи, че има възражения против констатациите, изложени в него. 

Видно от приложените по делото Застрахователни полици, сключената застраховка е изтекла в 23.59 часа на 10.12.2020 година, а нова такава е сключена в 12.41 часа на 12.12.2020 година. В този смисъл са и служебно извършените справки в общодостъпния и публичен интернет-сайт на Гаранционния фонд.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

        Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково издава процесното НП № 20-0351-001178 на 11.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган – чл. 638, ал. 3 от КЗ и налага на жалбоподателя К., в качеството й на водач на МПС и негов ползвател, административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 15.01.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. От Справката за нарушител/водач, приложена в Административнонаказателната преписка (АНП) също е видна датата на връчване на обжалвания акт, която е идентична с тази, посочена в Разписката към НП. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да издават съответно АУАН и НП за нарушения по КЗ, се доказва от приетите по делото Заповед № 1253з-260/05.12.2018 година на Министъра на МВР и Заповед № 1253з-195 от 03.09.2019 година на Директора на ОДМВР – Хасково и служебно известната Заповед № 1253з-121 от 15.05.2019 година на Директора на ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че И.В.Х. заема длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и от Писмо с рег.№ 351000-717 от 01.02.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ – Директора на ОДМВР - Хасково по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят К. е извършила нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, тъй като е управлявала МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За това нарушение на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, видно от която има само едно наложено наказание за нарушение на ЗДвП с влязъл в сила Фиш.

По делото бе допуснато до разпит и разпитано лицето Д.Д.А., която пред настоящия Съдебен състав установи, че тя като собственик на процесния лек автомобил го е предоставила на дъщеря ми – жалбоподателят по делото, да го ползва; след като застраховката изтекла получила съобщение (есемес), но забравила да каже на дъщеря си за този факт и че новата застраховката е заплатена след около 24 часа от изтичането на старата.  

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 23.02.2021 година свидетели – И.В.Х. и Д.Г.Г.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите И.В.Х. и Д.Г.Г. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.Д.А., тъй като те не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.Д.А., тъй като те не са в противоречие с другите събрани по делото доказателства.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

 

 

 

          ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

              ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

 Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

         Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация (в този ред на мисли са неоснователни твърденията на адвокат Димитров, наведени в открито съдебно заседание, проведено на 23.02.2021 година, за налично противоречие в тази насока). Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние  е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.

Действително в АУАН не са посочени ЕГН и адрес на свидетеля Г., но тези реквизити следва да са налични в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и местоработата му е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна констатираните пропуски не представляват съществени процесуални нарушения, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

       Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 1 от КЗ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 647, ал. 2 от КЗ. Актовете, с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в ЗДвП. Видно от т. 1.4.3. от Заповед № 1253з-195/03.09.2019 година е налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя И.В.Х., преминал успешно изпит за проверка на знанията по КЗ - полицейски орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 12.12.2020 година актосъставителят И.В.Х. е заемал длъжността „Командир на отделение в Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното актосъставителят И.Х. безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 647, ал. 1 от КЗ, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по КЗ. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

       ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” – това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение.

 Нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на водача – лицето несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл, тази админиситративнонаказателна разпоредба, съдържа едновременно и диспозицията и санкцията, поради това изводимо от нея е и правилото за поведение, т.нар. диспозиция, очертано негативно, наред и след като е предвидена санкция за неизпълнението му. Разбирана така, последната разширява кръга на субектите, обвързани при управление на МПС от задължението за сключване на застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна, съгласно регламента на чл. 461, т. 1 и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ (както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение).

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е ирелевантна в настоящия случай, тъй като касае случаите, при които подобно нарушение е установено чрез радар (АТСС), а настоящият случай не е такъв – служебният таблет чрез който е извършена справката в масивите на МВР, не представлява АТСС – радар.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят К. е имала качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейските служители И.Х. и Д.Г., са категорични, че именно К. е била водач на процесното пътно превозно средство, тъй като именно тя го е управлявала и на нея са състави АУАН, при което по отношение на това обстоятелство тя не е възразила, не е подала Възражение, не е посочила подобно възражение и в Жалбата си. В случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Свидетелските показания, кредитирани от Съда, обосновават преки и категорични изводи относно обективният факт, че към дата 12.12.2020 година, около 11.50 часа, жалбоподателят К. – несобственик, е управлявала лек автомобил и за това МПС не е имало действащ Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, която е задължителна. След като е така, жалбоподателят К., предприемайки ползването, т.е. управлението на това МПС, за което не е имало сключен валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за 2020 година, безспорно е консумирала административнонаказателния състав на чл. 638, ал. 3 от КЗ. МПС не е било спряно от движение, видно от Справката, изпратена от РУ - Свиленград. Поради това, при доказано авторството на деянието и елементите от обективната страна на нарушението - установени от показания на разпитаните свидетели и писмените доказателства, същата правилно и законосъобразно е била наказана от АНО и на посоченото правно основание ангажирана админиситративнонаказателната й отговорност.

Осъщественото от К. деяние, във форма на бездействие е съставомерно и по субективен признак, извършено е виновно - по небрежност, доколкото жалбоподателят К., като водач на МПС, която го ползва и управлява по обществени пътища е била длъжна и е следвало да знае изискването и задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, съотв. да положи необходимата грижа да съобрази поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от извършеното, тя е съзнавала и могла да предвиди тяхното настъпване, но не е положила необходимата грижа преди предприемането на управленито на процесното МПС, а такава възможност е имала в рамките на субективните си прояви и ако беше положила по-голямо внимание, най-малко с оглед обстоятелството че е можела да направи справка в интернет-сайта на Гаранционния фонд. Горните изводи на Съда не се променят предвид факта, че собственикът на процесното МПС – свидетелят Айвазова, не е уведомила жалбоподателя К. за изтеклия срок на валидност на застраховката.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (не е правила опити да осуети или възпрепятства проверката), но и на отегчаващо (МПС е управлявано в центъра на населено място и по време с обичайно интензивно и натоварено движение) обстоятелства. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя, доколкото възрастта от 28 години предполага житейски опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправни такива. Т.е. тази възраст не може да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на смекчаващо вината обстоятелство. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, релевантна са и обществените отношения, регулирани от КЗ, които са свързани с отговорността за вреди, причинени на трети лица при управление на МПС, чийто интереси са охранени от правото и ползващи се със засилена защита и превенция. В този смисъл, типичната обществената опасност на нарушенията от вида на конкретното е завишена, от друга страна и с оглед нарасналия брой ПТП, със сериозни последици и вреди, вследствие интензитета на пътното движение, увеличения брой автомобили, включително и с високи технически възможности за развивана скорост. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение, което налага и неговото потвърждаване. С оглед изложеното, фактът че жалбоподателя К. има само едно наложено наказание за нарушение на ЗДвП не променя горните изводи на Съда.

 

                        ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 638, ал. 3 от КЗ за управляване на МПС, във връзка с използването на което няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на физическо лице се налага административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

Административното наказание „Глоба” в размер на 400 лв. е правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП административно наказание Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.

По разноските:

С оглед изхода на делото такива не се дължат на жалбоподателя, т.е. искането следва да се остави без уважение.

       Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-001178 от 11.01.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Т.К.К. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Т.К.К. с ЕГН ********** ***, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                           

                                                                            (Кремена Стамболиева)