Р
Е Ш Е
Н И Е №174
гр.Кюстендил, 02.07.2019 година
Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година от първи
съдебен състав с
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
и
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЕВГЕНИЯ
СТАМОВА
при участието на секретаря Р. С. ,като разгледа
докладваното от председателя ГАЛИНА
МУХТИЙСКА гр.д. № 261 по описа на Кюстендилския окръжен съд за
Производството пред въззивната инстанция е по реда на
чл.258 и сл ГПК в сила от 01.03.2008 г. То е образувано по редовната и допустима въззивна жалба вх.№ 4556/28.03.2019 година депозирана от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „***“ № **, бл.**, вх.*, чрез
пълномощника му ю.к.К. К.А. против
РЕШЕНИЕ №158 постановено на 21.02.2019 г. по гр.д.№ 1336 по описа за
2018 година на Районен съд-Дупница,с което са
отхвърлени исковете му срещу З.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***; Д. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: ***;
Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***;
Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***
и Б.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, чл. 240, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, за признаване за
установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца сума в размер
на 1342.08 лв., представляваща главница по сключения между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД и техният наследодател Л. М. Д., ЕГН **********, починала на **г.,
Акт за смърт № ***/***г., издаден в гр. ****, Договор за потребителски кредит №
*****/20.03.2017 г. Процесуалният представител на ищеца иска от
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и му присъди направените по съдебни и деловодни разноски,вкл.и
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева на осн.чл.78,ал.8 ГПК във вр. с НПП.Позовал се е във въззивната си жалба на
неправилност на
първоинстанционното решение с материалния закон по съображения,че стопанската му дейност не е подчинена на ЗКИ и
за финансовите институции,каквото е „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е неприложима разпоредбата на чл.60,ал.2
ЗКИ,поради което са неправилни и необосновани решаващите изводи на районния съд
,че предсрочната изискуемост на вземането
му от длъжницата не е настъпила
автоматично и преди да
го заяви е следвало да я уведоми
за прекратяването на ДПК и настъпилата предсрочна изискуемост.Твърди,че
неправилно и необосновано с падежирането
до приключване на устните състезания
на всички неиздължени вноски от потребителския кредит/ без да
конкретизира размерите им/ районният съд е отхвърлил иска му.
От особенния представител на
ответниците адвокат М.Ч. от КАК в срока по чл.263,ал.1 ГПК е депозиран отговор
вх.№6631/13.05.2019 г., с който оспорва снователността на въззивната жалба на
ищеца по съображения за правилност и
обоснованост на първоинстанционното отхвърлително решение за установителния му иск
на вземането му от длъжницата с
оглед необявената й предсрочна
изискуемост преди депозиране на
заявлението му за издаване на заповедта
за изпълнение, и нищожността на споразумението към договора за кредит за
допълнителни услуги.Моли въззивният съд да задължи ищеца да внесе
депозит за възнаграждението й за явяването й пред него.
Кюстендилският окръжен съд , при
условията на чл.269 ГПК преценявайки служебно валидността и допустимостта
на първоинстанционното решение,а правилността му съобразно изложеното в
жалбата, за да го потвърди
на осн.чл.271,ал.1 ГПК във вр. с чл.272 ГПК,взе предвид следното:
РЕШЕНИЕ
№158 постановено на 21.02.2019 г. по гр.д.№ 1336 по описа за 2018 година на Районен съд-Дупница е валидно и
допустимо,тъй като е постановено в правораздавателната му компетентност от
негов законен съдебен състав по предявения редовно и допустим иск на
снабдения по реда на чл.410 ГПК от Районен съд-Дупница по ч.гр.д.№452/2018 г.
със заповед за изпълнение заявител „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжницата Л. М. Д., ЕГН **********- починала
на **** г., след издаването й, с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 9 и сл. от ЗПК, за
признаване за установено по отношение на конституираните като ответници по делото на основание чл.227
от ГПК -
наследниците й по закон от първи низходящ ред: З.И.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***; Д. Л. М., ЕГН: **********, с адрес: ***; Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: ***; Р.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** и Б.З.Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, съществуването
на заявеното му от нея за плащане парично вземане в размер на сумата 1342.08
лв., представляваща главница по сключения между тях Договор за потребителски
кредит № ****/20.03.2017 г.
Разгледана по същество съобразно изложените в нея отменителни основания за
неправилност и необоснованост на решаващите изводи на
първоинстанционния съд за отхвърляне на установителните му искове ,въззивната
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е
неоснователна.Безспорно е , а и от приетите
по делото писмени доказателства е установено,че на 20.03.2017г. между
„ПОРФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор и Л. М. Д., като длъжник, е сключен
договор за потребителски кредит № ***, при следните
параметри: сума на кредита: 500.00 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на вноската:
30.91 лв.; падеж на вноската: единадесети ден от месеца; годишен процент на
разходите (ГПР): 49.89%; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден:
0.11%; дължима сума по кредита: 741.84 лв.; възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 600.24 лв.; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 25.01 лв. Така общото задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги било в размер на 1342.08 лв., а общия размер на дължимата
месечна вноска бил 55.92 лв.,а длъжницата не е платила нито една вноска. Позовавайки се на неизпълнението й съгласно
уговореното в чл. 12.3 от Общите условия към Договор за потребителски кредит,
на 11.07.2017г. договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД и обявен за предсрочно изискуем , като до длъжницата е изпратено уведомително писмо на
12.07.2017 г.,което тя не е получила.Предвид невръчването му на длъжницата въззивната инстанция споделя напълно
фактическите и правни съображения на районния съд,че предсрочната
изискуемост на вземането
му от длъжницата не е настъпила
автоматично и преди да
го заяви пред заповедния съд по
реда на чл.410 ГПК кредиторът е следвало
да я уведоми за прекратяването на ДПК и настъпилата му предсрочна изискуемост. Неоснователни
са доводите на процесуалния му представител за неприложимост по отношение
на договорите за потребителски кредити сключени с небанковите финансови
институции на разрешенията
на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС и за липса на необходимост за настъпването на предсрочната изискуемост
на потребителския кредит преди
заявяването на вземането си заявителят да е уведомил за нея длъжника
,по който правен въпрос с аналогични съображения се произнесъл и ВКС на
РБ с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №123/09. 11.2015г. по
т.д. № 2561/2014г. на II т. о. , приемайки,че:
правото
на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Имайки предвид, че
предметът на предявения по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК положителен установителен иск се определя от основанието и
размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то следва да е
налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното
производство и вземането, предявено в исковото производство. Когато заявителят
се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от кредита и
предвид разпоредбата на чл. 422, ал.
1 ГПК, съгласно която искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, настъпването на предсрочната изискуемост трябва да предхожда
образуването на заповедното производство. Ако фактите, относими към настъпване
и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното от заявителя основание.”
Неоснователен
е и доводът на процесуалния представител на
въззивното ЕООД срещу
правилността на първоинстанционното решение за отхвърлянето на установителния му
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуването на вземане за неизплатената
част на задължението ,съставляващо сбора на непогасените вноски с
настъпил падеж до момента на приключване на устните състезания. В заявлението за издаване на заповед за
изпълнение сумата по отпуснатия кредит , договорната лихва по него и възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги са
посочени като глобална сума-главница в размер на сумата от 1 342,08
лева , на основание именно предсрочната
изискуемост на кредита. Поради обусловеността на предмета на делото по установителния иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното
производство вземане, и с оглед факта, че вземанията не са заявени като
конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, първоинстанционният съд правилно е приел,че не би могъл да се
произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил падеж към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Воден от горните съображения
Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №158 постановено на21.02.2019 г. по гр.д.№ 1336 по описа за 2018
година на Районен съд-Дупница.
Решението е
окончателно-арг.чл.280,ал.3,т.1,пр.ІІ-ро ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: