Решение по дело №3577/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 735
Дата: 24 ноември 2024 г. (в сила от 19 ноември 2024 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20241100603577
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 735
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Д.а
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100603577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 23.10.2023г. по НОХД № 4434/23г. , СРС, НО , 134 с - в е
признал подсъдимия Д. И. П. за ВИНОВЕН в това че на 27.07.2022 г. в гр.
София, бул. „******* на територията на летище София, като извършител, в
съучастие с Т. П. Д. - извършител, и Б. Д. С. - извършител, е отнел чужди
движими вещи -сумата от 9000 британски лири /девет хиляди британски лири
/, /с курс на британската лира към 27.07.2022г. 2,32455 лева за 1 британска
лира/, на обща стойност - 20920,95 лв. /двадесет хиляди деветстотин и
двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ от владението на М. Д.а Щ., без
нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като е признат за невиновен и е оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.6,
вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК. На основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 20,
ал.2 от НК на подсъдимия П. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 1 година, чието изтърпяване на основание чл. 66 от НК е отложено за
срок от 3 години.Съдът е постановил при евентуално привеждане на така
наложеното наказание в изпълнение на основание чл. 59, ал.2, и ал. 1 от НК да
се приспадне времето пред което П. е бил задържан под стража по реда на
ЗМВР и НПК, считано от 24.08.2022г.
С присъдата съдът е признал подсъдимия Т. П. Д. за ВИНОВЕН в това
1
че на 27.07.2022 г. в гр. София, бул. „******* на територията на летище
София, като извършител, в съучастие с Д. И. П.- извършител, и Б. Д. С. -
извършител е отнел чужди движими вещи - сумата от 9000 британски лири
/девет хиляди британски лири /, /с курс на британската лира към 27.07.2022г.
2,32455 лева за 1 британска лира/, на обща стойност - 20920,95 лв. /двадесет
хиляди деветстотин и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ от
владението на М. Д.а Щ., без нейното съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 НК, като е
признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от
НК.Съдът на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложил на
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване на
основание чл. 66 от НК отлага за срок от 3 години.
С присъдата съдът е признал подсъдимия Б. Д. С. за ВИНОВЕН в това че
на 27.07.2022г. в гр. София, бул. „******* на територията на летище София,
като извършител, в съучастие с Д. И. П.- извършител и Т. П. Д. - извършител е
отнел чужди движими вещи -сумата от 9000 британски лири /девет хиляди
британски лири /, /с курс на британската лира към 27.07.2022г. 2,32455 лева за
1 британска лира/, на обща стойност - 20920,95 лв. /двадесет хиляди
деветстотин и двадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ от владението на М.
Д.а Щ., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК, като е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл. 194, ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК.Съдът
на основание чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване на основание
чл. 66 от НК отлага за срок от 3 години.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НК е осъдил подсъдимите Д. И. П.,
Т. П. Д. и Б. Д. С. солидарно да заплатят сторените по делото разноски в
размер на 60,00 лева по сметка на СДВР, както и сумата от 5,00 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитника на подсъдимия Б. Д.
С. - адв. П., в която се излагат съображения за недоказаност на обвинението и
в този смисъл неправилност на присъдата. Отправя се искане за отмяна на
съдебния акт и признаване на подсъдимия за невиновен или за връщане на
делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В разпоредително заседание, проведено на 31.07.2024г. по реда на чл.
327 от НПК, въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата
по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица, както
и ангажирането на нови доказателства.
В открито съдебно заседание защитникът на подс. Б. С.- адв. П.
поддържа въззивната жалба и моли да се отмени присъдата на СРС, с която
подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194,
2
ал. 1 вр.чл.20, ал.2 от НК. Излага, че по делото липсват категорични
доказателства относно вината на подсъдимия, като това се явявало и
нарушение на процесуалния закон. Моли съда да отмени присъдата на СРС и
постанови нова, с която да признае подс. С. за невиновен и да го оправдае по
повдигнатото срещу него обвинение.
Представителят на държавното обвинение моли да се потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна, като счита,
че същата е постановена на основата на правилен и задълбочен анализ на
събрания доказателствен материал.
Подсъдимият Б. С. в предоставеното му от съда право на последна дума
моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата , както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваната
присъда, намира, че са налице основания за нейната цялостна отмяна и
връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг
състав, включително по отношение на необжалвалите лица, тъй като в хода на
първоинстанционното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, което не може да бъде
отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо при ново разглеждане
на делото.
Изискването на чл. 258 НПК е делото да се разгледа от един и същ
състав от началото до приключването на съдебното заседание с постановяване
на акт по съществото му, като това изискване не е самоцелно, а е ориентирано
към обезпечаване на правилното формиране на вътрешното съдийско
убеждение. А това е постижимо, ако един и същ е съставът, който участва в
съдебното заседание от момента на провеждане на разпоредителното такова,
през даване ход на съдебното следствие и събирането на доказателствата до
постановяване на крайния акт по същество. Идеята за неизменност на състава
на съда произтича от заложеното в чл. 18 НПК начало на непосредствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 НПК съдебните актове се основават на
доказателствени материали, лично събрани, проверени и преценени от целия
съдебен състав, освен в случаите, когато законът предвижда друго.
Неспазването на правилото, визирано в чл. 258 НПК винаги представлява
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК.
В конкретния случай съществено процесуално нарушение е налице
предвид наличието на незаконен съдебен състав при провеждане на
разпоредително съдебно заседание от 28.04.2023 година, при провеждането на
което, видно от съдебния протокол, са участвали определеният съдия-
докладчик като председател на съдебния състав и само един от определените
двама съдебни заседатели. Съдебният протокол по смисъла на чл. 311, ал. 1,
вр. чл. 129, ал. 1, вр. чл. 131 НПК е официален удостоверителен документ,
установяващ по предвидения процесуален ред посочените във визираните
3
разпоредби обстоятелства, измежду които са и лицата, членове на съдебния
състав, участващи в извършените действия.
С оглед гореизложено въззивният съд намира, че при разглеждане на
първоинстанционното дело е нарушен принципът на неизменност на състава
на съда, защото член от състава на съда, постановил присъдата, не е взел
участие от началото на съдебното заседание до постановяването на
окончателния съдебен акт. Тъй като така констатираното нарушение е
абсолютно, а именно такова по чл. 348, ал. 3, т. 3 НПК, налагащо отмяна на
постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, то за
въззивният съд се явява безпредметно да обсъжда атакуваната присъда по
същество.
При преценка пределите на отменителното решение въззивната
инстанция съобрази, че срещу първоинстанционната присъда е постъпила
жалба единствено от защитника на подсъдимия Б. Д. С., докато с присъдата са
признати за виновни при условията на съучастие и са наложени съответни
наказания и на подсъдимите Д. И. П. и Т. П. Д., които не упражниха правото
си по чл. 320, ал. 6 НПК пред въззивната съдебна инстанция.
Независимо от това съдът съобрази ревизионните си правомощия в хода
на въззивното производство, регламентирани в чл. 314, ал. 2 НПК и
оправомощаващи го да отмени присъдата и по отношение на лицата, които не
са подали жалбата, ако има основание за това, стига това да не влиза в
противоречие с принципа reformatio in pejus, като това действие не следва да
води до влошаване положението на подсъдимото лице, а от друга страна
упражняването на това правомощие е допустимо, когато недостатъкът е
причинен от същото нарушение, засегнало и обжалваната част или е в такава
зависимост от него, че е невъзможно отделното потвърждаване в
необжалваната част /ТР № 5/2105.2018 година по ТД № 5/2017 година на
ОСНК на ВКС/. Именно такава е процесната хипотеза- процесуалният
недостатък на първоинстанционното производство съставлява съществено
процесуално нарушение на принципа на законен състав и неизменност на
същия, който пряко засяга всички участващи в съдебното производство
подсъдими лица, а не единствено обжалващото присъдата лице, като отмяната
на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС
не влиза в колизия с принципа reformatio in pejus, тъй като по никакъв начин
не влошава правното положение на необжалвалите подсъдими лица. При ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд спрямо необжалвалите
подсъдими следва да бъде съобразен визираният принцип, в случай че бъдат
признати за виновни и се пристъпи към ангажиране на наказателната им
отговорност при определяне на наказанието.
Поради изложените съображения и на основание чл.334, т.1 вр. чл.335,
ал.2, вр, чл. 314, ал. 2 НПК настоящата инстанция намира, че при
разглеждането на делото от първоинстанционния съд е допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.3 НПК, което въззивният
4
съд не може да отстрани сам, поради което се налага отмяната на
първоинстанционната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от
друг състав на СРС.
Воден от горното Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав
РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 23.10.2023г. по НОХД № 4434 /2023
година на СРС, НО , 134 с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд.

Решението не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5