№ 59324
гр. София, 15.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110120409 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Б. И. срещу „Първа инвестиционна банка“, в която ищецът
твърди, че банката без основание е блокирала сума от 4000лв. по банкова сметка на ищеца.
Иска банката да отблокира сметката му.
В уточняваща молба сочи, че не иска връщане на парите, тъй като банката не му ги
била отнела /парите били налични по неговата банкова сметка/, а иска той да може да се
разпорежда с тях. Ищецът повторно е заявил, че искането му към съда е да осъди банката да
отблокира паричните му средства.
Ищецът претендира осъждане на ответника да извърши конкретно незаместимо
действие, за което твърди да е необходимо, за да може ищецът да се разпорежда с парите си
по банковата си сметка. Така предявеният иск следва да се квалифицира по чл.109 ЗС. Не са
изложени твърдения, че парите, налични по банковата сметка на ищеца, имат нумизматична
стойност или други белези, по които да могат да бъдат индивидуализирани. Парите са
особен вид родовоопределени и заместими вещи, поради което вещното право върху тях не
може да бъде предмет на защита по негаторен иск /именно поради невъзможността да бъдат
индивидуализирани/. Предвид изложеното липсва една от предпоставките за съществуване
на правото на иск – а именно правен интерес от предявяването му.
Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят
допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по
същество правния спор между страните. Предпоставките се разграничават на абсолютни и
относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните -
подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност, правен интерес и др.), или
се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните - чл. 19, чл. 105, чл. 117, ал.
2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на
развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то
валиден и допустим съдебен акт.
В случая предвид липсата на правен интерес от предявяване на иск по чл.109 ЗС,
1
исковата молба следва да бъде върната.
С оглед на горното, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № ***/19.4.2023г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2