Решение по дело №39/2022 на Районен съд - Девин

Номер на акта: 111
Дата: 25 ноември 2022 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Елка Антимова Хаджиева
Дело: 20225410100039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Д., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20225410100039 по описа за 2022 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл.32, ал.2 от ЗС.
В исковата си молба ищцата твърди, че е законен наследник-дъщеря
на Л. Ас. Уз.- б. ж. на гр.Д., починал на 25.02.2013г. и Р. Ат. Уз.- б.ж. на гр.Д.,
починала на 23.07.2014г., видно от удостоверение за наследници изх. №
058/19.01.2022г. на Община-Д. като имената Л. Ас. Уз. и Л. Ар. Уз. са имена
на едно и също лице, с ЕГН ********** според удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № 130/08.02.2022г. Твърди, че
между ГОНС-гр.Д. и Л. Ар. Уз., като строител е подписан Договор от
17.02.1969г., за отстъпено право на строеж, въз основа на който ГОНС-гр.Д. е
отстъпил на строителя правото да строи жилищна сграда върху урегулирано
дворно място, съставляващо парцел XVI, кв.77 по утвърдения регулационен
план на гр.Д., площ на целия парцел от 360 кв.м. като в т.8 от договора е
посочено, че съгл. чл.7 от Правилника за приложение на Указа за насърчаване
и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство,
строителя става собственик на построената жилищна сграда и придобива
право на безсрочно ползване на мястото. Освен това изрично е отразено, че
построената сграда, заедно със сервизните помещения и подобренията в
мястото, преминават по право в наследството на наследниците на строителят,
1
с всички права на ползване на мястото. Твърди, че с Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 028, том IV, peг.№ 5948, дело №
594/30.11.2021г., ищцата е призната за собственик-лична собственост, на
основание дарение, върху недвижим имот в гр.Д., обл. Смолян, както следва:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20465.503.721.1.2 по КККР на
гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен
адрес: гр.Д., ул. Г. из. № *, ет.*, с площ от 132.60 кв.м., предназначение:
жилище, апартамент, съседни самостоятелни обекти в сградата на същия
етаж-няма, под обекта: 20465.503.721.1.1 /собственост на ответника/, над
обекта- няма, ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, със застроена площ
45.56 кв.м., с реално ползване на югоизточното избено помещение, с площ- 24
кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху имота. Твърди, че самостоятелният обект се намира
на ет.* в сграда с идентификатор 20465.503.721.1, с предназначение:
Жилищна сграда-многофамилна, разположена в Поземлен имот с
идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед №
РД- 18-90/18.12.2009г., с административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*, с площ-
464 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи с идентификатори:
20465.152.40, 20465.503.725, 20465.503.5088, 20465.503.1428, номер по
предходен план: 721, за който е отреден УПИ XV- 721, кв.14 по плана на
гр.Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. Твърди, че с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том II, рег. № 3463, дело
№ 334/26.07.2021г., сестрата на ищцата- В. Л. Арн., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Ал. м. № **, продала на ответника
собствен недвижим имот-лична собственост в гр. Д., обл. Смолян, а именно:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20465.503.721.1.1 по КККР на
гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., административен
адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*№*, ет.*, с площ 90.68 кв.м., предназначение:
Жилище, апартамент, съседи на самостоятелния обект с идентификатори: на
същия етаж-няма, под обекта: няма, над обекта: 20465.503.721.1.2
/собственост на ищцата/, ведно с 1/2 идеална част от избения етаж, със
застроена площ-45.56 кв.м., заедно с приспадащите се идеални части от
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж
върху имота. Твърди, че самостоятелния обект се намира в Сграда № 1,
2
построена на осн. ОПС върху Поземлен имот с идентификатор 20465.503.721
по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с
административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*, с площ-464 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на имота с идентификатори:
20465.152.40, 20465.503.725, 20465.503.5088 и 20465.503.1428, който попада
в УПИ XV-721 и в част от УПИ XVI-725-за охранителна зона на ВН и
подземни гаражи, кв.14 по действащия план на гр.Д., одобрен със Заповед №
РД-1004/06.10.1980г., Заповед № 6/23.01.1984г. и Заповед № ИК-
241/30.07.1990г., за сумата от 20000 лева, която сума ще бъде изплатена от
купувача на продавача, чрез банков кредит в едноседмичен срок след
подписване на настоящия нотариален акт. В него е посочено, че владението
на имота се предава от продавача на купувача в деня на изповядване на
нотариалния акт пред Нотариус. Твърди, че подала до Началника на РУ
“Полиция“-гр.Д. жалба от 16.08.2021 г., вх.№ 252000-5076/17.08.2021г., в
която е посочила, че тя и съпругът й живеят в гр. Д., ул. Г. изв. №*, като
техен е втори етаж от къща и преди около 2 месеца, на първи етаж дошли да
живеят ответника, заедно със съпругата и децата си като вечерта на
15.08.2021г. /неделя/, ищцата била сама, когато ответника в нетрезво
състояние отишъл на техния етаж, започнал да тропа по вратата и да вика,
поради което тя излязла и го попитала какво иска. Малко след това, без
никаква основателна причина, ответника започнал да отправя обидни думи и
псувни към нея, след което се е прибрал. Когато тя отишла при него и го
попитала защо я псува на майка, той я заплашил, че ще й отреже тръбата на
обратната вода. Нейното семейство има камери, които освен картина,
произвеждат и звук, а цялата случка била видяна и чута от дъщеря им Ил. Мл.
К., която живее в гр. Д., кв.Н. и тя веднага се обадила на тел. 112, за да
потърси съдействие от полицията. Това не е първия случай, когато ответника
влиза в пререкания с тях, понеже преди около 3 седмици отново вдигнал
скандал, като ги обвинил, че пращали шофьори на таксита да му ритат
неговата външна врата. Началника на РУ-Девин отговорил на ищцата с
писмо УРИ: 252000-5826/16.09.2021г., в което е посочено, че по подадената
от нея жалба е извършена проверка и не са констатирани данни за
престъпление от общ характер, а за взаимоотношение от частно-правен
характер, относно отправените й обиди като на ответника е съставен
3
протокол за предупреждение, на осн.чл.65 от ЗМВР, а преписката е
прекратена и приложена към дело. Твърди, че е подала до Кмета на Община-
Д. жалба от 20.01.2022г., вх.№ ТСУ-ПЖ -4/20.01.2022г., затова, че на
19.01.2022г. /сряда/, ответника започнал да копае извън къщата канализация
за тоалетна, която включва в тръба, около Ф-80 и разбил цимента, който е до
къщата и по който преминават ищцата и съпругът й като тази част от имота,
в която ответника копае е обща, а той прави тези изкопни работи за
канализация за обратни води, които иска да включи в тръба, която не е за тази
цел. Счита, че тя има право на ползване върху по-голяма част от имота, с
площ 267 кв. м., тъй като с Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот № 028, том IV, peг. № 5948, дело № 594/30.11.2021г. е призната за
собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
20465.503.721.1.2 по КККР на гр.Д., с по-голяма застроена площ от 132.60
кв.м., ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, с площ от 45.56 кв.м., докато с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том II, рег.№
3463, дело № 334/26.07.2021г., ответника е закупил Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 20465.503.721.1.1 по КККР на гр.Д., с по-малка
застроена площ от 90.68 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от избен етаж, с площ
от 45.56 кв.м., поради което той има право на ползване върху по-малка част
от имота, която е в размер на 197 кв.м., от източната му страна /граничеща с
Поземлен имот с идентификатор 20465.503.725/. Твърди, че поради
действията на ответника, описани в жалба от 20.01.2022г., вх.№ ТСУ-ПЖ-
4/20.01.2022г. до Кмета на Община-Д. и в жалба от 20.01.2022 г., вх.№
252000-358/21.01.2022г. до Началника на РУ-МВР-гр.Д., тя и нейното
семейство не могат спокойно да ползват част от имота, предвидена за достъп
до къщата и около нея. Твърди, че действията на ответника пречат
семейството й да използват реална част от дворното място, от западната му
страна /граничеща с Поземлен имот с идентификатор 20465.503.1428/, която
ползвали според нейния дял от правото на ползване на имота, преди
ответника да закупи първия жилищен етаж и 1/2 идеална част от избения
етаж, което обуславя правния интерес на ищцата от предявения иск по чл.32,
ал.2 от ЗС, понеже ползвателите на дворното място не могат да постигнат
съгласие помежду си, за реалното му използване.
Моли съда да постанови решение, с което на осн. чл.32, ал.2 от
ЗС, разпредели за реално ползване дворното място в Поземлен имот с
4
идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-
18-90/18.12.2009г., с площ 464 кв.м., с административен адрес: гр.Д., ул. Г.
изв. № *, при съседи на имота с идентификатори: 20465.152.40,
20465.503.725, 20465.503.5088 и 20465.503.1428, според досегашното
ползване на имота: за ищцата от западната му страна /граничеща с Поземлен
имот с идентификатор 20465.503.1428/, а за ответника от източната му страна
/граничеща с Поземлен имот с идентификатор 20465.503.725/, съобразно
правото им на ползване: 267 кв.м. от ищцата и 197 кв.м. от ответника.
Претендира за разноски.
В о. с. з. ищцата лично и с адв. Н. П., поддържа исковата молба.
Моли съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на
незастроените части от процесния имот по първия вариант, който е
обективиран в схема към първоначалното заключение на вещото лице.
Счита, че този първи вариант отговаря на действително фактическо
положение на застроената и незастроената част на поземлен имот, това не
може да се каже за допълнителното заключение, което е прието в съдебно
заседание, тъй като вещото лице посочва пред съда при нейното изслушване,
а и това е безспорно, че между първия етаж на къщата, собственост на
ответника и спорната тоалетна, която за тях е външна тоалетна, спора е за
нея, има разстояние повече от един метър повдигнато в син цвят и това е
фактическото положение, докато вещото лице посочва, че дадения вариант
за ползване към допълнителното заключение не отговаря реално на
размерите и местоположение на банята така, както е заснета по
архитектурния проект, т.е. по архитектурния проект е заснето по един начин,
но реално на терена размерите и местоположението на тази баня са различни.
Счита, че допълнителното заключение противоречи на всички събрани по
делото писмени доказателства, от които е видно, че това е външна тоалетна, а
не тоалетна част от първия етаж. Такава външна тоалетна, част от първия
етаж не фигурира нито в нотариалния акт за дарение на недвижим имот от
12.10.2011г., с който родителите Л. Ас. Уз. и Р. Ат. Уз. даряват първия етаж
от къщата и половината избен етаж на В. Л. Арн., не фигурира и в
нотариалния акт за покупко- продажба на недвижим имот от 26.07.2021г., с
който В. Л. Арн. продава същите тези имоти- първи етаж и половината от
избения етаж на ответника по делото. Отделно от това, писмото на Община
Д. доказва, че това е външна тоалетна, тя се вижда, че е такава и от
5
първоначалното заключение на вещото лице, а и от една скица на поземлен
имот, представена с исковата молба от 21.06.2010г., издадена от СГКК-
Смолян, от която е видно, че югозападната страна или стена на къщата,
включително и на първия етаж е права линия, няма такава чупка каквато
вещото лице е начертало в допълнителното си заключение, което ако бъде
възприето няма да има достъп и до прохода от пристройката на втория етаж,
която пристройка е собственост на ищцата. Доверителката му заявява, че ако
съдът възприеме първия вариант от заключението по първоначалното
заключение и тази външна тоалетна остане за общо ползване на страните,
както е предвидено в жълт цвят, ищцата няма да пречи на ответника и на
неговото семейство да ползва тази тоалетна, тъй като ищцата си има тоалетна
на втория етаж, но желае да има достъп до тази външна тоалетна, тъй като
може да се наложи ремонт, смяна на тръби, запушване и т.н. така, че няма да
е ощетен по никакъв начин ответника ако съдът възприеме първия вариант.
Претендира за разноски по делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, тъй като
е доказано включително с писмени доказателства и с показанията на свид.
Ил. К. -дъщеря на ищцата, че ответника е станал причина за завеждане на
делото, най-вече с това, че е започнал да копае бетонната основа покрай
първия етаж на къщата до входната му врата, която е обща част на къщата,
той е правил това без да иска съгласието и без да получи позволението на
доверителката му. Отделно от това е тормозил същата, тя се обаждала на
тел.112, ходили са полицаите. Това е повода за да се заведе и настоящото
дело, най- вече за тази тоалетна и за извършеното от ответника незаконно
прокопаване на общи части от сградата за прекарване на канализация.
В о.с.з. ответникът не се явява. За него адв. М. Г. оспорва
фактическите твърдения в иска. От името на доверителят му моли съда да
постанови решение на базата на събраните многобройни писмени
доказателства, гласните такива особено, и на база заключението по
допълнителната експертиза. Заключението на вещото лице П. категорично
доказва, че т.н. външна тоалетна е част от жилищния етаж, който е закупен
от доверителят му по нотариалния акт, който е приложен и това е
категорично установено и доказано от разпита на свид. В. Арн., която е
възможно най- близкия човек на ищцата и цялата тази информация не
изхожда от някакви чиновници с издадени писма, а от бившия собственик на
цялата къща и имота около нея. Ищцата е собственик на етажа по силата на
6
дарение, което тя доброволно е направила в нейна полза. Много показателни
са тези показания във връзка с правата и претенциите, които ищцата има
както по отношение на своята дарителката, както и по отношение на нейната
дъщеря, която временно е ползвала този жилищен етаж, така и по
отношение на приобретателя - В. К.. Категорична е свидетелката в
показанията си, че тази тоалетна е няма в нотариалния акт, както няма и
подробно описание на целия етаж защото тя е по план. Тоалетната е
неразделна част от този жилищен етаж, така е било през всичките тези
години, това е бил предмета на тази сделка, която е извършена и доверителят
му е придобил правата, които неговия праводател - свид. Арн., която е
близка, в роднинска връзка с ищцата и е възможно най- достоверния
свидетел, който може да има. Показанията на другата разпитана свидетелка-
дъщерята на ищцата, очевидно е заинтересована от изхода на делото,
нейните показания също не отричат категоричното им твърдение, че тази
тоалетна е част от жилищния етаж, който доверителят му е закупил. По
отношение на всички останали части, на общите части на имота нямат спор,
страните от момента на закупуването от доверителят му на първия жилищен
етаж са си разпределили правото на ползване, не възразява срещу това. С
оглед на тази фактическа обстановка, която е безспорна според тях на базата
на тези доказателства, ще следва ищцата да заплати и разноските по водене
на делото, защото в крайна сметка необходимост от водене на такова дело се
установява и доказва разпределение на ползване на чужд имот е
недопустимо.
Съдът, след като взе предвид твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ищцата е призната за собственик-лична собственост,
на основание дарение, видно от Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 028, том IV, peг. № 5948, дело № 594/30.11.2021г., върху
недвижим имот в гр. Д., обл. Смолян - Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 20465.503.721.1.2 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед №
РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр. Д., ул. Г. изв. № *, ет.*, с
площ от 132.60 кв.м., предназначение: жилище, апартамент, съседни
самостоятелни обекти в сградата на същия етаж-няма, под обекта:
7
20465.503.721.1.1 /собственост на ответника/, над обекта- няма, ведно с 1/2
идеална част от избен етаж, със застроена площ 45.56 кв.м., с реално ползване
на югоизточното избено помещение, с площ- 24 кв.м., заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху имота,
който самостоятелен обект се намира на ет. 2 в сграда с идентификатор
20465.503.721.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в Поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр.
Д., одобрени със Заповед № РД- 18-90/18.12.2009г., с административен адрес:
гр.Д., ул. Г. изв. №*, с площ- 464 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до
10 м./, при съседи с идентификатори: 20465.152.40, 20465.503.725,
20465.503.5088, 20465.503.1428, номер по предходен план: 721, за който е
отреден УПИ XV- 721, кв.14 по плана на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-
1004/06.10.1980г.
Не се спори, че ответника с Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 153, том II, рег. № 3463, дело № 334/26.07.2021г. е
закупил от сестрата на ищцата- В. Л. Арн., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Ал. м. № **, недвижим имот-лична собственост
в гр. Д., обл. Смолян, а именно: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 20465.503.721.1.1 по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед №
РД-18-90/18.12.2009г., административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв. №*№*, ет.*, с
площ 90.68 кв.м., предназначение: Жилище, апартамент, съседи на
самостоятелния обект с идентификатори: на същия етаж-няма, под обекта:
няма, над обекта: 20465.503.721.1.2 /собственост на ищцата/, ведно с 1/2
идеална част от избения етаж, със застроена площ-45.56 кв.м., заедно с
приспадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху имота, който самостоятелния
обект се намира в Сграда № 1, построена на осн. ОПС върху Поземлен имот с
идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-
18-90/18.12.2009г., с административен адрес: гр. Д., ул. Г. изв. №*, с площ от
464 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, при съседи на имота с
идентификатори: 20465.152.40, 20465.503.725, 20465.503.5088 и
20465.503.1428, който попада в УПИ XV-721 и в част от УПИ XVI-725-за
охранителна зона на ВН и подземни гаражи, кв.14 по действащия план на гр.
8
Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г., Заповед № 6/23.01.1984г. и
Заповед № ИК-241/30.07.1990г.
Не се спори, че не е разпределено правото на ползване на процесния
имот, описан по-горе.
Според удостоверение за наследници изх.№ 058/19.01.2022г.,
издадено от Община-Д., ищцата е законен наследник-дъщеря на Л. Ас. Уз.- б.
ж. на гр. Д., починал на 25.02.2013г. и Р. Ат. Уз.- б.ж. на гр. Д., починала на
23.07.2014г.
Според удостоверение за идентичност на лице с различни имена
изх.№ 130/08.02.2022г. имената Л. Ас. Уз. и Л. Ар. Уз. са имена на едно и
също лице.
Между ГОНС-гр. Д. и Л. Ар. Уз., като строител е подписан Договор
от 17.02.1969г., за отстъпено право на строеж, въз основа на който ГОНС-гр.
Д. е отстъпил на строителя правото да строи жилищна сграда върху
урегулирано дворно място, съставляващо парцел XVI, кв.77 по утвърдения
регулационен план на гр. Д., площ на целия парцел от 360 кв.м., като в т.8 от
договора е посочено, че съгл. чл.7 от Правилника за приложение на Указа за
насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно
строителство, строителя става собственик на построената жилищна сграда и
придобива право на безсрочно ползване на мястото. Отразено е, че
построената сграда, заедно със сервизните помещения и подобренията в
мястото, преминават по право в наследството на наследниците на строителят,
с всички права на ползване на мястото.
Ищцата е подала жалба до Началника на РУ “Полиция“-гр. Д. с
вх.№ 252000-5076/17.08.2021г. и с писмо УРИ: 252000-5826/16.09.2021г. на
Началника на РУ- Девин и е отговорено, че във връзка с подадената от нея
жалба е извършена проверка, като не са констатирани данни за престъпление
от общ характер, а за взаимоотношение от частно правен характер относно
отправените й обиди. На В. К. е съставен писмен протокол за
предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР. Ищцата е подала жалба и до
кмета на Община Д..
Изготвена е Скица на поземлен имот № 15-528120/21.06.2020г. на
поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по КККР, одобрени със
9
Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., адрес на поземления имот: гр. Д., ул. Г.
изв. №*, с площ 464 кв.м.
От служители на Община Д.- Ас. С. Д. и Св. Ан. П., в присъствието
на Н. Ч. и Б. Р. Д.- представител на РУ- Девин е извършен оглед на място и
установен изкоп за прокарване на нова канализация в УПИ XV-721 в кв. 14 и
ПИ с идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр. Д.. За извършената
проверка е изготвен констативен протокол от 31.01.2022г., в който са
отразени констатациите от проверката и е дадено предписание: Да се спрат
бъдещи СМР в имота до снабдяване с необходимите строителни разрешения
и книжа, както и съгласие от съсобствениците в имота.
Представени са два броя удостоверения за данъчна оценка по чл.
264 ал.1 от ДОПК с изх. №№ **********/01.02.2022г. и
**********/01.02.2022г., издадени на Н. Л. Ч..
Между Н. Л. Ч. и В. Л. Арн. е сключено Споразумение относно
собствеността и разпределение правото на ползване на съсобствен недвижим
имот с нотариална заверка рег. № 2358/2020г. на Нотариус Цв. П., според
което Н. Л. Ч. е изключителен собственик на 1/2 идеална част от избен етаж,
със застроена площ от 45.56 кв.м., находящ се в сграда № 1 /едно/, построена
в поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 и реално ще използва
югоизточното избено помещение, с площ от 22.78 кв.м., а В. Л. Арн. е
изключителен собственик на 1/2 идеална част от избен етаж, със застроена
площ от 45.56 кв.м., находящ се в сграда № 1 /едно/, построена в поземлен
имот с идентификатор 20465.503.721 и реално ще използва североизточното
избено помещение, с площ от 22.78 кв.м.
Според писмо изх. № ТСУ-ПЖ-7#2 от 25.02.2022г. на Община Д.,
изпратено до страните, че във връзка с изясняване на обстоятелствата,
изложени в жалба с вх. № ТСУ-ПЖ-7 от 31.01.2022 г. е извършена проверка
на място от специалисти в отдел „УТОС“ при Община Д. на 22.02.2022г. Към
момента на проверката не е установено ново строителство в УПИ XV-721 в
кв. 14 по плана на гр. Д.. За обект: „Пристройка към втори жилищен етаж“ е
издадено удостоверение за търпимост през 2011г. Обекти: „Външни
тоалетни“ са видимо старо строителство, и следва да се изследват за
търпимост.
От Л. Ас. Уз. от гр. Д. е подписана декларация, с която декларира, че
10
е съгласен с така построената от Н. Л. Ч. – собственик на втория етаж от
жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор 20465.503.721
по плана на гр. Д., за който имот е отреден УПИ XV-721 в кв. 14 по плана на
гр. Д., масивна пристройка към втория етаж, представляваща баня, тоалетна и
изба. Същата е строена 1986г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Ил. К. –
дъщеря на ищцата и В. Арн.- сестра на ищцата, ценени на основание чл. 172
от ГПК, съдът прие за установено, че делото се води за ползване на земята
около къщата, която е на два жилищни и избен етаж. На първият жилищен
етаж живее семейството на В. К., а на втория етаж- ищцата. Къщата се намира
в гр. Д., ул. Г. изв. №*. Мястото, върху което е построена къщата е с
денивелация. Има обща входна врата. Страните са във влошени отношения
от момента, в който ответника закупил от свид. Арн. етаж и се нанесъл със
семейството в етажа на къщата и започнал да копае в общите части за да
прокара обратни води в тръба. Тази къща е строена много отдавна от Лю.
Уз.- баща на ищцата и свид. Арн.. Мястото пред къщата представлява
градина. От едната страна- западна част се ползва от ищцата, от източната
част от ответника, има подпорни стени в имота. В етажа собственост на В.
няма тоалетна, има такава до етажа му построена от Лю. Уз.. Преди да се
построи тази тоалетна е имало друга тоалетна на по- долно стъпало. Сега
направената тоалетна е до входа на първия етаж. Ползвала се е и от ищцата
със съпруга й преди да си направят пристройката, която е с баня и тоалетна.
Тоалетната е заключена с катинар от ответника.
От заключението на вещото лице А. П. по допуснатата и назначена
СТЕ, съдът прие за установено, че с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот /на основание дарение/ № 28/30.11.2021 г., т. IV, рег.№ 5948,
дело № 594/2021 г. Н. Л. Ч. е призната за собственик на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 20465.503.721.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., общ. Д., обл. Смолян,
находящ се на адрес: гр. Д., ул. Г. изв. №*, етаж *, с площ 132.60 кв.м., ведно
с 1/2 идеална част от избен етаж, със застроена площ 45.56 кв.м., с реално
ползване на югоизточното избено помещение с площ от 24 кв.м /съгласно
одобрен проект от 2021г./, ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху имота. С Нотариален акт за
11
покупко-продажба на недвижим имот № 153/26.07.2021г., т. II, peг. № 3463,
дело № 334/2021 г. В. В. К. закупува следния недвижим имот: Самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 20465.503.721.1.1 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, находящ се на адрес:
гр. Д., ул. Г. изв. №*, етаж 1, с площ 90.68 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от
прилежащия избен етаж, със застроена площ 45.56 кв.м., ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху имота. И двата етажа се намират в
Сграда № 1, построена на основание ОПС върху поземлен имот с
идентификатор 20465.503.721 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Д., с площ 464 кв.м., с трайно предназначение на територията:
„урбанизирана“, начин на трайно ползване: „ниско застрояване /до 10 м/", при
съседи на имота с идентификатори: 20465.152.40, 20465.503.725,
20465.503.5088 и 20465.503.1428, който имот попада в УПИ XV-721 и в част
от УПИ XVl-725-за охранителна зона на ВН и подземни гаражи в кв. 14 по
действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/ 06.10.1980г.,
Заповед № 6/23.01.1984г. и Заповед № ИК-241/30.07.1990г. Имотът се намира
в западния край на гр. Д. и граничи с регулацията. Той е с лице към ул. Г. изв.
на северозапад и към общински горски път на югоизток. От другите две
страни граничи с общински имоти, върху които са построени сгради с
отстъпено право на строеж. В имот с идентификатор 20465.503.721 по
кадастралната карта на гр. Д. е построена жилищна сграда на два етажа с
идентификатор 20465.503.721.1 със застроена площ 99 кв.м. 1. Има ли
идентичност между парцел XVI, кв. 77 по ЗРП на гр. Д. от 1965г., УПИ XV-
721, кв. 14 по ПУП на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-1004/06.10.1980г. и
поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр. Д., одобрени
със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г.? Има съвпадане на границите на имот
пл. № 721 в плана от 1980г. и парцел XVI, кв. 77 по ЗРП на гр. Д. от 1965г.
Между имот пл. № 721 /респ. парцел XVI в кв. 77 по ЗРП на гр. Д. от 1965г./
и УПИ XV-721 в кв. 14 по ПУП на гр. Д., одобрен със Заповед № РД-
1004/06.10.1980г. няма пълна идентичност, тъй като източната граница на
имота е изправена. Между поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по
КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90/18.12.2009г. и УПИ XV-
721 в кв. 14 по действащия ПУП на гр. Д. от 1980г. няма пълна идентичност.
В кадастралната карта към площта на урегулирания поземлен имот има
12
приобщена малка площ в югоизточния ъгъл на имота от 7 кв.м. Тази
допълнителна площ попада в УПИ XVI-725 в кв. 14 по плана на Девин от
1980г. Между поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр.
Д. и парцел XVI в кв. 77 по ЗРП на гр. Д. от 1965г. също няма пълна
идентичност, като разликата идва от малка площ от югоизток. 2. По какъв
начин да се разпредели за реално ползване дворното място между
съсобствениците в Поземлен имот с идентификатор 20465.503.721 по
КККР на гр. Д., съобразно досегашното ползване на имота от страните и
според правото на ползване на ищцата върху 267 кв.м. от процесния имот и
правото на ползване на ответника върху 197 кв.м. от имота, като се
предвидят и части от имота, нужни за достъп на страните до жилищната
сграда? След поставяне на задачата за СТЕ ищцата Н. Ч. представила
Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот
придобит по давностно владение № 168/27.07.2022г., т. II, peг. № 3376, дело
№ 336/2022г. за сграда с идент. 20465.503.721.3 по кадастралната карта на гр.
Д. със застроена площ 3 кв.м., представляваща тоалетна, а по картата -
„складова база, склад". Площта на тази постройка ще бъде включена към
площта за ползване от Ч.: Площ на имот с идент. 20465.503.721 - 464 кв.м.;
застроена площ в имота, съгласно кадастралната карта на гр. Д.: 99 кв.м.;
незастроена площ от имота, подлежаща за разпределяне: 464 кв.м. - 99 кв.м =
365 кв.м. Към тази площ се прибавя проход зад жилищната сграда и под
пристройката на 2-ри етаж. която се ползва от ответната страна. 365 кв.м +
5,10 х 1,35 = 365 кв.м. + 6.89 кв.м. = 371.89 кв.м. Общо РЗП на жилищната
сграда: 268.84 кв.м.; РЗП от сградата, собственост на Н. Ч.: 132.60 кв.м. +
22,78 кв.м = 155.38 кв.м. РЗП от сградата, собственост на В. К.: 90.68 кв.м. +
22.78 кв.м. = 113.46 кв.м. Дял от дворното място за ползване от ищцата:
155.38 /268.84 = 0.578. Дял от дворното място за ползване от ответника:
113.46 /268.40 = 0.422. Най-напред се определя общата площ за ползване,
която се състои от подходи, алеи и стълбище на северозапад и на североизток
от сградата, както и обща тоалетна до входа на първи етаж от сградата: 16.30
х 2.80 + 1.00 х 9.20 + 3.10 х 8.55 + 5.80 х 1.10-3 кв.м. = 84.73 кв.м. ~ 85 кв.м.
Обща площ за ползване от двете страни /без общата част/: 371.89 кв.м. - 84.73
кв.м. = 287.16 кв.м. Площ за ползване от ищцата: 0.578 х 287.16 кв.м. = 165.98
кв.м. Площ за ползване от ответника: 0.422 х 287.16 кв.м. = 121.18 кв.м.Тази
площ се разделя на две части - площ около жилищната сграда, отговаряща на
13
реалното ползване от страните към датата на огледа и площ над сградата.
Площ за ищцата Н. Ч. около къщата: 4x5 + 5.80 х 1.35 +3 х 3.50 + 5.10 х 0.85 +
3 кв.м. = 45.67 кв.м./46 кв.м./. Площ за ответника В. К. около къщата: 1 х 4.25
+ 6.10 х 4.00+3 х 7.70 + 1.35 x 8.35 + 5.80 x 1.05 =69.11 кв.м. /69 кв.м./ За
площта от дворното място, която е над подпорната стена зад къщата, се
получава следното разпределяне: За ищцата Ч.: 165.98 кв.м.-45.67 кв.м. =
120.31 кв.м. За ответника К.: 121.18 кв.м. – 69.11 кв.м. = 52.07 кв.м. Отделя се
градина над подпорната стена за ответника, която ще е разположена над
негова част под стената с размери 7.70 м. х 6.75 м. = 52.00 кв.м. Останалата
площ е за ползване от ищцовата страна. Към заключението си вещото лице е
изготвило скица, на която дяловете за ползване от страните са повдигнати в
цвят - жълт за общата площ, червен за ищцата и син за ответника.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата и
назначена СТЕ като обективно и компетентно изготвено.
От заключението на вещото лице А. П. по допуснатата и назначена
допълнителна СТЕ, съдът прие за установено, че: От ответника е
представено Архитектурно заснемане на част от жилищната сграда в УПИ
XV-721 в кв. 14 по плана на гр. Д., с цел делба по чл.202 от ЗУТ, одобрено на
08.07.2011г. По-точно е заснет първи етаж на кота ±0.00 и полуподземното
ниво на кота -2.50 за обособяване на самостоятелен дял от сградата в
собственост на Л. Ас. Уз.. В този проект в обяснителната записка е посочено,
че първият етаж се състои от: „дневна, спалня, кухня + трапезария, антре +
коридор, баня и остъклен балкон. Застроената площ на това ниво е 90.68
кв.м., а на 1/2 от полуподземното ниво - 45.56 кв.м.Същите площи са
залегнали и в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
153/26.07.2021г., т. II, peг. № 3463. дело № 334/2021г., с който В. Арн.
продава на В. К. недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 20465.503.721.1.1 по КККР на гр. Д., с адрес: гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. Г. изв. №*, етаж 1, с площ 90.68 кв.м., ведно с 1/2 идеална
част от прилежащия избен етаж, със застроена площ 45.56 кв.м., ведно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху имота. Описаната баня е долепена
до първият етаж и е със застроена площ 2.05 м. х 1.50 м. = 3.075 кв.м., но
реално на терена размерите и местоположението на банята не отговарят на
14
заснетото. От приложеното от ищеца архитектурно заснемане на втори
жилищен етаж - собственост на Н. Ч., е видно, че застроената площ на етажа е
132.60 кв.м. Тази площ е залегнала и в Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот № 28/30.11.2021 г., т.IV, peг. № 5948, дело № 594/2021 г., с
който Н. Ч. е призната за собственик на Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 20465.503.721.1.2 по КККР на гр. Д., с адрес: гр. Д., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. Г. изв. №*, етаж 2 с площ 132.60 кв.м., ведно с 1/2 идеална
част от избен етаж със застроена площ 45.56 кв.м., с реално ползване на
югоизточното избено помещение с площ от 24 кв.м. /съгласно одобрен проект
от 2021г./, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху имота. В резултат на постъпилите
допълнителни доказателства, се установява, че банята с тоалетна, която в
първото заключение е предоставена за общо ползване на страните, частично е
включена към застроената площ на първи етаж и е собственост на ответника,
съгласно цитирания по-горе нотариален акт. Площта под тази постройка я
изключва от площта за разпределяне на ползването между страните. От
заснемането на втория жилищен етаж е видно, че размерите на пристройката
на югозапад към този етаж, която стъпва на терена, не са 5.10м. и 2.15 м.
/както е отбелязано на схемата от първото заключение/, а са 5.74 м. и 2.40 м.
Съгласно Нотариален акт за признаване право на собственост върху
недвижим имот придобит по давностно владение № 168/27.07.2022г., т. II,
peг. № 3376, дело № 336/2022г. Н. Ч. е собственик на сграда с идент.
20465.503.721.3 по кадастралната карта на гр. Д., със застроена площ 3 кв.м.,
представляваща тоалетна. Площта под тази постройка ще бъде включена в
площта за ползване от Ч.. Тази нова фактическа обстановка, води до промяна
в заключението на експертизата, така както е представена в новата схема.
Дяловете за ползване от страните са повдигнати в цвят - жълт за общата
площ, червен за ищцата и син за ответника. Площ на имот с идент.
20465.503.721 - 464 кв.м.; Застроена площ в имота, по изчисление, съгласно
представените архитектурни заснемания и замервания: 110 кв.м.; Незастроена
площ от имота, подлежаща за разпределяне: 464 кв.м -110 кв.м. = 354 кв.м.
Към тази площ се прибавя проход зад жилищната сграда и под пристройката
на 2-ри етаж, която се ползва от ответната страна. 354 кв.м + 5.74 х 1.35 = 354
кв.м + 7.75 кв.м. = 361.75 кв.м. /362 кв.м./. Дял от дворното място за ползване
от ищцата: 155.38 /268.84 = 0,578. Дял от дворното място за ползване от
15
ответника: 113.46 /268.40 = 0.422. Най-напред се определя общата площ за
ползване, която се състои от подходи, алеи и стълбище на северозапад и на
североизток от сградата: 16.29 х 2.80 + 1.00 х 9.19 + 3.10 х 8.55 - 3 кв.м. + 1.50
х 1.10= 79.957 кв.м. /80 кв.м./ Общо площ за ползване от двете страни /без
общата част/: 362 кв.м - 80 кв.м = 282 кв.м. Площ за ползване от ищцата:
0.578 х 282 кв.м. = 163 кв.м. Площ за ползване от ответника: 0.422 х 282 кв.м.
= 119 кв.м. Тази площ се разделя на две части - около жилищната сграда,
отговаряща на реалното ползване към датата на огледа и над сградата. Площ
за ищцата Н. Ч. около къщата: 4 x 5 + 5.80 х 1.35 +3.25 х 3.40 + 5.74 х 0.85 + 3
кв.м. = 46.76 кв.м. /47 кв.м. Площ за ответника В. К. около къщата: 1 х 4.35 +
6.10 х 4.00 +3.25 х 7.16 + 1.35 х 8.95 + 5.80 х 1.75 – 2.05 х 1.50 - 1.50 х 1.10 =
69.53 кв.м /70 кв.м./ За площта от дворното място, която е над подпорната
стена зад къщата, се получават следните квоти: За ищцата Ч.: 163 кв.м. - 47
кв.м. =116 кв.м. За ответника К.: 119 кв.м. - 70 кв.м. = 49 кв.м. Отделя се
градина за ответника, която е над неговата част под стената с размери 7.16 м х
6.80 м = 48.70 кв.м. /49 кв.м./ Останалата площ е за ползване от ищцовата
страна.
Към заключението си вещото лице е изготвило скица, на която
дяловете за ползване от страните са повдигнати в цвят - жълт за общата
площ, червен за ищцата и син за ответника.
Съдът възприема заключението на вещото лице по допуснатата и
назначена допълнителна СТЕ като обективно и компетентно изготвено.
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 32 ал.2 от
ЗС е основателен по следните съображения:
Съгласно чл.32 от ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на
мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да
е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е
нужно, назначава управител на общата вещ. Безспорно е, че страните като
съсобственици на процесния имот не могат доброволно да определят начина
на неговото ползване, поради което това разпределение ще следва да бъде
извършено от съда.
Безспорно е, а и това се установява от гореописаните писмени
16
доказателства, че страните са съсобственици на дворното място в Поземлен
имот с идентификатор 20465.503.721 по КККР на гр. Д., одобрени със
Заповед № РД-18-90/18.12.2009г., с площ 464 кв.м., с административен адрес:
гр. Д., ул. Г. изв. № *.
Според константната съдебна практика при разпределение
ползването на съсобственото дворно място е необходимо да се зачете обемът
на правата на страните върху него, съществуващите в имота постройки на
отделните съсобственици, като начинът на ползване на терена следва да
осигурява безпрепятствен достъп и обслужване на постройките от техните
собственици; разпределението следва да съблюдава съществуващото на място
фактическо положение относно застрояването на съсобствения поземлен
имот /брой, вид и местоположение на ползваните от страните сгради/, без да
предвижда и създава необходимост от преустройства на сгради и СМР върху
терена, за да се осигури съответният начин на ползване. Предложените от
вещото лице в заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза
варианти на ползване на процесното място са два.
Според първото заключение на вещото лице и приложената скица
ищцата следва да ползва площта на дворното място в червен цвят с площ от
166 кв. м., а ответника следва да ползва площта на дворното място в син цвят
с площ от 121 кв. м. и частите за общо ползване са в жълт цвят с площ от 85
кв. м. Според допълнителното заключение на вещото лице по СТЕ, след
запознаване на архитектурно заснемане на част от жилищната сграда в УПИ
XV-721 в кв. 14 по плана на гр. Д., се установява, че банята с тоалетна, която
в първото заключение е предоставена за общо ползване на страните, частично
е включена към застроената площ на първи етаж и е собственост на
ответника, съгласно цитирания по-горе нотариален акт. Предложен е друг
вариант за ползване на дворното място по скица, според който ищцата да
ползва мястото, обозначено в червен цвят с площ от 166 кв. м., а ответника - в
син цвят с площ от 122 кв. м. и частите за общо ползване са в жълт цвят с
площ от 80 кв. м. Съдът намира, че следва да разпредели между страните по
делото ползването на съсобствения им имот по вариант втори, посочен от
вещото лице П. по заключението по допуснатата и назначена допълнителна
СТЕ. Вторият вариант е най-справедлив и удачен за страните, за разлика от
първия вариант, защото по първия вариант е предложено за общо ползване на
17
външната тоалетна, която обаче по архитектурното заснемане на част от
жилищната сграда в УПИ XV-721 в кв. 14 по плана на гр. Д., частично е
включена към застроената площ на първи етаж и е собственост на ответника.
Вярно, че има разминаване по архитектурно заснемане на първия етаж и
действителното положение на място, като по архитектурното заснемане е
предвидена въпросната тоалетна да бъде допряна до жилищната сграда и е
включена като площ в нотариалния акт на ответника, докато на място е на
разстояние и показана в двете скици по заключенията с кръст, включена е в
частта за ползване на ответника, но се установи по делото, че на първият
етаж, собственост на ответника няма друга тоалетна. С решението по чл. 32,
ал. 2 ЗС, съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ
съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед
правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл.
31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване
съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова при иска по
чл. 32, ал. 2 ЗС, съдът се съобразяване с фактическото състояние и с
предназначението на вещта, и няма право да предписва или взема предвид
каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни
дялове за ползване. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС /решение
№ 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 71 от
19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК., постановени по реда
на чл. 290 ГПК, както и решение № 338 от 18.05.2009 г. на ВКС по гр. д. №
176/2008 г., III г. о., ГК, решение № 59 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
67/2008 г., II г. о., ГК, решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007
г., I г. о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и
решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. и др./. В
конкретният случай въпросната външна тоалетна не е обща вещ по смисъла
на чл. 32, ал. 2 ЗС. Според решение № 30/03.04.2012 г. на ВКС при
разпределяне на съсобствен имот по реда на чл.32, ал.2 ЗС трябва да се спазва
принципът на съразмерност като по възможност се осигури ползване на всеки
от съсобствениците върху площ, съответстваща на правата им, като се
включи застроената със сгради – индивидуална собственост на някой от
съсобствениците в определения му за ползване дял. Като сградите,
индивидуална собственост на някой от съсобствениците не се изваждат от
18
площта на имота, която ще се разпределя между съсобствениците, а се
включват към дела на съсобственика, чиято собственост са те, както в
конкретния случай е предложило вещото лице в допълнителното си
заключение по втори вариант въпросната тоалетна да се ползва от ответника,
която е и негова собственост.
Затова ще следва да се разпредели между страните правото на
ползване върху дворното място в Поземлен имот с идентификатор
20465.503.721 по КККР на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-
90/18.12.2009г., с площ 464 кв.м., с административен адрес: гр.Д., ул. Г. изв.
№ *, при съседи на имота с идентификатори: 20465.152.40, 20465.503.725,
20465.503.5088 и 20465.503.1428, по втори вариант, по заключението на
вещото лице П., по допуснатата и назначена допълнителна СТЕ.
Ще следва да се приеме скицата на вещото лице А. П. - вариант
втори /л.98/ като неразделна част от решението.
За разноските:
Страните претендират за разноски. Двете страни са станали повод за
завеждане на делото, доколкото не са успели по доброволен начин да уредят
взаимоотношенията си и са прибегнали до съда -ищцовата страна чрез
предявяване на иска, а ответната страна чрез поддържане на становището за
необходимост от съдебно уреждане на спора, доколкото извънсъдебно
сформиране на общо съгласие между страните се оказва невъзможно. В този
случай общите правила по чл.78 от ГПК за разпределяне отговорността за
разноски в производството не намират приложение и всяка страна следва да
понесе разноските, които е сторила, независимо от изхода на делото.
Следователно разноските остават за страните така, както са направени.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ между Н. Л. Ч., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Г. изв. №*, ет.* и
В. В. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. Г. изв.
№*№*, ет.* върху дворното място в Поземлен имот с идентификатор
20465.503.721 по КККР на гр.Д., одобрени със Заповед № РД-18-
19
90/18.12.2009г., с площ 464 кв.м., с административен адрес: гр. Д., ул. Г. изв.
№ *, при съседи на имота с идентификатори: 20465.152.40, 20465.503.725,
20465.503.5088 и 20465.503.1428, ПО ВТОРИ ВАРИАНТ от заключението
на вещото лице А. П., както следва: Дял първи за Н. Ч. получава
незастроената площ за ползване от 166 кв.м., оцветена с червен цвят на скица
/л.98/. Дял втори за В. К. получава незастроената площ за ползване от 122
кв.м., оцветена със син цвят на скица /л.98/. Обща площ за ползване - 80
кв.м.
ПРИЕМА като неразделна част към решението скицата на вещото
лице А. П. по втори вариант /л.98 по делото/ по допуснатата и назначена
допълнителна СТЕ.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред СмОС в двуседмичен
срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
20