№ 240
гр. Бургас, 15.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Анг. Синков
Членове:Румяна Ст. Калошева Манкова
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат П. Г. от АК-Бургас – служебен
защитник на осъдения Д. М. С., срещу определение №1114 от 17.11.2022 г. по
НЧД № 1292/2022г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено му с определение за
одобряване на споразумение № 198/05.07.2022 г. по НОХД № 585/2022 г. по
описа на Районен съд - Сливен.
В жалбата липсват конкретни оплаквания срещу атакувания съдебен
акт, но от съдържанието й може да се изведе упрек за неговата
необоснованост. Поддържа се, че осъдения вече имал по-добри
характеристични данни, никога не е бил наказван, не се е включил по
независещи от него причини в трудовия процес и в други
общопенитенциарни дейности, свързани с намаляване размера на
наказанието, но е участвал е в специализирана програма „Подготовка за
живот на свобода“ под формата на индивидуална среща. Заявява се мнение,
че отчитайки постигнатите резултати до момента от работата с него на
затворническите власти, не е необходимо тази работа да продължи, а е по-
целесъобразно условно предсрочното му освобождаване, каквото преди
Коледните и Новогодишни празници би способствало за неговата
ресоциализацията му към семейство, роднини, приятели и работна среда.
Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване
на условно предсрочно освобождаване на осъдения.
В представеното писмено становище на прокурор при Апелативна
1
прокуратура-Бургас се излагат съображения, обосноваващи извода за
необходимост от продължаване на корекционната работа с лишения от
свобода, поради отсъствие на изискуемите от закона категорични
доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни промени в
поведението му. Предлага се въззивният съд да потвърди обжалваното
съдебно определение, поради отсъствие на втората изискуема предпоставка
по чл. 70, ал. 1 от НК.
Бургаският апелативен съд, като се запозна с изложеното в жалбата
и с материалите по делото и като съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по
чл.440 ал.2, вр. чл. 342 ал.1 от НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна въззивната инстанция приема за установено
следното:
Срещу лишения от свобода Д. М. С. са били постановени девет
осъдителни съдебни акта, от които осем са за престъпления против
собствеността. Понастоящем търпи за трети път наказание лишаване от
свобода, наложено му с определение за одобряване на споразумение №
198/05.07.2022 г. по НОХД № 585/2022 г. по описа на Районен съд - Сливен в
размер на девет месеца при първоначален строг, за извършено на 05.04.2022
г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1 от НК.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция – 17.11.22г.,
остатъкът за изтърпяване се равнява на 1 месец и 20 дни. В обжалваното
определение БОС е обсъждал наличието на изпълнено условие по чл.70, ал.1,
т.1 от НК, но деянието, предмет на одобреното споразумение НОХД №
585/2022 г. на СлРС е за осъществено в условията на опасен рецидив
престъпление. Към тази категория осъдени законът предявява изискването по
чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК – фактическо изтърпяване на не по-малко от две трети
от наложеното наказание. В случая изпълнението на тази формална
предпоставка е налице, поради което преценка на първоинстнационния съд за
изпълнено изискване по чл.70, ал.1,т.1 от НК не е довела до неправилно
приложение на закона.
По делото е спорен въпросът дали осъденият е дал достатъчно
доказателства за поправянето си и за изпълнение на целите по чл. 36 от НК.
Първоинстанционният съд е дал отрицателен отговор на този въпрос.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за
отсъствие на втората кумулативна предпоставка - наличие на достатъчно
доказателства, установяващи реализация на необходимия за
ресоциализацията на С. в обществото поправителен ефект на изпълняваното
2
наказание.
Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието,
посочени в чл.439а от НПК, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по
чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието.
Внимателният прочит на съдържащите се в делото материали
установява данни за започнал процес на положителна промяна у лишения от
свобода.
Осъденият се е съобразявал с режимните изисквания, не е наказван, но
не е и награждаван. Липсват данни за участие в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, или в
общественополезни прояви. Провел е индивидуална среща по
специализирана програма „Подготовка за живот на свобода“ .
Първоначалната оценка на риска от рецидив е отчела 79 точки. Като
проблемни зони със завишени стойности са откроени: отношение към
правонарушението; взаимоотношения; управление на финанси и доходи;
злоупотреба с наркотични вещества; умения за мислене. С гранични
стойности са зоните: начин на живот и обкръжение; междуличностни
проблеми. При втората оценка стойностите на риска са с незначително
понижение - 75 точки, но рискът от вреди за обществото остава в средни нива
от извършване на користни деяния, а като отключващи фактори са
определени липсата на финансови средства и злоупотребата с ПАВ/алкохол.
Минимална промяна е отчетена в зоните: начин на живот и обкръжение и
междуличностни проблеми. С необходимост от въздействие остават зоните,
посочени като проблемни и в първоначалната оценка.
Според приложения доклад на инспектор СДВР в ЗО“Дебелт“, където
пребивава лишеният от свобода и от становището на Началника на Затвора –
Бургас, осъденият С. не приема напълно отговорността за извършеното
престъпление, оправдава поведението си с външни фактори. Не изпитва вина
за действията си. Счита търпяното наказание за завишено. Налице са
криминални нагласи и формално заявена мотивация за промяна в поведението
при живот на свобода. Отсъстват способности за разпознаване и решаване на
проблемите по обществено приемлив начин и осъзнаване напълно
3
последиците от действията си.
Така посочените по-горе проблемни зони при осъдения са със
сериозно значение, защото между тях са включени умението за мислене и
отношението към правонарушението, които са със съществена роля за
осъществената престъпна дейност и за поправянето на дееца. Становища за
необходимостта от продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода и корекционното въздействие върху осъдения С. са
изразили служителите от затворническата администрация, която е
осъществявала непосредствен контакт и работа с него по време на
изтърпяване на настоящото му наказание. Експертна оценка от 12.10.2022г.
на актуалното му психично и емоционално състояние посочва относително
благоприятна прогноза по отношение на бъдещото корекционно въздействие
върху личността му, предвид липсата от негова страна на достатъчна
мотивация на преосмисляне на поведението си.
Правилен и обоснован от ангажираната доказателствена съвкупност
е изводът на БОС, че не е налице втората установена от закона предпоставка,
въвеждаща изискване за доказано добро поведение на осъдения, до такава
степен, която да позволи преценка за постигнато поправяне. Резултатите от
проведените оценки на риска отчитат незначителна тенденция за постигнат
корекционен ефект. Същевременно с това криминалната обремененост на С.,
вида и броя на извършените от него престъпления, факта, че последното
престъпление е осъществено по-малко от две години след като е бил условно
–предсрочно освободен с изпитателен срок от месец и 21 дни, изискват
положителната промяна на личността му да бъде убедителна и задълбочена,
като гаранция за отсъствие на опасност от нови криминални прояви. Налице
са незначителните промени в личностовите му нагласи от настоящото
пенитенциарното въздействие спрямо него, които не дават основание да се
счита, че процесът на поправянето му е достигнал до степен, достатъчна да
се приеме, че се е поправил.
Събраните по делото доказателства чрез източниците, посочени в
чл.439а от НПК, не позволяват извод за настъпили по време на изтърпяване
на наказанието такива положителни промени, които да сочат на трайно и
устойчиво поправяне на осъдения. Все още не са изпълнени визираните в чл.
36 от НК цели на наказанието. С поведението си по време на изтърпяване на
наказанието осъдения С. е проявил добрата си адаптираност към условията
на живот в затвора, но не е дал доказателства за своето поправяне, което
налага пенитенциарното третиране да продължи за постигане на дължимото
положително въздействие спрямо него. Последното прави ненужно
обсъждането на доводите на защитника, свързани с целесъобразността на
оставането на осъдения в контролирана среда до фактическото изтърпяване
4
на наложеното му наказание.
Частната жалба е неоснователна, защото отсъства втората
кумулативно предвидена предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, поради което
правилно с атакуваното определение БОС е оставил без уважение искането на
осъдения за условно предсрочното му освобождаване.
По изложените съображения и по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345,
ал. 1, предл. 1 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №1114 от 17.11.2022 г. по НЧД №
1292/2022г. по описа на Окръжен съд – Бургас
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5