Р Е Ш Е Н И Е
№ 1679
гр.
Пловдив, 05 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 1045 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
268 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ – 1926“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, кв. „Лаута“, стадион „Локомотив“, представляван от изпълнителния
директор В.Р.против решение № 151 от 28.04.2020г. на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив, В ЧАСТТА, с която е
оставена без разглеждане и без уважение жалба вх. № 70-00-3849 от 14.04.2020г.
против разпореждане изх. №С200016-125-0093256 от 07.04.2020г., издадено от Б.М.-
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което е извършено разпределение на постъпила на 17.03.2020г. сума в размер на
79 000лв. по изп. дело № 16100000476/2010г.
Според дружеството - жалбоподател обжалваното решение е незаконосъобразно
поради противоречие с материалния закон и съществено процесуално нарушение.
Неправилно е приложена институтът на погасителната давност, вследствие на което
в обхвата на разпределението на постъпилата парична сума са включени и
задължения, погасени по давност. Неправилно е приложена и разпоредбата на чл.
169, ал. 8 от ДОПК относно последователността на погасяване на публичните
вземания. Иска се отмяна на обжалваното решение, връщане на преписката на
публичния изпълнител за ново произнасяне и присъждане на направените разноски.
Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираните от пълномощника
адв. Г. писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът -
директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юр. А., оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора
са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването, адресат на оспореното решение,
което е неблагоприятно за нея, и в срока по чл. 268, ал. 1 от ДОПК, видно от
удостоверението за връчване (л. 13), поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, В
ЧАСТТА Й по отношение на извършеното разпределение на постъпилата сума от
79 000лв. и НЕОСНОВАТЕЛНА, В ЧАСТТА Й, в която се иска погасяване по
давност на публични вземания по изпълнителни титули от ред 6 до ред 28
включително от Разпореждане изх. № С200016-125-0093256 от 07.04.2020г.
С обжалваното решение директорът на ТД на НАП – гр.
Пловдив е оставил без разглеждане жалбата, В ЧАСТТА Й, касаеща
направено възражение за изтекла погасителна давност на посочени в нея публични
задължения по изпълнителни титули и е оставил без уважение жалбата В ОСТАНАЛАТА
Й ЧАСТ, касаеща извършеното разпределение на
постъпилата сума в размер на 79 000лв.
За да остави жалбата без разглеждане,
административният орган е посочил, че такова искане за погасяване по давност на
конкретни публични задължения по изпълнителни титули жалбоподателят е направил
пред компетентния публичен изпълнител с молба възражение вх. №
С200016-000-0078876/18.02.2020г., по повод на която е постановено разпореждане
изх. № С200016-035-0211635/05.03.2020г., с което изпълнителното производство е
частично прекратено по отношение на сума на лихви в общ размер на
38 796,59лв. По отношение на останалите публични задължения по конкретно
посочени изпълнителни титули е постановено разпореждане изх. №
С2000016-137-0001968/05.03.2020г., с което е отказано погасяването им по
давност. Разпореждането е предмет на административно обжалване, като е
постановено решение № 113/25.03.2020г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
с което жалбата е оставена без уважение. Решението на директора на ТД на НАП –
гр. Пловдив е предмет на съдебно обжалване, като е образувано адм. дело № 900 от 2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, по което не е постановен съдебен акт до 28.04.2020г.
При позоваване на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК, приложима съобразно препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК
административният орган е направил извод, че е налице спор пред съд относно
направеното искане за погасяване по давност на посочени публични задължения на
дружеството по конкретни титули, поради което не е възможно разглеждането му в
административното производство.
По отношение извършеното разпределение на постъпилата
парична сума в размер на 79 000лв. е намерен за правилен изводът на
публичния изпълнител относно приложението на разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, след образуване на изпълнително дело не
се прилагат разпоредбите на чл. 169, ал. 3, ал. 3а, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК и
публичните задължения се погасяват в последователност разноски, главница,
лихви.
Това означава, че длъжникът може да упражни правото си
да заяви кое от няколкото публични задължения
погасява, включително като го посочи изчерпателно във вносните бележки, само в
случай, че не е налице образувано изпълнително производство.
В настоящия случай се касае за погасяване на
разнородни публични задължения, при което правилно публичният изпълнител е
приложил разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК и е разпределил постъпилата парична
сума в следния ред: за данъчните задължения и задълженията за ЗОВ – съразмерно;
за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния
бюджет – съразмерно; за други публични вземания – съразмерно, т.е. най-напред е
погасил задълженията от първата група. В случай, че се касае за разнородни
задължения от първата група, същите се погасяват пропорционално, като се вземат
предвид общата сума на главниците и лихвите към тях. По изпълнителното дело са
дължими задължения за вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО и дължимите лихви върху
тях, както и задължения за доначислени лихви за ДОД
за 2005г. и за ДДФЛ и корпоративен данък за 2006г. с изпълнителен титул РА №
*********/14.08.2009г.
В хода на съдебното производство е прието заключение
по назначената ССЕ, изпълнено от вещото лице И.С., без направени възражения от
страните по делото. След преглед на представените по делото доказателства и на
разпореждане за присъединяване изх. № С200016-105-0075814/16.03.2020г. вещото
лице е дало следните отговори на поставените задачи:
-задача 1: размерът на лихвите върху главници за
задълженията по РА № *********/14.08.2009г., поправен с РА №
*********/30.09.2009г., посочени в изпълнителни титули от № 6 до № 28 от
разпореждане изх. № С200016-125-0093256/07.04.2020г. за периода от 15.08.2009г.
до 30.12.2009г. е изчислен в таблица първа на стр. 2 от заключението и възлиза
на 35 174,45лв.;
-задача 2: съгласно данни от данъчно – осигурителната
сметка на жалбоподателя, към
28.02.2020г. по изпълнителното дело са налице задължения с титули,
изчерпателно изброени в таблица 2 /от стр. 2 до 28 от заключението/. Към
посочената дата размерът на задължението е
дължима главница в общ размер на 417 596,31лв., погасена частично в
размер на 161 895,88лв. от постъпила сума в размер на 193 500лв. с
разпореждане изх. № С200016-125-0064911/05.03.2020г. В последствие, към
дължимата главница са присъединени и главници на задължения с разпореждане изх.
№ С200016-105-0075814/16.03.2020г. Общият
размер на дължимата главница към 16.03.2020г. е 319 800,89лв., от
които лихвоносно задължение – 317 806,53лв. и нелихвоносно задължение –
1 994,36лв.
Към
28.02.2020г. дължимите лихви са в общ размер на 789 536,97лв., от които
38 796,59лв. са погасени по давност с разпореждане изх. №
С200016-035-0211635/05.03.2020г.; 31 604,12лв. е размерът на погасената
лихва от постъпилата сума за разпределение в размер на 193 500лв. съгласно
разпореждане изх. № С200016-125-0064911/05.03.2000г.; 388,09лв. за присъединени
главници с разпореждане изх. № С200016-105-0075814/16.03.2020г. и
1 268,63лв. доначислена лихва за периода от
29.02.2020г. до 16.03.2020г. върху главница в размер на 253 706,07лв. =
417 596,31лв. – 161 895,88лв. – 1 994,36лв. Общият размер на дължимите лихви към 16.03.2020г. възлиза на
720 792,98лв. = 789 536,97лв. – 31 604,12лв. –
38 796,59лв. + 388,09лв. + 1 283,63лв.
За да разпредели постъпилата сума в размер на
79 000лв. по начините, посочени в задачата, поставена от жалбоподателя,
вещото лице е извършило изчисления на дълга по изпълнителното дело по видове
задължения, както следва: в таблица 4 /от стр. 29 до стр. 39 от заключението/ задължения за ЗОВ към 16.03.2020г. в общ
размер на 560 597,12лв. и лихви в общ размер на 280 269,31лв.; в
таблица 5 /от стр. 40 до стр. 47 от заключението/ данъчни задължения към 16.03.2020г. в общ размер на 32 978,72лв. и
лихви в общ размер на 438 314,07лв.
В таблици 6 /от стр. 48 до стр. 49 от заключението/ и
7 /от стр. 49 до стр. 52 от заключението/ вещото лице е извършило самостоятелни
изчисления относно разпределението на постъпилата сума в размер на
79 000лв. съобразно правилото на чл. 219, ал. 1 от ДОПК, и е изчислило
коефициенти на задълженията за данъци и ЗОВ спрямо общия размер на задълженията
по изпълнителното дело, посочени на стр. 48 от заключението. При прилагане на
изчислените коефициенти е посочено, че сумата за погасяване на задълженията за
осигуровки е в размер на 42 918,51лв., а за данъчни задължения –
36 081,49лв. Съгласно правилото на чл. 169, ал. 1 от ДОПК най-напред се
погасява изцяло главницата на задълженията за ЗОВ за м. 02.2019г. и частично
главницата на задълженията за ЗОВ за м. 03.2019г. Съгласно правилото на чл.
169, ал. 1 от ДОПК най-напред са погасени главници на данъчни задължения в общ
размер на 32 978,72лв., след това задълженията за лихви за данъци по реда
им на възникване, като най-старото задължение е за лихви, доначислени
към 29.06.2010г.
Въз основа на направените собствени изчисления, вещото
лице е изградило експертен извод за коректно извършено разпределение от
публичния изпълнител с разпореждането, издадено на 07.04.2020г.
В разпита си в съдебното заседание по приемане на
заключението вещото лице е направило подробни уточнения и пояснения /л. 158 –
158 гръб/.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
съдебен състав намира следното от правна страна:
За да изгради извод относно недопустимост на жалбата,
в частта й, отнасяща се до непогасени по давност задължения от публичен
изпълнител, ответният административен орган се е позовал на неприключило
съдебно производство с предмет решение № 113/25.03.2020г., с което са
потвърдени разпореждане изх. № С200016-137-0001968/05.03.2020г. и разпореждане
изх. № С200016-125-0064911/05.03.2020г. Предмет на съдебно обжалване по адм. дело № 900 от 2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив е решението на горестоящия административен
орган само и единствено в частта му, с която е потвърдено първото разпореждане,
в което е отказано погасяването по давност на публични задължения по
изчерпателно изброени титули.
Налице е непрецизност на административния орган по
отношение оставяне без разглеждане на жалбата, в частта й, в която повторно се
иска погасяване по давност на публични вземания по изчерпателно изброени
титули, предмет на предходно разпореждане на публичния изпълнител. Несъмнено е
налице правен интерес при жалбоподателя, доколкото с факта на погасяването им
по давност същите ще бъдат изключени от разпределение на втората постъпила сума
в размер на 79 000лв. и ще останат за погасяване публични задължения в
по-малък размер и по по-малък брой изпълнителни титули. В този смисъл, жалбата
е следвало да бъде оставена не без разглеждане, а без уважение и в тази си
част.
Правилно е твърдението на процесуалния представител на
ответника, че доколкото не е постановен съдебен акт, с който да бъде отменено
решението на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив и потвърденото с него
разпореждане на публичен изпълнител с предмет отказ за погасяване по давност на
публични задължения по посочени изпълнителни титули, същите представляват
изискуеми задължения, подлежащи на принудително изпълнение. Към настоящия
момент е постановено влязло в сила съдебно решение № 1209/10.07.2020г. по адм. дело № 900 от 2020г. по описа на Административен съд –
Пловдив, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това означава, че е
налице съдебно установен факт по отношение размера на публичните задължения на
дружеството по изпълнителното дело към 28.02.2020г., по отношение на които да
се извърши разпределение на постъпилата сума в размер на 193 500лв.
Законосъобразен, в тази връзка е изводът на горестоящия
административен орган, че в общия размер на задълженията следва да бъде
включена сумата в общ размер на 300 852,86лв., подробно описани в
разпореждането от 05.03.2020г. по общо 42 броя изпълнителни титули.
Следва да бъде посочено, че решението на директора на
ТД на НАП – гр. Пловдив не е обжалвано по отношение на разпореждане изх. №
С200016-125-0064911/05.03.2020г., с което е извършено разпределение на
постъпилата сума в размер на 193 500лв. Това означава, че предмет на
настоящото съдебно производство е законосъобразността на извършеното
разпределение на в последствие постъпилата сума в размер на 79 000лв. за
публични задължения по изпълнителни титули, подробно посочени в него.
Противоположните становища на страните в настоящото
производство се концентрират около обстоятелството дали задълженията за лихви
следва да се включат като прилежащи на задълженията от първи и втори ред,
регламентирани в разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от ДОПК или са част от трети
ред, а именно „други публични вземания“. Според жалбоподателя неправилно
публичният изпълнител е включил в първи и втори ред на разнородните публични
задължения, заедно с главниците за данъци и главниците за ЗОВ, които
представляват държавни публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК и задълженията за лихви, които представляват публични вземания от различен
вид по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК. Според процесуалния
представител на ответника, лихвите представляват акцесорни
задължения, които следват съответната главница, тъй като се дължат за
невнасянето й в законоустановения срок.
При така изразените противоположни становища на
страните относно приложението на разпоредбите на чл. 169, ал. 8 от ДОПК и чл.
219, ал. 1 от ДОПК настоящият съдебен състав намира следното: съгласно
разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК след образуването на изпълнителното дело
ал. 3, ал. 3а, ал. 4 и ал. 5 не се прилагат, като публичните вземания се
погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Това
означава, че след образуване на изпълнителното дело, при наличие на няколко
публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до
започване на принудителното им събиране, той не може да направи избор и да заяви
пред компетентния орган кое от тях погасява. С разпоредбата на чл. 169, ал. 8
от ДОПК след образуване на изпълнителното производство се променя и редът на
погасяване на публичните вземания, като най-напред се погасяват разноските,
след това главниците, накрая лихвите, което е в отклонение от реда по чл. 169,
ал. 1 от ДОПК. Целта
на погасяване на публичните задължения на един длъжник, независимо дали се
касае за реда по чл. 169, ал. 1 или чл. 169, ал. 8 от ДОПК е спиране на
постоянното нарастване на задълженията чрез непогасяване на лихвоносната
главница. В настоящия случай, разноските не са предмет на обсъждане, тъй като
такива не са направени, но поредността на
предпочтително погасяване на разноските пред лихвите остава по същата причина.
Лихвите се погасяват последни.
Съгласно
разпоредбата на чл. 219 от ДОПК когато
производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на
длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите
способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до
изчерпването им се разпределят по следния ред: 1. за данъчните и митническите
задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно; 2.
за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния
бюджет - съразмерно; 3. за други публични вземания - съразмерно.
В
настоящия случай между страните не е спорно, че постъпилата сума в размер на
79 000лв. е била недостатъчна, за да покрие изцяло всички задължения на
дружеството и процесното разпределение стига до първи
ред, т.е. преимущество имат данъчните и митнически задължения, както и
задълженията за задължителни осигурителни вноски. Не е предвидена поредност на задълженията в рамките на една група, като се
има предвид съразмерното погасяване на всички задължения от дадената група.
На
основание разпоредбата на чл. 169, ал. 8 от ДОПК
първо следва да се погасят главниците на публичните задължения, а едва след тях
– лихвите. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 219 от ДОПК, която има предвид
поредност на вземанията според вида им като публични
задължения и няма отношение към определяне на поредността
на задълженията като главни и акцесорни. Липсва
каквато и да е логика да се изисква преди започване на принудителното
изпълнение първо да бъдат погасявани всички главници, а едва след това
натрупаните лихви, а това правило да не важи в производството по принудително
изпълнение, което неминуемо ще увеличи задълженията на лицето, съответно ще го
затрудни при удовлетворяването на фиска.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно становището на ответника в
обжалваното решение, че при изчисляване на общия размер на задълженията в
дадена група се включват техните главници и относимите
към тях вземания за лихви, поради което след пълното погасяване на главниците в
съответната подгрупа следва да се пристъпи към погасяване и на лихвите за този
род задължения, а едва след това да се погасят и задълженията от следващата
подгрупа или група – тоест е допустимо в рамките на една група да бъдат
погасени лихви при наличието на непогасени задължения за главници от друга
подгрупа. Това е в противоречие и на разпоредбата на чл. 169, ал. 6 от ДОПК, според която при
прилагането на ал. 5 към погасяване на лихви се пристъпва след погасяване на
всички главници на задълженията. Следва да се отбележи, че съдържанието на чл. 169, ал. 6 от ДОПК надхвърля
ограничението на препращането към ал. 5 и въвежда принципа, че към погасяването
на лихви се пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.
Разместената поредност на погасяване на вземанията по
чл. 169, ал. 8 от ДОПК,
в сравнение с тази по ал. 1 на същия текст, е в пределите на принудителното
изпълнение и за вземанията по изпълнението. Не се основава на закона
конструкция, според която с факта на образуване на изпълнително дело вземането
за разноски и лихви на публичния взискател придобива
приоритет пред вземането за главница. По аргумент от чл. 169, ал. 6 от ДОПК, чието съдържание
надхвърля ограничението на препращането към ал. 5, към погасяването на лихви се
пристъпва след погасяване на всички главници на задълженията.
Разнородността
на публичните вземания е ирелевантна за поредността на погасяването по чл. 169, ал. 8 от ДОПК,
като значим е видът на задълженията – главници, лихви или разноски. Ако
законодателят е искал да изключи прилагането на чл. 169, ал. 6 от ДОПК в процеса на
принудителното изпълнение, то щеше да стори това изрично, както е направил с
ал. 3, 3а, 4 и 5. По този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява
натрупването на нови задължения, като в нито една от последващите
редакции на чл. 169 правилото на ал. 5 (сега ал. 6) не е било изключено за
прилагане при принудителното изпълнение.
Разпоредбата
на чл. 169, ал. 8 от ДОПК
не влиза в противоречие с чл. 219 от ДОПК. Разнородността на
задълженията по чл. 219 от ДОПК касае видове
публични задължения, които са главници. Разграничението на задълженията
(разноски, главница и лихва) по чл. 169, ал. 8 от ДОПК
е на база различното предназначение, респективно произход на задължението:
разноски (такси, депозити и хонорари), лихва (обезщетение за просрочие на парично задължение) и главница (публично
задължение, различно от обезщетение за забава на парично задължение).
В
този смисъл, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по
назначената ССЕ само и единствено в частта му, в която са извършени изчисления
на задълженията за главници и лихви на длъжника към съответните времеви
периоди.
Неоснователно
е твърдението в жалбата, че от разпределението следва да бъдат изключени всички
лихви, включително начислените след 29.06.2010г., когато е образувано
изпълнителното дело. В решението на горестоящия
административен орган изрично е посочено, че периодът от 15.08.2009г. до
29.06.2010г. се генерира автоматично от информационната система и не може да
бъде коригиран. Касае се за лихви, начислени от датата, следваща датата на
издаване на РА – 14.08.2009г. до датата на образуване на изпълнителното
производство – 29.06.2010г., като част от тях, а именно за периода от
15.08.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 38 796,59лв. са погасени по
давност и производството по изпълнителното дело е частично прекратено по
отношение на тях. Доколкото изпълнителният титул, въз основа на който са
дължими лихвите е РА, издаден през 2009г. и вземанията за главници са погасени
чрез плащане, то вземанията за лихви се погасяват за в бъдеще. Съгласно
разпоредбата на чл. 171 от ДОПК длъжникът дължи лихви за периодите, за които не
е изтекъл давностният срок до датата на плащане на
главницата. В конкретния случай, началният момент на този давностен
срок е 01.01.2010г. и към момента на постановяване на
настоящото решение не е настъпил крайният му момент, който е 31.12.2020г.
В
заключение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че публичният
изпълнител е следвало да разпредели сумите от постъпилите плащания, като погаси
всички налични главници на данъчни задължения и задължения за задължителни
осигурителни вноски при спазване поредността в чл. 219 от ДОПК, а едва след това
да пристъпи към погасяване на начислените лихви, в случай че има остатъчни
средства. Като не е сторил това, публичният изпълнител е допуснал нарушение на
материалния закон, по-конкретно чл. 169, ал. 8 от ДОПК.
Решение № 151 от 28.04.2020г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив следва да
бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него разпореждане изх. №
С200016-125-0093256 от 07.04.2020г. на публичен изпълнител в дирекция
„Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив. Преписката следва да се изпрати по
компетентност на публичния изпълнител за предприемане на съответните действия
съгласно дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
При
този изход на делото, на страните се дължат направените разноски съобразно
уважената и отхвърлена част на жалбата. Съгласно представеният списък с
разноските, от страна на жалбоподателя са направени разноски в общ размер на
1 525лв., в т.ч. за държавна такса в размер на 50лв., възнаграждение за
вещо лице в размер на 475лв. и адвокатски хонорар в размер на 1 000лв.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на
ответника, че се касае за прекомерност на адвокатския хонорар, доколкото не се
касае за дело от фактическа и правна сложност, а със заключението на вещото
лице не се опровергават констатациите на публичния изпълнител относно дължимостта на публичните задължения по изпълнителни
титули. Предвид на това, адвокатският хонорар следва да бъде намален на
минималната стойност от 500лв., съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в приложимата редакция към 03.08.2020г./.
При
частичното уважаване на жалбата, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 512,50лв. /петстотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, представляващи половината от направените по делото разноски за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и намален размер на адвокатския
хонорар.
При
частичното отхвърляне на жалбата, на ответника следва да бъде присъдена сумата
в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща половината от претендираното юрисконсултско възнаграждение в размера по
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в приложимата й редакция към 03.08.2020г./.
Ето защо съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ –
1926“ АД, ЕИК *********, Решение № 151 от 28.04.2020г. на директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която е
оставена без уважение жалба вх. № 70-00-3849 от 14.04.2020г. против
разпореждане изх. №С200016-125-0093256 от 07.04.2020г., издадено от Б.М.-
главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив, с
което е извършено разпределение на постъпила на 17.03.2020г. сума в размер на
79 000лв. по изп. дело № 16100000476/2010г.
ИЗПРАЩА преписката на компетентния
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив за
извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер на 79 000лв.
съгласно дадените в мотивната част на решението
указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПРОФЕСИОНАЛЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ – 1926“ АД, ЕИК *********, против Решение № 151
от 28.04.2020г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в която е оставена без разглеждане
жалба вх. № 70-00-3849 от 14.04.2020г. против разпореждане изх.
№С200016-125-0093256 от 07.04.2020г., издадено от Б.М.- главен публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – гр. Пловдив В ОСТАНАЛАТА Й
ЧАСТ относно искане за погасяване по давност на публични задължения.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ на НАП - гр. Пловдив да
заплати на „ПРОФЕСИОНАЛЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ – 1926“ АД, ЕИК *********, сумата в размер на
512,50лв. (петстотин и дванадесет лева и петдесет стотинки) разноски по делото,
съобразно уважената част на жалбата.
ОСЪЖДА „ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ
ЛОКОМОТИВ ПЛОВДИВ – 1926“ АД, ЕИК *********, да заплати на ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ
на НАП - гр. Пловдив сумата в размер на 250лв. /двеста и петдесет лева/,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: