Решение по адм. дело №418/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, образувано по жалбата на М. К. С. против Ревизионен акт №Р-16002424003013-091-001/03.01.2025г., издаден от Р. Б. М. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Д. Х. Г. –И. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.19 ал.2 от ДОПК, потвърден с Решение №96/31.03.2025г на директор Дирекция „ОДОП“ град Пловдив. РА е връчен на 11.01.2025г /лист 99, том І/, а жалбата против него е подадена на 27.01.2025г / понеделник и първи работен ден, след събота, в който срок не може да изтече/. Преписката е постъпила при Решаващия орган на 04.02.2025г / лист 58, том І/, поради което Решение №96/31.03.2025г е постановено на 55-тия ден, в рамките на 60-дневния преклузивен срок за произнасяне. Жалбата до съда е подадена на 08.04.2025г, против РА, който е потвърден изцяло на 31.03.2025г, поради което е допустима.

Ревизионното производство срещу жалбоподателя е образувано със Заповед за възлагане на ревизия от 21.06.2024г /лист 142, т.І/, връчена на 24.06.24г/лист 144, том.І/, и издадена от Р. М. – Началник сектор, компетентен по силата на Заповед №РД-09-1525/31.08.2023г /лист 34, том І/ и Заповед №РД-09-783/13.05.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив/лист 38, томІ/. Със Заповедта за възлагане на ревизия е определено да бъде извършена от главен инспектор по приходите Д. Г. като ръководител на екипа и инспектор по приходите К. Т., които са подписали съставения на 06.12.2024г ревизионен доклад. Ревизионното производство е приключило в рамките на срока, удължен със Заповед за изменение на ЗВР от 24.09.2024г / датата, на която изтича 3-месечния срок по ЗВР/ и Заповед за изменение на ЗВР от 23.10.2024г / когато изтича допълнителния едномесечен срок/, а именно до 22.11.2024г. Предмет на ревизионното производство е отговорността на управителя на „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД за задълженията на дружеството за Корпоративен данък за периода от 01.01.2021г до 31.12.2023г, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.06.2021г до 30.04.2024г, за ДДС за периодите 01.03.2023г -31.07.2023г; 01.11.2023г-31.01.2024г; 01.11.2022г-30.11.2022г; 01.03.2022-31.03.2022г; 01.08.2021г-31.08.2021г; 01.06.2022г-31.07.2022г; 01.12.2021г-31.12.2021г; задължения за ДОО за осигурители -01.07.2021г до 30.04.2024г; задължения за здравно осигуряване за осигурители в периода от 01.05.2021г до 30.04.2024г и задължения за УПФ за осигурители за периода от 01.05.2021г до 30.04.2024г. Установени са данъчни и осигурителни задължения в общ размер на главницата от 67 709.46лв и лихви в размер на 17 142.95лв или общо 84 852.41лв.

Мотиви за издаване на РА: Съгласно РД дружеството е регистрирано на 23.02.2021г, като жалбоподателят е едноличен собственик на капитала и негов управител през ревизираните периоди. Дейността на дружеството е ресторантьорска и се извършва в нает по договор за наем от 01.03.2021г, търговски обект – ресторант и питейно заведение в град Стара Загора, [улица] / лист 153, том ІІІ/, а считано от 23.03.2021г управителят е упълномощил трето лице – Я. С. да представлява дружеството/лист 121-122, том ІІІ, Декларация от управителя лист 179, том ІV, представена в хода на ревизията/, същата е декларирала електронен адрес за получаване на документи в хода на ревизията/ лист 222, гръб том ІІІ/ и е счетоводител на дружеството като в това си качество е съставител на ГФО от 01.01.2021г до 30.04.2024г, които са подписани от управителя /ревизираното лице/. Счетоводителя, той и упълномощен от управителя да представлява дружеството, представя в хода на ревизията хронологични справки на сметка 501 /Каса в лева/ за 2021г, 2022г, и 2023г / том ІV/, както и сметка 503 /разплащателна сметка в лева/ за периода 01.01.2021г до 31.12.2022г., включително аналитичен регистър на сметка 501 и на сметка 503 за 2021г и 2022г. /том ІІ/.Дружеството има разкрита банкова сметка в Юробанк България АД от 26.02.2021г, с която право да се разпорежда има само управителят М. С..

Данъчните задължения на дружеството за ревизирания период 01.01.2021г до 30.04.2024г произтичат от Справки-Декларации по ЗДДС за периода от 01.08.2021г до 31.01.2024г в размер на 425.74лв главница и лихва в размер на 60.73лв; ГДД по ЗКПО за периода от 01.01.2021г до 31.12.2022г в размер на 6175.46лв главница и 1226.83лв лихва; Декларации обр.6 за ДДФЛ за периода от 01.06.2021г до 30.04.2024г в размер на 11 299.07лв главница и 1964.53лв лихва; Декларации обр.6 по ДОО за периода от 01.07.2021г до 30.04.2024г в размер на 28 958.47лв главница и 5 109.84лв лихва; ЗО по Декларации обр.6 за периода от 01.05.2021г до 30.04.2024г в размер на 11 998,41лв главница и 2 205.64лв лихва; УПФ по Декларации обр.6 за периода от 01.05.2021г до 30.04.2024г в размер на 7 189.18лв главница и 1 305.37лв лихва. Задълженията са установени от Протокол изх.№340034-026-0034984 от 11.06.2024г за извършена от публичен изпълнител проверка по чл.226 ал.2 вр. счл.50 ДОПК /лист 223, том ІІІ/.

За обосноваване на отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК, е извършено позоваване и на следните Наказателни постановления, влезли в сила на 23.08.2023г, с които са наложени три имуществени санкции от по 500лв на дружеството – НП №701927-F689315/09.05.2023г за не регистриране, чрез операция служебно въведени суми на промяна в касовата наличност в размер на 2954.70лв, което не е довело до не отразяване на приходи / лист123, том ІІІ/; НП №701929-F689316/09.05.2023г за регистрация на продажба на стока в данъчна група „А“ - облагаеми доставки с 0% ДДС, вместо в данъчна група „Г“ – облагаеми доставки с намалена ставка 9%ДДС, което не води до не отразяване на приходи и НП №701928-F689317/09.05.2023г за регистрация на продажба на стока в данъчна група „Г“ – облагаеми доставки с намалена ставка 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ – облагаема доставка с 20%ДДС, което не води до не отразяване на приходи. В хода на ревизията са събрани още и подредени от лист 135 до лист 138, том ІІІ: НП №683165-F669590/21.12.2022г за нарушение на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, извършено на 21.07.2022г, което не води до не отразяване на приходи – не е регистрирано през ФУ служебно изведени суми в размер на 1215.78лв.; НП №683156-F669585/21.12.2022г за нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, извършено на 21.07.2022г и водещо до не отразяване на приходи.

Задълженията не се погасяват от 24.04.2024г, когато последно е наредена сума в размер на 200лв. С посочения Протокол за проверка от 11.06.2024г, приобщен към документите по ревизията са установени още следните факти: Наети са 10 лица по трудов договор. Към момента има регистрирано ФУ без стационарен обект от началото на 2024г в размер на 3 157.22лв, който е формиран на една дата – 17.04.2024г. На същата дата -17.04.2024г ФУ е дерегистрирано, а дейността се извършва в същия търговския обект, но от друго дружество „С. КЕТЪРИНГ 1“ ЕООД, собственост на ревизираното лице. Оборота от началото на годината до 16.04.2024г е 364 664.10лв. Дружеството е предложено за де регистрация по ЗДДС на 07.06.2024г. За длъжникът „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД са установени следните статически годишни данни: За 2022г активи в размер на 79хил лева, включително машини, производствено оборудване и апаратура за 9хил.лв; вземания от клиенти и доставчици в размер на 5 хил лв; други вземания в размер на 22 хил лв; касови наличности 2хил лв; разплащателни сметки -32хил.лв. За събиране на задълженията по изпълнително дело №*********/2022г са извършени проучвания за притежавано имущество, регистрирани МПС, земеделска и горска техника, земи и гори, чийто резултат е отрицателен. Изпратено е Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице с Приложения справки №1 -5 по чл.53 от ДОПК относно притежавано имущество/активи. В получен отговор с вх.№ С240024-000-0205666/19.04.2024г не се декларират активи и имущество. Извършени са проверки в информационните системи на външни институции с цел установяване на активи на дружеството, удостоверени с Протокола от 07.06.2024г: електронна справка в ЕПЗЕУ – няма вписвания, не притежава дялове и акции в други дружества; няма данни за притежавани имоти; не притежава кораби; не притежава въздухоплавателни средства; не притежава безналични ценни книжа, финансови/компенсаторни инструменти, регистрирани в ЦД. С протокол от 07.06.2024г е извършена проверка в информационните системи на НАП – една банкова сметка в Юробанк България. Обобщените данни за финансовия резултат за финансовата 2022г – положителен от 22 397.59лв. Обобщените данни за активи, подлежащи на амортизация, съгласно данъчна декларация за 2022г в размер на 1879.08лв. От получените данни е изведена информация за следните активи и имущество на дружеството за 2022г – активи в размер на 79 хиляди лева, включително машини, производствено оборудване и апаратура – 9хил.лв. – в Отговор с вх. №С240024-000-0205666/19.04.2024г задълженото лице не декларира имущество; вземания от клиенти и доставчици – 5 хил. лева – в Отговор с вх. №С240024-000-0205666/19.04.2024г не декларира вземания; други вземания 22 хил. лева – в Отговор с вх. №С240024-000-0205666/19.04.2024г не декларира вземания; касови наличности – 2хил.лв; разплащателни сметки – 32хил.лв /откритата сметка на дружеството е с наложен запор от 03.02.2022г с изпратено разпореждане до Юробанк България. С Постановление №С220024-022-0005149/03.02.2022г е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори ,включително съдържанието на касети и суми, предоставени заа доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в Юробанк България до размера от 9 626.41лв. Изпратено е разпореждане за изпълнение. Постъпили са суми в размер на 4 058.09лв като последният превод е от 22.02.2023г.

Налагани са три пъти обезпечителни мерки от публичния изпълнител върху паричните средства в касата до погасяване размера на публичното вземане: на 21.07.2022г за публично вземане към този момент от 20 654.17лв. Установена и иззета сумата от 1530.78лв. На 08.09.2023г е наложен запор на вземанията от Юробанк България отново за публични задължения в размер от 57 329.48лв, и е изпратено разпореждане за изпълнение. На 29.09.2023г е наложен втори запор върху паричните средства в касата на търговския обект до погасяване на вземане от 62 646.74лв, на която дата е установена парична сума от 2 133.34лв, но тя не е иззета, поради това, че управителят е възпрепятствал публичния изпълнител. На 12.04.2024г е наложен трети запор на парични средства в касата до размер на публичните вземания от 75 315.47лв, когато е установена сумата от 1626.70лв, иззета със съдействието на органите на МВР. След тази дата и последно на 24.04.2024г управителят е плащал суми от по 200лв. На 17.04.2024г регистрираното в обекта ФУ е де регистрирано, но същата дейност в обекта продължава да се извършва от „С. КЕТЪРИНГ 1“ ЕООД, собственост и управлявано от същото ревизирано лице. Дружеството „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД не осъществява дейност след 18.04.2024г. Управителят и РЛ притежава дялове в шест еднолични дружества с ограничена отговорност, апартамент в Стара Загора, придобит през 2021г и втори апартамент в Стара Загора, придобит през 2023г, върху които има вписани ипотеки, както и четири леки моторни превозни средства, придобити в периода 2019г до 2023г, както и трудово възнаграждение в не секвестируем размер. При извършени проверки в търговския обект на 21.07.2022г, на 15.08.2022, на 08.09.2022г, на 12.08.2023г и на 12.12.2024г- във връзка с изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ, са съставени множество АУАН и НП за не издаване на фискални бонове – приложените НП са описани по-горе и само едно от тях е за нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18/16.12.2026г на МФ.

В резултат на подавани ГДД по чл.92 ЗКПО за 2021г, 2022г и 2023г, както по подадени СД по ЗДДС и Декларации обр.1 и бор.6 за задължителни осигурителни вноски и данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД е формирало задължения в размер на 67 709.46лв главница и лихва в размер на 16 429.02лв към 06.12.2024г / датата на РД/. Към НАП през ФУ са отчетени приходи от питейно заведение на [улица]град Стара Загора в периода от 01.09.2022г до 04.07.2024г и от ресторанта на [улица] периода от 26.04.2021г до 17.04.2024г. Установения касов оборот от питейното заведение на [улица]за 2022г е 10 168.53лв, за 2023г 114.03лв и за 2024г в размер на 3 157.32лв, а от ресторанта е в размер на 612 924.95лв за 2021г, в размер на 1 407 544.30лв за 2022г, в размер на 1 407 769.32лв за 2023г, в размер на 364 664.13лв за 2024г. / от ФУ, с което след 17.04.2024г се отчита оборота на „С. КЕТЪРИНГ 1“ ЕООД в същия обект – ресторант на [улица]/. Управителят и РЛ е подписал ГФО за 2021г, 2022г и 2023г, публикувани в ТР при АВ лично от него, в качеството му на заявител, поради което е бил известен за счетоводния и данъчен ефект от търговската дейност на дружеството. За периода от 01.2021г до 04.2024г всички публични задължения на С. КЕТЪРИНГ ЕООД по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ, ДОО и ЗЗО системно не са обслужени, а от съпоставка между непогасените публични задължения в размер на 67 709.46лв главница и лихва от 16 429.02лв с паричните средства от обороти, формирани от касови продажби е направен извод, че дружеството е разполагало с парични средства, с които да погаси публичните си задължения, но по решение на управителя те не са погасени. От хронологична справка на сметка 503 /разплащателна в лева/ е видно, че в края на всеки месец от касата на дружеството по тази сметка са постъпвали парични суми. В деня на вноските част от тези суми са теглени обратно от управителя, а другата част са останали в банката и са погасявани задължения към доставчици. Дружеството е разполагало с парични средства, с които поне частично да погаси задълженията си към НАП, но не го е сторило по решение на управителя, който отклонява парични средства от дружеството, вместо с тях да погасява публичните му задължения. Изваждайки от патримониума на дружеството парични средства управителят е създавал предпоставка за неплатежоспособност на управляваното от него дружество в дългосрочен план и намалява ликвидността му, както в текущия, така и в бъдещи периоди.

В хода на ревизията е установено, че М. С. като управител на С. К. ЕООД е подписвал лично документи, съставяни в резултат на дейността на дружество, а именно: ГФО за 2021г, 2022г и 2023г, както и съставени актове за установяване на административни нарушения във връзка с неиздаден касов бон за контролна покупка. Извършените нарушения са довели до не отчитането на приходи. Ревизиращият екип е приел, че е изпълнен състава на чл.19 ал.2 от ДОПК – ревизираното лице е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството и в това си качество със свои действие или бездействия е поставил дружеството в състояние на неплатежоспособност за погасяване на текущите и изискуеми задължения за данъци и ЗОВ, отчуждавайки парични средства от касата в своя полза. Това поведение доказва недобросъвестност, предвид очевидното знание за изискуеми и непогасени данъчни задължения. Налице и основанието по чл.19 ал.1 от ДОПК: РЛ е управител на дружеството с непогасени данъчни задължения, който е укрил факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. В този смисъл по данни от подадените ГФО в Търговския регистър на С. К. ЕОД се установило следното: съставени са годишни финансови отчети – Счетоводен баланс 2021г с неверни данни. В частта Пасив лицето декларира в група Други задължения – Осигурителни задължения в размер на 2 хил.лв, данъчни задължения – нула лв. Видно от ДОС на дружеството в края на 2021г е имало данъчни и осигурителни задължения в размер на 12 хил. лв. Счетоводен баланс за 2022г. В частта Пасив са декларирани в група Други задължения-Осигурителните задължения в размер на 2 хил.лв, данъчни задължения 0 лева. Видно от Данъчно-осигурителната сметка на лицето към края на 2022г е имало данъчни задължения в размер на 9021.66лв и осигурителни задължения в размер на 23 480.98лв общо 32 502.64лв.; Счетоводен баланс за 2023г в частта Пасив лицето декларира в група Други задължения – Осигурителни задължения 1000лв; данъчни задължения нула лева. Видно от данъчно-осигурителната сметка на лицето към края на 2023г е имало данъчни задължения в размерна 16 827.91лв и осигурителни задължения в размер на 44 650.64лв общо 61 478.55лв. Липсата на коректно подадени данни, отразяващи реалното състояние на дружеството прави елементът на фактическия състав на чл.19 ал1. От ДОПК, свързан с не обявяването на факти и обстоятелства. Вторият елемент от фактическия състав е свързан със знанието на не обявените факти и обстоятелства. От първостепенно значение е обстоятелството, че РЛ осъществява оперативно управление на дружеството и в това си качество е знаело или е било длъжно да знае за декларираните некоректни задължения на ЮЛ. Следващият елемент по чл.19 ал.1 от ДОПК е обективна невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци или ЗОВ- От отдел „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив е представен Протокол изх. №С240024-026-0034984/11.06.2023г за предприети действия за събиране на задълженията на дружеството. Четвъртият елемент е причинно-следствената връзка между действията по укриването на факти и обстоятелства и невъзможността за събиране на установените задължения. Видно от данните по този Протокол управителят на С. К. ЕООД не е представил изисканите счетоводни документи, не е спазил внесеното в Дирекция Събиране, със своето бездействие и липса на съдействие като управител на дружеството, го поставя в позицията на неизряден данъчен субект. По този причина С. К. ЕООД е де регистрирано по ЗДДС. При наличието на непогасени задължения на дружество същите не са обслужени в срок, въпреки постъпващите в дружеството парични средства, които превишават в пъти размера на просрочените задължения, ведно с лихвите за забава, в резултат на управленски решения на едноличния собственик на капитала и управител – РЛ, поради което дружеството е в невъзможност да погаси публичните задължения. През периода са направени проверки от органи по приходите в Отдел „Оперативен контрол“ – Пловдив при ЦУ на НАП. При проверките са установени данъчни нарушения: регистриране на продажби на стоки по КА в група 9% ДДС, вместо в група за 20% ДДС; не са регистрирани, чрез операция „служебно въведени суми“ промените в касовата наличност, представляваща разликата между фактическата сума и тази по междинен отчет от ФУ. За тези нарушения са съставени АУАН. Извършените нарушения са довели до не отчитане на приходи. По този начин лицето декларира неверни данни в СД по ЗДДС и в ГДД по чл.92 от ЗКПО.

Съгласно съдебната практика, когато са отклонени парични средства по решения на управителя – изтеглени от РЛ парични средства от банковата сметка на дружеството, въпреки наличието на декларирани и не внесени задължения за данъци и ЗОВ, ВАС приема, че е налице основанието по чл.19 ал.1 от ДОПК, а именно в резултат на плащането не са погасени задължения за данъци или ЗОВ.

В решението на Директора на ОДОП Пловдив е прието, че разликата между данните по Счетоводен баланс към 31.12.2022г относно активи в размер на 9 хил.лв, вземания в размер на 27 хил лв и справките, представени по искане на публичния изпълнител за липсва на имущество и вземания представлява укриване по смисъла на чл.19 ал.1 от ДОПК. След наложен запор на парични средства в касата в ресторанта на [улица], град Стара Загора е установена парична сума от 2 133.34лв към 29.09.2023г., но тя не е иззета, защото управителят възпрепятства изпълнението, а установената на 12.04.2024г парична сума в размер на 1 626.70лв в същата каса е иззета със съдействието на органите на МВР. При извършените проверки от Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив са установени нарушения от „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД: регистриране на продажби на стоки в група 9% ДДС, вместо 20% ДДС, не са регистрирани, чрез операцията служебно въведени суми промените в касовата наличност, представляващи разликата между фактическа и отчетена през ФУ сума от продажби – трите НП от 09.05.2023г. С тези факти се обосновава отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК.

За отговорността по чл.19 ал.2 от ДОПК Директорът се позовава на следните факти: На 17.04.2024г дружеството-длъжник е де регистрирало ФУ в обекта, но го е регистрирало като ФУ за същия търговски обект, но за друго дружество – „С. КЕТЪРИНГ 1“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител е ревизираното лице. Новото дружество е регистрирано по ДОПК на 20.09.2023г, а по ЗДДС на 12.03.2024г. Назначените в С. КЕТЪРИНГ ЕООД лица по трудов договор са наети от С. КЕТЪРНИГ 1 ЕООД. За периодите на 2024г по данни от СД по ЗДДС ново регистрираното дружество е декларирало облагаеми доставки на територията на страната в значителни размери от същия обект – ресторанта на [улица], но с наименование „Заарско чеверме 1“ тоест ново образуваното дружество продължава същата дейност в същия обект и със същото ФУ като дружеството-длъжник. В дневниците за продажби от м.04/2024г до м.07.2024г С. КЕТЪРНИГ ЕООД е декларирало доставки като изпълнител с получател С. КЕТЪРИНГ 1 ЕООД с общ размер на данъчната основа 31 067.86лв и ДДС 6 188.78лв. По данни от СУП и С. КЕТЪРНИГ 1 ЕООД не погасява дължимите суми за ЗОВ. Реализирани обороти от продажби, регистрирани през ЕКАФП и декларираните приходи в ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021г, 2022г и 20223г – 606 246.18лв, 1 256 194.62лв и 1 165 555.75лв. Към края на всеки период дружеството е могло да погаси публичните си задължения от реализираните обороти от продажби. Според подадените от дружеството Счетоводни баланси към 31.12.2021, 31.12.2022г и 31.12.2023г дружеството има активи: наличности на парични средства в каса и банка, и вземания. От хронологична справка за сметка 503 – Разплащателна сметка в лева е видно, че в края на всеки месец са внасяни суми от касата на дружеството по тази сметка в банката. В деня на вноските, част от тях са изтеглени обратно от управителя, от което се налага извода за парични средства, с които да се платят данъчните задължения. В резултат на действията на управителя не са платени публичните задължения към бюджета.

С жалбата се иска от съда да приеме, че РА не е обоснован с факти, представляващи съставите на чл.19 ал.1, съответно чл.19 ал.2 от ДОПК за която правна теза са изложени подробни съображения, а именно: отговорността на управителя се ангажира с процесния РА само поради липса на имущество на управляваното и притежавано от него дружество, но без да е доказано той да е извършил скрито разпределение на печалба и без публикуването на ГФО да е в изпълнение на задължения за деклариране на факти и обстоятелства пред орган по приходите или пред публичен изпълнител. Не е установено и скрито разпределение на печалба, за да се прилага чл.19 ал.2 от ДОПК. Не е доказана причинно следствена връзка между обективната невъзможност за събиране на данъчните задължения и поведението на ревизираното лице като е налице съмнение, че до този резултат се е стигнало, поради недостатъчна активност на публичния изпълнител. От съда се иска отмяна на РА с присъждане на разноските по делото. Заявява се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт – жалбоподателят счита, че Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа е нищожен подзаконов нормативен акт и не може да бъде основание за определяне на възнаграждението на юрисконсулта.

Ответника Директора на ОДОП Пловдив иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт, съобразно правилата на ДОПК. Поддържа, че отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК се ангажира поради Справки №1 до №5, че дружеството няма имущество и вземания, подадени пред публичен изпълнител от дирекция „Събиране“ ТД на НАП Пловдив, а видно от Счетоводен баланс към 31.12.2023г дружеството има активи на стойност 9 хил лв, вземания от клиенти и доставчици в размер на 7 хил лв и други вземания в размер на 27 хил лв. Следователно има само две възможности – или управителят е укрил данни и информация за активи и имущество / тези по Счетоводния баланс/ или те са отчуждени /прехвърлени/ на новото дружество „С. КЕТЪРИНГ 1“ ЕООД, но това не е обявено от лицето. И в двата случая се касае за укриване на факти и обстоятелства, които управителят е бил длъжен по закон да обяви пред публичния изпълнител. Общият оборот на „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД към 04.2024г е 3 806 341.87лв, което означава, че задълженията на дружеството е могло да бъдат погасени, но управителят е решил да не го стори. От разпечатките на сметка 501 „Каса“ за 2021г, 2022г, 2023г и сметка 503 „Банка“ за 2021г и 2022г е видно, че дружеството има достатъчно пари в касата през всичките години и плаща на доставчиците, но не плаща публичните си задължения. В ресторанта се приемат само плащания в брой като по този начин е невъзможно да се изпълни запора по банковата сметка на дружеството, поради което е наложен запор на паричните средства в касата. В СД за 04/2024г и за 07./2024г дружеството декларира доставки към С. КЕТЪРИНГ 1 ЕООД, но на 19.04.2024 пред публичния изпълнител в Справки от 1 до 5 декларира, че няма имущество и вземания. От хронологичната справка за 2023г за сметка 501 – каса е видно, че в края на всеки месец са внасяни суми от оборота на дружеството, но те са в значителна степен по-малки от реализирания оборот. Следователно дружеството е разполагало с парични средства, но в резултат на действия на управителя не са платени данъчните задължения.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

РА е издаден от компетентни органи – възложилият ревизията Началник сектор, който е определен от компетентната ТД на НАП и от ръководителя на ревизията, и при правилно приложение на чл.19 ал.2 от ДОПК – установено е скрито разпределение на печалба, чрез плащания в полза на управителя в размера посочена на стр. 103, том І-ви по делото, обуславящ отговорност за главниците, а по отношение на лихвите приложение намира ТР №5/2021г на ВАС на РБ. Управителят е теглил парични средства от разплащателната сметка на дружество в Юробанк България, за които не се установява да са използвани за търговската дейност на същото дружество.

Съставът на чл.19 ал.2 от ДОПК изисква недобросъвестност – знание, че съществуват задължения за данъци и ЗОВ, но въпреки това се извършва някое от изброените действия, водещи до намаляване на имуществото на юридическото лице –длъжник, което обективно намаление обуславя невъзможност за събиране на задълженията. Знанието на управителя се установява от неговото положение на едноличен собственик на капитала и лице, което формира волята на дружеството да извършва търговска дейност, която той лично ръководи –подавани са месечни СД по ЗДДС, годишни ДД по чл.92 от ЗКПО, съответно месечни Декларации обр.6 и обр.1 за ЗОВ. Знанието, че се извършва търговска дейност, за която се дължат данъци и ЗОВ е вън от съмнение. В хода на извършване на тази търговска дейност, която води до данъчни задължения са извършени и действия по смисъла на чл.19 ал.2 т.1 предл първо от ДОПК – скрито разпределение на печалба, което е довело до намаление на имуществото на дружеството и в резултат данъчните задължения и тези за ЗОВ не могат да бъдат събрани към установения от публичния изпълнител момент – 30.04.2024г. В настоящия случай знанието на управителя за не погасени публични задължения на дружеството се установява от изпълнителните основания – ГДД по чл.92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, Декларации обр.1 и Декларации обр.6, дори и когато е упълномощил трето лице да извърши фактическото по подаването им. Вторият елемент е обективен – поведението, представляващо някое от изброените в чл.19 ал.2 от ДОПК действия. В РД на стр. 111, том І в черно е посочено, че управителят недобросъвестно е отчуждил имущество на задълженото лице, в конкретния случай парични средства и от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци. Като отчуждаване е възприето не само тегленето от управителя на парични средства от разплащателна сметка в банка – сумите са посочени н стр. 103, том І-ви, в общ размер на 66 314.02лв, но и регистрирането на ФУ в ресторанта като ФУ на новоучреденото дружество, което също е еднолична собственост на РЛ и управлявано от него, с прехвърляне на наетите по трудов договор 10 лица и извършване на същата ресторантьорска дейност, но от името на новото дружество, с което е извършено скрито разпределение на печалба /имущество на дружеството-длъжник към свързано с него ново търговско дружество/ от управителя. Сумата на изтеглените парични средства се доказва от разпечатка – извлечение от сметка 503 Разплащателна и е видно например, че на 31.05.2021г е внесена в брой парична сума от сметка каса 501 по разплащателната в размер на 47 000лв, от която на същата дата е изтеглена сума в размер на 4 711.19лв. На 30.06.2024г аналогично са внесени 50 000лв, а са изтеглени 1 278.64лв; на 31.07.2021г са внесени 46 000лв, а са изтеглени 20 182.94лв. За опровергаване на правното заключението, че е извършено скрито разпределение на печалби жалбоподателят се позовава на поискано от него заключение на вещото лице, но съдът не го кредитира, защото то е основано на деклариран положителен финансов резултат от 78 450.15лв за 2024г, който обаче не е наличен по запорираната банкова сметка – разплащателната в Юробанк България. Вместо това след прекратяване дейността на дружеството длъжник управителя учредява ново със същия предмет на дейност, място и фискален апарат, което е поведение по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК. Фактически предприятието на задълженото дружество се поема от ново учреденото и работи с неговите средства – касата към ФУ вече е на новоучреденото дружество, а паричните средства, които вещото лице посочва не може да изчезнат, поради което единствения възможен извод е за своенето им от управителя в полза на новото му търговско дружество, което продължава дейността, съответно в негова собствена. Не се касае за лоши управленски решения, а за недобросъвестно поведение по смисъла на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, което законодателя цели да предотврати с отговорността на управителя за непогасените данъчни задължения на онова търговско дружество, чието имущество съзнателно е усвоил за други цели, различни от неговата дейност. Втората задача към вещото лице е не относима, защото РД не се основава на отчуждаване на имущество по цени, които да са значително по-ниски от пазарните или безвъзмездно. С жалбата не се спори по факта на изтеглени от управителя суми и по техния размер, нито по това, че е учредено ново дружество, нито по оборотите от продажби, регистрирани през ЕКФП, но не налични в касата при съответните действия на публичния изпълнител, а се твърди, че не е доказан състава на чл.19 ал.2 от ДОПК, защото не са сумирани изтеглените суми и не били посочени, но те са посочени на стр.103, том І – страница от РД, без жалбоподателят не е прочел доклада в цялост, а само заключенията на ревизиращият екип. Фактите, а не техните заключения обосновават дали РА е законосъобразен или не. Тегленето на парични средства от банковата сметка на дружеството, когато няма данни това да е за търговската дейност на дружеството означава, че сумите са своени, което е скрито разпределение на печалба по смисъла на §1 т.5 буква „а“ от ДР на ЗКПО. За изтеглените от управителя не може да се иска от данъчните органи да установяват за какво ги е разходвал – тяхна е тежестта да докажат, че са своени, а това е така, когато от дружеството са изтеглени парични средства от управителя, но те не са постъпили или използвани в негова полза. Основанието по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК се установява от положителните факти на новоучредено дружество, което изцяло ползва фактически предприятието на задлъжнялото. Имуществото на дружеството – парични средства от обороти липсват, защото е установено, че авоари по банковата сметка няма, а наличните парични в касата – тази на регистрираното ФУ вече са регистрирани на новоучреденото дружество. Имуществото липсва, а следователно тази липса причинява невъзможност за събиране на дълга, въпреки наложените запори на банковата сметка. На 31.01.2022г са изтеглени парични средства общо в размер на 6 652.46лв. и пари по банковата сметка не остават. На 03.02.2022г е наложен запор върху сметката за сумата до 9626.41лв, от които банката е превела на публичния изпълнител сумата от 4058.09лв в период до 22.02.2023г. Стигнало се е до изключителната обезпечителна мярка по чл.198 от ДОПК – постъпващи в брой суми по касата, за чието събиране управителят е сторил нужното да препятства публичния изпълнител при второто по ред действие, поради което за третото са помогнали органите на МВР, но и установените пари в касата не са съответни на регистрираните през ЕКФП. За юли 2022г оборота през ЕКФП е в размер на 122 879.01лв, но на 21.07.2022г публичният изпълнител установява сума в размер на 1530.78лв. На 29.09.2023г отново е наложен запор на паричните средства в касата – публичният изпълнител е пристъпил към този способ, след като последната сума от банката е от 22.02.2023г, а на 08.09.2023г е наложил втори запор на банковата сметка до размера на сумата от 57 329.48лв, публичен дълг, който нараства. За 09.2023г през ЕКФП е регистриран оборот от 95 266лв, но публичния изпълнител установява на 2 133.34лв, които не изземва, поради препятстване от страна на управителя. Регистрираните през ЕКФП обороти се използват и за плащания към доставчици, но декларираните положителни данъчни резултати в ГДД по чл.92 от ЗКПО не са налични в банковата сметка, нито се изпълнява запора върху постъпващите парични средства в касата. Дружеството е извършвало разплащания с доставчици от паричните средства по касата – Аналитичен регистър на сметка 501, което е причината да не бъде изпълнен и втория запор до банката от 08.09.2023г вече за сумата от 57 329.48лв. До този момент са изтеглени парични средства от управителя в размер, който надвишава сумата на формираните до 08.09.2023г данъчни задължения, което обсъдено с учредяване на ново ЕООД, използващо фактически предприятието на дружеството-длъжник и свързано с него лице се определя правно като скрито разпределение на печалба, извършено недобросъвестно и изпълващо състава на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК. Действията са недобросъвестни, тъй като към момента на извършването им управителят съзнава, че дейността на дружеството води до данъчно облагане и до задължения за ЗОВ. Реализираните през ЕКФП обороти в размер на 3 806 341.87лв срещу задължения от 64 388.75лв сочат на налични парични средства в касата, но от тях не са платени публичните задължения. След като е подал декларациите по материалните данъчни закони, с което се свързва възникването на конкретните данъчни задължения, и след като не е заплатил същите въпреки наличието на парични средства в касата на дружеството, а тя е регистрирана на 17.04.2024г като каса на новото свързано с управителя дружеството, чрез регистрация на същото ФУ в същия обект, то е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на легалното определение. Ново учреденото дружество е регистрирано по ДОПК на 20.09.2023г и на 17.04.2024г фискалното устройство на С. КЕТЪРИНГ ЕООД в обекта на [улица] регистрирано като ФУ на С. КЕТЪРИНГ 1 ЕООД, собственост и управлявано от ревизираното лице. Регистрацията по ЗДДС на новото дружество е от 12.03.2024г. Назначените по трудов договор лица от дружеството длъжник са наети от новото дружество. Ново регистрираното дружество декларира облагаеми доставки от същия търговски обект. С. КЕТЪРИНГ ЕООД декларира доставки към С. КЕТЪРИНГ 1 ЕООД с данъчна основа от 31 067.86лв, за периода 04.2024г до 07.2024г, но първото дружество преустановява своята дейност на 16.04.2024г и от 17.04.2024г ФУ тоест касата вече се ползва от ново учреденото дружество. Моментът, от който вече не могат да бъдат събирани вземания от дружеството длъжник е посочен 30.04.2024г, на която дата са преустановени всички плащания, които макар и в малки суми от по 200лв управителят е извършвал към бюджета. Публичният изпълнител установява на 07.06.2024г, че няма имущество, включително авоари по отрити банкови сметки. Следователно правилно е прието, че поведението на задълженото лице е недобросъвестно и води като пряка причина до невъзможност да се съберат задълженията. Новоучреденото дружество, както сочи и ответника е заместило дружеството-длъжник фактически / наети са по трудов договор всички 10 лица от старото, ползва се същия търговски обект и ФУ тоест каса/, а това може да се извърши само с действия на управителя по смисъла на чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК – използва паричните средства в касата на дружеството –длъжник за дейността на новоучреденото дружество, или ги свои, защото трета възможност няма, а първите две са скрито разпределение на паричните средства на дружество, също имущество, към свързаното новоучредено. Управителят и едноличен собственик на капитала извършва същата търговска дейност, чрез ново учредено собствено еднолично дружество, което не носи отговорност за дълга на онова, чието имущество в пари използва. Подобно поведение не е вън от основанието на чл.19 ал.2 от ДОПК, а попада в обхвата му, защото физическото лице –управител използва именно имуществото на дружеството-длъжник за търговската дейност на новото дружество, което е негова еднолична собственост и свързано лице. Ето защо ресурсите на дружеството по чл.14 от ДОПК, за чиито задължения отговаря управителя, насочени към дейността на свързаното с него ново учредено юридическо лице е скрито разпределение на печалба. Установеният от вещото лице положителен финансов резултат на дружеството –длъжник в размер да погаси поне главниците не е наличен по банкова сметка, нито в касата. Следователно своен е от управителя, след като дружеството –длъжник вече не извършва дейността си.

Отделно следва да бъде разгледано посоченото в РА/РД и в Решението на Директора на ОДОП –Пловдив нарушение на Наредба №Н-18/16.12.2006г на МФ като укриване на обстоятелства и факти, които управителят е бил длъжен по силата на закон да обяви пред органите по приходите. Позоваването е на три НП от 09.05.2023г: НП №701927-F689315/09.05.2023г за не регистриране, чрез операция служебно въведени суми на промяна в касовата наличност в размер на 2954.70лв, което не е довело до не отразяване на приходи / лист123, том ІІІ/; НП №701929-F689316/09.05.2023г за регистрация на продажба на стока в данъчна група „А“ - облагаеми доставки с 0% ДДС, вместо в данъчна група „Г“ – облагаеми доставки с намалена ставка 9%ДДС, което не води до не отразяване на приходи и НП №701928-F689317/09.05.2023г за регистрация на продажба на стока в данъчна група „Г“ – облагаеми доставки с намалена ставка 9% ДДС, вместо в данъчна група „Б“ – облагаема доставка с 20%ДДС, което не води до не отразяване на приходи. За нито едно от тях не е установено в НП да водят до не отразяване на приходи, но не спазването на регистриране на продажбата под съответната група за облагане с основната ставка на ДДС води до укриване на приходи – не се формира вярната данъчна основа за целите на ДДС. Едно е нарушението на чл.3 от Наредба №Н-18/16.12.2003г на МФ, за което е съставено НП №683156-F669585/21.12.2022г за нарушение на чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г, извършено на 21.07.2022г, чрез не издаване на фискален бон за контролна покупка, поради което и водещо до не отразяване на приходи. В този случай обаче следва да се твърди и се твърди, че подаваните СД по ЗДДС, съответно ГДД по чл.92 от ЗКПО са с невярно съдържание, за да се счита за извършено поведението по чл.19 ал.1 от ДОПК. СД по ЗДДС и ГДД по чл.92 от ЗКПО се подават в изпълнение на задължение по закон за обявяване на факти и обстоятелства пред орган по приходите, поради което не вярното им съдържание е поведение по чл.19 ал.1 от ДОПК. Обявяването на положителен данъчен резултат, който не е съответен на действителния може да доведе до невъзможност за събиране на вземанията, но в случая не е обоснована тази последна предпоставка от кумулативните по чл.19 ал.1 от ДОПК. Не е установен друг размер на данъчните задължения, различен от този по подадените СД по ЗДДС, ГДД по чл.92 от ЗКПО и Декларации обр.1 и обр.6., който да не е могло да бъде събран по причина на неговото укриване вместо да бъде обявен, както законът изисква. Посочени други причини за следствието по чл.19 ал.1 от ДОПК не представляват поведение по чл.19 ал.1 от ДОПК.

По прилагане състава на чл.19 ал.1 от ДОПК спрямо другите причини по РА: На първо място отговорът на управителя от 19.04.2024г, че дружеството няма активи и имущество към тази дата, представен в изпълнение на искане от публичния изпълнител за представяне на документи и писмени обяснения, не представлява не изпълнение на задължение за обявяване на факти и обстоятелства по силата на закон. Съгласно чл. 13 ал.1 вр. с чл.12 ал.4 т.10 от ДОПК публичният изпълнител изисква деклариране на определени факти и обстоятелства, когато това е предвидено в закон. На основание чл.12 ал.4 т.4 от ДОПК – публичният изпълнител има правомощие да установява имущество, но длъжникът няма задължение да го декларира пред него, освен в един случай по чл.214 от ДОПК като условие да направи предложение за насочване на принудителното изпълнение към отделно имущество от декларираното. В този случай ако е извършено деклариране и то е невярно, тогава се касае до не изпълнение на законово задължение за обявяване на факти и обстоятелства. На основание чл.212 вр. с чл.12 ал.4 т.5 от ДОПК задължение за предоставяне на информация относно доходи, имущество или активи на длъжника имат всички лица, държавни и общински органи, но не и самия длъжник. На същото основание лицата, от които длъжникът има вземания и при които се намира имущество на длъжника, са длъжни да го декларират пред публичния изпълнител. В посочените случаи това са трети лица, не и длъжникът, който на основание чл.12 ал.4 т.3 от ДОПК декларира банкови сметки. Освен това и публичният изпълнител на 07.06.2024г като е упражнил правомощията си по чл.12 ал.4 от ДОПК е установил, че дружеството действително няма и е нямало имущество и активи, поради което и няма основание да се счита, че с представянето на изисканите справки, които са такива по смисъла на чл.53 от ДОПК управителят е укрил факти и обстоятелства, които по закон да е длъжен да обяви на публичния изпълнител. Установена е банковата му сметка, а върху нея е наложен запор на 03.02.2022г, който не е изпълнен до сумата от 9 626.41лв, въпреки нареждането за изпълнение. Второ запорно съобщение е изпратено до същата банка на 08.09.2023г вече за сумата от 57 329.48лв, но то също не е изпълнено. Липсват авоари по банковата сметка на дружеството –длъжник към момента на проверката за установяване на имущество, извършена от публичния изпълнител, поради което и считано то 11.06.2024г той е квалифицирал дълга като трудно събираем – констатирана е към този момент липса включително парични средства. Установената от вещото лице печалба /положителен данъчен резултат/ в размер на 78 450.15лв на дружеството длъжник, не е налична по банковата му сметка, а през касата по данни от ЕКФП за април са преминали 43 941.27лв., от които на 12.04.2024г са иззети суми в размер на 1626.76лв със съдействието на органите на МВР. На 1704.2024г ФУ DT 851094 е дерегистрирано и е регистрирано на новочуреденото дружество, което продължава работа в същия обект – фактическо преминаване на имуществото на дружеството длъжник към ново учреденото и ето защо формираната данъчна печалба, установена от вещото лице е разпределена по смисъла на чл.19 ал.1 т.2 от ДОПК, което е довело до несъбираемост. Последвали са вноски от по 200лв, последната на 24.04.2024г. Налице е основание за отговорност на управителя, но поради поведение по чл.19 ал.2 т.1 от ДОПК, както се посочи и по-горе – теглените парични суми от разплащателната сметка в деня, в който са постъпвали по нея след извеждането им от сметка каса 501 в размера от 66 314.02лв, който обуславя отговорност за главницата до тази сума, но до пълния размер от 67 709.46лв отговорността възниква поради извършеното в полза на новоучреденото дружество скрито разпределение на имуществото на дружеството длъжник, установено и от вещото лице. Невъзможността за събиране на публичните задължения е по причина и на скритото разпределение на печалбата в полза на новоучреденото дружество, което е собственост на същото лице – ревизирания управител на дружеството длъжник. С регистриране на ФУ на новоучреденото дружество, което извършва същата дейност, в същия обект с прекратяване на регистрацията му като ФУ за дружеството-длъжник се осуетява изпълнението, чрез изземване на парични средства в касата и настъпва обективната невъзможност да се събере дълга, защото парите на дружеството длъжник не са налични и по банковата му сметка. Дружеството длъжник няма и не е имало друго имущество, освен паричните средства в каса и изтеглените от управителя от разплащателната сметка, внесени по нея от касата.

Като не обявяване пред орган по приходите на факти и обстоятелства, които дружеството е длъжно да обяви по силата на закон е определено в РД, но не се поддържа в Решението на ответника следното: неверни данни в Счетоводните баланси на ГФО за 2021г, 2022г и 2023г, в които е посочено, че дружеството няма данъчни задължения – нула лева, а осигурителните задължения са в по-нисък размер от действителния по данъчно-осигурителната му сметка. Това обстоятелство доказва неверен ГФО, който е публичен, защото се публикува в Търговския регистър и предоставя информация за икономическото и финансово състояние на търговеца тоест това не е задължение за обявяване пред орган по приходите или пред публичен изпълнител на факти и обстоятелства, от които зависи обективната възможност за установяване и събиране на публичните задължения. Те са декларирани с ГДД по чл.92 от ЗКПО и с Декларациите обр.1 и Декларации обр.6, които са и изпълнителните основания в настоящия случай.

Заявеното от жалбоподателя възражение за не прилагане на Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа е неоснователно. Съдът е свободен да определи размер на адвокатското възнаграждение и без оглед на размерите по тази Наредба, които не са минимални към настоящия момент, съобразно фактическата и правна сложност на делото, но в случая делото е с фактическа, но и с правна сложност, поради което на ответника се следва възнаграждение за юрисконсулт според материалния интерес от 84 852.41 лв. в размера по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. С. [ЕГН] против РА №Р-1600242003013-091-001/03.01.2025г, издаден от ТД на НАП –Пловдив, издаден на основание чл.19 ал.2 от ДОПК, с който е установена отговорност му за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.01.2021г до 30.04.2024г в размер на 67 709.46лв главница и лихви в размер на 17 142.95лв в качеството му на управител на „С. КЕТЪРИНГ“ ЕООД [ЕИК].

ОСЪЖДА М. К. С. [ЕГН] да заплати на Национална агенция за приходите сумата 7438лв / седем хиляди четиристотин и тридесет и осем/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.