№ 72
гр. Кърджали, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валентин Спасов
при участието на секретаря Константина Кирева
като разгледа докладваното от Валентин Спасов Административно
наказателно дело № 20215140201296 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-247/ 15.11.2021г., издадено от
председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени
две административни наказания „имуществена санкция” от по 1 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на Община Кърджали, представлявана от
кмета Х.А.И., за нарушение на чл. 190а ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят Община Кърджали твърди, че атакуваното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при нарушения на материалния и процесуалния
закон. Моли съдът да постанови решение, с което да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от ст.ю.к. Б., упълномощен от
кмета на Общ.Кърджали, който поддържа жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не
се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което
оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.03.2021г. свидетелите Ц.И. и Д.К. - служители в РО НЯСС „Южна Б.” при
1
ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и
документацията за експлоатация на язовир „Мост“, находящ се в имот с идентификатор **********
по кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Мост, общ. Кърджали, собственост на Община Кърджали, видно от
Акт № ****** от 07.09.2018г. за публична общинска собственост. Проверката касаела изпълнението на
задължителни предписания, дадени с Констативен протокол № 08-02-189/04.11.2020г. на
Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: 1.”да се
премахне храстовидната растителност по въздушния откос” със срок на изпълнение
01.03.2021г.; 2. „да се премахне храстовидната растителност по короната” със срок на
изпълнение 01.03.2021г. Даденият краен срок за изпълнение и на двете предписания бил
01.03.2021г. Свидетелите И. и К. установили, че и двете предписания не били изпълнени от
жалбоподателя в срок. По този повод на 17.05.2021г. срещу жалбоподателя бил съставен акт
за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, а именно за две
деяния, съставляващи неизпълнени към 01.03.2021г. задължителни предписания. АУАН бил
съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в
Община Кърджали на 19.04.2021г. На 23.08.2021г. АУАН бил предявен на кмета на Община
Кърджали, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен
с подпис на свидетел. На 15.11.2021г. наказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил две
административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 1 000 лв. на Община
Кърджали, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното наказателно постановление на Община Кърджали са наложени две
административни наказания за две нарушениа по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и
съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3
от ЗВ съответно предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право
да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за
експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1
към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за процесните
нарушения е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39, предвиждащ да се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3,
т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в случаите на повторно нарушение. От
2
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административни
нарушения по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на Община Кърджали са
били дадени две предписания относно язовир „Мост“, както следва: 1.”да се премахне
храстовидната растителност по въздушния откос” със срок на изпълнение 01.03.2021г.; 2.
„да се премахне храстовидната растителност по короната” със срок на изпълнение
01.03.2021г. Това Общината като собственик на язовира и адресат на предписанията не е
сторила в определения срок. Правилно е констатирано от контролните органи, че са налице
две нарушения извършени на 01.03.2021 г., извършени от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянията не следва да се
доказват изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на наказателното постановление, каквито оплаквания са направени в жалбата. АУАН и
атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и
обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят,
индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление
факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е
неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните
правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и
установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена
правна норма, както и на санкционната такава. Не се установи да са допуснати и
съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН. Същият е бил предявен на кмета на Община Кърджали, но той е
отказал да го подпише и получи, което обстоятелство е надлежно удостоверено с подпис на
свидетел с отбелязани в акта име и точен адрес, както изисква чл.43, ал.2 от ЗАНН.
Неоснователен е доводът за статута на проверявания обект предвид на това, че
понятията „водоем” и „язовир” се отнасят като общо към частно, което означава, че
язовирът е част от водоема, като общо понятие, поради което не е налице разминаване в
обекта на нарушението. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не оставят
никакво съмнение, че проверения обект представлява "язовир", който по смисъла на § 1, ал.
1, т. 94 от ДР на ЗВ е водностопанска система, включваща водния обект, язовирната стена-
земнонасипна, съоръженията и събирателните деривации, както и земята, върху която са
изградени.
Не на последно място, извършените нарушения не представляват маловажен случай,
обосноваващ прилагане на чл.28 от ЗАНН. Осъществените деяния, които при това са две на
3
брой, не разкриват признаци, които да ги отличават по степен на обществена опасност от
типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Следва да се има предвид също, че обществените отношения, които
се охраняват с посочената разпоредба от ЗВ са особено значими и неспазването й създава
големи рискове.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор)
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-247/ 15.11.2021г., издадено
от председателя на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ са
наложени две административни наказания „имуществена санкция” от по 1 000 лв., или общо
„имуществена санкция” в размер на 2 000 лв., на Община Кърджали, представлявана от
кмета Х.А.И., за нарушение на чл. 190а ал.2 във вр. с чл.190а, ал.1 т.3 от Закона за
водите.
ОСЪЖДА Община Кърджали, ЕИК ******, седалище и адрес на управление
гр.Кърджали, бул. „Б.” №**, представлявана от Х.А.И.- кмет, да заплати на ДАМТН-София,
общ. Столична, бул. „Г.М.Д.” №****, ю.к. възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
4