Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.05.2021г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ състав
на осми декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 1625 по описа за 2020 година,
Производството е с правно основание чл.422
вр.чл.415 ГПК.
Делото е образувано по претенция за установяване на задължение на
ответника А.Г.Т. от страна на „ЮБЦ” ООД – София за сумата от 462,04лева общо търсени суми, за които са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 6685/2019г. по описа на Старозагорския районен съд.
Претендират и направените по делото разноски.
Ответникът А.Г.Т., неоткрита на посочения адрес ***, въпреки залепените уведомления. Назначеният особен представител
адв.Е.П. представя подробен писмен отговор.
В исковата молба „ЮБЦ“ ООД
излагат твърдения, че
въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу А.Г.Т., ЕГН ********** било
образувано ч.гр.д. № 6685/2019, по описа на PC -
Стара Загора. В рамките на предвидения от законодателя 14 /четиринадесет/
дневен срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение.В законоустановения срок и на
основание чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявяват настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство. Ищцовото дружество предявява исковата си претенция
срещу А.Г.Т., ЕГН **********, въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019
г., с прехвърлител на вземанията „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, ЕИК *********, което
дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД по
договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него и
начислена неустойка по него. Мобилният оператор с търговска марка „ТЕЛЕНОР” е
прехвърлил вземания в общ размер на 245 074,10 лева /двеста четиридесет и пет
хиляди и седемдесет и четири/ спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилагам. „ЮБЦ“ ООД, ЕИК
********* е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е придобил права
върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и
задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.“.
По-конкретно на 11.12.2017 г. потребителят
е подписал договор за ползването на мобилен номер **********, при избран тарифен план Тотал, с месечна абонаментна
такса 24,99лв. с ДДС, за срок от
24 месеца. Като на същата дата
потребителят е получил за ползване към горепосочения мобилен номер устройство Samsung Galaxy J3 2016
Black, посредством подписване на договор за лизинг с
лизингова вноска в размер на 7,09лв., всяка,
за срок от 23 месеца. Въз основа на сключения договор за предоставянето на
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер М03256773 от 11.12.2017г., между ответника А.Г.Т., ЕГН **********
и „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД са издадени фактури за периода за периода от 15.12.2017г. до 14.04,2018г.,
на обща стойност 462.04лева, а именно: №**********/15.01.2018г.,
№**********/15.02.2018г., №**********/15.04,2018г. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15/12/2017-14/01/2018 Теленор е издал за мобилен номер **********:
фактура № ********** с дата на данъчно събитие:15/01/2018г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти и лизингови вноски в размер на 27,91лв./без ДДС/, от които:20,82лв. без ДДС -
незаплатена цена за месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 24,99 лв.
с ДДС; 7,09 лв. - незаплатена втора лизингова вноска за устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black. Дължимата сума е платима в срок 30.01.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15/01/2018-14/02/2018 Теленор е издал за мобилен номер **********:
фактура № ********** с дата на данъчно събитие: 15/02/2018г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти и лизингови вноски в размер на 27,91лв.
/без ДДС/, от които:20,82лв. без ДДС -
незаплатена цена за месечен абонамент по избрания тарифен план Тотал 24,99лв. е
ДДС; 7,09 лв. - незаплатена втора лизингова вноска за устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black. Дължимата сума е платима в срок 02.03.2018г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. Абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 64,99лв., фактурирани
за два последователни отчетни месеца - за месец 01/2018г.
и за месец 02/2018г.
Към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 64,99 лв., е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника А.Г.Т. за ползваните абонаменти и е
издадал по абонатен номер №********* на дата 15.04.2018г.
крайна фактура №**********
с начислена обща сума за плащане в размер на 462.04 лв. (Четиристотин шестдесет и два лв. и 4
ст.) лева. В издадената крайна фактура е начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер
на 255,25 лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите
незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 141,80лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни
периода в размер на 64,99 лв. Датата на деактивация на процесния абонамент
се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът е в неизпълнение
на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване на
абонамента Тотал 24.99 лв.с ДДС за мобилен номер **********
до 11.12.2019 г., съгласно Договор за мобилни услуги от дата 11.12.2017 г., за който номер, абонатът е бил задължен за лизингови
вноски в размер на 7,09 лв., всяка, които лизингови вноски за месец 01/2018 и
02/2018 г. са фактурирани при фактурите за незаплатена далекосъобщителна
услуга/месечен абонамент., съгласно гореописаното. Неизпълнението на ответника
е обусловило правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност
на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура неустойка
за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Изричната договорна клауза
предвижда, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния
срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от Нонстопните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок.Претенлираната сума в размер на 462.04 лв.. е формирана като сбор от незаплатени далекосъобщителни
и мобилни услуги по договора в размер на 64,99 лв.; неустойка за предсрочно прекратяване на договора в
размер на 255,25лв.; оставащите
незаплатени лизингови вноски в размер на общо 141.80 лв.. ведно с мораторна лихва върху главницата в размер на 74.7лева за периода от 04.05.2018 г до
06.12.2019 г.Цената на иска представлява сума, за която е
издадена фактура от доставчика на мобилната услуга/и цедент по първия договор
за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й/иск по
чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в
производството-цесионерът по втория договор/заявител по чл.410 ГПК/.Представената/те фактура/ри сама/и по себе си, не е/са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, респ. получил е предоставената лизингова вещ, за
което не си е заплатил, респ. същият е в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД да
начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите.Към
настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита на
потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер както следва: Чл.1.1. б. „а”
Неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение, потребителят
дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора.” Чл. ТЕ б.
”б” „В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто
срок не е изтекъл. Потребителят дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно ценова
листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него
при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за
лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора.” Приложени са уговорените правила за
начисляване на неустойката като за номер **********
е начислена неустойка по договор за мобилни
услуги в размер на тримесечни абонаментни такси (без ДДС) в размер на 3x20,82 лв. без ДДС = 62.47
лв., както и неустойка
за предоставено за ползване и невърнато устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black в
размер на 192,78 лв., представляваща разликата между стандартната цена на
устройството и преференциалната му такава по конкретния договор за лизинг.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство таблет, марка Samsung Galaxy J3 2016 Black са
обявени за предсрочно изискуеми. Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг,
сключен към абонамента за мобилен номер **********,
„Месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“. При
сключване на процесния договор е посочена предпочетена дата на фактуриране на
услугите 25-то число
от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е указания в месечните фактури
срок за заплащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да
заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора
за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в
случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за
предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец 03/2018г., когато
е издадена крайната фактура №**********
/15.04.2018 г., съгласно уговорения
погасителен план, както следва: За устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, взето
във връзка с мобилен номер **********, се дължи цената в размер на на 141,80 лв. след
месец 03/2018г. Съответно
периодът, за който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски, е от м.03/2018г. до м.06/2018г., ведно с допълнителна вноска в размер на 7,09 лв.,
съгласно чл.1, ал.2 от договора за лизинг, при което в сумата от 141,80 лв. са
включени общо 20 броя предсрочно изискуеми вноски. /Останалите незаплатени вноски са отразени в
горепосочените фактури, при което за една от тях е издадено кредитно известие,
с което са сторнирани суми./ Като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД абонатът, подписвайки
конкретна Декларация, се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора, за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“. Обезщетението за неизпълнение е начислено съобразно изрично
договореното. Т.нар. неустойка има обезщетителен характер, а не санкционен.
Когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо
длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички
обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива. Съгласно сключения договор
за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите
условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат
клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част към него. По
силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са
в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги. Съгласно
чл. 20 от Общите условия, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид
и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД.
Съгласно чл. 23, месечната цена за провеждане на разговори се дължи и се
заплаща от потребителя ежемесечно, независимо дали повикванията са осъществени
от потребителя лично. По силата на чл. 26 неполучаването на фактура, не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.
Потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви допълнителни
/извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени
по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни
след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи
неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.В
конкретният случай ответникът А.Г.Т., ЕГН ********** е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номер **********,
не е изпълнил задължението си по договор да
заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава.
Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да
понесе отговорността си.И двата договора за цесия са облигационни, консесуални,
двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В договорните
правоотношения между цедент и цесионер, вземанията към трети лица не са елемент
от тях.Няма законово ограничение по чл.99 ЗЗД относно предмета на договора за
цесия и платеното по него, т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не
е важно за длъжника. Законът го брани, като поставя изискване единствено
относно уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да
уточнява момента му. Единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен, за да може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати.В конкретния казус, ищецът извежда своето материално и процесуално право
от два договора за цесия. Видно от тях, същите имат за предмет съвкупност от
индивидуални вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в
договора обща цена за цялата съвкупност. Но това не означава, че същите на са
конкретизирани. Не случайно страните са избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.В чл. 1.6 от първия договор за цесия, сключен между
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД, е дадена легална дефиниция
на понятието: Приложение № 1- неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани
вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.
”В чл. 5,3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера,
цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото
вземане.Цедентът е декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че между
длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не
съществуват други правоотношения. Представянето
на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а
именно - представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват.С оглед на по-
горе посоченото, с настоящата искова молба представям и моля, да се приеме извлечение от
Приложение № 1, от което се установява, че по силата на договор за цесия от
12.07.2019г. „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД е прехвърлител, а „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД
е собственик на вземането спрямо А.Г.Т., ЕГН ********** което в последствие е
било включено и във втория договор за цесия от 29.11.2019 г. между „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ” ООД и „ЮБЦ” ЕООД. Предмет на втория договор са 745 /седемстотин
четиридесет и пет/ броя вземания в общ размер на 245 074, 10 лева /двеста
четиридесет и пет хиляди седемдесет и четири лева и десет стотинки/ спрямо
физически и юридически лица, подробно индивидуализирани в Приложение № 1
неразделна част от договора от дата 29.11.2019г. / чл. 1, ал. 1 /.Приложение №
1 представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор.Самото вземане е
индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.С оглед
спазване разпоредбите на ч.л. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължава да издава документ, удостоверяващ, че вземането е включено
в предмета на договора за цесия. Документът представлява извадка на хартиен
носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на конкретно
вземане и трябва да послужи на цесионера за осъществяване на правата му по
събиране на прехвърлените вземания.С оглед гореизложеното, с настоящата искова
молба представям и моля, да приемете извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 29.11.2019 г. „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ” ООД е прехвърлител, а „ЮБЦ” ЕООД е собственик на вземането спрямо А.Г.Т.,
ЕГН **********. Относно
уведомяването на длъжника за сключените цесии:Съгласно
чл. 6, ал.2 от договора за цесия от дата 12.07.2019г., считано от подписването
му, „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник
на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне
на вземания.Няма никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Подобно становище е застъпено
не само в редица решения на въззивни съдилища, но и от правната доктрина- професор
А.Калайджиев-Облигационно право изд. Сиби 2007, както и професор Кожухаров,
които приемат,че упълномощаването
на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е напълно
допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса на
длъжника. Още
повече, когато длъжникът е неизправен.Към исковата молба е приложено
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „ИНОВАТИВНИ
ФИНАНСИ“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор
за цесията от 12.07.2019г. и от свое име, в качеството си на цедент от
29.12.2019г.Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от
24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение М 3/16.04.2014г.
по т.д. № 1711/2013г., II пио. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. М
2352/2013г., II т.о. на ВКС, е
приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата
молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но
когато към нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника
се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Безспорно е, че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера, но същото е отправено до длъжника от
името на цедента, който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име. Това обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът - „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ”
ООД продължава да има качеството на пълномощник на цедента за уведомяване на
длъжника за цесията, а и ответникът не е легитимиран да оспорва
упълномощителната сделка.В настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия. В чл.17 от договора от 12.07.2019г. е уговорено между
страните, че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне. Няма законова пречка е едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта, че А.Г.Т., ЕГН **********
не е изпълнил нито на мобилния оператор, нито на „ИНОВАТИВНИ ФИНАНСИ” ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването. Всички изисквания на закона, целящи да предпазят
длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането са
изпълнени. Що се касае до уведомяването, то има това значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму. След
като бъде известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване. Практиката
е установена.Длъжникът
би могъл да противопоставя възражение, че не му е надлежно съобщена цесията
само ако елновременно е това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.По отношение на този въпрос е налице
единодушие и в практиката и в доктрината. Постановени са множество
съдебни актове, в мотивите на които е възприета гореописаната теза: Решение Ns 50 от
07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д Ns 1082/2012г.;
Решение Ns 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. Ns 2581/2013г.
на Окръжен съд Пловдив, IX с-в; Решение № 33 от 01.02.201Зг. на Окръжен съд
Пазарджик по в.гр.д № 1048/2012г.; Решение Ns 480/27.11.201Зг.
на ОС Хасково по в.гр.д № 814/201 Зг.; Решение № 60 от 11.02.201Зг. на Окръжен
съд Пазарджик по в.гр.д. № 1050/2012г.; Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд
Плевен по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение Ns 52 от
07.02.2013г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д № 1069/201Зг.; Решение Ns У-163/20.12.2013г. по гр.д (В) Ns 2196/2013
V с-в на Окръжен съд Бургас; Решение Ns
343/21.11.201Зг. на Окръжен съд- Перник по
гр.д Ns 682/201Зг; Решение Ns 19/22.01.2014г.
по в.гр.д Ns 893/201Зг. на ОС Хасково; Решение Ns 25/20.01.2014г. по в.гр.д Ns 1017/2013г.
на ОС Пазарджик; Решение Ns
92/13.02.2014г. по в.гр.д. Ns 988/2013г. по описа на ОС Перник.; Решение от
18.02.2014г. по в.гр.д. Ns
26/2014г. по описа на ОС Плевен I възз.
състав.; Решение Ns 118/20.02.2014г. на ОС Перник по в.гр.д. Ns 995/201Зг ; Решение на ОС Плевен от 28.02.2014г. по
в.гр.д. Ns 1177/2013г,. I с-в; Решение № 118/14.03.2014г. на ОС
Пазарджик по в.гр.д. № 3/2013г. IV възз. с-в; Решение от 25.02.2014г. по
в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Плевен IV с-в; Решение № 187/24.03.2014г. по в.гр.д.
№ 1026/2013г. на ОС Перник; Решение № 132/21.03.2014г. по в.гр.д. № 151/2014г.
на ОС Пазарджик I с-в.; Решение №111-31/27.03.2014г. по в.гр.д. № 341/2014г. по
описа на ОС Бургас.; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. № 32/2014г. по описа
на ОС Перник.; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/2013г. по описа на
Софийски окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. № 331/2014г. по
описа на ОС Пазарджик I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д № 233/2014г
по описа на Софийски окръжен съд, IIIвъзз. с-в; Решение № 279/16.06.2014г. по
в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС Пазарджик, IIIвъзз. с-в; Решение по в.гр.д.
№ 385/2014г. по описа на ОС Благоевград; Решение по в.гр.д. № 418/2014г. на ОС
Благоевград; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС- Пазарджик по в.гр.д. №
509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г.,
I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г.,
I възз. с-в на ОС Пазарджик; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г.
на ОС Пазарджик, III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. №
1944/2014г. на ОС Пловдив, IXс-в В конкретния случай, длъжникът-ответник А.Г.Т.,
ЕГН ********** не е изпълнил задълженията си до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК,към кредитора, както и към настоящия момент на
подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора - ищец в
настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.В случай, че
ответникът не е подал отговор на Исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, Ви моля да постановите неприсъствено решение по смисъла на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, с което да
признаете за установено вземането по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, както и да присъдите на ответника
направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и заплатена
държавна такса.С оглед на изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, Ви моля, след като се убедите в основателността на
претенцията ни, да постановите Решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника А.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.К.ТРИ ЧУЧУРА26
ЕТ.4 АП.70, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, в размер на 462.04 лв.
(Четиристотин шестдесет и два лв. и 4ст.)лева - представляваща сбор от главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга в размер на 64,99 лв.(Шестдесет и четири лв.
и 99 ст.) по договор М03256773 от 11.12.2017 г, незаплатени вноски за лизинг за
устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black
в размер на 141,80 лв. (Сто четиридесет и
един лв. и 80 ст.); неустойка по договорите с клиентски номер М03256773 от
11.12.2017 г., сключени между А.Т. и ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД в размер на 255,25
лв. (Двеста петдесет и пет лв. и 25 ст.), ведно с мораторна лихва за забава в
размер на 74.7 лв. (седемдесет и четири лв. и 70 ст.) лева за периода от
04.05.2018 г до 06.12.2019 г., съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.Моля, да осъдите ответника да заплати
направените от ищеца разноски, както и да присъдите в полза на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК
*********, 360 лева /триста и шестдесет / лева - адвокатско възнаграждение.
Моля, да се произнесете и по отговорността за разноските в заповедното
производство и да присъдите в полза на представляваното от мен дружество -
25лева, представляваща държавна такса и 360лева- възнаграждение за адвокат по
ч.гр.д.№ 6685/2019, по описа на PC
Стара Загора, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
С писмена молба от 15.06.2020г. са направили отказ от
претенцията си за признаване на установено че ответницата дължи мораторна лихва
от 74,70лева, като са уточнили че нямат правен интерес от установяване
дължимостта на тази сума и не са представили вносна бележка за дължимата за
разлеждане на тази претенция държавна такса. Уточнили са претенцията си като
предявена за сумата от 462,04лева – сбор от главница за потрабенеа и неплатена
далекосъобщителна услуга – 64,99лева, незаплатени вноски в размер на 141,80лева
и неустойка по договорите, сключен от ответницата с „Теленор България“ЕАД от
255,25лева.
На основание чл. 131 от ГПК адв.Е.П.
назначена за особен представител на ответницата представя писмен отговор на искова молба, подадена от „ЮБЦН“ ЕООД, с ЕИК *********, против А.Г.Т.. С исковата си молба
ищецът претендира да бъде признато за установено, че ответникът А.Т. дължи на
„ЮБЦ“ ЕООД сума в общ размер на 462,04 лева - главница и неустойка по договор
за далекосъобщителни услуги, ведно с незаплатени лизингови вноски и 74,70 лева
- мораторна лихва. За посоченото вземане ищецът твърди, че е придобито по
силата на договор за цесия от 29.11.2019 година.Искът е неоснователен -
недоказан както по основание, така и по размер. Съображенията ми по-конкретно
са следните:1. Считам, че длъжникът не е валидно уведомен от цедента за
прехвърляне на вземанията му на нов кредитор - ищецът. Договорът за цесия, с
който „ЮБЦ“ ЕООД се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо
ответника - длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно
легитимиран да търси изпълнение по отношение на спорното право, което води и до
неоснователност на предявените от него искови претенции.Действително, съдебната
практика приема, че цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника
и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. В настоящия случай, исковата молба и
доказателствата към нея, в това число и уведомлението за цесия, са връчени на
назначения на основание чл.47, ал. 6 от ТПК особен представител.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления /каквото е
уведомлението за цесия/ до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. Особеният представител може да извършва всички
съдопроизводствени действия, освен тези, свързани с разпореждане с предмета на
делото - арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл. 34, ал. 3 от ГПК, защото не е страната
по спорното материално правоотношение. Получаването от негова страна на
изявления, които принципно биха довели до промяна в това материално
правоотношение, като например заменянето на предходния кредитор с нов, няма да
произведе този ефект. Следователно, считам, че до фактическо връчване на
книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на вземането, с
материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването
на уведомлението на процесуалния представител не може да се приравни на
нотифициране на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 от ГПК, представител. Нещо
повече, нито в твърденията на ищеца, нито в приложените по делото доказателства
има данни да са правени предходни опити за уведомяване на ответника относно
извършените цесии. Оспорвам твърдението на ищеца, че за ответницата са възникнали
посочените задължения и в посочените срокове - обективирани във фактура №
**********/15.04.2018 г. Не поставям под съмнение, че договорът е бил сключен,
устройството предадено, както е удостоверено с подпис на получателя, а също и
че са били потребени реално фактурираните услуги обективирани във фактури №
**********/15.01.2018г. и №**********/ 15.02.2018г.. Твърдя обаче, че приложените към исковата молба документи не удостоверяват,
при неплащане на тези две фактури, мобилният оператор да е прекратил валидно
договора си с ответницата, както и не удостоверяват в негова полза да е
възникнало право да иска и получи начислените във фактурата от април
неустойки.Оспорвам твърдението, че поради наличната в отчетните системи на
оператора функционалност за автоматично деактивиране на абонамент, е настъпило
по негова инициатива предсрочно прекратяване на договора за ползване на мобилен
номер от 11.12.2017 година при избран тарифен план Тотал. За предсрочното
прекратяване липсва изявление достигнало до другата страна по договора. На
следващо място, оспорвам и твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост и
дължимост на всички лизингови вноски по договора за лизинг от 11.12.2017
година. Заплащането на всички лизингови вноски, начислени по фактура №
**********/15.04.2018г., се претендира на основание предсрочна изискуемост,
настъпила поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от ищеца. Нещо
повече, в чл.9, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг изрично е
посочено, че „страните нямат право да прекратят договора преди изтичане на
уговорения в него срок на действие“, което е в пълно противоречие с действията,
предприети от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Твърдяното прекратяване не е съобщено на
насрещната страна, нито й е даден "подходящ срок" по смисъла на чл.87
от ЗЗД за изпълнение на твърдените задължения. Предсрочната изискуемост е в
зависимост и от валидното предсрочно прекратяване /разваляне/ на договора за
мобилни услуги. Ето защо, считам, че предвид липсата на отправено до
ответницата изявление за разваляне на договора за мобилни услуги с подходящ
срок за изпълнение, претенцията за заплащане на основание настъпила предсрочна
изискуемост на пълния размер на лизинговите вноски, се явява неоснователна.
Претенциите по фактура № **********/15.04.2018г. са неоснователни затова,
защото и при предсрочно прекратяване на двата договора липсва валидно правно
основание за тяхното начисляване. Клаузите, на които се позовава ищеца не
следва да бъдат прилагани тъй като са нищожни -
уговарянето на неустойка, чийто размер изначално
надхвърля типичните за неустойката обезщетителни функции противоречи на добрите
нрави. Начислените суми за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и начисляването на всички вноски по договора за лизинг- по
същество отново неустойка, не отговарят по основание и размер и на цитираното в
исковата молба Споразумение с Комисията за защита на потребителите.Предвид
изложеното, моля да отхвърлите като неоснователен предявения от „ЮБЦ“ ЕООД иск
против А.Г.Т., с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати сума
в размер 462,04 лева, представляваща сбор от цената на ползвани
далекосъобщителни услуги по Договор М03256773 от 11.12.2017година в размер на
64,99 лева, неустойката по така сключения договор в размер на 255,25 лева и
141,80 лева - незаплатени лизингови вноски за устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black, както и мораторна лихва
за периода от 04.05.2018 година до 06.12.2019 година в размер на 74,70 лева.
В постъпила преди съдебно заседание писмена молба, процесуалният
представител на ищцовото дружество адв.Г. поддържа изцяло уточнената искова претенция
и моли за присъждане на направените по делото разноски.
За ответника в съдебно заседание се
явява назначената му за особен представител адв.Е.П., която поддържа представения
от нея писмен отговор - моли претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.№ 6685/2019г. по описа на
Старозагорския районен съд се установява, че на 13.12.2019г., ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника
- ответник в настоящото производство. По образуваното дело Старозагорският
районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение № 3557 от 16.12.2019г. с
която е разпоредил на длъжника да заплати поисканите със заявлението суми, произтичащи
от Договор за предоставяне на мобилни услуги от 11.12.2017г., сключен между „Теленор
България“ ЕАД и ответника, което било прехвърлено на „Иновативни финанси“ ЕООД
– с договор за цесия от 12.07.2019г., което от своя страна го прехвърлило на
„ЮБЦ“ЕООД с договор за цесия от 29.11.2019г. за което длъжникът бил уведомен, а
именно: сумата от 462,04лева за главница, ведно със законната лихва върху
главницата от 13.12.2019г. до окончателното й заплащане, 74,70лева – мораторна
лихва за забава за периода от 04.05.2018г. до 06.12.2019г., както и разноски по
делото – 25лева държавна такса и 360лева адвокатско възнаграждение. Длъжникът
не е открит на постоянния адрес, като въпреки неподаденото възражение на
осн.чл.47,ал.5 вр.чл.415,ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за
вземането си, като в срока е заведен установителен иск.
Съдът
намира, че искът на ищцовото дружество да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца търсените суми, е изцяло неоснователен
и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
От представения
и приет като доказателство Договор за мобилни услуги, се установява, че ответницата
е сключила Договор за мобилни услуги с „Теленор България“ЕАД, към който е
сключен и договор за лизинг от 20.11.2017г.–обезпечен със Запис на заповед за
сумата от 163,07лева за лизингови вноски. „Теленор България“ЕАД с договор за
цесия от 12.07.2019г. прехвърлило вземанията си/включително и към ответника/ на
„Иновативни финнаси“ЕООД, които от своя страна прехвърлили вземанията си в
размер на 245 074,10лева/включително и към ответницата – видно от
приложение №1/, на 29.11.2019г. към
„ЮБЦ“ЕООД. След сключване на втория договор за цесия, надлежно упълномощения
Станимир Бургаски /представляващ „Иновативни Финанси“ ЕООД/, изпратил
уведомление до ответницата за двете извършени цесии на нейното задължение в
размер на 462,04лева. По делото не са представени доказателства уведомлението
да е изпратено на ответницата, нито да е достигнало до нея.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
От
събраните по делото доказателства се установи, че между ответника и „Теленор
българия“ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключените
между тях договори. Впоследствие вземанията по процесния договор са валидно
прехвърлени на ищеца в настоящото производство по силата на два договора за
цесия – от 12.07.2019г. и от 29.11.2019г. Спрямо ответника цесията би следвало
да има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл.99,ал.4 ЗЗД. От представените по делото доказателства се
установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведомява всички длъжници по
всички вземания на „Теленор България”ЕАД по рамковия договор, сключен на 12.07.2019г.
По делото
не са ангажирани доказателства, че съобщението за извършената цесия е
достигнало до длъжника. Не са представени доказателства оформеното уведомление
въобще да е изпратено до ответницата.
По тези
съображения съдът намира, че волеизявлението на цедента чрез цесионера по чл.99,ал.3 ЗЗД, направено в периода преди образуване на ч.гр.д.№ 6685/2019г. по описа на
РС-Стара Загора не е достигнало до длъжника, което е пречка цесията да породи
действие спрямо последния.
В
настоящото производство ответникът е представляван от назначен от съда
представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на който са били
връчени съдебните книжа. Следователно, до фактическо връчване на книжата, сред
които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на надлежно
уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството,
осъществявано от назначен от съда, по чл.47,ал.6 ГПК, представител.
С оглед на
гореизложеното, съдът приема, че длъжникът не е бил валидно уведомен от цедента
за прехвърляне на вземанията му на новия кредитор–ищеца, поради което правата
на същия да търси вземанията си от ответника са непротивопоставими на длъжника.
Районен съд счита, с оглед изложените съображения, че предявения иск е
неоснователен и следва да бъдат оставени без уважение като такъв.
С оглед ангажирането на особен
представител на разноски на ищеца, разноски в производството не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ уважение като неоснователна претенцията
на „ЮБЦ”ООД, ЕИК *********, гр.София, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров,
чрез процесуалния представител адв.Г., съдебен адрес ***, против А.Г.Т. ЕГН **********
***, последен известен настоящ и постоянен адрес ***, съдебен адрес чрез назначената
за особен представител адв.Е.П. ***, за признаване за установено дължимостта на
претендираните в настоящото производство присъдени със Заповед № 3557/16.12.2019г.
по ч.гр.д.№ 6685/2019г. по описа на Старозагорския районен съд суми в размер на
462,04лева за главница по Договор за мобилни услуги от
11.12.2017г. сключен между „Теленор България“ЕАД и ответницата, ведно със
законната лихва върху главницата от 13.12.2019г. до окончателното й заплащане.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: