Решение по дело №1544/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 422
Дата: 24 юни 2019 г.
Съдия: Мария Ангелова Ангелова
Дело: 20185640101544
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                                      

  422 / 24.06.2019 година, гр. Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На осми май през две хиляди и деветнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                   Председател : Мария Ангелова

                                                                                                 Членове :  

                                                                                                 Съдебни заседатели:      

Секретар Михаела Бончева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1544 по описа за 2018 година; взе предвид следното:

 

Производството е във фазата по допускане на делбата–по реда на чл.341 и сл.от ГПК.

Искът е за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, с правно основание чл.34 от Закона за собствеността, предявен първоначално от Р.Н.И. с ЕГН ********** ***; против Д.Н.Й. с ЕГН ********** ***.

С последвали определения на съда с № 1930/28.12.2018 г. и с № 447/08.03.2019 г. като страни в производството по съдебна делба – ответници-съделители са били конституирани съответно С.Д.Л. с ЕГН ********** и Н.Д.В. с ЕГН ********** /посочен в съдебния акт/ и верен ЕГН **********,***. В указания й срок е постъпил отговор на исковата молба от отв. Л.. При опит да се връчат книжа на отв. В., се констатира, че същият е починал на 13.03.2019 г., предвид на което същият и заличен като ответник по делото с определение на съда с № 598/29.03.2019 г.

Ищцата твърди, че с ответницата Й. са пълният кръг наследници на Т.В.В., починала на 25.12.2011 г., като били нейни дъщери от брака й с Н.Д.В., починал в хода на настоящия процес на 13.03.2019 г., като били и негови наследници по закон. Наследодателят им В. и сестра му отв. Л. били наследници по закон на Д. В. К. и Р. Д. К. И. и отв. Й. били съсобственици, на основание наследство от Т.В.В. и прехвърлителни сделки, на следния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот /УПИ/ VII - 67 кв. 11 по регулационния план на с. Долно Ботево, Хасковска област, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., с площ 1941 кв.м, ведно с построените в имота масивна жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м., ведно с мазе 22 кв.м., навес с оградни стени с площ 60 кв.м., второстепенна сграда с площ 16 кв.м, навес с оградни стени с площ 44 кв.м. С нотариален акт /НА/ № 166 от 20.03.1975 г. том III дело № 1481/1975 г., Р. Д. К. дарила на Т.В.В. дворно място от 1030 кв.м, представляващо парцел IV - 117 в кв. 21 по плана на с. Долно Ботево, Хасковски окръг, одобрен със Заповед № 438/1930 г. Видно от скица № 137/03.05.2018 г., УПИ VII - 67 кв. 11 с площ 1941 кв.м бил идентичен с парцел IV - 117 в кв. 21 по плана на селото, одобрен със Заповед № 438/1930 г. С НА № 108 от 04.08.1981 г. том II дело № 779/1981 г., Д. В. К., съпруг на Р. Д. К., дядо на ищцата и на отв. Й., прехвърлил на Н.Д.В. с договор за издръжка и гледане 1/3 ид.ч. от дворно място с пл. № 95, бивш урегулиран парцел V от 895 кв.м, ведно с 1/2 ид.ч. от къща, плевня и навес, построени в същия имот. Парцел V кв. 21 от 895 кв.м. бил описан според плана на с. Долно Ботево, Хасковска област, утвърден със Заповед № 142/1976 г. Тази заповед не била посочена в скица № 137/03.05.2018 г., но Н.Д.В. бил вписан като съсобственик на УПИ VII - 67 кв. 11, поради което следвало да се приеме идентичност и между парцел V кв. 21 и процесното УПИ VII - 67 кв. 11. Основанието, на което в този НА К. се е легитимирал като прехвърлител на собственост бил НА № 31том II дело № 802/ 1975 г. на ХНС. С НА № 57 от 05.03.2012 г. том I peг. № 1136 дело № 48/2012 г., Н.Д.В. дарил на отв. Й. 2/9 ид.ч. от процесния УПИ VII - 67, ведно с 4/6 ид.ч. от построените в имота жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м, избено помещение 20 кв.м, навес с оградни стени с площ 60 кв.м, второстепенна сграда с площ 16 кв.м, навес с оградни стени с площ 44 кв.м. Поради разминаване в описанието на квотите от процесния имот в НА № 57 от 05.03.2012 г. том I peг. № 1136 дело № 48/2012 г. и предходни нотариални актове, и с оглед регулационните промени, касаещи бившите парцел V кв. 21 с площ 895 кв.м и парцел IV - 117 в кв. 21 с площ 1030 кв.м, идентични с процесното УПИ VII - 67 кв. 11 с площ 1941 кв.м, ищцата уточнява следното:

-               Описанието на квотите от построените в имота сгради давало основание да се приеме, че като новопостроени са строени по време на брака на Н.Д.В. с Т.В.В., поради което той дарил на отв.Й. 4/6 ид.ч. от сградите, /3/6 ид.ч., притежавани на собствено основание и 1/6 ид.ч. наследени от съпругата му/, при което притежание на отв.Й. станали 5/6 ид.ч. с включване на 1/6 ид.ч., наследена от майка й. Ищцата притежавала 1/6 ид.ч. от сградите, придобити по наследство от майка й.

-               Описанието на дарената квота от 2/9 ид.ч. от недвижимия имот и изразеното дарствено намерение в акта давали основание да се приеме, че Н.Д.В. е дарил на отв.Й. всичко, което притежава, т.е. 1/3 ид.ч. от имота. Останалите 2/3 ид.ч. се поделяли между ищцата и отв. Й., като получено от тях наследство, при което притежаваната от тях съсобственост в УПИ VII - 67 кв. 11 с площ 1941 кв.м била в съотношение 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид.ч. за ответницата.

-               Идентичността на процесния УПИ VII-67 с УПИ V-95, парцел IV-117 и УПИ I-95 се установявала от представените по делото скици.

                Страните не можели доброволно да поделят описания имот, въпреки направените опити за това, видно от констативен протокол от 21.02.2018 г. от проведена среща при нотариус К. В., което обосновавало правният интерес на ищцата, да предяви иск за съдебна делба.

                Предвид изложеното, ищцата с първоначалната си искова молба иска, съдът да постанови решение, с което да допусне и да извърши съдебна делба между нея и отв. Й. на описания недвижим имот, при квоти: 1/3 ид.ч. от имота и 1/6 ид.ч. от построените в него сгради за ищцата и 2/3 ид.ч. от имота и 5/6 ид.ч. от построените в него сгради за ответницата. Ищцата отправя особено искане – доколкото отв. Й. била във владение на целия процесен имот, с настоящата искова молба ищцата й отправяла покана, да й заплаща обезщетение за ползването, от което я е лишила, в размер на 200 лв. месечно, от които 100 лв. за дворното място и 100 лв. за сградите в него.

                В допълнителна молба по делото /л.70/, ищцата оспорва верността на констатациите в НА № 9/24.03.1983 г. том II дело № 427/1983 г. на ХРС, установяващи че към м.03.1983 г. баща й В. е придобил по давност парцел IV-117 от 920 кв.м. в кв.21 по плана на селото, утвърден със заповед № 438/1930 г., на основание давностно владение. Според представения НА № 31/1975 г., парцел IV-117 от 1030 кв.м. бил придобит по давност от Р.Д.К., на основание наследство и давност, констатирана към 06.03.1975 г. Представен бил и НА № 166/1975 г., по силата на който К. дарила на майката на ищцата посочения парцел. Така от датата на дарението 20.03.1975 г. до 24.03.1983 г., когато В. се е снабдил с оспорения НА № 9, не е могъл да изтече срокът от 10 години по чл.79 ал.1 от ЗС. Към този момент била жива и съпругата му – едноличен собственик на имота, починала на 25.12.2011 г. Предвид на това, В. не е могъл валидно да прехвърли на отв. Й. собствеността с НА № 174/1983 г., като договорът за дарение бил нищожен, на основание чл.26 ал.2 пр.I от ЗЗД, поради липса на предмет. Парцел IV-117 от 920 кв.м. в кв.21 по плана на селото останал лична собственост на майката на ищцата до смъртта й, след което бил наследен поравно от преживелия съпруг В. и от двете им дъщери – ищцата И. и ответницата Й., като по силата на НА 57/2012 г. В. дарил на Й. неговата 1/3 ид.ч. Ето защо, в тази молба се настоява, делбата да се допусне при квоти от 1/3 ид.ч. за ищцата и 2/3 ид. ч. за отв. Й.. Без значение за квотите било извършеното деклариране от ищцата на обема на правото й на собственост, на което се позовавала отв. Й.. Ищцата оспорва нейното искане, делбата да се допусне при квоти от 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид. ч. за отв. Й..

Ответницата Й. представя първоначален отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, като счита предявения иск за допустим и за основателен. Тя също желаела извършването на делбата при следващите се на страните идеални части, като не оспорва, че с ищцата действително са съсобственици на имота. Ответницата възразява против особеното искане на ищцата. Всяка от страните владеела и ползвала част от процесния имот, съобразно дела си – всяка сама сеела и ползвала своята част от земята, а за сградата всяка имала ключ и достъп и можела да я ползва по всяко време. Ответницата никога не е пречела на сестра си, да ползва имота, и никога не го била владяла сама. Предвид на това, тя оспорва ищцовото искане – ответницата да й заплаща наем в размер на 200 лв. месечно, от които 100 лв. за дворното място и 100 лв. за сградите в него. Същото било неоснователно и като такова следвало да се отхвърли. В допълнителна молба по делото /л.63/, отв. Й. настоява, че предвид представения НА № 174/1983 г., квотите от имота били 1/6 ид.ч. за ищцата и 5/6 ид. ч. за отв. Й., а не както се сочели от ищцата. В този смисъл била и подадената от самата ищца декларация по чл.14 от ЗМДТ. В следваща молба /л.84/, отв. Й. сочи обстоятелствата, по които не спори. Безспорно било, че К. била собственица на основание давност и наследство на парцел V от 895 кв.м. и на парцел IV-117 от 1030 кв.м., двата в кв. 21 по плана селото, за което се снабдила с НА № 31/1975 г. Тези два парцела впоследствие били обединени и образували процесния УПИ VII-67 с площ от 1 941 кв.м. Нямало спор, че сградите са построени от съпрузите Р. и Д. К., както и че с НА № 166/1975 г. К. е дарила на дъщеря си Т. В. само единия от парцелите – IV-117 от 1030 кв.м. Приживе на съпругата си, Н.В. бил признат за собственик по давностно владение на същия парцел, който подарил на отв. Й. с НА № 174/1983 г. Ответницата възразява против ищцовото оспорване за нищожност на това дарение, т.к. придобиването на недвижим имот от несобственик не правило сделката нищожна. Извършеното дарение на чужд имот било валидно, но нямало вещно транслативно действие, т.к. приобретателят не можел да придобие права, които праводателят му не е притежавал. Фактическото владение на парцел IV-117 от 1030 кв.м. в кв.21 от 1983 г. и до сега се упражнявало от отв. Й. явно, безспорно, непрекъснато и като свой, предвид на което тя го придобила по давност. След смъртта на К. през 1977 г., другият парцел V-95 от 895 кв.м., в който били построени сградите се наследили от съпруга й К. и от децата им Н. В. и отв. Л., при квоти: ½ от сградите за съпруга и по ¼ за всяко от децата, както и по 1/3 ид.част от дворното място за всеки от тримата. С НА 108/1981 г. К. прехвърлил на сина си притежаваното от него и В. станал собственик на ¾ от сградите и 2/3 от парцела. С плана от 1990 г. двата парцела V-95 от 895 кв.м. и IV-117 от 1030 кв.м. били обединени в един парцел VII-67 с площ от 1 941 кв.м., като частите на съсобствениците били 2/6 ид.ч. за В., 1/6 ид.ч. за отв. Л. и 3/6 ид.ч. за отв. Й.. С НА № 57/2012 г. В. дарил на отв. Й. притежаваното от него, с което тя станала собственик на 5/6 ид.ч., а останалата 1/6 ид.ч. била за отв. Л.. Тези квоти, при които да се допусне делбата се поддържат в открито съдебно заседание лично от отв. Й. и от неин пълномощник.

Ответницата Л. представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок. Сочи, че майка й Р. К. се е снабдила с НА № 31/1975 г. за собственост на основание давност и наследство върху парцели – I-95 с площ от 1 915 кв.м., впоследствие заснет като V от 895 кв.м., и парцел IV-117 от 1030 кв.м. – идентични с процесния УПИ VII-67 с площ от 1 941 кв.м. Изброените в този НА сгради – къща, плевня, обор и навес били построени от родителите й Р. и Д. К.и, като ги притежавали в СИО, а дворното място било лична собствеността на майката по наследство. Друго строителство в имота не било извършвано, нито от родителите, нито от техните деца. Лична собственост на К. били и описаните в НА други два парцела, в последствие дарени на Т. В. с НА № 166/1975 г. Отв. Л. не оспорва ищцовото твърдение, че парцел IV-117 от 1030 кв.м., идентичен с процесния УПИ VII-67 с площ от 1941 кв.м., след смъртта на В. е наследен от съпруга й и от двете им дъщери при квоти от по 1/3 ид.ч. Тя не оспорва и НА № 108/1981 г., с който баща й Димо К. е прехвърлил на брат й 1/3 ид.ч. от парцел V от 895 кв.м., идентичен с процесния УПИ VII-67, което потвърждавало, че  този имот е бил лична собственост на съпругата му. След нейната смърт и след НА № 108/1981 г., Н.В. и отв. Л. си поделяли собствеността върху парцела при квоти 2/3 ид.ч. за първия и 1/3 ид.ч. за втората, получена по наследство от майка й. С този НА К. прехвърли на сина си ½ ид.ч. от къща, плевня и навес, построени в парцел V от 895 кв.м. Предвид СИО върху сградите и притежаваните от К. 4/6 ид.ч. от тях, след прехвърлянето той останал да притежава 1/6 ид.ч. от същите, впоследствие наследени от двете му деца по 1/12 ид.ч., наследили и по 1/12 ид.ч. от майка си. Така в резултат на наследяване и сделки, Н.В. и отв. Л. станали съсобственици на сградите при квоти от 9/12 ид.части за първия и 3/12 ид.ч. за втората. Отв. Л. се присъединява към оспорването от ищцата на верността на констатациите в НА № 9/1983 г. Тя сочи, че брат й е дарил на отв. Й. с НА № 57/2012 г. 4/6 ид.ч., или 8/12 ид.ч., от построените в имота жилищна сграда със застроена площ 53 кв.м, избено помещение 20 кв.м, навес с оградни стени с площ 60 кв.м, второстепенна сграда с площ 16 кв.м, навес с оградни стени с площ 44 кв.м. Но той притежавал 9/12 ид.ч. от тях, при което е останал собственик на 1/12 ид.ч. от сградите. След това дарение собствеността върху сградите се разпредяла както следва – 8/12 ид.ч. за отв. Й., 1/12 ид.ч. за В. и 3/12 ид.ч. за отв. Л.. На следващо място, В. дарил на отв. Й. 2/9 ид.ч. от УПИ VII-67 с площ от 1 942 кв.м., но не ставало ясно, как е формирана тази квота и тя не отговаряла на действителните му права. Следвало да се приеме, че той е можел да дарява само притежаваните 2/3 ид.ч. от парцел V от 895 кв.м., който бил част от УПИ VII-67, но не и 2/9 ид.ч. от цялото УПИ. Сборът на площите на парцел V от 895 кв.м. и парцел IV-117 от 1030 кв.м. бил 1 925 кв.м. и почти съвпадал с площта на УПИ VII-67 с площ от 1 941 кв.м., поради което можело да е приеме, че двата бивши имота участвали с по ½ в сегашния УПИ VII-67 с площ от 1 942 кв.м. Дарявайки 2/9 ид.ч. В. дарил 8/18 ид.ч. от целия УПИ VII-67, а отв. Й. получавала 8/18, той запазил за себе си 4/18 ид.ч., а 3/18 ид.ч. били притежание на отв. Л. по наследство. В другата ½ ид.ч. /9/18 ид.ч./ от УПИ VII-67, равнозначна на парцел IV-117 от 1030 кв.м., съсобствеността се разпределяла между В. и двете му дъщери при квоти от по 3/18 ид.ч. за всеки. В резултат на НА № 57/2012 г., собствеността върху целия УПИ VII-67 се разпределяла при следните квоти – 3/18 ид.ч. за ищцата И., 3/18 ид.ч. за отв. Л., 8/18 ид.ч. на отв. Й. и 4/18 ид.ч. за Н.В.. Предвид изложеното, отв. Л. иска да се извърши делба на УПИ и на построените в него сгради, съобразно гореизложеното за квотите в съсобствеността.

В допълнителна молба общо от ищцата и от отв. Л. /л.83/, се поддържат квотите в съсобствеността на сградите, обосновани в отговора на отв. Л.. В същия обаче била допусната техническа грешка при определяне на квотите на Н.В. и на отв. Й., с оглед правата им на собственост върху парцел V. Дарявайки на отв. Й. 2/9 ид.ч. от УПИ VII-67 с НА № 57/2012 г., от които В. притежавал общо 9/18 ид.ч., той запазил за себе си 5/18 ид.ч., а не 4/18 ид.ч., както се сочело в отговора на отв. Л.. Получавайки 2/9 ид.ч. или 4/18 ид.ч., и притежавайки 3/18 ид.ч. по наследство от майка си, отв. Й. станала притежател на 7/18 ид.ч. от УПИ, а не както било посочено в отговора – 4/18 ид.ч. След това уточнение, делбата на УПИ VII-67 следвало да се допусне и извърши при квоти - 3/18 ид.ч. за ищцата И., 3/18 ид.ч. за отв. Л., 7/18 ид.ч. на отв. Й. и 5/18 ид.ч. за Н.В., когото наследили ищцата и отв. Й..

В открито съдебно заседание ищцата и отв. Л. се представляват от пълномощник, а ищцата се явява и лично. Те поддържат гореизложените си позиции и искания по делото, като уточняват претендираните квоти, при които да се допусне делбата, предвид междувременната смърт на Н.Д.В., а именно: делба на сградите при квоти 17/24 ид.ч. за Д.Й., 1/24 ид. за Р.И. и 6/24 ид.ч. за С.Л.. По отношение на поземления имот – да си допуснете делбата при квоти: за Р.И. 11/36 ид.ч., за Д.Й. 19/36 ид.ч. и за С.Л. 6/36 ид.ч.

                        Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

                        Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха удостоверения за наследници с изх. № 008/02.05.2018 г. и с изх. № 014/17.07.2018 г., издадени от Кметство с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково. Видно от тях, ищцата и отв. Й. са пълният кръг от наследниците по закон на своята майка Т.В.В., починала като омъжена на 25.12.2011 г., като освен двете си дъщери е оставила за свой наследник и преживял съпруг - Н.Д.В.. Последният почина в хода на настоящия процес на 13.03.2019 г., видно от справка с рег. № 476/25.03.2019 г. от служител, определен да извършва справка чрез отдалечен достъп до Регистъра на населението НБД към „ГРАО” при МРРБ; и от удостоверение за наследници с изх. № 4/21.03.2019 г. издадено от Кметство с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково. Като писмени доказателства по делото се представиха и приеха и удостоверения за наследници с изх. № 0006/18.04.2018 г. и с изх. № 025/28.11.2018 г., издадени от същото кметство. Видно от тях, починалият Н.Д.В. и сестра му – отв. Л. са пълният кръг от наследниците по закон на своите родители – Р.Д.К., починала на 09.02.1977 г., и Димо В. К., починал на 16.04.2001 г.

            Относно съсобственическите права на страните в настоящото производство върху делбените имоти, по делото се представиха и приеха множество нотариални актове, които проследени хронологично, са както следва:

1.               НА № 31 от 06.03.1975 г. том II дело № 802/1975 г. на съдия при ХРС, по силата на който Р.Д.К. е била призната за собственик по давностно владение и наследство върху следните три недвижими имота:

парцел I-95 в кв.21 от 1 915 кв.м., ведно с построените в него къща, плевня, обор и навес;

парцел I-105 в кв.17 от 2 350 кв.м.;

парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 /посочени словом/ кв.м.; с описани граници и за трита имота, всички  по плана на с. Долно Ботево.

2.               С НА № 166 от 20.03.1975 г. том III дело № 1481/1975 г. на съдия при ХРС, Р.Д.К. е дарила, както следва:

на Р.Н. В. – собствено дворно място от 2 350 кв.м., представляващо парцел I-105 в кв.17, както и

на Т.В.В. - дворно място от 1 030 кв, представляващо парцел IV - 117 в кв. 21; с описани граници и за двата имота, всички  по плана на с. Долно Ботево.

3.               С НА № 108 от 04.08.1981 г. том II дело № 779/1981 г., Димо В. К. е прехвърлил на сина си Н.Д.В. с договор за издръжка и гледане следния свой собствен недвижим имот - 1/3 ид.ч. от дворно място с пл. № 95, бивш урегулиран парцел V от 895 кв.м. в кв.21 по плана на с. Долно Ботево, Хасковска област, утвърден със заповед № 142/1976 г., ведно с 1/2 ид.ч. от къща, плевня и навес, построени в същия имот.

4.               С НА № 9 том II дело № 427/24.03.1983 г. на съдия при ХРС, Н.Д.В. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: парцел IV от 920 кв.м. в кв.21 по плана на с. Долно Ботево, Хасковски окръг, утвърден със заповед № 438/1930 г., с описани граници, за който парцел се отрежда дворище с пл.№ 117 от 1030 кв.м.

5.               С НА № 174 том I дело № 449/25.03.1983 г. на съдия при  ХРС, описаният в т.4 имот е бил дарен от Н.Д.В. на неговата дъщеря – отв. Й..

6.               С НА № 57 от 05.03.2012 г. том I peг. № 1136 дело № 48/2012 г. на нотариус с рег. № 079, Н.Д.В. е дарил на отв. Й. следните недвижими имоти: 2/9 ид.ч. от УПИ VII - 67, целия с площ от 1 941 кв.м., находящ се в кв.11 по плана на същото село, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., при посочени граници, ведно с 4/6 ид.ч. от построените в имота жилищна сграда с разгъната застроена площ от 53 кв.м, включваща избено помещение с площ от 20 кв.м, навес с оградни стени с разгъната застроена площ от 60 кв.м, второстепенна сграда с разгъната застроена площ 16 кв.м. и навес с оградни стени с разгъната застроена от площ 44 кв.м.

Ищцата и отв. Й. са се явили с адвокати и са провели среща помежду си пред нотариус с рег. № 352, за което е бил съставен констативен протокол акт № 61 том I регистър 1359/2018 г. от дата 21.02.2018 г. Видно от същия, те са водили преговори за доброволна делба на съсобствен им недвижим имот в с. Долно Ботево, Хасковска област, за който имот не се спори, че е процесният. За имота по делото се представи още и актуално удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК с изх.№ **********/10.05.2018 г., издадено от Община Стамболово, обл. Хасково, в което като негови съсобственици са посочени ищцата и отв. Й.. Последната представи по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот с вх. №**********/03.05.2018 г. с партиден № 7608H179 и данъчно-задължено лице ищцата. Със същата, въз основа на последния от горецитираните НА от 2012 г., е подадена тази декларация като коригираща за земя и сгради в с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, с кадастрален № 67 от 1990, УПИ VII в кв.11. В нея ищцата и отв. Й. са посочени като съсобственици на земята с площ от 1 941 и на построената върху нея сграда със застроена площ от 173, с подобрение върху земята – масивна ограда с височина 1 и дължина 10. Заявените в декларацията квоти в съсобствеността са 5/6 ид.ч. за отв. Й. и 1/6 ид.ч. за ищцата.

По делото се представиха още актуални скици за процесния имот с № 137/03.05.2018 г. и № 213/26.06.2018 г., издадени от Община Стамболово, отдел „Архитектура и кадастър“. В тях той се идентифицира като: УПИ VII - 67 от кв. 11 по регулационния план на с. Долно Ботево, Хасковска област, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., с площ 1941кв.м., при приложени дворищна и улична регулации.В същите е направено отбелязване, че описаният УПИ е идентичен с УПИ I-95 и IV-117, 116 в кв.21, одобрен със заповед № 435/ 1930 г. В първата от скиците е отразено още, че имотът е съсобствен на отв.Й. – НА № 57/2012 г., на Н.Д.В. – НА № 108/1981 г., на наследници на Т.В.В. – НА № 166/1975 г., и на ищцата. Във втората от скиците за негови съсобственици се сочат - Н.Д.В. – НА № 108/1981 г., отв.Й. – НА № 174/1983 г. и НА № 57/2012 г., и ищцата. По делото се представи и по-стара скица № 67/07.04.2017 г. на УПИ VII-67, кв. 11 по плана на с. Долно Ботево, одобрен със заповед № 134/1990 г., за което се сочи, че е идентичен с УПИ V кв. 21 по НА 108/81 г. и с УПИ IV-117 по НА № 166/1974 г., одобрен със заповед № 142/1970 г. и заповед № 435/ 1930 г.

Ищцата представи по делото още папка, наименувана – за стопанина - план за жилище на Р.Д. ***, Хасковско. Тя съдържа проект за жилищна сграда със зимник, със застроена площ от 68 кв.м., на името на В. в кв.21 парцел I-95 в селото, с отбелязване за удостоверение № 1876/27.11.1958 г. за линия, план, скица и строително разрешение, таксите за което са платени отР.Д.Д., с приложена данъчна квитанция серия О-58г., № 089307/28.11.1958 г. от Министерство на финансите и ДК. Одобрена е ситуация от 09.12.1958 г., видно от схемата на която, сградата ще се построи в северната част на парцела. Папката съдържа още удостоверение № 1876/ 27.11.1958 г., издадено от Долно- Ботевския селски народен съвет- Хасковска околия. Според същото, след смъртта на П.Б.и К.П.Б.от същото село, техен единствен наследник е тяхната дъщеря – храненичка Р. Д. В., която понастоящем живее в парцела където те двамата са живели.

           При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на предявения иск:

            Страните по делото не спорят, че са съсобственици на следните недвижими имоти: УПИ VII - 67, целия с площ от 1 941 кв.м., находящ се в кв.11 по плана на с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., ведно с построените в имота жилищна сграда с разгъната застроена площ от 53 кв.м., включваща избено помещение с площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с разгъната застроена площ от 60 кв.м., второстепенна сграда с разгъната застроена площ 16 кв.м. и навес с оградни стени с разгъната застроена от площ 44 кв.м. Те не спорят още, че така описания УПИ е идентичен с описаните в процесните нотариални актове. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото множество писмени доказателства. Основният спорен въпрос по делото е квотата в съсобствеността за всеки от съделителите, който следва да се разреши, като се проследи хронологично промяната в правото на собственост върху имота и основанията за нея. Първи данни за това право се съдържат в приложеното към проекта за жилищната сграда, одобрен през 1958 г., удостоверение от 27.11.1958 г. на Долно- Ботевския селски народен съвет, Хасковска околия, че след смъртта на П.Б.и К.П.Б.от същото село, техен единствен наследник е тяхната дъщеря – храненичка Р. Д. В., която понастоящем живеела в парцела, където те двамата са живели. Не е спорно, че имената Р. Д. В. и Р.Д.К. са на едно и също лице, а именно на общия наследодател на страните в настоящото производство, като е съответно майка на отв. Л. и баба по бащина линия на ищцата и на отв. Й.. Приживе К. се е снабдила с констативен НА от 06.03.1975 г., по силата на който е била призната за собственик по давностно владение и наследство върху следните три недвижими имота: парцел I-95 в кв.21 от 1 915 кв.м., ведно с построените в него къща, плевня, обор и навес; парцел I-105 в кв.17 от 2 350 кв.м.; парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 /посочени словом/ кв.м.; с описани граници и за трита имота, всички  по плана на с. Долно Ботево. Две седмици по – късно, с НА от 20.03.1975 г., тя е дарила втория от посочените имоти на ищцата в настоящото производство, който имот не е предмет на настоящото производство; а третия имот – на снаха си Т.В.В., която е майка на ищцата и на отв. Й.. Така първият от описаните УПИ е останал в патримониума на наследодателката К., наследен след смъртта й през 1977 г. от нейния преживял съпруг Д. В. К. и от техните деца - Н.Д.В. /баща на ищцата и на отв. Й./ и отв. Л.. Квотите на наследяването следва да се определят, според приложимата нормативна уредба. По делото няма данни за конкретната дата на сключване на гражданския брак между Р.Д.К. и Димо В. К., прекратен със смъртта на жената. Според годината на раждане на първото от децата им – техният син, роден през 1932 г., може да се приеме, че най-късно през тази година те са сключили гражданския си брак. Към този период от време не е съществувал режим на общност между съпрузите и имотите са се считали собственост на този, който ги е придобил. В този смисъл е и последвалата, относима към годината на одобрения проект за жилищната сграда от 1958 г., нормативна уредба - Наредбата – закон за брака /обн. ДВ. бр.108 от 12.05.1945 г./, отменена с чл. 165 от Закона за лицата и семейството - ДВ бр. 182 от 09.08.1949 г. Според разпоредбите и на двата нормативни акта, съответно - чл. 16 от НЗБ и чл.33 от ЗЛС /ред. ДВ бр.90 от 09.11.1956 г./, всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си, управлението му и ползуването от него. Така изрично е утвърден принципът на разделност на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака, които всеки придобива сам за себе си. Характеристиката на процесните УПИ като лична собственост на наследодателката К. не се променя и от обстоятелството, че бракът й е прекратен със смъртта й през 1977 г. при действието на Семейния кодекс от 1968 г. С влизането му в сила за пръв път се въвежда институтът на съпружеската имуществена общност, от чийто обхват обаче са изключени вещите и правата върху вещи, които са придобити преди брака, или през време на брака по наследство, дарение или по реда на чл. 389а – чл. 389д от ГПК (отм.), на основание чл. 13 ал. 2, вр. чл.103 от СК от 1968 г. (отм.). В този смисъл, лична собственост на К. са били процесните парцел I-95 в кв.21 от 1 915 кв.м. и парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 кв.м. по плана на с. Долно Ботево. Така първият от описаните имоти се е наследил през 1977 г. поравно от по 1/3 ид.ч. от наследниците й - преживелият съпруг Д. В. К. и техните деца - Н.Д.В. /баща на ищцата и на отв. Й./ и отв. Л., според правилото на чл.9 ал.1 от ЗН. След смъртта на К. през 2001 г., неговата част се е поделила поравно от децата му /чл.5 ал.1 от ЗН/, всяко от което е станало собственик на по ½ ид.ч. от имота /1/3 ид.ч. + 1/6 ид.ч./. Налага се извод, че притежаваната от В. ½ ид.ч. от УПИ е била дарена на отв. Й., по силата на НА за дарение от 2012 г. Следва да се приеме, че сделката касае тази част от имота, която се индивидуализира с този, описан в НА от 1981 г., който единствен е бил представен при изповядване на новата сделка. Със стария НА, Д. В. К. е прехвърлил на сина си Н.Д.В. с договор за издръжка и гледане следния свой собствен недвижим имот - 1/3 ид.ч. от дворно място с пл. № 95, бивш урегулиран парцел V от 895 кв.м. в кв.21 по плана на с. Долно Ботево, Хасковска област, утвърден със заповед № 142/1976 г., ведно с 1/2 ид.ч. от къща, плевня и навес, построени в същия имот. Така квотата на съделителите в настоящия процес от правото им на собственост върху процесния парцел I-95 в кв.21 от 1 915 кв.м., възлиза както следва: за отв. Й. ½ ид.ч. и за отв. Л. ½ ид.ч.

Не така стоят нещата, що се отнася до построените в този имот сгради. По отношение на тях, преди всичко следва да се посочи, че ищцата не изпълни изричните указания на съда, дадени й и с определение № 1631/15.11.2018 г. -  да уточни, поради какви причини счита, че процесните сгради представляват новопостроени именно от родителите й през време на брака им – кога е сключен той и през коя година са строени сградите и в кой от старите ПИ; защо счита, че те не са идентични със старите сгради по представените НА от 1975 г. и 1981 г. и в тази връзка, каква е съдбата на тези стари сгради. Същевременно, тя представи строителни книжа за жилищната сграда със зимник, опровергаваща тезата й. Същите са одобрени през 1958 г. и то на името на баба й по бащина линия Р.К., при което се налага категоричният извод, че жилищната сграда със зимник е строена приживе от баба й и дядо й през време на брака им, а не от родителите й. К. обаче не е станала едноличен собственик на построеното, макар и собственик на земята. В тази връзка, по аналогия е приложима т.4 от ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр.дело № 4/1972 г., според която се включва в СИО сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било уредено право на строеж в полза на другия съпруг. Фактическият състав за възникване на СИО по отношение на сграда, изградена по време на брака, предвижда кумулативното наличие на следните предпоставки – реализиране на сградата през време на брака, тя да е изградена въз основа на учредено ограничено вещно право на строеж в полза на единия от съпрузите, да е налице съвместен принос по смисъла на приложимия чл. 13 ал. 1, вр. чл.103 от Семейния кодекс от 1968 г. (отм.) в построяването, и по отношение на изграденото да възниква вещно право. Същият е налице в настоящия случай. Индиция за изискуемия се съвместен принос от страна на съпруга Д. В. К., респ. за това, че той е считал всички сгради за СИО, е извършеното от него в полза на сина му разпореждане с ½ ид.ч. от тях, по силата на НА от 1981 г. Със смъртта на наследодателката К., на основание чл.14 ал.1 пр.І от СК от 1968 г. /отм./, е била прекратена имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са равни, на основание ал.3 от същия. Така през 1977 г., преживелият съпруг е станал изключителен собственик на 1/2 ид.ч. от процесните сгради, а останалата ½ ид.ч. от същите е била наследена поравно от по 1/6 ид.ч. между наследниците по закон – преживелият съпруг К. /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и техните деца Н.Д.В. /баща на ищцата и на отв. Й./ и отв. Л. /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. Приживе К. е притежавал общо 2/3 ид.ч. от сградите /1/2 ид.ч. + 1/6 ид.ч./, като се е разпоредил само с ½ ид.ч. от същите, както се посочи – в полза на сина си по силата на НА от 1981 г., на възмездно основание срещу задължение за издръжка и гледане. Остатъкът от неговата 1/6 ид.ч., след смъртта на К. през 2001 г., се е поделила поравно от децата му /чл.5 ал.1 от ЗН/, всяко от което е станало собственик на по 1/12 ид.ч. от сградите /1/6 ид.ч. : 2/. Така за отв. Л. е останала още 1/12 ид.ч. от сградите или всичко общо 3/12 ид.ч. от тях /1/12 + 1/6/. Що се отнася до прехвърлената от наследодателя в полза на сина му ½ ид.ч. от сградите, следва да се има предвид, че това е станало през време на брака на последния с Т.В.В., прекратен със смъртта й през 2011 г. Ето защо, съпрузите са поели през време на брака си възмездното задължение, да гледат и издържат прехвърлителя по сделката, и се легитимират като собственици в режим на СИО на посочената ½ ид.ч. от сградите. Със смъртта на съпругата, на основание чл.26 ал.1 пр.І от СК /отм./, е била прекратена имуществената общност между съпрузите, при което дяловете им са равни, на основание чл.27 от СК /отм./. Преживелият съпруг е станал изключителен собственик на 1/4 ид.ч. от процесните сгради /1/2 ид.ч. : 2/, а останалата 1/4 ид.ч. от същите е била наследена поравно от по 1/12 ид.ч. между наследниците по закон – преживелият съпруг В. /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и техните деца ищцата и отв. Й. /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. В обобщение, В. е станал собственик на общо 7/12 ид.ч. от сградите /1/12 + ¼ + 1/12 + 1/6/ и само толкова е можел валидно да прехвърли с дарението от 2012 г. в полза на отв. Й., която е станала собственик именно на такава квота от съсобствеността. В обобщение, квотата на съделителите в настоящия процес от правото им на собственост върху процесните сгради, възлиза както следва: за ищцата 1/12 ид.ч., за отв. Й. 8/12 ид.ч. /1/12 + 7/12/ и за отв. Л. 3/12 ид.ч. Съдебната делба на процесните сгради следва да се допусне между трите съделителки, при посочените за всяка от тях квоти.

Както се посочи, приживе през 1975 г. наследодателката К. е дарила своя личен имот - процесния парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 кв.м., след като през същата година се е снабдила с констативен нотариален акт за собствеността върху него по давност и наследство - на снаха си Т.В.В., която е майка на ищцата и на отв. Й.. Съпругът на приобретателката Н.Д.В. се е снабдил с констативен НА от 1983 г. за същия този имот, придобит от него по давност. Съдът намира обаче за основателни ищцовите възражения, че към този момент В. е нямало как да придобие имота на посоченото основание. През 1983 г. съпругата му е била жива, а е починала чак през 2011 г., като не се събраха каквито и да било данни, тя да се е дезинтересирала от този си имот. Съпругът не е осъществявал фактическа власт като владелец, за което няма никакви данни, а и съществува законова забрана да се счита, че е налице давностно владение, което да води до придобиване право на собственост спрямо съпругата му. Според императивната разпоредба на чл.115 б. „в” от ЗЗД, вр. чл.84 от ЗС, между съпрузи не тече придобивна давност. Вещно – прехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право. Ето защо, В. като не е бил собственик на описания имот, не е могъл валидно да прехвърли това право на собственост – на отв. Й., въз основа на представения НА за дарение от 1983 г., само ден след като той не е снабдил с констативния нотариален акт, както и приживе на съпругата си Т. В.. Неоснователно е алтернативното възражение на тази ответница, че ако не въз основа на дарението, то тя е станала собственик на този имот, въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. В тази насока отв. Й., чиято именно бе тежестта на доказване на посоченото обстоятелство, не ангажира каквито и да било доказателства, в т.ч. и въпреки изричните указания на съда по реда на чл. 146 ал.2 от ГПК, че не сочи доказателства за възражението си, че фактическото владение на парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 кв.м., считано от 1983 г. и до момента се упражнява именно от нея явно, безспорно, непрекъснато и като свой. Самият факт на изтичане на законоустановения придобивен давностен срок сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме че имотът вече е придобит по давност, т.к. правно релевантно е и наличието на упражнявано владение /с обективни и субективни характеристики/, в каквато насока, както се посочи, отв. Й. не ангажира каквито и да било доказателства. Нещо повече, майка й и едноличен собственик на същия имот е починала през 2011 г., от когато до предявяване на настоящия иск не е изтекъл и минимално необходимия 10-годишен срок. Предвид изложените съображения, собственият на Т. В. горепосочен имот е бил наследен поравно от по 1/3 ид.ч. между наследниците по закон – преживелият съпруг В. /чл.9 ал.1 от ЗНасл./ и техните деца ищцата и отв. Й. /чл.5 ал.1 от ЗНасл./. След смъртта на В. през 2019 г., неговата част е поделена поравно от децата му /чл.5 ал.1 от ЗН/, при което ищцата и отв. Й. са станали собственици на по още 1/6 ид.ч. от имота /1/3 ид.ч. : 2/, или всяка от тях е станала собственик на по ½ ид.ч. от имота.

Предвид гореизложените съображения, изцяло неоснователно е искането на отв. Й., делбата на процесните имоти да се допусне при квоти от 5/6 ид.ч. за нея и 1/6 ид.ч. за ищцата. Представената от ответницата декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху процесния недвижим имот, подадена от ищцата, посочила именно тези квоти – сама по себе си не е достатъчна да се пренебрегне обсъдения по-горе и кредитиран от съда доказателствен материал и приложимия към него материален закон, вместо което да се възприеме изложената от отв. Й. теза. Плащането на данъци, както и декларирането на имот, представляват изявления на съсобственик пред държавен орган с декларативен характер, без сами по себе си да имат правопораждащ характер.

В заключение: процесните два парцела, от които е образуван делбеният имот, са съсобствени между страните по делото при квоти, както следва:

- парцел I-95 в кв.21 от 1 915 кв.м. – ½ ид.част за отв. Й. и ½ ид.част за отв. Л.; и

- парцел IV-117 в кв.21 от 1 030 кв.м. – ½ ид.част за отв. Й. и ½ ид.част за ищцата. Предвид на това и на основание чл.162 пр.І от ГПК, квотите на съделителките в делбения недвижим имот - УПИ VII - 67 от кв. 11 по регулационния план на с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., с площ от 1 941 кв.м., съдът определя на ½ ид.част за отв. Й., ¼ ид.част за отв. Л. и ¼ ид.част за ищцата. Несъмнено, площта на делбения имот не съответства на сбора от площите на двата съставящи го парцела, но въпреки указаната им доказателствена тежест, съделителите не ангажираха доказателства за това – с каква именно площ участва всеки от двата парцела в новообразувания. Ето защо, съдът определи горепосочените квоти по своя преценка и съобразно гореизложените си съображения, при които следва да допусне делбата на УПИ. Делбата на процесните сгради – построените в имота жилищна сграда с разгъната застроена площ от 53 кв.м., включваща избено помещение с площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с разгъната застроена площ от 60 кв.м., второстепенна сграда с разгъната застроена площ 16 кв.м. и навес с оградни стени с разгъната застроена от площ 44 кв.м. - следва да се допусне при квоти : 8/12 ид.ч. за отв. Й., 3/12 ид.ч. за отв. Л. и 1/12 ид.ч. за ищцата.

Така по категоричен начин се установиха собственическите права на страните по делото, както и квотите, при които те съществуват. Поради гореизложеното, предявеният иск се явява основателен, според горепосочените квоти. По безспорен начин е установено наличието на съсобственост между страните, както и това, че те са пълният кръг от лица, които следва да участвуват в делбата на процесните недвижими имоти. Не се установяват пречки за допустимостта на делбата от рода на несъвместимостта й с естеството и предназначението на вещта. И тъй като, всички съсобственици искат прекратяване на съсобствеността върху общите вещи, то делба на същите следва да бъде допусната при посочените по-горе квоти.

 

 

Мотивиран така и на основание чл.344 ал.1 изр.І от ГПК, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Р.Н.И. с ЕГН ********** ***; Д.Н.Й. с ЕГН ********** ***; и С.Д.Л. с ЕГН ********** ***; на техните съсобствени недвижими имоти и при квоти, както следва:

-               урегулиран поземлен имот VII - 67 от кв. 11 по регулационния план на с. Долно Ботево, общ. Стамболово, обл. Хасково, одобрен със заповеди № 435/1930 г. и № 134/1990 г., целият с площ от 1 941 кв.м. -  при квоти от ½ идаст за Д.Н.Й., ¼ ид.част за С.Д.Л. и ¼ ид.част за Р.Н.И.; и

-  построените в този имот сгради - жилищна сграда с разгъната застроена площ от 53 кв.м., включваща избено помещение с площ от 20 кв.м., навес с оградни стени с разгъната застроена площ от 60 кв.м., второстепенна сграда с разгъната застроена площ 16 кв.м. и навес с оградни стени с разгъната застроена от площ 44 кв.м. – при квоти от 8/12 идасти за Д.Н.Й., 3/12 ид.части за С.Д.Л. и 1/12 ид.част за Р.Н.И..

 Назначава съдебно - техническа експертиза, която да се извърши от вещото лице В. Л. Р. – А., което след като се запознае с материалите по делото и извърши оглед на имотите, да даде заключение за поделяемостта на допуснатите до делба недвижими имоти и тяхната действителна пазарна цена, при възнаграждение в размер на общо 400 лева, платими от съделителите по сметка на ХРС, както следва: 233 лв. от Д.Н.Й., 100 лв. от С.Д.Л. и 67 лв. от Р.Н.И..

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ : /п/ не се чете

Секретар: М.Б.

Вярно с оригинала!