№ 210
гр. Свиленград, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20235620200544 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ ********* на Началник
РУ в ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на А. П. Б. с ЕГН
********** от гр.Свиленград, ********* за нарушение на чл.174,ал.3 от
ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР се отнемат общо 12 точки .
Жалбоподателят А. П. Б. в законно предвиденият срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно,поради което
моли съда да го отмени. Твърди се,че били допуснати съществени
процесуални нарушение при издаване на обжалвания акт/НП/,както на чл.53
,така и на чл.57 от ЗАНН. Отделно от това не се сочело на какво основание се
отнемали 12 точки от посочената в НП Наредба.Поради изложеното моли
съда да отмени атакуваното изцяло НП .
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и
с адв.Щ. . Пълномощника на жалбоподателя адв. Щ. моли съда да уважи
жалбата по изложените в нея доводи ,като сочи,че доколкото неговият
упълномощител бил с диагноза Остро полиморфно психотично разстройство
със симпотими на шизофрения. Халюцинаторно-параноиден синдром ,то
следвало да се приеме,че същият не можел да носи отговорност ,съгласно
изискванията на ЗАНН и НПК. Претендира и съдът да присъди разноски по
делото в полза на жалбоподателя.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началник РУ в ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема
1
становище.В придружителното писмо до съда, АНО претендира в случай на
уважаване на жалбата,съдът да присъди адвокатско възнаграждение до
минимално предвидения в Наредбата размер.
Страна Районна прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Д. Г. В. ,И. Т. Н. , Д. П. Д.,И. Д. И.,В.В.К. и Г. П. Б. се
установява, че в началото на месец юли 2023г. психичното състояние на
жалбоподателя се влошило. Същият станал напрегнат,възбуден. Имал
различни идеи.Говорел ,че ще развива бизнес.Първоначално искал да внася
мотопеди,след това ,че ще внася греди от Китай. Напуснал работа и
регистрирал фирма. За период от около седмица не спял. Твърдял,че получава
поръчки по телефона,че е пенсионер,че ще поръчва панели от Китай. Говорел
несвързано ,за Путин,считал че е Ел Чапо,започнал да предизвиква кавги с
роднини и непознати.
На 19.07.2023г. жалбоподателя се обадил на своя приятел св.К. и го
забрал за да отидат да занесат фураж на баба му и дядо му в село Бисер,но
преди това отишли да напазарува св.К. от магазин Жанет. На свидетеля му
направило впечатление,че жалбоподателя е превъзбуден, говорел несвързано
и бил агресивен когато говорел по телефона и заплашвал с Путин и т.н. К.
запитал жалбоподателя дали има проблем,но същият отрекъл и казал,че ще
закупят фураж от гр.Любимец и тръгнали за града,като лекият автомобил с
който пътували се управлявал от жалбоподателя. През целият път
жалбоподателя продължил да се държи неадекватно. Вече в
гр.Любимец,когато се отбили да закупят фураж,жалбоподателя започнал спор
с продавачите и хвърлил парите на земята и започнал да ги заплашва,че ще
им прати бомби ,Путин и т.н.Натоварили фуража и тръгнали към село Бисер
,като отново жалбоподателя управлявал личният си автомобил ,марка
Фолксваген Голф с рег.№*********. Разтоварили фуража,но тъй като
предизвикал скандал,пострадалите подали сигнал в ПУ Любимец за
поведението на жалбоподателя,поради което на място във фирмата били
изпратени св.Д. П. Д. и И. Т. Н.. На място същите разпитали присъстващите
и установили,че инцидента бил предизвикан от жалбоподателя,поради което
го извикали на място.
Същият пристигнал и бил поканен да отиде в полицейския участък за да
бъдат взети сведения,но жалбоподателя продължил да се държи
неадекватно,да буйства и да приказва несвързано,както и да обижда
полицейските служители и да ги заплашва с уволнение.
Предвид неадекватното му състояние, полицейските служители поискали
съдействие на оперативен служител на КАТ,за да бъде тестван водача за
употреба на наркотични вещества,като на място пристигнал св. Д. Г. В.
/служител на РУ Свиленград/,който разяснил на водача правата и
задълженията му при отказа и съответно при извършване на теста, след което
полицейският служител Д. Г. В. поканил водача-жалбоподател да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство
2
Дрегер „ DRUG TEST 5000 , но същият отказал да бъде изпробван,като
продължил да се държи неадекватно,да буйства и да използва нецензурни
думи, поради което бил издаден талон за медицинско изследване
№*********,но жалбоподателя отказал да бъде изпробван ,като отказал да
подпише талона за медицинско изследване,което обстоятелство било
удостоверено от И. Д. И..
За така възприетото нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП/описано
нарушение и словом/ на жалбоподателят бил съставен,предявен акт за
извършено административно нарушение, серия GA с №********* в негово
присъствие,като същият се е запознал със съдържанието на съставеният
АУАН,но отказал да го подпише, което обстоятелство било удостоверено от
И. Д. И..
Срещу Акта в законно установения 7-дневен срок не е постъпило
писмено възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на за нарушение на чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание
чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 2000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
24месеца и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12
точки .
НП е връчено на жалбоподателя на 11.09.2023г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ.
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач,и
има издадени НП за извършени от него нарушения по ЗДвП,ЕФ и ЗППАМ.
По АНПр е наличен и талон за медицинско изследване №*********,както
и справка АИС АНД .
Видно от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Налична е и справка за собствеността на лекият автомобил управляван от
жалбоподателя.
След случката били уведомени роднините на жалбоподателя,които
предприели лечение на същият ,тъй като установили,че психичното му здраве
продължава да се влошава,поради което първоначално го настанили в ДПБ
Болярово,в последствие в ДПБ “Доктор Г. Кисьов „ гр.Раднево.
По делото бе представена и приета като доказателство ЕПИКРИЗА
издадена от ДПБ “Доктор Г. Кисьов „ гр.Раднево,като видно от същата, на
жалбоподателя е поставена диагноза „Остро полиморфно психотично
разстройство със симпотими на шизофрения. Халюцинаторно-параноиден
синдром” ,като е констатирано,че е неохотно контактен, некритичен,без
съзнание за болест,долавят се налудни идеи за отношение, увреда, повишени
възможности, слухови халюцинации вербален тип. Емоционално
напрегнат,лабилен,на моменти с гневно-дисфорична и агресивна готовност.
Памет и интелект болестно затормозени. Отрича суицидни мисли и
3
намерения . При провеждане на лечението били регистрирани проява на
физическа агресия към други болни и персонала.Посочено е,че
жалбоподателя в началото на месец юли 2023г. психичното му състояние се е
влошило. Същият станал напрегнат,възбуден. Имал различни идеи.Говорел
,че ще развива бизнес. Първоначално искал да внася мотопеди,след това ,че
ще внася греди от Китай. Напуснал работа и регистрирал фирма. За период от
около седмица не спял. Твърдял,че получава поръчки по телефона,че е
пенсионер,че ще поръчва панели от Китай. Говорел несвързано ,за
Путин,считал че е Ел Чапо,започнал да предизвиква кавги с роднини и
непознати,като лечението му било предприето след предизвикан от него
инцидент и след задържането му от полицията.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Д.
Г. В. ,И. Т. Н. , Д. П. Д.,И. Д. И.,В.В.К. и Г. П. Б., така също и от приетите
писмени доказателства – Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021година на
Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,картон на
НП, талон за медицинско изследване №*********, ЕПИКРИЗА издадена от
ДПБ “Доктор Г. Кисьов „ гр.Раднево, справка за собственост на МПС,
последните приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр.
чл.84 ЗАНН. Свидетелите Д. Г. В. ,И. Т. Н. , Д. П. Д.,И. Д. И., възпроизвеждат
пред съда своите непосредствени възприятия за случилото и показанията им
са безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикрИ.е на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект,
те са пряко относими към фактите, релевантни за състава на конкретното
нарушение, чието фактическо осъществяване потвърждават, като установяват
категорично обстоятелството че жалбоподателят на процесната датата
въпреки отправената покана към него да бъде тестван с техническо средство
за употреба на наркотици,е отказал,както и че е отказал да даде кръвна проба
за употреба на такива,въпреки че е управлявал МПС.
Съдът кредитира и показанията на разпитаните от страна на жалбоподателя
4
свидетели- В.В.К. и Г. П. Б., които показания по никакъв начин не
опровергават показанията на полицейските служители относно
осъщественото през процесния ден,но установят психичното състояние на
жалбоподателя ,както предхождащ период от време ,така и последващ,които
показания допълват установената от съда фактическа обстановка и спомагат
за изясняване на делото от фактическа страна. Същите установяват,че
жалбоподателя е бил в недобро психично състояние още в началото на месец
юли 2023г. ,което постепенно ескалирало и вече след задържането му в
полицейския участък ,след горепосочения инцидент ,принудило роднините на
жалбоподателя да предприемат лечение на същият. Тези им показания се
подкрепят от приобщената по делото Епикриза издадена от ДПБ “Доктор Г.
Кисьов „ гр.Раднево, поради което съдът ги кредитира с доверие и изгражда
правни изводи въз основа на тях.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част
от АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от
страните, по своето съдържание и авторството - истинността си, поради което
се ползваха за установяване на данните възпроизведени в тях. С такива
надлежни и годни писмени доказателствени средства – Заповед №8121з-1632
от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач ,картон на НП, талон за медицинско изследване
№*********, ЕПИКРИЗА издадена от ДПБ “Доктор Г. Кисьов „ гр.Раднево,
справка за собственост на МПСсе потвърждават фактическите констатации
изложени в АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник РУ в ОД на
МВР Хасково, РУ- Свиленград, се доказва от приетата по делото Заповед
№8121з-1632 от 02.12.2021година на Министъра на вътрешните работи, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон
надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в
кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в рамките на
териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с рег.№
********* година на РУ - Свиленград, поради което производството не
подлежи на прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат
на плащане на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
5
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания нормативен акт, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента
на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград при ОДМВР -
Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково.
Спазени са процесуалните срокове, установени в изречение второ на ал. 1 и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН досежно съставянето на АУАН, респ. и на
санкционния акт.
Предвид изложеното не е налице формална незаконосъобразност на НП в
резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. В
контекста на тези правни съображения, Съдът прие, че процесното НП се
явява изцяло законосъобразено, от процесуалноправна страна. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
Независимо от изложеното в конкретния случай настоящият Съдебен
състав намира, че обжалваното НП подлежи на отмяна, т.е. Жалбата е
основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е
това деяние, с което се нарушава установения ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо.
При тази дефиниция за да се установи дали едно лице е
извършило административно нарушение следва да са налице следните
елементи: наличие на деяние под формата на действие или бездействие, това
деяние да нарушава установения ред на държавно управление, да е извършено
виновно и да е обявено за наказуемо с административно наказание.
Отделно от това, съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗАНН,
административнонаказателно отговорни лица са пълнолетните граждани,
навършили 18 години, които са извършили административно нарушение в
състояние на вменяемост.
Според разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината,
вменеямостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат общата част на НК,
доколкото в посочения закон не е предвидено друго.
Съдържанието на понятието „вменяемост” се извежда по аргумент от
противното от чл. 33, ал. 1 от НК, където е дефинирано понятието за
невменяемост. Вменяемо лице е това, което разбира свойството и значението
6
на извършеното и може да ръководи постъпките си съобразно това разбиране.
В това определение има два основни критерия: първият от тях, наричан
„медицински критерий” или „психиатричен”, отразява причината за
невменяемостта; а вторият, определян като „юридически” или
„психологичен” критерий - наказателноправната същност на невменяемостта.
Понятието за вменяемо лице е юридическо понятие. Няма значение, че при
тълкуването му се зачита т.н. „медицински критерий”. В теорията са
разграничени два вида психиатрични причини: умствена недоразвитост
(постоянно разстройство на съзнанието, т.н. олигофрения) и разстройство на
съзнанието, което може да бъде продължително или краткотрайно. Общото и
при двете е, че те водят до неправилно възприемане на обективната
действителност и от тук – до невъзможност на избор на поведение, съгласно
обществените изисквания.
Постоянното разстройство на съзнанието - умствена недоразвитост, е
вродено слабоумие, известно още като олигофрения (имбецилност, дебилност
и идиотия); продължително разстройство на съзнанието е душевна болест,
която е от типа на нелечимите или изключително трудно лечимите
(шизофрения, циклофрения, моментна депресивна психоза и др.);
краткотрайни разстройства на съзнанието са временни смущения във
функционирането на главния мозък (патологично алкохолно опИ.е,
наркотичен глад, патологичен афект и др.). Наличието на всяко едно от тези
заболявания обуславя извод за липса на вменяемост.
Видно от представените по делото доказателства е засегната психичната
дейност на дееца – жалбоподателя, като това засягане е такова, че е
предпоставка и за втория - юридическия критерий, а именно в това си
състояние, лицето не е могло да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
На същият е поставена диагноза „Остро полиморфно психотично
разстройство със симпотими на шизофрения. Халюцинаторно-параноиден
синдром” ,като е констатирано,че е неохотно контактен, некритичен,без
съзнание за болест,долавят се налудни идеи за отношение, увреда, повишени
възможности, слухови халюцинации вербален тип. Емоционално
напрегнат,лабилен,на моменти с гневно-дисфорична и агресивна готовност.
Памет и интелект болестно затормозени. Отрича суицидни мисли и
намерения . При провеждане на лечението били регистрирани проява на
физическа агресия към други болни и персонала.
Посочено е,че жалбоподателя в началото на месец юли 2023г. психичното
му състояние се е влошило. Станал напрегнат,възбуден. Имал различни
идеи.Говорел ,че ще размива бизнес.Първоначално искал да внася
мотопеди,след това ,че ще внася греди от Китай. Напуснал работа и
регистрирал фирма. За период от коло седмица не спял. Твърдял,че получава
поръчки по телефона,че е пенсионер,че ще поръчва панели от Китай. Говорел
несвързано ,за Путин,за негов приятел и т.н.за Ел чапо ,като лечението му
било предприето след предизвикан от него инцидент и след задържането му
от полицията.
За да се издаде НП,респективно да се ангажира административно
наказателната отговорност на нарушителя, е необходимо преди всичко да е
7
налице наказателноотговорно лице, респ. такова, което да е извършило
административно нарушение в състояние на вменяемост. В разглеждания
случай представените писмени доказателства, в частност Епикриза издадена
от ДПБ „Д-р Г. Кисьов „ гр.Раднево,шесто мъжко отделение, обосновават
извод за наличие на заболяване, попадащо в групата на постоянните
разстройства на съзнанието, които изключват наличието на вменяемост, респ.
на годен наказателноотговорен субект.
Предвид всичко гореизложено, настоящият Съдебен състав намери, че
обжалваното НП, с което неправилно е ангажирана отговорността на лице,
което не може да носи административнонаказателна отговрност, предвид
заболяването, от което страда, следва да бъде отменено.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно разпоредбата на чл. 63Д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 600 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие.
С оглед изхода на делото следва да се приеме, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение , но от страна на АНО се отправя възражение за
прекомерност на адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 2 е 400
лв.+10% за горницата над 1000 лв. или в случая 500,00лева ,т.е. дължимото
адв.възнаграждение в случай следва да е в размер на 500лева. Не е налице
правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело
се състои, написване на Жалба и явяване по делото, т.е. е налице
съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да се уважи искането за намаляне на
подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност
8
по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,доколкото се претендира над минималния
такъв,към момента на подписване на договора за правна защита ,а именно
размера на 500лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т.1 вр с ал.3,т.1 от ЗАНН ,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ *********
на Началник РУ в ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на А. П.
Б. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ********* за нарушение на
чл.174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 2000лева и „Лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 24месеца и на основание Наредба
№Iз-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на А. П. Б. с ЕГН ********** от гр.Свиленград, ********* ,
сумата в размер на 500 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по
АНД №544/2023г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9