№ 47636
гр. София, 22.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110149417 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 88915/16.11.2021 г., подадена от Е. Д. М.,
уточнена с молба с вх. № 197419/17.06.2024 г., подадена от назначения по реда на чл. 95, ал.
2 ГПК процесуален представител – адв. Ю., против Софийски апелативен съд – в качеството
му на правоприемник на Апелативния специализиран наказателен съд, Апелативния
специализиран наказателен съд, закрит с влизане в сила на § 43 от ЗИДЗСВ, ДВ бр.32/2022
г. в сила от 28.07.2022 г.
Ищецът твърди, че е признат за виновен с влязла в сила присъда за грабеж по ВНОХД
№ 102/2018 г. по описа на АСНС по „непредявени обвинения“, „измислени от съдиите нови
фактически положения“, „неотразени в обвинителния акт“. В уточнителната молба се
заявява, че присъдата на АСНС е била предмет на контрол от касационната инстанция, но
второинстанционният съд самостоятелно и независимо нарушил правото на ЕС, поради
което бил пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 2в ЗОДОВ Държавата отговаря та за вреди от нарушение на правото на
Европейския съюз, когато същите са причинени от достатъчно съществено нарушение.
Исковата молба е насочена срещу правоприемника на съда, разгледал като въззивна
инстанция наказателното дело, в което ищецът е бил подсъдим.
Съгласно практиката на СЕС частноправните субекти могат при определени условия
да получат обезщетение за вредите, които са им причинени поради нарушение на правото на
Съюза, допуснато с решение на национална юрисдикция, която се произнася като
последна инстанция /виж решения на СЕС от 30.09.2003 г., Köbler, C 224/01, EU: C: 2003:
513, т. 32-36 и 59; решение на СЕС от 13.06.2006 г., Traghetti del M., C 173/03, EU: C: 2006:
391, т. 31, решение на СЕС от 9.09.2015 г., Ferreira da Silva e Brito и др., C 160/14, EU: C:
2015: 565, т. 47 и решение на СЕС от 28 юли 2016 г., Tomašova, С-168/15, EU:C:2016:602, т.
́́
20/. От цитираните решения следва, че са недопустими исковете за вреди, причинени от
нарушения на правото на ЕС с решение на национална юрисдикция, когато искът е насочен
срещу орган на националната юрисдикция, които не се е произнесъл като последна
инстанция.
1
В настоящия случаи твърденията в исковата молба са за претенция за вреди,
причинени от съдебен акт на АСНС, които не деиства като последна инстанция при
постановяването на акта. Ищецът не твърди, нарушението на АСНС да е извършено от
юрисдикция, деистваща като последна инстанция, а това е условие, без което не се
разглежда наличието на материално-правните предпоставки за основателност на иска по чл.
2в ЗОДОВ. Съобразно твърденията в исковата молба, съдът достига до извода, че нито
АСНС, нито правоприемника му САС, не е надлежен ответник да отговаря по предявения
иск. При липса на процесуална легитимация, като абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, производството спрямо
ответника се явява недопустимо. Това е така, защото всякакви нарушения на правата
гарантирани от правото на ЕС, настъпили от подлежащ на обжалване съдебен акт могат да
бъдат отстранени по пътя на инстанционния контрол –определение No 45 от 03.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. No 4823/2015 г., на III г. о. Недопустими са исковете за допуснати нарушения
на правото на ЕС с решение на съда, когато не са предявени срещу последната инстанция
по спора – изрично в този смисъл - определение No 60354 от 04.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д.
No 1126/2020 г. на IV г. о., определение No 2399 от 1.07.2019 г. на САС по в. ч. гр. д. No
2846/2019 г., определение № 2451 от 27.02.2023 г. на СГС по ч.гр.д.5443/2022 г., което не е
допуснато до касационно обжалвнае. АСНС не е последна инстанция по спора, поради
което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от нарушение на
приложимото право на ЕС.
Предвид изложеното, предявеният иск срещу АСНС, респективно срещу
правоприемника му - САС е недопустим. Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 49417 по описа за 2023 г. на
СРС, 88 състав поради липса на процесуална легитимация на ответника.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софииски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца, чрез Иваило Ю..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2