РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Атанас Г. Янков
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235000500158 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 5/ 12.01.2023 г. по гр. д. № 508/ 2022 на ОС - Х. П.Р.Б. е
осъдена да заплати на на основание чл. 2 ал. 1, т. 3 на М. А. К. сумата от 10
000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпления, по
отношение на което ДП №**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“ е било
прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК с Постановление от 05.03.2021
г. на ОП Х., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021
г. до окончателното й изплащане, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 50 000лв. е отхвърлен.
С постановеното решение П.Р.Б. е осъдена да заплати на М. А. К. и
сумата от 11 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконното обвинение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като
искът в останалата част до пълния предявен размер от 11 893. 20 лв. е
1
отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение е останала П.Р.Б., която го
обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, като
поддържа, че ищецът не е търпял неимуществени вреди от незаконно
обвинение, и при условията на евентуалност, че присъденото обезщетение е
завишено. В жалбата се излагат и съображения за неоснователност на
предявения иск за имуществени вреди. Предвид изложеното се иска да бъде
отменено обжалваното решение в осъдителната част, вместо което се
постанови ново, с което да се отхвърли предявения иск за неимуществени
вреди или евентуално да се намА. присъденото обезщетение, а искът за
имуществени вреди се отхвърли изцяло.
В съдебно заседание представителят на П. заяви, че не поддържа
въззивната жалбата по отношение на имуществените вреди.
Недоволен от постановеното решение е останал и ищецът М. А. К.,
който чрез пълномощника си го обжалва с оплакване на незаконосъобразност.
Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства
на реално претърпените негативни емоции от незаконно повдигнатото й
обвинение и иска предявеният иск да се уважи в пълен размер. По отношение
на имуществените вреди счита, че предявеният иск за получаваната от
съпругата на ищеца месечна издръжка неправилно е отхвърлен над сумата от
3600 лв. поради неточно изчисляване валутния курс на лева спрямо турската
лира, с оглед на което иска да се уважи в пълния предявен размер от 4 500 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259
ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен
контрол, поради което е допустима.
Производството по гр. д. № 508/ 2022 г. на ОС Х. е образувано по
предявени от М. А. К. против П.Р.Б. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато
обвинение по ДП №**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“, което е било
прекратено, а именно: иск за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.,
както и искове за имуществени вреди общо за сумата от 11 893. 20 лв., от
2
които 8 893. 20 лв., получена в заем сума за за издръжка на семейството му,
1000 лв. за адвокатско възнаграждение по наказателното производство и 2000
лв. за платен наем за квартира в гр. П. за времето на наказателното
производство.
От доказателствата по делото се установява, че с Постановление от
10.07.2020 г. по ДП №**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“ ищецът М. К. е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „б“
НК, на същия е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 1000 лв. и наложена забрана за напускане пределите на страната.
С Постановление от 23.12.2020 г. на ищеца е разрешено да напусне
пределите на страната за периода от 23.12.2020 г. до 12.01.2021 г.
С Постановление от 05.03.2021 г. наказателното производство е
прекратено и е отменена взетата мярка за неотклонение „ парична гаранция“.
С Постановление от 05.04.2021 г. е отменена наложената забрана за
напускане на пределите на страната.
Изложеното обосновава извод за нА.чие на предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на П. за претърпените от ищеца
М. К. вреди от неоснователно воденото срещу него наказателно
производство.
По претенцията за неимуществени вреди:
Според ППВС № 4/1968 г. т. 8 понятието „справедливост“ не е
абстрактно понятие, а то се свързва с редица конкретни съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. При преценка на размера на обезщетението за неимуществени
вреди от незаконно обвинение следва да се отчетат и обсъдят според тяхната
тежест и значение всички обстоятелства, които са се отразили негативно
върху психиката и начина на живот на ищеца, а именно: тежестта на
обвинението, продължителността на наказателното преследване, вида на
взетата мярка за неотклонение, негативните последици, претърпени от ищеца
в личния и социалния му живот; рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната реА.зация на пострадА.я, на общественото доверие и
социалните му контакти, икономическите условия в страната и жизнения
стандарт на населението за съответния период. Наред с това следва да се има
предвид, че всяко наказателно преследване по принцип провокира редица
3
негативни емоции и чувства у разследваното лице - несигурност,
безпомощност, обреченост, стрес, страх от налагане на наказание,
невъзможност да планира личния си живот, унижение, накърнено
достойнство и добро име, които то не следва да доказва, тъй като
настъпването им се счита за сигурно. Само в случай, че ищецът твърди, че е
претърпял страдания, неудобства или други неблагоприятни промени извън
обичайните (чувствително влошаване на здравословното или психично
здраве, промяна в семейното му, служебно или социално положение и др.),
следва да ги докаже на общо основание.
В случая при преценка интензитета на претърпените от ищеца
негативни емоции от повдигнатото му незаконно обвинение, следва да се
отчете неособено дългия срок на упражнената спрямо него наказателна
репресия - от задържането му за срок от 24 ч. по реда на ЗМВР на 07.07.2020
г. до прекратяване на наказателното производство на 05.03.2021 г. или общо 8
месеца. През посочения период спрямо него е била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“, която не е ограничила съществено правото
му на свободно придвижване в рамките на страната. От друга страна следва
да се съобрази факта, че за срок от 4 дни ищецът противозаконно е бил
задържан под стража – първоначално за 24 часа по ЗМВР, а впоследствие за
72 часа по чл. 64, ал. 2 НПК. През периода на наказателното производство се
е намирал в състояние на несигурност, безпомощност и страх от евентуално
осъждане за престъпление, което не е извършил, като се има предвид
предвиденото за него наказание лишаване свобода от 3 до 10 години и глоба
от 20 000 до 100 000 лв. През посочения период на ищеца е била наложена
ограничителна процесуална мярка „забрана за напускане пределите на
страната“, което практически го е изолирало от неговото семейство за един
некратък период от време, останал е без работа, препитание в чужда държава,
далеч от своите близки и роднини, многочленното му семейство е било
лишено от неговата не само морална, но и материална помощ, на която
основно е разчитало, което допълнително е влошило психоемоционалното му
състояние.
Посочените обстоятелства, преценени в съвкупност и според своята
тежест, налагат извод, че присъденото обезщетение от 10 000 лв. е
определено в нарушение на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Не
са отчетени в достатъчна степен редица обстоятелства, обуславящи по –
4
висок интензитет на неимуществените вреди от приетите от окръжния съд,
като тежестта на обвинението, наказанието за което е до 10 години лишаване
от свобода и глоба до 100 000 лв., задържането му за 4 дни и най – вече
наложената забрана по чл. 68, ал. 1 НПК, която е довела до откъсването за
срок от 9 месеца от неговото семейство, чиято издръжка е осигурявал,
оставила го е без работа и препитание в чужда държава, което в крайна
сметка му е причинило значителен емоционален и социален дискомфорт. При
това положение обезщетението, което в най - пълна степен ще възмезди
ищеца за претърпените страдания от повдигнатото му незаконно обвинение,
следва да се определи на 15 000 лв., което налага обжалваното решение да се
отмени в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над сумата от 10 000
лв. до 15 000 лв., вместо което се постанови ново, с което се присъдят още
5000 лв. В останалата част, в която искът е отхвърлен над сумата от 15 000
лв., следва да се потвърди като законосъобразно.
По претенцията за имуществени вреди:
Ищцовата пренция за имуществени вреди обхваща 4 пера: 1.
неполучено трудово възнаграждение в размер на 4 500 лв. за 10 месеца; 2.
платен наем в размер на 2000 лв.; 3. платено възнаграждение за адвокат в
наказателното производство в размер на 1 000 лв.; 4. получена от съпругата на
ищеца издръжка от св. Т. К. за периода на наказателното производство в
размер на 4 393. 20 лв., оформена като договор за заем.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, изразяващи се в
платено адвокатско възнаграждение от 1000 лв., платена наемна цена от 2000
лв. за жилището, което ищецът е ползвал в гр. П. през срока на наказателното
производство, която съгласно сключеното на 05.05.2021 г. споразумение (л.
33) е за сметка на ищеца, както и за неполученото трудово възнаграждение от
4500 лв., настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно по
съображенията, изложени в първоинстанционното решение, които споделя
напълно и към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Що се отнася до предявения иск за получената от съпругата на ищеца
издръжка от св. Т. К. за периода на наказателното производство в размер на 4
393. 20 лв., която ищецът следва да върне според представения по делото
договор за заем от 03.05.2021 г. (л. 9 от гр. д. № 3038/ 2022 г. на СГС),
въззивната инстанция намира същия за неоснователен независимо от
5
изразената от представителя на П. в съдебното заседание позиция да не
поддържа въззивната жалба в тази част, след като не я е оттеглил по реда на
чл. 264, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ подлежат на обезщетяване
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Причинната връзка като елемент от фактическия състав на вземането за
обезщетение от непозволено увреждане е нА.це, когато деянието е
предпоставка за възникване на вредата, без което не би настъпила. В случая
задължението му да върне получените от съпругата му средства за издръжка
на семейството за времето, през което е бил в Б., не е пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. Задължението на съпруга да издържа
семейството си произтича от закона и съществува независимо от
възможността му да полага труд. Поетото от ищеца договорно задължение да
върне предоставените на съпругата му средства за издръжка за времето, през
която е бил разследван в Б., е проявление на законовото му задължение да
осигурява издръжката на семейството и не произтича пряко от наказателното
производство. Вярно е, че за времето, през което е действала процесуалната
мярка „забрана за напускане пределите на страната“, той не е могъл да работи
и да осигурява средства за издръжка на семейството си в Р.Т., но посоченото
ограничение се компенсира от присъденото му обезщетение за неполученото
за този период трудово възнаграждение. Предоставените в заем суми за
издръжка над размера на трудовото възнаграждение на ищеца, надхвърлят
пряко произтичащите от незаконното обвинение вреди, което изключва
изискването за пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилите
вреди и увреждането – в случая между задължението за връщане на
предоставените в заем средства за издръжка на семейството му и воденото
срещу ищеца наказателно разследване. Изложеното налага извод за
неоснователност на исковата претенция за посочените вреди, поради което
обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която предявеният иск
за имуществени вреди е уважен над сумата от 7 500 лв. до сумата от 11 100
лв., вместо което се постанови ново, с което се отхвърли за тази част.
Решението в частта, в която искът е отхвърлен над сумата от 11 100 лв.
следва да се потвърди като законосъобразно.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на обжалваното решение същото следва да
се ревизира и в частта на разноските. На първо място съдът намира
6
възражението на представителя на П. за прекомерност на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 5 600 лв. за
неоснователно, тъй като същото е уговорено в минималния предвиден размер
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. При това положение П. следва да заплати на ищеца
направените за двете инстанции разноски от 3 191. 80 лв. съобразно уважения
размер на исковете.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 5/ 12.01.2023 г. по гр. д. № 508/ 2022 на ОС - Х. в
частта, в която предявеният от М. А. К. против П.Р.Б. иск с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по 242, ал. 1, б. „б“
НК по ДП №**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“, е отхвърлен над сумата
от 10 000 до сумата от 15 000 лв., в частта, в която предявеният иск за
имуществени вреди е уважен над сумата от 7 500 лв. до сумата от 11 100 лв.,
както и в частта на разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на М. А. К., гражданин на Р.Т., роден на
**.**.**** г., персонален номер *********** сумата от 5 000 лв.,
представляваща допълнително обезщетение за неимуществени вреди от
незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по 242, ал. 1, б. „б“
НК по ДП №**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 05.03.2021 г. до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. К. против П.Р.Б. иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ над сумата от 7 500 лв. до сумата от 11 100
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение за престъпление по 242, ал. 1, б. „б“ НК по ДП
№**/2020 г. по описа на ТО „МРР Ю.м.“.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА П.Р.Б. да заплати на М. А. К. разноски по делото в размер
7
на 3191. 80 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8