Решение по дело №68/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 286/22.05.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на десети май две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 68 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск от А.К.М. с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ срещу Териториалното  поделение  на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Хасково и „Маджарово" ЕАД - в ликвидация.

Ищецът твърди, че на 30.05.1974 г. постъпил на работа в ДМ „Маджарово", гр. Маджарово на длъжността „шлосер" със заплащане по повременната система - 3,74 лв., на 8-часов работен ден. До месец октомври 1985 г. работил без прекъсване в същото предприятие, като бил преназначаван на длъжностите: „формовчик" - от 09.06.1975 г., „леяр" – от 03.06.1978 г. и отново „формовчик" от 01.08.1979 г. до 31.12.1985 г., със съответно увеличение на възнаграждението му. Сочи се и че работодателят му бил преобразуван и понастоящем негов правоприемник се явявал „Маджарово" ЕАД - в ликвидация. През 2017 г. ищецът започнал да събира необходимите документи във връзка с пенсионирането му и се оказало, че ТП на НОИ гр. Хасково не му признавал целия период от трудовия му стаж, въпреки че бил отбелязан в трудовата му книжка, поради липса на данни в техния архив. С Разпореждане № 2140-26-559/15.08.2017 г. на Ръководител ПО, ТП на НОИ гр. Хасково му било отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид изложеното се иска се съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е полагал труд в ДМ „Маджарово" гр. Маджарово през периода от 30.05.1974 г. до 31.12.1984 г. на длъжностите „шлосер", „формовчик" и „леяр" при 8-часов работен ден.

Ответникът ТП на НОИ гр. Хасково счита иска за частично допустим, тъй като не било налице изискуемото от закона начало на писмено доказателство за целия претендиран период. Оспорва се иска като неоснователен, тъй като от приложеното към исковата молба уведомително писмо №1042-26-1416-2/03.08.2017 г., издадено от ТП на НОИ – гр. Хасково, било видно, че удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 не можело да бъде издадено за периода от м. 05.1974 г. до м. 12.1984 г., тъй като в документите на „Маджарово" ЕАД - в ликвидация, удостоверяващи осигурителен стаж и доход и намиращи се в ТП на НОИ - Хасково липсвала информация за ищеца.

Ответникът „Маджарово" ЕАД - в ликвидация не изразява становище по иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде допустим така предявеният иск, съобразно чл. 5 ЗУТОССР е необходимо ищцата да представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл. 5, ал. 12 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В настоящия случай е налице втората хипотеза, доколкото осигурителят не е прекратил дейността си, а в представеното и неоспорено удостоверение № 1042-26-1413-2/03.08.2017 г. на Н-к сектор ОА при РУ„СО" гр. Хасково се сочи, че за периода от м.01.1985 г. до м.12.1985 г. по данни на „Маджарово" ЕАД - в ликвидация е издадено на ищеца удостоверение за осигурителен стаж УП-13 с изх. № 1042-26-1413-1/03.08.2017 г., но за периода от м.05.1974 г. до м.12.1984 г. липсва информация за лицето в документите, намиращи се в ТП на НОИ гр. Хасково. В същото удостоверение е посочено и че няма данни дали е приета пълната документация от осигурителя. Следователно, по делото са ангажирани писмени доказателства, установяващи наличието на предвидената в специалния закон абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на така предявения иск. Освен това, в задължителната съдебна практика се приема, че когато от данните, намиращи се в архивното стопанство е видно, че за определен период или определени месеци липсват данни за трудов стаж, при наличието на данни за трудов стаж за други периоди или месеци, и при данни от други документи, в случая трудова книжка, че лицето е работило през процесните месеци при работодател/осигурител/ в хипотезата на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР, то следва да се приеме, че искът по чл. 1 от посочения закон е допустим – Определение № 841/14.12.2012 г. по ч. гр. д. № 706/2012 г. на ВКС, IV г.о. Предвид изложеното същият следва да бъде разгледан по същество.

В трудовата книжка на ищеца е отбелязано, че на 30.05.1974 г. постъпил на работа в ДМ „Маджарово", гр. Маджарово на длъжността „шлосер", като е бил преназначаван на длъжностите: „формовчик" - от 09.06.1975 г., „леяр" – от 03.06.1978 г. и отново „формовчик" от 01.08.1979 г. до 31.12.1985 г., със съответно увеличение на възнаграждението му.

От представените препис-извлечение на Решение № 50/30.03.1989 г. на Министерски съвет и Удостоверение с изх. № 48/1991 г. от 19.11.2009 г. от ХОС по ф. д. № 48/30.03.1991 г. се установява, че работодателят на ищеца е бил преобразуван и понастоящем негов правоприемник се явява „Маджарово" ЕАД - в ликвидация.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Ж.М. и М.Х.А., които са допустими по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 4 ЗУТОССР с оглед приложените към исковата молба копия от трудовите им книжки, и които съдът кредитира като обективни, логични, резултат от преки и непосредствени впечатления, а и кореспондиращи както помежду си, така и на събраните писмени доказателства, се установява, че те са работили заедно с ищеца в ДМ „Маджарово", гр. Маджарово, като той е заемал длъжността „шлосер" непрекъснато през релевантния период, при 8 часов работен ден.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявеният иск е основателен и доказан.

За да бъде уважена претенцията по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, е необходимо да се установи, че за процесния период ищецът е работил в посоченото предприятие, както и работното място, заеманата длъжност, продължителността на работния ден и начина на заплащане на положения труд.

В случая представената и неоспорена трудова книжка на ищеца следва да се разглежда като писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, което установява вероятността на претендирания от него трудов стаж. В нея са отбелязани длъжността, работодателя, възнаграждението и съдържа всички изискуеми реквизити. При съпоставката и съвкупна й прецеснка със събраните по делото гласни доказателства може да се направи категоричен и обоснован извод, че действително през посочения в исковата молба период ищецът е работил в ДМ „Маджарово", гр. Маджарово, на пълно работно време.

По изложените съображения съдът намира, че искът следва да се уважи, като бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищецът е полагал труд в ДМ „Маджарово" гр. Маджарово през периода от 30.05.1974 г. до 31.12.1984 г. на длъжностите „шлосер", „формовчик" и „леяр" при 8-часов работен ден.

Въпреки този изход на делото на ищеца не следва да се присъждат разноски с оглед липсата на изрично и своевременно заявена искане за това, а и няма право на такива предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗУТОССР. Съгласно чл. 9, ал. 1 от с.з. по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж не се събират държавни такси, поради което такива не следва да се възлагат на ответниците.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, по отношение на Териториалното  поделение  на Националния осигурителен институт  гр. Хасково с адрес: гр. *****, ул. ***** № ** и „Маджарово" ЕАД - в ликвидация, ЕИК *********, гр. Маджарово, че А.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за призоваване: гр. *****, ул. ***** № **** - чрез адвокат Д. Г., е полагал труд в ДМ „Маджарово" гр. Маджарово през периода от 30.05.1974 г. до 31.12.1984 г. на длъжностите „шлосер", „формовчик" и „леяр" при 8-часов работен ден.  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

СЪДИЯ:/п/ не се чете

/Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С