РЕШЕНИЕ
№ 12950
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110157628 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД
срещу Х. П. Д., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 371,50 лева, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 807П, ет. 7, ап. 18, аб. № 214650, ведно със законната лихва
от 24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 64,36 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.06.2021 г.; сумата от
23,77 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането и сумата от 5,00 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 10.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 36829/2021 г. по описа на СРС, 175-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди,
че съгласно чл. 150 ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не е упражнили
правата си по чл. 150 ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно
действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера,
посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на
интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди,
1
че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния
период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва между страните да е сключен договор. Не оспорва, че живее в процесния
имот, но излага, че няма радиатори от 15 години. Сочи, че ищецът не е представил
доказателства за техническа изправност на уредите за дялово разпределение, както и за
общия топломер. Поддържа, че договорът между ищеца и фирмата за дялово разпределение
е бил сключен за 3-годишен срок, който към момента бил изтекъл. Моли за отхвърляне на
исковете.
С влязло в сила протоколно определение от 28.03.2023г. съдът е заличил „Техем
Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докажат
погасяване на дълга.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че ответникът е собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин бл. 807П, ет.7,
ап.18. Освен безспорния му характер това обстоятелство се установява от подписания от
ответника като собственик на процесния апартамент списък на етажните собственици, както
и от приетото удостоврение от СО, район „Люлин“, съгласно което ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от
12.01.1987г.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
2
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват. Ето защо съдът намира, че между
страните по делото е налице валидно правоотношение по неформален договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, при общи условия, които
са публикувани във в. Монитор на 11.07.2016г., видно от представеното по делото
извлечение. Възражението на ответника относно приложението на чл. 147а, ал. 1 ЗЗП е
неоснователно, тъй като както е прието с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г.,
постановено по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, редът за сключване на договора за
доставка на топлинна енергия е специален и се подчинява на правилата на ЗЕ, които не
нарушават ЗЗП.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота не е имало отоплителни тела и не е
консумирана топла вода. Процесната консумация е единствено за отделената от сградната
инсталация топлинна енергия. Според нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед така посочената разпоредба,
качеството потребител /клиент/ на топлинна енергия възниква при придобиване на правата
върху топлоснабден имот и не отпада при прекратяване на топлоподаването към
индивидуалния обект на потребителя. Нормата не може да бъде дерогирана с оглед
обстоятелството, че сградната инсталация обективно отдава топлина, от която ответницата
се ползва, т.е. фактически потребява отдаваната от нея топлинна енергия – в този смисъл
Решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република
България. Също така, водим от мотивите на цитираното решение на Конституционния съд,
задължителните за съдилищата указания, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017г., постановено по т.д. № 2/2016г. на ОСГК на ВКС, и тълкуванието, дадено с
Решение от 05.12.2019г. на СЕС по съединени дела С 708/17 и С 725/17, съдът приема, че
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не представлява непоискана доставка
по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Също така релевираните от ответника възражения за
недължимост на сумите за сградна инсталация поради обстоятелството, че инсталацията не
отдавала топлинна енергия поради липса на поддръжка от ищцовото дружество, са
неоснователни. Вертикалните щрангове представляват общи части на сградата съгласно чл.
3
140, ал. 3 ЗЕ, а индивидуалните отклонения от тях са собственост на съответния потребител,
съгласно чл. 140, ал. 4 ЗЕ, поради което ищцовото дружество не отговаря за тяхната
поддръжка.
Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула
съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Вещото лице е установил, че са приспаднати
технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото
дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в
съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото
дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в
абонатната станция е преминал метрологична проверка на 03.11.2016г., на 25.10.2018г. и на
01.08.2021г. и съответства на одобрения тип. Представената от ответника извадка от
списъка на оправомощените лица по реда на Закона за измерванията е неотносима към
спора, тъй като същата отразява единствено дейсващата към 01.03.2023г. заповед за
оправомощаване на съответното лице.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна
инсталация, освен това същото съответства напълно и на осчетоводените от ищцовото
дружество суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна
енергия след прибавяне на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер
на 0,86 лева/ се равнява на 371,51 лева, който размер съответства на осчетоводения от
ищцовото дружество размер съгласно ССчЕ /371,50 лева/. От експертното заключение по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат не са
погасявани задължения извън процесния период, няма и данни за извършени плащания на
посочената сума /такива не се и твърдят от ответника/. Ето защо искът за цена на топлинна
енергия се явява доказан по основание и размер.
Относно претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, от
приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че за процесния период и
имот тази услуга е била извършвана от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД.
Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или
от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От тази правна уредба следва изводът, че възлагането на
извършването на тази услуга на трето лице – фирма за дялово разпределение – не е
задължително и същата може да бъде извършвана и от самото топлопреносно предприятие.
От експертното заключение по СТЕ се установява, че ищцовото дружество е извършвало
услугата през процесния период, като е съставило три индивидуални изравнителни сметки
за трите отчетни периода, включени в процесния период, следователно по делото се
4
установява фактът на предоставяне на тази услуга. Съгласно чл. 61, ал. 1 НТ /отм./ дяловото
разпределение на топлинната енергия се извършва възмездно, т.е. за тази услуга се дължи
отделно възнаграждение от цената на доставената енергия, а съгласно експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, стойността на тази услуга за процесния
период възлиза на 23,77 лева. С оглед обстоятелството, че услугата е предоставена от
ищцовото дружество, а не от ФДР, релевираното от ответника оспорване на представените с
исковата молба договори е неотносимо. Налага се изводът, че искът за установяване на
вземане за цена на услугата дялово разпределение също е доказан по основание и размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните фактури за периода от м.07.2017г. до
м.04.2020г. са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1
ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава
ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок.
Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено
върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а
не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за
мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за
плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане
на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по
ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 10.06.2021г. върху главницата от
371,50 лева е 64,36 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответника иск за сумата
от 5,00 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 10.06.2021г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
5
На последно място, релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение започва да тече с изтичане на 45-дневния срок за
плащане считано от края на месеца, за който се отнася. Както е установено с Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за цена на доставена топлинна енергия
имат периодичен характер и се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение /24.06.2021г./ е погасено по давност вземането за цена
на доставена топлинна енергия по месечни сметки за периода от м.07.2017г. до м.02.2018г.
включително. Вземането за м.02.2018г. е станало изискуемо на 14.04.2018г. с изтичане на
45-дневния срок считано от 01.03.2018г., и тригодишната давност за него е следвало да
изтече на 14.04.2021г. След удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни,
през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва изводът, че
давностният срок изтича на 21.06.2021г. – преди датата на заявлението. Ето защо вземането
за м.02.2018г. и за всички предходни месеци е погасено по давност. Вземането за следващия
месец – м.03.2018г. е станало изискуемо на 15.05.2018г. и давността за него е следвало да
изтече на 15.05.2021г., като след удължаване на давностния срок, същият изтича на
22.07.2021г. – след датата на подаване на заявлението. Ето защо вземането за м.03.2018г. и
за всички следващи месеци не е погасено по давност. Изравнителният резултат за
обхванатите от давността месеци /сума за доплащане в размер на 0,79 лева/ се установява по
размер едва след приключване на съответния отоплителен период и вземането за него става
изискуемо с изтичане на 45-дневния срок за плащане на общата фактура от 31.07.2018г.,
следователно давността за него не е изтекла. Ищецът, който носи доказателствената тежест,
не е доказал наличието на обстоятелства водещи до спиране или прекъсване на давността.
Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/ за обхванатия от давността
период се дължи сумата от 81,04 лева, следователно за необхванатия от давността период от
м.03.2018г. до м.04.2020г. се дължи сумата от 290,46 лева /371,50 – 81,04/.
6
На следващо място съдът констатира, че към датата на подаване на заявлението няма
погасени по давност вземания за мораторни лихви за периода от 15.09.2018г. до 10.06.2021г.
Съгласно чл. 119 ЗЗД, обаче, погасяването по давност на главницата води до погасяване и на
произтичащото от него вземане за мораторна лихва, независимо дали давността за лихвата е
изтекла. Видно от експертното заключение по ССчЕ /таблица 4/, мораторната лихва върху
главницата по общата фактура от 31.07.2018г., включваща погасените по давност месеци, се
равнява на 30,98 лева. Пропорционално на погасената по давност част от главницата по тази
обща фактура /81,04 от 114,89 лева/, погасена по давност се явява и мораторната лихва до
размера от 21,85 лева. Следователно за периода от 15.09.2018г. до 17.08.2021г. лихвата
върху непогасената по давност главница се равнява на 42,51 лева /64,36 – 21,85/.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /24.06.2021г./ и при
съобразяване на периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.
Следователно предявеният иск за цена на топлинна енергия следва да бъде уважен за
сумата от 290,46 лева за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г., а за разликата до пълния
претендиран размер от 371,50 лева и за периода от м.07.2017г. до 02.2018г. искът следва да
бъде отхвърлен.
Предявеният иск за мораторна лихва върху тази главница за периода от 15.09.2018г. до
10.06.2021г. следва да бъде уважен до размера от 42,51 лева и следва да бъде отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 64,36 лева.
Предявеният иск за сумата от 23,77 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. следва да бъде уважен изцяло, а
искът за сумата от 5,00 лева, представляваща мораторна лихва върху тази главница за
периода от 01.07.2018г. до 10.06.2021г., следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. В заповедното
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 75 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца се
дължат разноски в заповедното производство в размер на 57,58 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 75 лева, за депозити
за възнаграждения на вещи лица в размер на 500 лева, претендира и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или
общо 675 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца се дължат разноски в исковото
производство в размер на 518,26 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство в размер на 700 лева, платено изцяло в брой. С
оглед отхвърлената част от исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 162,54 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. П. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. ет. , ап. , дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: , с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № Б, сумата от 290,46 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2018г. до м.04.2020г. за имот,
находящ се в гр. С ж.к. „Л“, бл. , ет. , ап. , аб. № 214650, ведно със законната лихва от
24.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 42,51 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 10.06.2021 г.; сумата от
23,77 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2018
г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 24.06.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 36829/2021 г. по описа
на СРС, 175-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск за главница за цена
на топлинна енергия за разликата над 290,46 лева до пълния претендиран размер от 371,50
лева и за периода от м.07.2017г. до м.02.2018г.; предявения установителен иск за мораторна
лихва върху тази главница за разликата над 42,51 лева до пълния претендиран размер от
64,36 лева и предявения установителен иск за сумата от 5,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018
г. до 10.06.2021 г.
ОСЪЖДА Х. П. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 57,58 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата
от 518,26 лева, представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на Х. П. Д. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата от 162,54 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8