№ 13058
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря Н.С.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110139056 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Р. В. А. с ЕГН **********, чрез
адв. А. Т., срещу ****** – ****** с която са предявени обективно съединени искове по чл.
128, т. 2 вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за заплащане на сумата общо 2550,00 лева, представляващи
дължимо допълнително трудово възнаграждение за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/.
Ищцата твърди, че по силата на сключено от нея като цивилен служител с ответното
поделение Допълнително споразумение № 3-1072/06.04.2023г. към Трудов договор №
380/08.08.1988г., е изпълнявала временно длъжността „Оператор периферни устройства“ в
служба „Регистратура за некласифицирана информация“ в секция „Сигурност на
информацията“, по силата на което й и отредено да й се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 318,80 лева месечно. Основната й длъжност била „завеждащ
регистратура некласифицирана информация“. Посоченото споразумение е обявено със
Заповед № ФСД70/07.04.2023г. на Командира на ******-София. Впоследствие обаче
Командирът е издал заповед № ФСД89/18.05.2023г., с която Заповед № ФСД70/07.04.2023г. е
отменена. Навежда, че е изпълнявала посочената допълнителна функция и не е получила
възнаграждение за нея. Претендира законна лихва и разноски.
Ответното поделение, представлявано от полковник ****** – командир на ****** – София,
чрез гл. експерт С.С. не оспорва, че ищцата е в трудово правоотношение с него по Трудов
договор № 380/08.08.1988г. и че е било сключено Допълнителното такова с посочен номер.
Излага, че последното било сключено не без намесата на подполковник Д.Д., като
изплащането на възнаграждението не е било започнало заради изразеното становище на
старши юрисконсулта на формированието изх. № 2/556/12.04.2023г. Въз основа на него е
1
било изпратено запитване до дирекция „Правно[1]нормативна дейност в отбраната“ към
Министерство на отбраната. Такова е получено на 09.05.2023г., като в същото е отбелязано,
че в случая с Р. А. и възложената й допълнителна работа не се прилага чл. 259, ал. 1 КТ, а ал.
2 на същата разпоредба, съгласно която от правото на допълнително възнаграждение не
може да се ползва служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия, каквато
хипотеза била налице според изложеното. Така била издадена заповед за отмяната на
предходна заповед. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Не се спори между страните, че са в трудови правоотношения и в момента по
силата на основен Трудов договор № 380/08.08.1988г., като същият не е в кориците на
делото, няма искане за прилагането му от която и да е от страните.
Има приложено Допълнително споразумение от 06.04.2023г. към Трудов договор №
380/08.08.1988г. и Заповед от 07.04.2023г. – л. 16-17 от делото с горецитираното
съдържание.
Видно от Заповед от 18.05.2023г. е отменена предходно посочената, с която е
„обявено“ допълнителното споразумение от 06.04.2023г.
Видно от Становище от директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“ при
Министерство на отбраната от 16.05.2023г. във връзка със запитване от Командира на
ответното поделение във връзка с конкретния казус със служителя Р. А., цитирайки и
Колективен трудов договор в МО, обявен със Заповед № ОХ-1163/22.12.2021г., се дава
тълкуване, че служителят няма право на допълнително възнаграждение.
Ответникът се позовава на Допълнително споразумение с този служител от
03.10.2022г. към основния й трудов договор, но същото отново не е част от доказателствата
по делото.
Прилагат се два броя Длъжностни характеристики за длъжностите „оператор
периферни устройства“ в „Регистратура за некласифицирана информация“ и за „завеждащ
регистратура за некласифицирана информация“ в секция „Сигурност на информацията“.
Изслушаният по искане на ищцата свидетел – полк. Д.Д. дава показания относно
преките му впечатления от работата на А. – че откакто била напуснала служителката С. на
длъжност „оператор периферни устройства“ ищцата изпълнявала и нейната работа. Имало
много специални задачи, включително в извън-работно време и в почивни дни. А. винаги се
отзовавала. Само тя замествала напусналия служител, като длъжността била вакантна.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Съдът намира иска за недоказан. При дължимия анализ на конкретното трудово
2
правоотношение, променяно нееднократно с допълнителни съглашения, следва да е доказано
съдържанието на основното трудово правоотношение. Това не бе сторено от ищцовата
страна, въпреки гарантираната и налична процесуална възможност. И двете страни цитират
и Колективен трудов договор, чието съдържание също остава загадка за съда.
Изобщо по характера на трудовото правоотношение с оглед неговите основни
елементи и допълнителни такива, следва да се анализира в цялост същото. В основния
трудов договор, който липсва по делото, може да има специален ред за изменение на
трудовото правоотношение и влизане в сила на допълнителните споразумения с оглед
специфичния характер на конкретната работа – макар и цивилна във военизирана структура.
Индиции за по-различен ред има в самия факт, че Допълнителното споразумение се обявява
със заповед. Освен това, установеното в основния трудов договор и всички допълнителни
споразумения към него /отново представени частничо/ индивидуално трудово
правоотношение следва да се съпостави с валидния Колективен трудов договор, който също
не бе представен по делото.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определят от страните.
Ето защо при неустановено по съдържание правоотношение не може са прави валидно
тълкуване кое точно право е нарушено.
По разноските
При този изход на делото на ответника биха се дължали разноски, но той не
претендира такива.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. А. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, срещу ****** –
****** обективно съединени искове по чл. 128, т. 2 вр. с чл. 259, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата общо 2550,00 лева, представляващи дължимо допълнително трудово възнаграждение
за 8 месеца /по 318,80 лева на месец/ като НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3