№ 10082
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110135936 по описа за 2023 година
П. Ц. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: /адрес/, чрез пълномощника си
адв. А. Д. е предявила срещу "С.к." ООД с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: /адрес/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за следното:
Да се осъди ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1 444 лв., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до окончателното
плащане. Претендират се разноски – присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА. Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото.
Ответникът с отговор в срок оспорва иска изцяло както по основание, така и по размер.
Ищцата П. Д. твърди, че на 07.11.2022г. между нея и „С.к.“ ООД е сключен договор за
потребителски кредит № 761205 към искане № 9139396 за отпускане на заем в размер на
1500 лв. с дата на първо плащане – 21.11.2022г., дата на последно плащане – 19.06.2023г., с
обща сума за връщане в размер на 1738, 63 лв., с годишен процент на разходите на заема от
49, 61 %, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40, 05%. Твърди се от името на
ищцата, че съгласно Приложение № 1 към погасителния план към посочения договор, към
момента на сключването му ищцата дължи следните суми: сума в общ размер на 2 944 лв.,
от които: главница в размер на 1500 лв., лихва в размер на 238, 63 лв. и неустойка в размер
на 1205, 37 лв. Ищцата твърди, че сключения от нея договор за заем е потребителски и е
нищожен, тъй като в него не е посочено какво точно се включва в годишния процент на
разходите – на пример неустойката при непредставяне на обезпечение. Твърди се, че
процесният договор е нищожен на осн. чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във
вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК като в основата на тези твърдения е сключената клауза на чл. 5
от договора предвиждаща обезпечение на кредита. В условията на евентуалност се твърди
1
недействителност на клаузата на чл. 11, ал.1 от договора относно уговорената неустойка и на
клаузата на чл. 3, ал.1, т. 7 от договора относно размера на годишния лихвен процент от
40,05%.
Ответникът не оспорва сключването на договора за потребителски кредит от 07.11.2022г. с
клаузите посочени от ищцата, но оспорва всички твърдения за неговата нищожност. Счита,
че ако се приеме, че клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна, това не
предпоставя нищожност на целия договор. Моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.
От събраните по делото писмени доказателства и изпълнената експертиза се установи
следното във фактическо отношение:
Страните по делото - П. Д. и „С.к.“ ООД на 07.11.2022г. са сключили договор за
потребителски кредит № 761205 към искане № 9139396 за отпускане на заем в размер на
1500 лв. Първата падежна дата е 21.11.2022г., а последната на 19.06.2023г. Общата сума за
връщане е в размер на 1738, 63 лв. Уговореният годишен процент на разходите на заема е
49, 61 %, а фиксирания годишен лихвен процент в размер на 40, 05%. Срока на кредита е 16
двуседмични вноски. Уговорената неустойка при непредставяне на обезпечението по чл. 5
от договора е в размер на 1 205, 37 лв. Дължимата договорна лихва е в размер на 238, 63 лв.
Цената на иска от 1444 лв. за ищцата представлява разход по кредита и е формирана от
размера на дължимата от нея договорна лихва от 238, 63 лв. и от размера на уговорената в
чл. 11, ал.1 от договора неустойка от 1205, 37 лв. Ответникът не оспорва твърдението на
ищцата, че същата е платила изцяло задълженията си по договора преди предявяване на
иска.
За размера на годишния процент на разходите от съдебно-счетоводната експертиза се
установява следното:
Съобразно погасителния план към договора, същият е със срок на действие от 224 дни, а
при преобразуването му в месечни вноски, продължителността на договора е 7 месеца и 12
дни. При годишен процент на разходите в размер на 49, 61%, същите са на стойност 744, 15
лв. При максималният ГПР от 50%, разходите биха били на стойност 750 лв. При тези
параметри на договора, ако към ГПР се включи само договорна лихва за срок от 7 месеца,
неговият размер ще е 48, 28%. С включена само договорна лихва за 224 дни, съобразно
условията на погасителния план, ГПР е в размер на 49, 61%.
За размера на годишния лихвен процент, от съдебно-счетоводната експертиза се
установява следното:
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, предоставената главница по кредита се олихвява с
фиксиран лихвен процент, който се разделя на 360 и полученият резултат се умножава по
съответния брой дни, за които е сключен договора за кредит. Затова при обща сума на
лихвата от 238, 63 лв., главница в размер на 1500 лв. и период на заема от 224 дни, ГЛП за
този заем при база 365 дни е 25, 92%, а при база 360 дни е 25, 57%.
Видно от изложеното, предявеният иск следва да се уважи частично, поради следното:
Ищцата доказа сключването на процесния договор за потребителски кредит и неговото
2
съдържание, но не и противоречието на размера на възнаградителната лихва с добрите
нрави. Видно от заключението по изпълнената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
процесния годишен лихвен процент, независимо дали е изчислен на база 365 или 360 дни, е
в размер по-нисък от трикратния размер на законната лихва за забава, установена от БНБ,
затова заплащането от кредитополучателката и ищца по делото на лихва в общ размер на
238, 63 лв. не нарушава закона и/или добрите нрави. Затова сумата от 238, 63 лв., заплатена
от ищцата като възнаградителна лихва по процесния договор за кредит не е платена при
липса на основание и искът по отношение на нея се явява неоснователен и недоказан.
Искът е основателен в останалата му част, за сума в размер на 1205, 37 лв.,
представляваща уговорена в чл. 11, ал.1, във вр. с чл. 5 от договора неустойка. Същата
противоречи на императивни норми на закона, уговорена е във вреда на потребителя; не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, в т.ч., тя задължава
потребителят при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка. Сумата, предвидена като неустойка е част от дейността по управление на
кредита и следва да е включена в годишния процент на разходите, което не е сторено. По
този начин, посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на
действително прилагания от кредитора годишен процент на разходите, с което се
заобикаляло изискването неговият размер да не бъде по-висок от петкратния размер на
законната лихва – чл. 19, ал. 4 ЗПК. За съдът е безспорно, че с включването на сумата от
1205, 37 лв. към годишния процент на разходите, размера на същият ще надвиши
предвидения в чл. 19, ал.4 от ЗПК, защото дори само при включена в този процент
договорна лихва от 238, 63 лв., размера на ГПР е 49, 61%. Очевидно е, че при включване към
него и на размера на неустойката от 1205, 37 лв., ГПР ще надвиши значително максимално
възможния размер от 50%, съгласно чл. 19, ал.4 от ЗПК. Именно по изложените
съображения, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит №
761205/07.11.2022, сключен между страните по делото, е нищожна, поради което платената
от ищцата сума от 1205, 37 лв. е платена без правно основание. Затова ответникът следва да
бъде осъден да я върне на ищцата.
На осн. чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК разноски се дължат и на двете страни.
На пълномощника на ищцата – адв. А. Д. се дължи адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ. Претендира се такова в размер на 533, 28 лв. с ДДС,
а ответникът прави възражение за прекомерност, което е основателно. Затова
възнаграждението на адв. Д. следва да бъде изчислено върху сума от 480 лв. с включен ДДС.
Ответникът е направил разходи за възнаграждение на вещо лице в размер на 400 лв. и
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Размерът на последното
следва да са намали на 150 лв. и дължимите на ответника разноски да се изчислят върху тези
суми.
При това положение съобразно уважената част от иска, на адв. Д. се дължи
3
възнаграждение в размер на 400, 68 лв., а съобразно отхвърлената част от иска, на ответника
се дължат разноски в размер на 90, 89 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/, да плати на П. Ц. Д. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: /адрес/, на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
сума в размер на 1 205, 37 лв., представляваща неустойка по чл. 11, ал.1 от сключения между
тях договор за потребителски кредит № 761205/07.11.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба - 28.06.2023г. до окончателното плащане,
като иска за сумата от 238, 63 лв., представляваща договорна лихва съгласно сключения
договор, отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/, да плати на адв. А. Д. – САК, с
личен № **********, със съдебен адрес: /адрес/, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от
ЗА сумата в размер на 400, 68 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. Ц. Д. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: /адрес/ да плати на
„С.к.“ ООД, с ЕИК **********, с адрес: /адрес/ сторени по делото разноски на осн. чл. 78,
ал.3 от ГПК в размер на 90, 89 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4