№ 1753
гр. Варна , 15.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502266 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна
жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ №
2, представлявана от Д. С. П., чрез гл. юрисконсулт Б. Й., срещу Решение №
2686/29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16515/2019 г. по описа на ВРС, 9-и състав, с
което е ОСЪДЕНА Oбластна дирекция на МВР – гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на П. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата от 1636,59 лева
(хиляда шестстотин тридесет и шест лева и 59 ст.), представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефицент
1,143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна, счита
първоинстанционното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, като в разпоредбите на ЗМВР няма препращаща норма, която да
дава основание за субсидиарно приложение на КТ, включително и за прилагане на
издадените въз основа на Кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че размерът на
допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно разпоредбите
на ЗМВР и съответните наредби и заповеди и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че
същата не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи,
че ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на
1
сменен режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не намира
приложение. Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефицент от
1,143 за превръщане на нощните часове труд в дневни. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П. И. И., чрез адвокат З. Н., депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на преобразуван
нощен труд от страна на работодателя в претендирания размер при коефицент 1,143.
Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът Областна дирекция на МВР - Варна, редовно
призован, не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемият П. И. И., редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат В. Д., редовно упълномощен.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П. И. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“, бл. *, ет. *, ап. *, срещу Областна дирекция на
МВР – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, с която е предявен иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за заплащане на сумата от
общо 1965,44 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд в размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.,
получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба –
14.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се излага, че за процесния период ищецът е бил държавен служител
по силата на служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност младши
инспектор във Второ РУ на ОД на МВР - Варна. Предвид непрекъсваемия работен процес,
същият полагал труд на смени при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни
периоди. Излага, че съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Сочи, че съгласно чл. 9, ал. 2 на НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време – 1,143. Твърди, че за периода
от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил нощен труд от 1648 часа, който, преизчислен с
коефициента 1,143, възлиза на 1883,66 часа и води до допълнителни 235,66 часа
преобразуван нощен труд, за които следва да му бъде заплатено възнаграждение в размер на
1965,44 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Б.
Й., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция като
неоснователна и недоказана по размер. Не оспорва, че ищецът за процесния период е полагал
труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е полагал
извънреден и нощен труд. Сочи, че за тях, наред с трудовото възнаграждение, му е било
заплащано редовно съобразно ЗМВР и неговите подзаконови нормативни актове. Оспорва
възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен при приложение на
разпоредбите на КТ и НСОРЗ. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на
положените от ищеца нощни смени и часове нощен труд, тъй като същите се разминават с
отразеното в платежните бележки на негово име за процесния период.
2
В съдебно заседание е допуснато изменение по размер на предявения от П. И. И.
срещу ОД на МВР – Варна, иск, чрез намаляването му, като същият, вместо за първоначално
претендираната сума от 1965,44 лева, да се счита предявен за 1636,59 лева, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 14.10.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
Производството в частта за разликата над сумата от 1636,59 лева до първоначално
предявената сума от 1965,44 лева е прекратено.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът П. И. И. е полагал труд по служебно правоотношение с ОД на МВР – Варна.
Видно от Кадрова справка № 59078/15.11.2019 г., младши инспектор П. И. И. е
назначен на длъжност полицай ПНИ в Общинска полиция на РДВР – Варна, със заповед №
233/02.03.1993 г. Считано от 11.05.2017 г., до настоящия момент същият заема
длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Второ РУ – Варна, при ОД на МВР – Варна.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период, включително
за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника платежни
бележки.
Видно от съпоставянето на платежни бележки, справка за въведени болнични листи и
справка за въведени отпуски, издадени от ОД на МВР – Варна, както и от приложените към
делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 и 06.00 часа, месечни
графици и предложения за промяна на месечните графици, за процесния период ищецът е
положил нощен труд, както следва: от 1 октомври до 31 декември 2016 г. – 144 часа; от 1
януари до 31 март 2017 г. – 160 часа; от 1 април до 30 юни 2017 г. – 136 часа; от 1 юли до 30
септември 2017 г. – 136 часа; от 1 октомври до 31 декември 2017 г. – 136 часа; от 1 януари
до 31 март 2018 г. – 144 часа; от 1 април до 30 юни 2018 г. – 136 часа; от 1 юли до 30
септември 2018 г. – 96 часа; от 1 октомври до 31 декември 2018 г. – 152 часа; от 1 януари до
31 март 2019 г. – 152 часа; от 1 април до 30 юни 2019 г. – 112 часа; от 1 юли до 30 септември
2019 г. – 136 часа.
От заключението на изготвената пред първа инстанция ССчЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установява следното: за периода от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г. П. И. И. е положил общо 1640 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от ОД на МВР –
Варна, брутно възнаграждение в общ размер на 1636,59 лева за разликата от 235 часа
преобразуван нощен труд.
С оглед така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Ищецът е държавен служител в ОД на МВР - Варна, поради което и намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР),
доколкото в този закон не е предвидено друго. Цитираният нормативен акт е специален по
отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по
служебно правоотношение в системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност, през процесния
период ищецът е полагал труд на 12-часови смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
3
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (ДВ, брой 53 от 27.06.2014 г.) подзаконовият
нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г., за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, а съгласно ал. 3 на
същия член, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Никъде в цитираната разпоредба не се сочи, че нормалната
продължителност на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е
единствено възможността, с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес,
часовете положен нощен труд да са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на
общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ, че нормалната продължителност на работното време
през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, влезли в
сила от 11.08.2015 г. до 23.07.2019 г. и действащи в процесния период. Съгласно ал. 1 от
същия, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно ал. 3,
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период; при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта, между 22.00 ч. и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съдът
намира, че посочената разпоредба не установява нормална продължителност на нощния
труд, а само определя максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от
служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична норма за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл.
31, ал. 2 на действащата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.
(математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и
6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на
изрична норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преобразуване на отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в специалната уредба. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно
приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г., последно допълнение за процесния период - ДВ.,
бр.49 от 29.06.2012 г. ). В чл. 9, ал. 2 на същата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т.е. коефициент 1,143.
4
Възражението на жалбоподателя, че правната регламентация на нощния труд на
държавните служители с полицейски правомощия в системата на МВР се изчерпва с
нормите на чл. 187, ал.1 ЗМВР във вр. с ал. 3 на същия член и чл. 179 ЗМВР, както и с
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР гласи, че държавните служители, които полагат
труд за времето между 22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда. Специалната закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на
по-високия нормативен акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се
изразява в правото на държавните служители от системата на МВР да работят при
условията на нощен труд, предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НСОРЗ са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на
което реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд.
Наведеното във въззивната жалба и поради това преклудирано възражение, че
преизчисляване не следва да бъде извършено за периода от 01.01.2018 г. до 16.07.2018 г.
предвид нормата на чл. 9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
съдът намира за неоснователно. Цитираната разпоредба касае не преизчисляването и
компенсациите, дължими на работника или служителя за положения нощен труд –
разглеждани в чл. 9 от НСОРЗ, а единствено методиката на отчитане на работното
време през нощта пред Инспекцията по труда. В подкрепа на това е и фактът, че и двете
наредби са част от действащото право в посочения период.
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
да бъде преизчислен по горепосочените правила. От събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че ищецът за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил
1640 часа нощен труд, които, при преизчисление с коефициент 1,143 за превръщането им в
дневен такъв, генерират разлика от общо 235 часа труд над нормативно определените.
Дължимото възнаграждение за последните, съобразно заключението на вещото лице,
възлиза общо на сумата от 1636,59 лева.
Следователно предявеният иск, като основателен, следва да се уважи, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
5
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 420.00 лева с вкл. ДДС
(350,00 лв. без вкл. ДДС), представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение,
съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Съдът намира направеното искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК от въззивната страна за
неоснователно, тъй като размерът на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е съобразен с минималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2686 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 16515 по
описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, 9-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на
П. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „*****“, бл. *, ет. *, ап. *, сумата в размер
на 420,00 лева с вкл. ДДС, представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни
разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6