РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Белоградчик, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200150 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Автомагистрали“ ЕАД - София, с ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителен Директор, срещу НП № НП-
4/10.06.2022 г. на Министъра на културата, с което на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лв., на основание
чл.200 в ал.1 предл. ІІ от ЗКН , за извършено нарушение на чл.200 в ал.1
предл. ІІ от ЗКН.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП и се
моли същото да бъде отменено. Твърди се, че са допуснати нарушения на
материалния и процесуален закон, не е описано в пълнота нарушението,
липсва конкретика в обвинението – относно описанието на твърдяното от
АНО частично унищожаване на археологически обект, оспорва се началната
дата на нарушението – предвид, по-късното – след нея, уведомяване на
жалбоподателя за решенията и одобрението на същите , на комисията по
чл.158А от ЗКН, твърди се, че не осъществено от жалбоподателя
1
нарушението, а от друго ЮЛ, чиито представител е присъствал на проверката,
вместо представител на санкционираното дружество. Алтернативно, при
решение да не се отмени НП, се моли съдът да намали наложената санкция –
размерът й. В с. з. се явява процесуален представител на жалбоподателя –
юрисконсулт, който поддържа жалбата, вкл. в писмените си бележки – отново
твърди недоказаност на нарушението относно авторството; че периодът на
нарушението не е правилно установен и липсва конкретика в описание на
деянието – не било ясно какви са нанесените вреди , респ. като цяло – отново
се иска отмяна на НП, поради незаконосъобразността му, присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение, а при потвърждаване на НП –
намаляване размера на санкцията.
Въззиваемата страна – чрез свой процесуален представител – ст.
юрисконсулт, в с. з. и писмени бележки, моли съда да потвърди
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно и да присъди
направени разноски от въззиваемата страна – възнаграждение за
юрисконсулт. Той намира за доказано нарушението и неговия автор. Твърди
се, че безспорно има осъществен състав на деяние по чл.200 в ал.1 от ЗКН във
вр. чл.146 ал.1 от ЗКН, и отговорност за това следва да понесе изпълнителят
на СМР по договора между АПИ и „Автомагистрали“ ЕАД. Още, че
стойността на увреждането на археологическия обект не може да бъде
измерена с финансов показател; че жалбоподателят е бил информиран за
задължението му да не уврежда археологически обекти принципно, както и че
само жалбоподателят е имал задължението да осъществява СМР по пътя, а не
други ЮЛ.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
През м.11.2018 г. било проведено на издирване на археологически
обекти в обхвата на път І-1/Е-79/ Видин-Монтана-Враца, вкл. участък
Ружинци-Монтана, в общините Ружинци и Димово, обл. Видин, от екип с
ръководител гл. ас. д-р Т. Х., НАИМ при БАН. При това изследване бил
констатиран и регистриран / на 22.11.2018 г./ в АИС „Археологическа карта
на България“ – с карта № 10006283, паметник на културата с национално
значение, от бронзовата епоха /късна и средна/, от вида „селище“, намиращ се
2
в селскостопански частен терен, имот кад. № 05.16.14489, в с. Г. О., общ. Д.,
обл. В. / в м. „Ц.“ и м. „К.“/. Обектът бил без промяна в състоянието си, което
било от значение за историческото му проучване.
С Писмо изх. № 53-00-8467/02.09.2020 г., ръководството на АПИ
известило „Автомагистрали“ ЕАД, че не следва да се извършват СМР в
участъците с регистрирани археологически обекти, до получаване на
протокол от експертна комисия при МК, в който да е указано, че трасето е
освободено за строителство, тъй като АПИ и НАИМ при БАН имат сключен с
такава именно клауза Договор № Д-3/22.01.2020 г. за „Извършване на
предварителни археологически проучвания по трасето на проект път І-1 / Е79/
Видин-Монтана-Враца, участъци Видин-Димово, Димово-Бела-Ружинци и
Ружинци-Монтана“.
Поводът бил това, че от една страна с Договор № РД 33-5/27.08.2020 г.
между „Автомагистрали“ ЕАД-София и „АПИ“ – последната възлагала на
първата за изпълнение СМР на обект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-
Ботевград, от км. 33+400 до км. 102+060 / км.99+193 километраж по проект/,
разделен на пет участъка, от друга страна наличието на археологическия
обект, регистриран на 22.11.18г. в землището на Г. О., общ. Димово, обл.
Видин. / в участък 2 „П. В. Бела-Ружинци“/, в който договор – чл.38 се
предвиждало задължения за изпълнителя към открити археологически
находки по време на строежа, вкл. и да спре СМР в съответния участък до
получаване на указание от компетентни органи – дали находката е паметник
на културата.
На 29.04.2021г. било издадено Разрешение за строеж № РС-36 от
същата дата, от Министъра на МРРБ. То е издадено на АПИ и с него се
позволявало извършването на СМР за обект „Модернизация на път І-1 / Е-79/
“п. в. Макреш-Ружинци“, участъци от км. 33+400 до км. 47+000 и от км.
47+000 до км. 58+128.47. На 19.05.2021 г. била открита и строителната
площадка за обекта, с нарочен протокол.
Междувременно в периода м. април-май 2021 г. било проведено
предварително сондажно археологическо проучване в обекта в землището на
Г. О.., резултатът от което бил отразен в КП №-33-00-250/14.05.2021 г. на
сформирана Комисия по чл.158 а от ЗКН. Тази Комисия взела решение, че
обекта – назован „обект № 3“, не е освободен за изпълнение на
3
инвестиционното намерение и следва да се извърши в него пълно
археологическо проучване на обекта. С цел запазване на обекта от
метрологични повреждания поне, в него са били поставени полиетиленови
покривала /найлони/. Този протокол на Комисията е одобрен със Заповед №
РД-09-437/27.05.2021 г. на Министъра на културата. Протоколът и Заповедта
били изпратени от МК на АПИ, с писмо изх. № 33-00-250/31.05.2021г.
В последствие АПИ с писмо изх. № 53-00-5300/04.06.21 г. е известила
„Автомагистрали“ ЕАД-София, че теренът на обект 3 по трасето на път Е-79,
от км. 52+520 до км. 52+780, не е освободен за изпълнение на инвестиционно
намерение с оглед провеждане на пълно археологическо проучване , поради
което не следва и да се извършват СМР там, изпратени са с писмото и КП №
33-00-250/14.05.21г. на Комисията по чл.158 а от ЗКН и Заповед № РД 09-
437/27.05.21 г. на МК. / впоследствие, с други писма от 15.06.21 г. АПИ е
информирала същия адресат и относно други два археологически обекта - №
1 и 2, че единият също не е освободен, а втория –да, за изпълнение на
възложени СМР/. Писмото от 04.06.21 г. е получено в „Автомагистрали“ ЕАД
на 24.06.2021 г.
С Договор от 25.08.2021 г./ рег. № РД-37-11 в АПИ/ е възложена
обществена поръчка от АПИ на НАИМ при БАН, като изпълнител – да се
извърши проучване на археологически обекти, вкл. и обект № 3, по трасето на
проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ „Видин-Ботевград“.
На 15.09.2021 г. гл. ас. д-р Г. И. при НАИМ при БАН посетил обект № 3
в землището на Гара Орешец, и констатирал частичното му разрушаване, за
което и устно подал сигнал към НАИМ при БАН. На следващия ден –
16.09.21 г. изготвил веднага и писмен Доклад до директора на НАИМ-БАН, в
който отразил, че с дрон е направено заснемане на терена на обект № 3, и от
снимките било видно, че в част на обекта – северна и южна негова част, т.е.
на две места, има отнемане на повърхностен пласт в участъци с измерени и
посочени в доклада размери. Този Доклад е депозиран официално в МК на
21.09.2021 г. и ведно с устния сигнал станал повод за назначаване на проверка
на осн. чл.192 ал.1 т.1 от ЗКН.
Проверката била осъществена, на място - още на 21.09.2021 г. от
свидетелите по делото Пл. И. и Н. И. – служители на РИ-ЦРП към ГД
“ИОКН“ - МК, а след това – и по документи. На 21.09.21г. в землището на
4
Г.О., на археологически обект № 3, освен свид. И. и И., присъствал и
представителна местната полиция – РУ-Белоградчик, гл. ас. д-р Г. И. –
сигнализирал за евентуално нарушение, както и още едно лице – В. К.,
представител на ЮЛ – „Автомагистрали София“ ЕООД - подизпълнител по
проекта за ремонт на път І-1 /Е-79/ в участъка. При тази проверка на място се
потвърдило изложеното от гл. ас. д-р Г. И. в Доклада му до НАИМ-БАН –
отнети повърхностни пластове в северна и южна част на обект №3, разкрити
петна от горяла мазилка, фрагменти от битова керамика и от хромели – в
северната част на обекта; следи от ползвана земекопна машина, части от
полиетиленово покритие, оставено с цел опазване на обекта след сондажното
му проучване – в южната чу част. Присъстващият на проверката В. Коналиев
обяснил, че явно е станало объркване с друг археологически обект - № 2, в
който имало разрешение да се извършват СМР. Св. Пл. И. изискал и
документация по проекта „Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-Ботевград“,
от която констатирал, че терена на обект №3 не е освободен за изпълнение на
инвестиционно намерение и АПИ има договор от 25.08.2021г. с НАИМ при
БАН за проучването на археологически обекти, вкл. обект № 3, по трасето на
проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-Ботевград. На 23.09.2021 г.
бил изготвен протокол - КП № 33-00647, отразен и на тази дата в МК-
ГД“ИОКН“. Становището на проверяващите било, че има осъществен състав
на админ. нарушение по чл.221 А ал.2 от ЗКН.
С оглед вземане на крайно решение по сигнала от 16.09.21 г. и
последвалата го проверка на място, от МК-ГД-„ИОКН“ била изискана
информация от АПИ и от „Автомагистрали“ ЕАД във връзка с възложени и
изпълнявани СМР по трасето на проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/
„Видин-Ботевград“ и археологическото проучване по трасето. Така, били
предоставени на МК копия от Договора на АПИ с „Автомагистрали“ ЕАД-
София / от 27.08.2020 г./, Протокола за откриване на строителна площадка от
19.09.21г., Разрешението за строеж от 29.04.21 г., писменото известяване от
АПИ на „Автомагистрали“ ЕАД от 02.09.2020 г. – за спазване изискванията на
ЗКН при извършване на СМР в участъци с регистрирани археологически
обекти, Договор на „Автомагистрали“ ЕАД с „Трансстрой-Варна“ АД за
изграждане на съоръжения и пътни принадлежности от 12.11.2020 г.,
Договори на „Автомагистрали“ ЕАД с „Автомагистрали София“ ЕООД – от
09.09.2020 г. за доставка на материали и изделия и за наем на транспортни
5
средства, и оборудване, както и писма на АПИ до „Автомагистрали“ ЕАД и „
Път Инвест – инженеринг “ АД-София / като консултант/, с информация за
освобождаване или не на археологически обекти № 1, 2 и 3 по трасето на
проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ „Видин-Ботевград“ за извършване на
СМР, / от 04.06. и 15.06.21 г./.
На базата на всички тези извършени действия и събрани писмени
доказателства, свид. Пл. И. направил извод, че „Автомагистрали“ ЕАД
София, като изпълнител по Договора с АПИ от 27.08.2020г. за изпълнение на
СМР на обект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-Ботевград, от км.
33+400 до км. 102+060 / км.99+193 километраж по проект/, не е спазило
задълженията си по чл.38 от този договор и е унищожило частично, при
изкопни работи при строителството на пътя – обект № 3 по трасето на път І-1
/ Е 79/, в землището на с. Орешец, общ. Димово, като унищожената част била
на площ ок. 5600 кв. м. и дълбочина от 0,55 м. до 1,00 м. Така
„Автомагистрали“ ЕАД-София, според него осъществило нарушение по
чл.200 В от ЗКН.
При този си извод, свид. Пл. И. решил и съставил на 14.12.2021 г. – в
присъствието на упълномощено лице – юрисконсулт от инж. И. С. – изп.
директор на „Автомагистрали“ ЕАД , АУАН № 34 от същата дата, по
посоченото ЮЛ, за нарушение по чл.200 В ал.1 и 2 от ЗКН. Актът бил
съставен в присъствието и на двама свидетели – самата Н. И., участвала в
проверката на място на 21.09.21г., тя и свидетел по делото, и друг колега на
Пл. И. - посочен с три имена, ЕГН и длъжност / П. Г./.
В срока за възражения по акта, такива били направени писмено и
депозирани пред АНО – на 16.12.2021 г., в които се оспорвало авторството на
приписаното нарушение и се изтъквали доводи за нарушения на материалните
и процесуални норми.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП № 4/10.06.2022г. от
Министъра на културата, като АНО е изложил мотиви – че не приема
доводите по възражението, но за квалификацията му – на нарушението,
намерил, че е осъществен само състав на ал.1 на чл.200 В от ЗКН /по-лека
квалификация/, поради което и прецизирал същата по този само цифров израз
и за нея наложил санкция.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
6
прие:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в законния срок от
надлежно лице, а разгледана по същество е неоснователна.
При издаването на НП и при съставянето на акта не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗКН, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
От събраните по делото писмени доказателства, по безспорен начин
според съда се установява, че АУАН, както и НП, са съответно - съставен и
издаден от компетентни лица. Съдът намира,че са спазени сроковете по чл.34
от ЗАНН .
Съдът приема за безспорно установено и доказано извършването на
административно нарушение по чл.200 В ал.1 от ЗКН /вр. чл.146 ал.1 от ЗКН/,
авторът на същото и кога е осъществен състава на това деяние.
Доказателствата , от които съдът прави тези свои изводи са както гласните,
събрани по делото – показания на свид. Пл. И. и Н. И., които съдът приема за
истинни, безпристрастни, не противоречиви и обективни, така и писмените –
представени с админ. нак. преписка и в с. з., от страните по делото.
Изяснени са по несъмнен начин и не се спори по делото, в кой обект –
археологически такъв, попадащ в определен участък от път І-1 / Е-79/, какви
дейности и от кого е следвало да се извършат – като предварително, а в
последствие и спасително археологическо проучване, също така – че в
участъка от пътя, включващ археологическия обект през 2020 г. са
предстояли и започнали впоследствие - 2021г. СМР, осъществявани на
основание договор по проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/ „Видин-
Ботевград“ от км. 33+400 до км. 102+060 / км.99+193 километраж по проект/.
За съда се изясни също, че археологическият обект в землището на с. Г.
О., общ. Д., обл. В. – номериран като обект № 3 от находката, е бил увреден
частично, което е установено на 15.09.2021г. за първи път, от гл. ас. д-р Г. И. /
от НАИМ при БАН, научен ръководител на обект № 3./ Този обект е бил
открит и картотекиран като паметник на културата с национално значение
още през 2018 г., а през м. април-май 2021 г. било проведено и
предварително сондажно археологическо проучване на обекта / спасително
проучване /. При това изследване – включващо геофизичен метод, доказал
наличието на археологически структури, нарочна комисия стигнала до
7
заключението , че теренът на обект № 3 не следва да се освобождава за
изпълнение на инвестиционно намерение. Решила още, че обекта подлежи на
пълно археологическо проучване. За тези заключение и решение / одобрени
от Министъра на културата/, били информирани освен МК - НИНКН, НАИМ-
БАН, РИМ-Видин и АПИ. Последната, освен, че след това сключила договор
с НАИМ-БАН за археологическо проучване на обекти по трасето на проект
„Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-Ботевград, вкл. и Обект № 3, в
землището на Орешец, но и информирала „Автомагистрали“ ЕАД за
решението на Комисията по чл.158 А от ЗКН – от 14.05.2021г. и одобрението
от Министъра на културата на същото, като изпратила и копия от двата
документа / Протокола на комисията и Заповедта за одобрението му/ на
дружеството.
Съдът обаче, приема , че „Автомагистрали“ ЕАД-София, още през 2020
г. е било уведомено изрично, че съгласно ЗКН не следва да извършват СМР в
участъци, с регистрирани археологически обекти, докато не получи Протокол
на комисия към МК, в който да се указва, че трасето е освободено за СМР.
Това е станало с наличното и по делото Писмо № 53-00-8467/02.09.2020. на
АПИ до тях, а изпращането му е предизвикано от сключения договор от
27.08.2022 г. „Модернизация на път І-1 / Е-79/ Видин-Ботевград, от км.
33+400 до км. 102+060 / км.99+193 километраж по проект/, разделен на пет
участъка, между АПИ и дружеството „Автомагистрали“ ЕАД-София и
въведеното законово задължение от ЗКН – да не се увреждат и унищожават
археологически обекти по см. на чл.146 от ЗКН. В договора по-конкретно, в
чл.38 се предвижда, изпълнителят по него – „Автомагистрали“ ЕАД да вземе
необходимите мерки при разкриване на археологически находки, те да не
бъдат премествани, повредени или изнесени от работниците на строежа или
трети лица.
Поради това, съдът приема, че за това дружество – „Автомагистрали“
ЕАД-София, като изпълнител по договор за извършване на строителството, е
възникнало задължение да не отпочва или да прекрати започнати СМР, в
подобни обекти – археологически.
За съда се доказа, че археологическият обект № 3 в землището на с. О.,
общ. Д., обл. В., по трасето на проект „Модернизация на път І-1 / Е-79/
Видин-Ботевград, от км. 33+400 до км. 102+060 / км.99+193 километраж по
8
проект/, е бил частично унищожен. Съдът не приема довода на
жалбоподателя, че не е ясно и установено в пълна конкретика какво точно е
унищожено от находката. Първо, при подобни вкопани находки, не е и
възможно преди пълното им разкриване от земните пластове, да се знае с
пълна точност какви са те – какво, колко и какви предмети включват. Но
второ, от друга страна – още при регистриране на обекта, както и при
предварителното сондажно приучаване на същия, компетентни лица са
квалифицирали същия, като „селище“ от бронзовата епоха, с установени
/пролетта на 2021 г./ останки от керамични предмети, хромели, огнища и
стени, бронзови предмети. Още тогава – м. април. май 2021 г., при
сондажното, спасително проучване е направена преценка, че обектът има не
толкова експозиционно, колкото голямо научно значение, с оглед липсата на
предходни или последващи външни „вмешателства“ по него, вкл. и като
време на изграждане.
Според съдебния състав, отговорността на дружеството-жалбоподател
правилно е ангажирана и като „автор“ на нарушението. Договорите, които
„Автомагистрали“ ЕАД-София, е сключило впоследствие / след своя договор
с АПИ/ - а именно с „Автомагистрали София“ ЕООД и „Трансстрой-Варна“
АД, нямат за предмет извършването от двете други дружества на СМР по
същото трасе. Тези договори касаят или наем на транспортни средства,
оборудване, механизация / за ползване от „Автомагистрали“ ЕАД за
извършване на СМР по цялото трасе на проекта, или доставка на материали, и
изграждане на съоръжения и пътни принадлежности / но пък в други участъци
от пътя, извън обект № 3/. Ето защо те са не относими към отговорността на
самия изпълнител по основния договор – от 27.08.2020 г. , за строителство, и
не могат да дерогират отговорността на този изпълнител за възложените му
СМР. Дружеството „Автомагистрали София“ ЕООД няма никакво друго
задължение по сключените с „Автомагистрали“ ЕАД договори освен тези –
доставка на материали и изделия, и предоставяне под наем на вещи. СМР ,
извършвани с тези материали, изделия и ползвана техника – са задължение
единствено на изпълнителя на строителството – „Автомагистрали“ ЕАД-
София. Присъствието по време на проверката на място на обект № 3, от
контролните органи - на 21.09.2021 г., на лице, представител на дружество,
различно от изпълнителя / В. К. – представител на „Автомагистрали София“
ЕООД/, не променя обстоятелствата нито по законността на проверката, нито
9
резултата от нея – като фактически и правни изводи. При упражняване на
своята контролна дейност, контролният орган не е длъжен да покани и да
извърши своята проверка в присъствието на някого / ФЛ или представител на
ЮЛ/, на когото после ще вмени отговорност за някакво деяние, ако установи
такова. Самият нарушител най-често не е и известен в такива случаи. Така, че
присъствието на г-н К., респ. отсъствието на представител на
„Автомагистрали“ ЕАД, не прави неверен в никакъв случай извода, че е
констатирано админ. нарушение към онзи момент. Авторът на това
нарушение – може, и в случая е установяван, след това, вкл. и след проверка
по документи на случая. / при което конкретно св. Пл. И. е стигнал до
решение, че този автор е ЮЛ – изпълнител по договора с АПИ –
„Автомагистрали“ ЕАД-София/. Без юридическо значение е факта, кой е
присъствал на проверка, при която не е било ясно какво ще се установи, след
като впоследствие – след приключване на проверката цялостно – не само на
място, а и след събиране на още доказателства – в случая писмени, се е
стигнало до друг извод за авторство на нарушение, и АУАН правилно е
съставен и предявен именно на лицето, определено като нарушител според
актосъставителя.
Съдът не приема за основателен довода на жалбоподателя, че едва след
получаване на писмо изх. № 53-005300/04.06.2021г. на АПИ – а именно на
24.06.2021 г. / ведно с копия от Протокола с решенията на Комисията по
чл.158 А ЗКН и Заповедта за одобряването му на МК/, за изпълнителя е
възникнало задължението да не извършва СМР в обект № 3 по трасето на път
Е-79, км. 52+520 до 52+780. Както вече посочи по горе, съдът приема, че това
задължение е възникнало много по-рано, след уведомяването от 02.09.2020 г.,
макар и с него да е направено общо указване. Протоколът от 14.05.21 г. и
Заповедта на МК конкретно касаят обект № 3 само, но знанието за не
извършване на СМР в археологически обекти, без разрешение на
компетентните органи, е било налично още преди издаване на Разрешението
за строеж № РС-36/29.04.21г. на МРРБЛ и преди започването на самите СМР
– с откриване на строителната площадка от 19.05.21г.
Досежно възражението за неправилно установяване датата – периода,
на нарушението, съдът не споделя същото. Св. Пл. И. – актосъставител,
поясни по какъв начин е определил същия и съдът намира, че той правилно е
10
направил своя извод. Не е и възможно посочването на конкретна дата на
деянието, тъй като самото му наличие / на деяние/ е станало известно без към
този момент да е продължавало осъществяването му / когато гл. ас. д-р Г. И. е
установил посегателството върху обект № 3/. Ето защо, момента на
извършване на нарушението е определен като период. Безспорно началната
дата на периода следва да е момента, в който е било и възможно да се
осъществяват СМР, а крайната – установяването нерегламентираните СМР,
довели до увреждане/частично унищожаване/ на археологическия обект.
Няма никакви доказателства, преди 19.05.2021 г., от когато единствено
„Автомагистрали“ ЕАД София са имали законен достъп до участъка, като
изпълнители на строителство, някой друг да е въздействал върху пътя, респ.
върху обект № 3. Съдът намира за несъстоятелни опитите да се докаже
„иманярска дейност“ в обекта, в същия период. Свид. И. и И. поясниха пред
съда за обичайните методи на действие на такива хора / ползвани уреди,
начин на изкопаване на земята и интерес – липса, към определен вид
находки/, както и че в случая следите от въздействие върху обекта – водят
единствено на извод за ползване на земекопна техника при СМР / следи от
загребване на земята с багер, отнемане и изнасяне, не директно встрани, на
земни пластове, в голямо количество, разкриване на земен пласт на голяма
площ, по протежение точно на „пътното трасе“ само – т.е. по линията на
предстоящия за изграждане нов път.
С оглед всичко изложено до тук, съдът приема за доказано, че
жалбоподателят „Автомагистрали“ ЕАД-София, е осъществило състава на
административно нарушение по чл.200 В ал.1 от ЗКН, за което деяние е и
санкционирано.
Предвидената в чл.200 В ал.1 от ЗКН санкция за ЮЛ е „имуществена“
такава в размер от 5 000,00 лв. до 20 000 лв. АНО е определил имуществена
санкция в случая в размер на 10 000 лв., но съдът намира , че са налице
условия на изменение на същата, респ. на размера й.
Съдът не се съгласява изцяло с мотивите на АНО за налагане на
санкцията в средния й размер. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН и като отчете вида и тежестта на нарушението : от една страна
приемайки аргумента за значимостта /научната/ на унищожения
археологически обект, но от друга – частичното само такова; липсата на
11
данни да е продължило унищожаването на културната ценност , след
констатиране на повреждането й от контролните органи, и липсата на данни
за други нарушения на това ЮЛ по ЗКН, съдът намира, че наложената
имуществена санкция следва да бъде намалена – като определи размерът й в
малко по-нисък – а именно 7 000,00 лв.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се измени - относно размера на
наложената имуществена санкция само.
Разноските на жалбоподателя по делото, с оглед заявяването на такива
/юрисконсултско възнаграждение/ от процесуалния му представител в
жалбата и с. з. – следва да бъдат поети частично от въззиваемата страна,
предвид решението на съда по същество на казуса, респ. искането на
жалбоподателя в тази насока – да бъде уважено частично само. Съобразно
указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до
23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на въззиваемата страна, претендираното от жалбоподателя възнаграждение за
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование /както е в случая/
, в размер на 80,00 лв. – предвид и размера на наказанието, определено с
решението на съда – под средния размер такова.
На следващо място, отново с оглед решението на съда по същество на
казуса, претенцията на въззиваемата страна, отправена чрез представител на
същата – юрисконсулт, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
също частично претендираните разноски от посочения представител, като
възнаграждение за такъв, с оглед участието му в процеса. Съобразно
указаното в чл.63 д ал.5 от ЗАНН / ред. от ДВ. Бр.94 от 2019 г., в сила до
23.12.2021 г. / и чл.27 „е“ от НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА
ПРАВНАТА ПОМОЩ /в сила от 01.01.2006 г., Приета с ПМС № 4 от
06.01.2006 г. и Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г./ , съдът присъжда в тежест
на жалбоподателя, претендираното от въззиваемата страна възнаграждение за
юрисконсулт /или друг служител с юридическо образование/, в размер на
110,00 лв. – предвид и размера на наказанието, определено с решението на
съда – над минималния размер такова, но под средния.
12
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № НП-4/10.06.2022 г. на
Министъра на културата, с което е наложена на „Автомагистрали“ ЕАД -
София, с ЕИК *********, представлявано от Изпълнителен Директор,
имуществена санкция в размер на 10 000,00 лв., на основание чл.200 В ал.1
предл. ІІ от ЗКН , за извършено нарушение на чл.200 В ал.1 предл. ІІ от ЗКН,
като намалява така наложената санкция на 7000, 00 лв.
ОСЪЖДА , Министерство на Културата с адрес гр. С., обл. С., бул. „Ал.
С.“ № ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, обл. София, бул. "Цар Борис ІІІ" №
215, ет.4, направените по делото разноски за възнаграждение на представител
по делото – юрисконсулт, в размер на 80,00 лв.
ОСЪЖДА „Автомагистрали“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., обл. С., бул. "Ц. Б. .." № ..., ет...., представлявано от
Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на Културата с адрес
гр. С., обл. С., бул. „Ал. С.“ № ..., направените по делото разноски за
възнаграждение на представител по делото – юрисконсулт, в размер на 110,00
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд -
Видин, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
13