№ 993
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110210149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Т., гражданин на ***, ЕГН: **********,
срещу наказателно постановление № 22-4332-011338/22.06.2022 г. /НП/,
издадено от Г. Б., Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, с което на основание:
1. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 30,00 /тридесет/ лева
за нарушение по чл. 6, т. 1от ЗДвП;
2. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 162, ал.
2 от ЗДвП.
В жалбата С. Т. твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, че не е
съгласен с фактическите констатации, описаните в АУАН и НП, и че не е
извършил нарушенията, за които е санкциониран. Твърди още, че като
гражданин на *** за защита на правата му, трябва да бъдат взети предвид
Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и Женевската
конвенция за движение по пътищата от 1949 г. Моли съда да отмени
обжалваното НП.
Жалбоподателят, нередовно призован, не се явява в съдебното заседание
по делото, не изпраща процесуален представител, нито писмено становище по
делото, не претендира присъждането на разноски в производството.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото, нито писмено
становище, не претендира присъждането на разноски в производството.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, както и събрания и
1
проверен по делото доказателствен материал, установи следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 03.05.2022 г., ок. 00:27 ч., в гр. *** по ул. „***“ С. Т., гражданин на
***, към онзи момент притежаващ разрешение за дългосрочно пребиваване в
Република България, № *********, изд. на 05.10.2017 г., валидно до
01.09.2022 г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, докато управлявал лек
автомобил марка „***“ модел „***“, с рег. № ***, с тъмносин цвят,
собственост на дружеството „***“, БУЛСТАТ: ***, извършил следните две
нарушения:
1. движейки се от ул. „***“ към бул. „***“, като не спазил предписанията на
пътен знак В1 /забранено е влизането на ППС/, влязъл в еднопосочна
улица – административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
2. като чужденец, притежаващ разрешение за дългосрочно пребиваване в
Република България, управлявал лек автомобил със СУМПС, което не
било издадено от държава-членка на ЕС, ЕИП или Швейцария след
изтичането на една година от издаването на разрешението му за
пребиваване (било установено, че управлявал МПС на територията на
Република България със СУМПС, издадено от ***) – административно
нарушение по чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Горното било установено от Т. Б. Н. и С. Ц. С. – и двамата служители в
ОПП – СДВР. В деня на извършване на деянието, докато управлявали
патрулен автомобил от *** наляво към бул. „***“, забелязали как
жалбоподателят излязъл от улицата пред тях, която била еднопосочна.
За извършеното от С. Т. деяние на 03.05.2022 г. бил съставен АУАН
Серия GA № 378049/03.05.2022 г. Той е бил съставен на датата и мястото на
извършване на нарушението от Т. Б. Н., младши автоконтрольор в ОПП –
СДВР, и в присъствието на С. Ц. С.. Актът бил подписан от нарушителя и му
бил връчен в същия ден.
На 03.05.2022 г. в МВР са постъпили писмени възражения срещу
издадения АУАН. В тях той е посочил, че не е извършил нарушенията, за
които е бил издаден АУАН, СУМПС, издадено от ***, важало и на
територията на Република България, било допуснато съществено процесуално
нарушение при издаването на акта. Поради това моли административно-
наказателната преписка да бъде прекратена и да не бъде наказван за
нарушението на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Административно-наказващият орган е приел възраженията на
жалбоподателя за неоснователни и на 22.06.2022 г. е издал наказателно
постановление № 22-4332-011338/22.06.2022 г. Същото било издадено от Г.
Б., Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, като на основание:
1. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП на
2
жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в
размер на 30,00 /тридесет/ лева за нарушението по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП;
2. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя
било наложено административно наказание глоба в размер на
150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушението по на чл. 162, ал. 2 от
ЗДвП.
Във връзка с второто нарушение на 17.05.2022 г. била издадена ЗППАМ
№ 22-4332-002267/17.05.2022 г., с която на "***" ЕООД била наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2А, б."А" от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията за срок от 6 месеца. Заедно с това са били
отнети и СРМПС № ********* и 2 бр. регистрационни табели.
Наказателното постановление било връчено на С. Т. на 25.07.2022 г. На
01.08.202 г. той е подал жалба против НП с искане то да бъде отменено.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Горната фактическа обстановка бе установена по безспорен начин въз
основа на събраните по делото: писмени доказателства: възражение срещу
АУАН от 03.05.2022 г. (л. 9), ЗППАМ № 22-4332-002267/17.05.2022 г., изд. от
полицейски инспектор в ОПП - СДВР (л. 7), СУМПС на С. Т., издадено от
компетентните органи на *** (л. 11), справка за нарушител/водач, отнасяща се
за С. Т. (л. 18-19), Заповед № 513з-11872/12.08.2020 г., издадена от Директора
на СДВР (л. 20), Заповед № 8121к - 13180/23.10.2019 г., издадена от
Министъра на вътрешните работи (л.21), Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.,
издадена от Министъра на вътрешните работи (л.22-23), АУАН Серия GA №
378049/03.05.2022 г. (л. 10), Наказателно постановление № 22-4332-
011338/22.06.2022 г. (л. 6), както и гласни доказателствени средства -
показанията на св. Т. Н. и св. С.С..
Гореописаните писмени доказателства и гласни доказателствени
средства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, взаимодопълващи
се, като навеждат до един и същи извод за авторството, времето, мястото и
начина на извършване на нарушенията. Поради това съдът ги кредитира в
цялост и не поставя под съмнение тяхната достоверност.
Жалбоподателят е приложил като писмено доказателство към жалбата
си решение № 38237/31.01.2020 г., постановено по НАХД № 6652/2018 г. от
СРС, НО, 102-ри състав. Същото обаче не е относимо съм предмета на
доказване, поради което съдът не следва да го кредитира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съдът установи, че жалбата е подадена от правнолегитимирано лице -
адресата на НП и санкционирано лице, в законоустановен срок и срещу
подлежащ на обжалване акт. Поради това намира, че жалбата
е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията на съда за това са следните:
3
И АУАН, и НП са издадени от компетентни за това държавни органи, в
кръга на службата им, в предвидените от закона форма, ред и срокове. И двата
акта са връчени надлежно на жалбоподателя. И в двата акта достатъчно ясно
са описани словесно и цифрово извършените нарушения. Поради това съдът
намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на
жалбоподателя.
Относно нарушението на чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1
от ЗДвП:
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. За да бъде
извършено нарушението, е достатъчно да бъде нарушено едно от тези
задължения на водач на МПС. По делото бе безспорно установено, че С. Т. е
управлявал лек автомобил марка „***“ модел „***“ в деня, на мястото и по
начина, описани в НП, като е не е спазил указанията на пътен знак В1
/забранено е влизането на ППС/, влязъл е в еднопосочна улица и с това е
осъществил състав на нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Нарушението е
извършено с фирма на вината пряк умисъл. Поради това съдът намира, че
правилно на осн. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП, на С. Т. е било наложено
наказание глоба в размер на 30,00 /тридесет/ лева.
Относно нарушението на чл. 162, ал. 2 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 5,
пр. 1 от ЗДвП :
Съгласно чл. 162, ал. 2 от ЗДвП, чужденци, дългосрочно пребиваващи в
Република България, могат да управляват моторни превозни средства на
територията на страната със свидетелство, което не е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария до една година от датата на издаване на документ
за пребиваване. В АУАН и в НП е посочено, че С. Т. притежава разрешение за
дългосрочно пребиваване в Република България № *********, изд. на
05.10.2017 г., валидно до 01.09.2022 г. Предвид задължението на чл. 162, ал. 2
от ЗДвП, той е бил длъжен в едногодишен срок от 05.10.2017 г. да предприеме
действия по придобиване на валидни документи за управление на МПС,
съгласно изискванията на българското законодателство. Срокът за това е
изтекъл на 05.10.2018 г., като видно от констатираното в АУАН, към
03.05.2022 г. С. Т. не е изпълнил това свое задължение. С бездействието си той
е осъществил състава на административното нарушение по чл. 162, ал. 2 от
ЗДвП. Нарушението е извършено на 05.10.2018 г. с форма на вината пряк
умисъл. Предвид това, съдът намира, че правилно на осн. чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на С. Т. е било наложено наказание глоба в размер на 150,00 /сто и
петдесет/ лева.
С оглед на горното, съдът намира че следва да потвърди
изцяло наказателно постановление № 22-4332-011338/22.06.2022 г. /НП/,
4
издадено от Г. Б., Началник група в СДВР, ОПП – СДВР, като правилно и
законосъобразно.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски,
следователно съдът не дължи произнасяне по тях.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 5-ти
състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на наказателно постановление № 22-4332-
011338/22.06.2022 г. /НП/, издадено от Г. Б., Началник група в СДВР, ОПП –
СДВР, с което на С. Т., гражданин на ***, ЕГН: **********, на основание:
1. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 30,00 /тридесет/ лева за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП;
2. чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 150,00 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава XII от АПК пред
Административен съд - София - град на основанията, предвидени в НПК, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5