Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
гр.Велико Търново, 17.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д. С., и при участието
на прокурора Мачева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 303 по описа на Административен съд
Велико Търново за 2018 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и
чл.284 и следващите от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на Г.В.В., лишен от свобода в Затвора в Плевен, срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София, с искане за присъждане на обезщетение в
размер на 2 000лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на ИМ за
претърпени неимуществени вреди от престоя на ищеца в Следствения арест гр.
Велико Търново в килия № 2 на 18.04.2018г. В исковата молба се твърди, че във
връзка с явяването на ищеца пред Административен съд Велико Търново, той
пребивава в следствения арест гр.Велко Търново, където е нахапан от дървеници,
към които е алергичен. В резултат от нахапванията
получава оттоци и претърпява неимуществени вреди- подложен е на нечовешко
мъчение и изтезание, рефлектирало е и върху човешкото му достойнство. Моли се за уважаване на исковата претенция.
Ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуален представител, оспорва изцяло
предявеният иск, като моли за отхвърлянето му.
Представителят на ВТОП
дава заключение за частична основателност на исковата претенция, като размера
на обезщетението е силно завишен и предлага определяне на справедлив размер на
обезщетение.
След
като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Г.В.В.
изтърпява наложеното му наказание «лишаване от свобода» в затвора в гр.Ловеч.
Лицето подава искова молба за претърпени неимуществени вреди от лошите условия
в следствения арест гр.Велико Търново, като в Административен съд Велико
Търново е образувано а.д. № 104 / 2018г. За първото по делото заседание на
18.04.2018г. ищецът е призован и се явява лично, като в 10.20 часа постъпва в
следствения арест гр.Велико Търново и в 14.30 часа е конвоиран до сградата на
Окръжен съд Велико Търново, където се провежда съдебното заседание. След
приключване на делото е конвоиран до Затвора гр.Варна.
Ищецът претендира, че в периода на пребиваването му в
следствения арест гр.Велико Търново е нахапан от дървеници, при оплакване му е
предписано лечение и е намазан. Поради наличието на алергия към дървеници
претърпява болки и страдания както и е накърнено човешкото му достойнство.
В хода на съдебното производство са представени
писмени доказателства от които се установява пребиваването на ищеца в арест
гр.Велико Търново в килия № 2, извършване на 16.04.2018г. от специализирана
фирма химична дезинсекция на килии № 2 и 3 на ареста, предписването на Г.В. в
12.45ч. на алергозан за обрив в следствие ухапване от дървеници, липсата на
оплаквания на 17 и 18.04.2018г. на В. в затвора гр.Ловеч, множество жалби на
лицето до Министъра на правосъдието от условията в пенитенциарните заведения, извършвани периодични прегледи на лицето при
оплаквания и липса на диагностициране на алергия към
дървеници и активното участие на ищеца на 18.04.2018г. по а.д. № 104 / 2018г.
Пред съда показания дават свидетелите Х.А.Х., И.К.А. и
Н.Й.Н., като съдът кредитира показанията им като непосредствени.
По делото е прието без оспорване заключение на ***по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и обективно дадено.
Въз основа на така установеното съдът намира иска за
частично основателен.
Възражението на ответника за липса на ухапване от
дървеници в следствения арест гр.Велико Търново е в противоречие с
доказателствата по делото. От една страна удостоверените от служители на ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София факти водят до
извод за нахапване от дървеници в ареста – от затвора в гр.Ловеч е удостоверен
преглед на 17.04.2018г. на лицето, при който не се установяват оплаквания,
такива липсват и преди конвоирането му на 18.04.2018г. Именно в ареста
гр.Велико Търново и то след два часа пребиваване там, В. е прегледан, установен
е обрив с произход ухапване от дървеници, и този обрив е третиран с препарат.
От друга страна свидетелските показания на И.А. удостоверяват наличието на
обриви на Г.В. при пристигането му в затвора гр.Варна на 18.04.2018г. От трета
страна свидетеля Н.Н. – служител на ответника в
ареста гр.Велико Търново – удостоверява факта на наличие на дървеници в ареста
периодично.
Независимо от представените
доказателства за третиране на килията, в която е настанен В. два дни преди
пребиваването му в ареста, настоящият състав намира, че ищецът е ухапан от
дървеница именно в ареста. В подкрепа на този извод е и представената от В.
публична информация относно етапите на развитие на дървениците, включваща
разпространяването им чрез яйца. За ефективна борба с тези вредители дори на
опаковките на предлаганите на пазара препарати е отбелязана необходимостта от
периодично третиране – поне 7 дни след първото третиране. От ответника не са
представени доказателства за периодичността на извършваните третирания, поради
което съдът намира за възможно дори няколко дни след пръскане в помещението да
има отново дървеници. Още повече, че видно от протокола за извършени услуги
предмет на обработка са само две килии. След като арестантите посещават освен
килията, в която са настанени, и тоалетна и медицински пункт, и място за
престой на открито, то обработката само на част от посещаваните от тях
помещения не е ефективен начин за отстраняване на неприятелите.
От заключението на ***по приетата
съдебно-медицинска експертиза се опровергава по категоричен начин твърдението
на ищеца за наличие на алергия към дървеници. В дадените показания в съдебно
заседание на 27.03.2019г. д-р И. изрично отбелязва „това състояние /ангиоедем/ е животозастрашаващо и
то не може да премине с намазването с алергозан в рамките на 20минути…. Всяко
едно медицинско лице би трябвало да опише в неговия картон, ако е преглеждан с
такава диагноза и едва ли в затвора биха могли да вземат мерки, за да бъде той
жив тук.“
От показанията на свидетелите А. и Х.
се установява освен физическото състояние на В. от ухапванията от дървеници, но
и отражението върху психиката му на това. Доколкото обаче показанията на Х. са
за период след 19.04.2018г. и обхващат и резултатите от пребиваването на В. в
затвора гр.Варна, съдът намира, че емоционалното състояние на ищеца е в
резултат на комплексно въздействие на условията в пенитенциарни заведения.
Безспорно всяко ухапване от вредители води до негативни физически и психически
увещания. Видно от представените жалби и отговори по тях, проблемът с
вредителите е системен за местата за задържане под стража и затворите в
Република България, независимо от полаганите усилия от ответника.
По
изложените съображения, съдът намира, че на 18.04.2018г. Г.В. *** е поставен в
нечовешки и унизителни условия, изразяващи се в ухапване от дървеници, представяващо нарушение на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от
Конвенцията за защита на правата на човека. При съобразяване с посочените
по-горе законови презумпции при наличието на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се
предполага до доказване на противното претърпени неимуществени вреди, които се явяват
следствие на незаконосъобразните бездействия на администрацията на ареста,
респективно на държавата, доколкото именно Държавата, като страна по ЕКПЧ има
задължението да спазва разпоредбите на Конвенцията.
По делото няма данни за извършени умишлени
действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне
на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва
човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, но
липсата на подобна цел не може категорично да изключи нарушението на чл. 3 от
ЕКЗПЧОС (решение от 09.06.2005 г. И.срещу България, решение от 15.07.2002 г. К.срещу
Русия). Липсата на осигурени елементарни хигиенни и битови стандарти неминуемо водят до потискане, унижаване, и
неблагоприятно засягане на личността. При отчитане на кумулативния ефект на
описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставен ищецът в
следствения арест през заявения период, съдът приема, че те действително са
причинили у него негативни преживявания, емоционално и морално страдание, които
надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение
"задържане под стража".
За ангажиране отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и чл.284 от ЗИНЗС е ирелевантно обстоятелството, че
съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в
съответствия с изискванията и европейските стандарти за условията в арестите -
необходимо и достатъчно е да бъде установено настъпване на вреди
(неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от правото
нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности), което
засягане следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност. Липсата на ресурси или други структурни проблеми не са
обстоятелства, които изключват или намаляват отговорността на държавата, тъй
като задължение на държавата е да организира своята пенитенциарна
система по начин, който не води до поставянето на лишените от свобода и
задържаните под стража лица в унижаващи човешкото им достойнство условия,
независимо от финансовите или логистични затруднения /Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Н.и други срещу България"/. Още повече че
разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗИНЗС по императивен начин регламентира, че
всеки арест трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
Неоснователно е възражението на ответника
за липса на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС и липса на претърпени от ищеца
неимуществени вреди с оглед минималния престой от 21 часа в ареста в гр.Велико
Търново. Въпросът с продължителността на излагането на неблагоприптни
условия е разгледан в пилотното решение Н.срещу България. Именно там се приема,
че макар и продължителността на
периода, прекаран в неподходящи условия, да може да се окаже релевантен фактор
при преценката на тежестта на страданията, причинени на задържано лице при тези
условия, относителната краткост на този период не изключва автоматично от
обхвата на чл.3 от Конвенцията. Съгласно
съдебната практика на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията
на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди
на пострадалото лице. Следователно в конкретния случай са налице както
нарушение на закона и Конвенцията, така и претърпени от задържания
неимуществени вреди.
Минималния период на подлагане на
нечовешки и унизителни условия следва да бъде съобразен при определяне на
обезщетението за претърпените болки и страдания.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди /претендирано
от ищеца като такова в размер на 2 000 лв./ подлежи на определяне от съда по
справедливост на основание чл.52 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) по препращане от §1 от ЗР на ЗОДОВ и чл.284, ал.2 от ЗИНЗС. Понятието
"справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението
между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има
характер на овъзмездяване, а размера на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде
определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на
претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и
интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно
обогатяване. Настоящият състав намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и практиката на Европейския съд по
правата на човека. Този съд при спазване на същите принципи за справедливост
многократно определя обезщетения на осъдени лица за лошите условия в затворите
в Република България, които до голяма степен съвпадат и с условията в ареста в
гр.Велико Търново. Така например в пилотното решение Н.и други срещу България
на г-н Н.е присъдено обезщетение от 6 750 евро / 13 230лв. / за
период от 3 години и 10 дни или 11,97лв. на ден. При тези данни и съобразяване
с периода на пребиваване от 4 часа, настоящият състав приема за справедливо
обезщетение от 3 лева. За разликата от 1 997 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Предвид нормата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ следва Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" - София да бъде осъдена да
заплати в полза на органа на съдбата власт Административен съд Велико Търново
разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице в размер на 514лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" с адрес гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“
№ 21, да заплати на Г.В.В. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Ловеч,
на основание чл. 1, ал.1
във връзка с чл. 4 от сума в размер на 3лв. (три
лева), ведно със законната лихва, считано от 18.04.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди при престоя в следствения
арест в гр. Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ искова
молба на Г.В.В., лишен от свобода в Затвора в Ловеч,
срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, гр. София за сумата от 1 997лв.
ОСЪЖДА Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" с адрес гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21 да
заплати в полза на органа на съдебната власт Административен съд Велико
Търново, разноски по делото в размер на 514лв. (петстотин и четиринадесет
лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: