Р Е Ш Е
Н И Е
№ 516
гр.Бургас, 30.04.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД,
47–ми наказателен състав, в публично заседание на втори април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Д. Б.,
като разгледа НАХД № 5590 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на С.Д.Д., ЕГН: **********, чрез адв. Д.Н.Д.,
съдебен адрес:***, против наказателно постановление № 18-0769-001858/23.05.2016г.,
издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с
което на жалбоподателя са наложени следните наказания: за нарушение по чл. 6,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв.; за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на основание
чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
се представлява от адв. Д.. Същият поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
като посочва, че не се доказва по какъв начин е бил спрян за проверка водачът.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително
писмо се моли същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на гърба на НП на л. 10, то е връчено на 30.11.2018 г., а жалбата
е подадена на 05.12.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и основателна
по следните съображения:
На 15.04.2018
г., около 17:08 часа, жалбоподателят С.Д. управлявал т.а. „Ситроен Берлинго” с
рег. номер А *****НВ, по ул. „Тодор Александров”, в посока от ж.к. „Меден
рудник”. След преминаване на кръстовището с ул. „Спортна“ бил спрян за проверка
от св. М.П.М. и К.Т.М.- мл. автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция” Бургас.
Свидетелят М. направил справка, като установил, че Д. имал издадено наказателно
постановление, което не било платено, както и изтекъл АУАН.
На
същата дата бил съставен АУАН, в който били посочени разпоредбите на чл. 6, чл.
157, ал. 6 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който
посочил, че няма възражения.
На 23.05.2018г.
било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било пресъздадено съдържанието
на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателства и доказателствени средства, които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа
обстановка не се оспорва и от страните. Съдът единствено не кредитира част от
показанията на св. М., за което ще бъдат изложени съображения по-надолу.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна
полиция”-Бургас, а АУАН е съставен
от компетентен орган. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок.
Независимо
от това, съставът намира, че са допуснати процесуални нарушения, а същевременно
е налице и необоснованост на обжалваното НП.
На
първо място, съдът намира, че в частта, с която се вменява на жалбоподателя
нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП за несъобразяване със светлинната сигнализация е
необосновано. Никой от свидетелите не посочи конкретните обстоятелства, при
които е било установено нарушението, което в случая се явява съществено.
Актосъставителят заявява, че не си спомня случая, но е било така, както го е
написал. Същевременно заявява, че на процесното кръстовище не са били спирани
автомобили по друг начин, освен когато патрулният автомобил се движи след
нарушителя. Св. М. обаче заявява, че се случва патрулният автомобил да бъде
позициониран след кръстовището, като посочва два начина за установяване на
извършване на конкретното нарушение. Иначе казано, изяснява се, че е възможно Д.
да е бил спрян след преценка за неправомерно поведение по някой от трите
начина, без обаче с категоричност да се установява по кой точно. Именно поради
невъзможността да се установи по кой начин е бил спрян жалбоподателят, съдът
намира, че нарушението е останало недоказано, тъй като по мнение на настоящия
състав, когато патрулният автомобил е позициониран след кръстовището, няма как
с категоричност да се установи извършване на нарушение.
От
всичко изложено от свидетелите става ясно, че се касае за Т- образно кръстовище,
при което се пресичат ул. „Тодор Александров“ и ул. „Спортна“. Според св. М.
има извършено нарушение, когато автомобил, движещ се по ул. „Тодор Александров“
в посока от ж.к. „Меден рудник“ завие надясно по ул. „Спортна“ (в случая
жалбоподателят) едновременно с автомобил, който се движи по същата улица, но в
посока от „Трапезица“ и който завива наляво по ул. „Спортна“. Същевременно
обаче, М. заявява, че има видимост само към светофара на ул. „Спортна“, т.е.
няма как да установи с точност кой от автомобилите, завиващи от двете посоки на
ул. „Тодор Александров“, е преминал на забранителен сигнал на светофара.
Изложеното сочи, че този метод за преценка се базира само на предположения. При
втория начин за преценка, св. М. твърди, че когато светофарът, към който има
видимост на ул. „Спортна“, показва червен сигнал на автомобилите, които ще
завият по ул. „Тодор Александров“, то задължително е червен и сигналът за
завиващите надясно, които се движат по ул. „Тодор Александров“ в посока от ж.к.
„Меден рудник“ (както е правил жалбоподателят). Съдът обаче не кредитира
показанията на свидетеля в тази част, тъй като това противоречи на нормалната
логика. След като се касае за пресичане на две улици на Т-образно кръстовище, е
очевидно, че на движещите се по ул. „Спортна“ ще свети червен сигнал, когато
минава потокът от автомобили, който се движи по ул. „Тодор Александров“,
независимо от посоката, от която идва. Когато минава потокът от автомобили,
движещ се по ул. „Тодор Александров“ в посока от ж.к. „Меден рудник“ (при което
светофарът на ул. „Спортна“ ще показва червен сигнал), липсва каквато и да е
логика да свети зелен сигнал за автомобилите, които продължават направо към
„Трапезица“, а да свети червен сигнал за тези, които завиват надясно по ул.
„Спортна“. Напротив, логиката на организацията на движение е точно обратната,
като чл. 35, ал. 4 ЗДвП позволява завиването надясно на червена светлина при
определени предпоставки. От изложеното следва, че и този метод за преценка на
полицейските служители се базира само на предположения. Освен това, възможно е
да бъде приложена именно разпоредбата на чл. 35, ал. 4 ЗДвП, според която завой
надясно е позволен при червена светлина на светофара само при наличие на
съответен пътен знак или светлинен сигнал, като водачът е длъжен да пропусне
пешеходците, да не пречи на движението и да завие, когато се е уверил, че пътят
е свободен за преминаване, като в тази хипотеза не може да се говори за
противоправно поведение. Тук може да се отбележи, че съдът е лишен от
възможност за тази преценка, тъй като макар свидетелите да говорят за завиване
надясно, нито в АУАН, нито в НП е записано в каква посока е продължил да се
движи водачът след преминаването на кръстовището. В обобщение, след като не
може да се установят конкретните обстоятелства, при които е бил спрян
жалбоподателят, съдът намира, че нарушението е недоказано, тъй като при два от
трите изложени от свидетелите начини за преценка, се касае за предположение,
което би означавало наказване в нарушение на чл. 303 НПК, който не допуска
признаване на вина на база на препдоложения.
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в частта, в
която е ангажирана отговорността на Д. за нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДвП. С
наказателното постановление, предмет на обжалване Д. е наказан на основание
чл.185 ЗДвП - обща и бланкетна санкционна разпоредба, в която не се съдържа
състав на административно нарушение. В нея е предвидено, че за нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. В посочената
за нарушена разпоредба не е установено конкретно задължение за водача на МПС,
неизпълнението на което да представлява административно нарушение. Нормата
въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати
доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не
предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като
преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно
плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане
на едномесечния срок по чл.190, ал.3 ЗДвП е възможността за пристъпване към
принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни
административни мерки по чл.171, т.1, б. "д" ЗДвП и чл.171, т.2, б.
"к" ЗДвП. Следователно, неплащането на наложените глоби за
нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е
регламентирал други последици от бездействието на водачите. В този смисъл е и Решение № 1982 от 06.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 2761 / 2018 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас.
Следва да се добави, че приемането на противното
означава да се налага наказание за неизпълнение на наложено наказание, като
изглежда нелогично такава нетипична за правната логика конструкция да се
обвърза с бланкетната разпоредба на чл. 185 ЗДвП (така например в чл. 43а НК е
регламентирана изрично възможността за замяна на наказанието „пробация“ при
неоснователно неизпълнение на наложените мерки).
Съдът намира, че НП следва да бъде отменено и в частта, в която е
ангажирана отговорността на Д. за нарушение по чл. 157, ал. 6 ЗДвП. Разпоредба
на чл.157, ал.6
ЗДвП, във връзка с която,
е ангажирана административно - наказателната отговорност на жалбоподателя не
съдържа никакво конкретно правно задължение, адресирано към водача на МПС,
което той да е нарушил. В действителност носенето на акт с "изтекъл
срок" по същество не представлява нарушение на нормите на ЗДвП. Актовете за
административни нарушения нямат "валидност". С тях се поставя начало
на едно административнонаказателно производство, което се развива по правилата
на ЗАНН
и завършва с издаване на наказателно постановление или с резолюция на АНО за
прекратяване на преписката. Визираната като нарушена разпоредба на чл.157, ал.6
от ЗДвП
предвижда, че при съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон
към СУ на водачите се отнема, като актът заменя контролния талон за срок до
един месец от издаването му. При това положение, в действителност контролните
органи са констатирали липса на контролен талон, поради отнемането му с
цитирания акт за нарушение констатация, за което обаче в обстоятелствената част
на обвинението липсва. Непредставянето на контролен талон представлява друго
нарушение - на чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП
и прецизното квалифициране на нарушението е изисквало посочване именно на тази
норма, обвързана със съответната разпоредба на чл.157, ал.6 от същия закон.
На практика, тук се касае за разминаване между факти и правна квалификация,
което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо
възможността на жалбоподателя да разбере за какво нарушение е наказан, респ.
нарушено е правото му на защита. Посоченото нарушение не може да бъде
отстранено в съдебната фаза на производството, което води до отмяна на НП и в
тази му част.
Отделен е въпросът, че в тази част актът и НП се изчерпват с израза
„изтекъл АУАН“ от фактическа страна, като не става ясно кой е този АУАН, респ.
няма как да се прецени дали същият е „изтекъл“, или не, което е също е
нарушение на процесуалните правила.
В заключение следва да се
посочи, че наказателното постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде изцяло
отменено.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0769-001858/23.05.2016г., издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас,
Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на С.Д.Д., ЕГН: **********, са наложени
следните наказания: за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183,
ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.; за
нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 20 лв. и за нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала!
секретар: М.К.