№ 61
гр. Плевен , 23.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Частно наказателно дело
№ 20214430200216 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба по реда на чл. 243 ал. 4 от
НПК от П. К. В. с ЕГН ********** от гр. Плевен против Постановление на
Районна прокуратура – Плевен от 18.01.2021 година, с което е прекратено
наказателното производство водено срещу неизвестен извършител затова, че
полицейски орган като държавен служител по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР при
изпълнение на службата си, на 01.06.2019г. в гр.Плевен му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без
разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал. І, т. 2 вр. с чл. 130, ал.
ІІ от НК по досъдебно производство № Д 2440/2019 година по описа на
Районна прокуратура – Плевен.
В жалбата, депозирана по реда на чл. 243 ал. 4 от НПК жалбоподателят
изразява становище за незаконосъобразност на така посоченото по - горе
постановление на наблюдаващият прокурор. Визирани са следните
основания: Наблюдаващият прокурор след едностранчиво и недостатъчно
обсъждане е дал вяра на показанията на разпитани свидетели и едно от
1
експертните заключения, без да посочи съображения и без да отчете
наличните противоречия с друго експертно заключение по назначена СМЕ и
между част от свидетелите помежду им. Наведени са доводи, че не са
анализирани всички гласни доказателства и експертни заключения в цялост, а
фактическата обстановка е интерпретирана с безрезервно кредитиране на
показанията на полицейските служители без дори поотделно те да са
обсъдени. Сочи се неяснота на причините, поради които прокурорът е приел
че показанията на пострадалия за понесени от него удари не се подкрепят от
други доказателства, при посочване от негова страна, че и двамата експерти в
заключенията си по назначените СМЕ единият по-категорично, а другият в
по-малка степен посочват, че травмите може да са получени от удари с ръце.
В жалбата се посочват детайли и нередности по воденото разследване,
свързани с несвоевременно предоставяне на книжа, в т. ч.копия на експертни
заключения, невръчване на документи по задържане, непредоставяне на
възможност за адвокатска защита при задържането, твърдения за
предубеденост на наблюдаващия прокурор. Излагат се и твърдения за друга
правна квалификация, различна от възприетата от прокурора, както и
неполучаване от него на отговор на жалби до АП-В.Търново и ВКП. В
заключение се моли съда да отмени атакуваното прокурорско постановление.
Съдът като съобрази доводите на страните, събраните на досъдебното
производство доказателства и разпоредбите на Закона, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОВИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, СЪЩАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Относно ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази
следното:
2
Досъдебното производство е образувано на 28.10.2019г. и провеждано
срещу неизвестен извършител за това, че полицейски орган като държавен
служител по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР при изпълнение на службата си на
01.06.2019г. в гр.Плевен причинил на П.В. от гр.Плевен лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 131, ал. І, т. 2 вр. с чл. 130, ал. ІІ от НК по
досъдебно производство № Д 2440/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Плевен.
С атакуваното постановление от 18.01.2021 год. прокурорът е
постановил прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № Д 2440/2021 година по описа на Районна прокуратура –
Плевен на основание чл. 243, ал. І, т. 2 от НПК поради недоказаност на
обвинението.
Съдът, след като прецени изложените в постановлението на РП-Плевен
мотиви за прекратяване на наказателното производство, и извършените в
хода на досъдебното производство следствени действия намира, че
атакуваното наказателно постановление е постановено при неизяснена
фактическа обстановка и неизчерпване на всички относими доказателствени
източници.
Наблюдаващият прокурор е преценил, че в хода на разследването не са
събрани доказателства, подкрепящи изложената от пострадалия фактическа
обстановка и е приел, че липсват категорични доказателства, че по отношение
на В. полицейски служители са упражнили физическа интервенция извън
кръга на правомощията си.
Освен това, наблюдаващият прокурор е счел, че макар В. в качеството
си на пострадал да „илюстрира” проявена по отношение на него физическа
сила от страна на полицейските служители, то тези показания не са
достатъчни да докажат по несъмнен начин, че вследствие на техни извършени
действия с конкретна насоченост относно причиняване на телесното
увреждане, му е причинено телесното увреждане. Твърди още, че показанията
на св.В., противопоставени на показания на полицейските служители, те биха
взаимно се изключили. Нещо повече, твърди, че процесуалните качества на
св. В., от една страна и полицейските служители, от друга, като пострадал и
3
евентуални извършители на деянието и заинтересованост от тяхна страна от
изхода на делото, поставят сериозно съмнение върху тяхната обективност и
достоверност. Обсъдено е заключението на в.л. по назначената и извършена
СМЕ № 93/2020г. и е направен извод, че съществен елемент при евентуално
съставомерно деяние по смисъла на чл.132, ал. 1 т.2 вр. чл. 130, ал.2 от НК е
наличието на кръвонасяданията по лицето тъй като то според прокурора на би
следвало да попада в кръга на тези части от тялото спрямо които се е
наложило ползването на помощни средства или пък се е наложило сломяване
на съпротивата на лицето. Наблюдаващият прокурор е приел в заключение, че
от доказателствения материал по делото не може да се направи обоснован и
категоричен извод за извършено от страна на полицейските служители
престъпление по чл.132, ал. 1 т.2 вр. чл. 130, ал.2 от НК от обективна и
субективна страна. В диспозитивната си част постановлението съдържа
твърдения за недоказаност на престъпление по чл. 131, ал. 1 т.4, вр. чл. 130,
ал.2 от НК.
Направените от прокурора изводи не могат да бъдат споделени.
Представителят на обвинението след като е изложил възприетата от него
фактическа обстановка е следвало да посочи въз основа на какъв
доказателствен материал, обсъден поотделно и в цялост, е извлякъл същата и
кои писмени и гласни доказателства и експертни заключения е
кредитирал.Съдът не открива мотиви в оспорения процесуален акт, което го
прави негоден за съдебен контрол, а оттам прави невъзможно произнасянето
по жалбата на пострадалия.
Следва обаче, с оглед процесуална икономия да бъдат отбелязани
няколко по-съществени слабости:
На първо място, съдът намира, че изводите на прокурора се опират на
общо обсъждане на събраните по делото доказателства, което принципно е
правилно, но следва да бъде съпътствано от конкретно обсъждане на
съответните доказателствени материали. Не са обсъдени в конкретност
показанията на нито един от свидетелите поименно, като се споменават
единствено общо и дори без изброяване. Показанията на полицейските
служители са поставени в една група, въпреки че в тях са налице
разминавания макар и минимални. Така например не става ясно по каква
4
причина и инициатива св.Карагьозова е влязла в кухнята на жилището, като
полицейските служители твърдят различни причини. Не е обсъден в
постановлението нейния разпит, а видно от същия не са и задавани въпроси
дали е чула съдържанието на разговора между св.В. и полицейските
служители докато те са били в съседна стая в жилището и дали през цялото
време тя е била в друга стая. НА следващо място не се споменава в
постановлението назначената СМЕ № 210.1, нито допълнителната към нея по
никакъв начин, още по-малко става ясно кредитира ли се тя от прокурора или
не. Видно от ЕЗ по назначената СМЕ № 210.1 се визират удари с ръце по
лицето, а в допълнителната такава изготвена от същото вещо лице се посочва,
че охлузванията по челото могат да са получени от притискане върху твърда
тъпа неръбеста повърхност като стена на асансьор. Останалите увреждания по
главата – оток и кръвонасядане на долния ляв клепач, петнисти червеникави
кръвонасядания в предната половина на темето, характерни кръвонасядания
по лицето вдясно, най-вероятно според експерта са причинени от удари с
ръце като за последното увреждане дори се посочват от в.л. следи от пръсти.
Прокурорът е обсъдил ЕЗ по назначената СМЕ № 93 и очевидно е дал вяра на
същото, но то е в много по-обобщен вид от предходните основно и
допълнително по СМЕ № 210.1 и изобщо не е дало отговори на въпросите,
които прокурорът след първоначалните заключения е приел че не са
изяснени. Нещо повече -даже неяснотите се задълбочават, доколкото и тук – в
СМЕ №93 се сочат удари с ръце по тялото на пострадалия. По делото не са
събрани доказателства, но и не са положени усилия в тази насока за
установяване на причините за неотстраняване на неяснотите в двете
експертни заключения от две различни вещи лица /д-р Костадинов по СМЕ
№ 210.1 – основна и допълнителна и д-р Д. по СМЕ № 93/ и за
отстраняването им например с по-разширен експертен състав. Този въпрос е
от съществена важност доколкото СМЕ изготвена от в.л. д-р Д. е било
оспорено, а възраженията на пострадалия по него не са били взети предвид и
изяснени. Тук следва да се прецени необходимостта от изготвяне на по-
задълбочено, комплексно съдебно – медицинско обследване с по-голям брой
вещи лица - тесни специалисти в съответната област.
Не е обсъдена като част от доказателствата по делото и СМЕ №210.2.
Не е налице произнасяне по направеното искане за приобщаване към
доказателствения материал на НАХД № 1180/2020г. по описа на ПлРС.
5
Следва да се обсъди необходимостта при определени условия да бъде
проведен разпит и на други лица, в.т. низходящите на пострадалия. Не на
последно място за съда не става ясно след като наказателното производство е
образувано за престъпление по чл. 131, ал.1 т.2 вр. чл.130, ал.2 от НК, поради
каква причина в обстоятелствената част на постановлението се коментира
съставомерно ли е деянието по чл.132, ал. 1 т.2 вр. чл.130, ал.2 от НК, а в
диспозитива е вписано, че то се прекратява за престъпление по чл. 131, ал.1
т.4 от НК.
Съдът не възприема изложените в пространна форма твърдения в
жалбата за нередности по воденото разследване, свързани с несвоевременно
предоставяне на книжа, в т. ч.копия на експертни заключения, невръчване на
документи по задържане, непредоставяне на възможност за адвокатска
защита при задържането, твърдения за предубеденост на наблюдаващия
прокурор, в т.ч. твърдения за друга правна квалификация, различна от
възприетата от прокурора, както и неполучаване от пострадалия на отговор на
жалби до АП-В.Търново и ВКП, доколкото излизат от компетентността му.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че
така депозираната жалба по реда на чл. 243 ал.4 от НПК от П. К. В. с ЕГН
********** от гр. Плевен против Постановление на Районна прокуратура –
Плевен от 18.01.2021 година, с което е прекратено наказателното
производство водено срещу неизвестен извършител затова, че полицейски
орган като държавен служител по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР при изпълнение на
службата си, на 01.06.2019г. в гр.Плевен му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство на
здравето - престъпление по чл. 131, ал. І, т. 2 вр. с чл. 130, ал. ІІ от НК по
досъдебно производство № Д 2440/2019 година по описа на Районна
прокуратура – Плевен е основателна, а постановлението следва да бъде
отменено.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.5 от НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 18.01.2021
година, с което е прекратено наказателното производство водено срещу
неизвестен извършител затова, че полицейски орган като държавен служител
по чл.142, ал.1 т.1 от ЗМВР при изпълнение на службата си на 01.06.2019г. в
гр.Плевен му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
болка и страдание, без разстройство на здравето - престъпление по чл. 131, ал.
І, т. 2 вр. с чл. 130, ал. ІІ от НК по досъдебно производство № Д 2440/2019
година по описа на Районна прокуратура – Плевен, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – гр.Плевен за последващи
процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Плевенски
окръжен съд в 7-дневен срок от уведомяването.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7