РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Павликени, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветомил Горчев
при участието на секретаря Боряна Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Административно
наказателно дело № 20224140200259 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят – Н. М. М., ЕГН ********** от гр. ***, бул. „***” №
*** – e останал недоволен от Наказателно постановление № *** от *** г. на
Началника на РУ, гр. *** към ОДМВР, гр. ***, с което му е наложено
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и е лишен от правото да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от от Закона за
движение по пътищата. В жалбата се излагат подробни доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП и се търси неговата отмяна. В
съдебно заседание жалбата се поддържа.
Административно наказващия орган, редовно призован не заема
становище по жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок от редовно
упълномощен защитник на засегнатото лице, поради което е допустима за
разглеждане.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На *** година св. Д. Г., в присъствието на св. Б. Т. П. и двамата
служители на РУ – *** и на жалбоподателя, съставил против последния
АУАН за това, че „на ***г. в ***:*** часа в гр. ***, бул. „***“ до номер *** в
посока на движение към кръстовището с улица „***“ управлява лек
автомобил Мицубиши, модел " ***", като след извършена справка с РСОЛ и
1
ОД се установило, че водача управлява горепосоченото МПС, като същото не
е регистрирано по надлежния ред с регистрационни табели, поставени на
определените за това места, с което виновно е нарушил чл. 140 ал. 1 пр. 1 -
УПРАВЛЯВА МПС, КОЕТО НЕ Е РЕГИСТРИРАНО П0 НАДЛЕЖНИЯ
РЕД.“ – приложения АУАН, бл. № ***, серия ***.
Актът е връчен на жалбоподателя на същата дата, който го подписал и
отбелязал да има възражения. Възражения са постъпили и в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на изготвения АУАН, Началника на РУ, гр. *** намерил, че
жалбоподателя е извършил административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, като словесното описание на нарушението е идентично и на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му наложил горните
административни наказания – атакуваното НП.
По делото е безспорно за процесния период М. има сключен договор за
наем на МПС, както и че процесното такова е регистрирано в *** –
приложения талон и договор.
Безспорно е и че въпросната проверка е била видеозаснимана и този
запис не се съхранява понастоящем.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства по делото.
При така изясненото от фактическа страна настоящият състав намира, че
не се доказа по безспорен начин извършването на процесното нарушение. И
това е така, тъй като записа безспорно извършван от монтираното в
служебния автомобил техническо средство не се представи и по този начин
жалбоподателят беше лишен от възможността да докаже твърденията си, че
не е управлявал процесния автомобил, това при наличието на противоречащи
си показания на две групи свидетели.
Въпросното противоречие и непредставянето на записа създават
съмнение за виновността на М., което предвид характера на производството –
административнонаказателно такова следва да се тълкува в полза на
наказаното лице.
Установи се и същият да е взел мерки да не управлява процесния
автомобил, а да е взел под наем такъв, а и че всъщност автомобила е бил
регистриран, макар и не по закона на РБ.
Дори и да не се възприеме горното, то настоящият състав намира, че е
налице маловажен случай смисъла на чл. 28 от ЗАНН:
Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност,
при която за извършено административно нарушение се налага съответно
наказание, а прилагането на санкцията на административно-наказателната
норма, във всички случаи е въпрос само на законосъобразност и никога на
целесъобразност. Общото понятие за административно нарушение се съдържа
2
в чл. 6 от ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН законът си служи още с
понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на
преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като ограничи "маловажните" случаи на
административни нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН.
Когато деянието представлява "маловажен случай" на административно
нарушение той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази
разпоредба наказващият орган всъщност освобождава от административно-
наказателна отговорност дееца.
В обжалваното НП административно наказващият орган не е коментирал
дали следва или не да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. дали са
налице или не понятията за маловажност, респ. дали деянието е маловажно
или не и на това основание да не наложи наказание, освобождавайки субекта
от отговорност, с отправяне на предупреждение. Когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в
противоречие със закона, така Тълкувателно решение № 1 от 12 декември
2007 година на ВКС. Съдът не е обвързван от решението на
административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията
си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.
Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото
от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми
следва изводът, че преценката на административно-наказващия орган за
"маловажност" на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. От анализа на горното следва извода, че дали
конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва
да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните
последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от
нарушението, както и всички смекчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът при тълкуване на обективираната в термина "маловажен случай"
законодателна воля, приема че при административните нарушения следва да
се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на
административното нарушение, в контекста на неговите времеви и
пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите
предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на
3
настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на
нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите
данни по отношение на нарушителя. Съдът приема, че маловажен случай ще е
налице само, ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършено нарушение
в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид. Съдът, в конкретния случай, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, приема че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, следва да се
квалифицира като "маловажен случай" и административно-наказващият орган
не е следвало да налага наказание за констатираното по АУАН и издава
обжалваното НП.
По делото няма данни от твърдяното нарушение да са произлезли вредни
последици – дори и да се приеме извършено то е било буквално управление
за метри до намираща се в близост автомивка. На съобразяване подлежат и
горните обстоятелства за регистрацията.
От всичко гореизложено според настоящия съд следва извода, че
наказанието е несъразмеримо с деянието, т. к. то се налага, ако за
конкретното МПС липсва изобщо регистрация и издадени табели. Съвкупната
преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на
обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение
и нарушител, именно защото от него не са настъпили вредни последици за
държавата и граждани. Предвид изложените съображения съдът, счита че
обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалния закон и
следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № *** от *** г. на
Началника на РУ, гр. *** към ОДМВР, гр. ***, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
4
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
5