О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  

 

                                         Гр. София, 14.06.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на четиринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря Таня Стоянова като разгледа т.д.№ 429 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

            Образувано е по възражение с вх.№71317/31.05.2019г., подадено от Национална агенция по приходите / НАП/ срещу списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190523112846 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставляващ списък на неприетите вземания на кредитори на търговеца, съставен на основание чл. 688 от Търговския закон. Молителят счита, че неправилно синдикът е включил вземането, което представлява вземане на фонд ГВРС на служителя М.Ж.Н.в размер на 709,40лв. като неприето с аргумент, че тъй като това вземане е изплатено от Фонд ГВРС в полза на суброгиралият се кредитор НАП. С възражението представя доказателства според твърденията си за връчване на разпореждането и изплащане на сумите, поради което счита, че вземането следва да бъде прието.

            Длъжникът „ПСХ“ ЕАД /в несъстоятелност/ не изразява становище по възражението.

            Синдикът Д.Б. е депозирал писмено становище от 05.06.2019г. по възражението на НАП, в което сочи, че счита, че възражението е основателно с оглед ново представените доказателства. Аналогично е и изразеното на новия синдик Н.Г. по молба от 10.06.2019г.

Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:

С решение на СГС, VІ-18 състав по т.д.№429/2018г. от 17.12.2018г., вписано в ТР е открито производство по несъстоятелност на  длъжника „ПСХ“ ЕАД, като решението е обявено в Търговския регистър същата дата 17.12.2018г., от която дата е започнал да тече срока за предявяване на вземания.

С молба, изпратена по пощата с клеймо от 18.04.2019г., а в съда с вх.№55557/23.04.2019г., НАП е предявил на основание чл. 28, ал.3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите, вземания на Фонда ГВРС в размер на 709,40лв., като към молбата е приложено разпореждане №4505-40-257/12.03.2019г., с което е отпуснато гарантирано вземане в размер на 814,52 лв., от което е посочено сума за парично обезщетение 709,44 лв., а сума за изплащане на лицето след приспадане на данък върху дохода в размер на 70,94 лв., общо в размер на 638,50 лв. Вземането е посочено, че е трудово възнаграждение за 2016г., като трудовото правоотношение с лицето е прекратено от 01.01.2017г.

По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 23.05.2019г., а и по делото е представен, е обявен изготвен от синдика на списък на неприетите вземания, като мотивите, посочени от синдика са, че кредиторът не е представил доказателства за връчването на разпореждането и за действително изплащане на вземането, за да възникне правото да се претендира възстановяване на платеното от масата на несъстоятелността.

Видно от справка по публичния ТР на 15.02.2019г. е обявен съставен от синдика на дружеството списък на служебно приетите вземания, като по т.2 от същия е прието вземане на М.Ж.М., в размер на 638,50 лв., обозначено като трудово възнаграждение. Срещу този списък няма постъпило възражение и той е одобрен с определение на съда.

Към възражението НАП е представил известие за доставяне на препоръчана пратка до М.М. с подател ТП на НОИ – София град, получена от майка на 18.03.2019г., като е отразено, че се изплаща документ с рег.№ 4502-21-331-1/13.03.2019г. – различен от този на разпореждането.

Представено е уведомително писмо от ТД София град на НОИ до ТД на НАП, че за март 2019г. са преведени осигурителни вноски по ДДФЛ в размер на 70, 94 лв., като е приложена и референция за превода № ВG1907201334.

Представена е и референция № BG1907201333, с която е наредено на получателя М.Ж.М. да бъде заплатена сумата от 638,50 лв. с описания код за плащане, като в описанието фигурира номера на разпореждането от 12.03.2019г.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в Търговския закон за вземания за трудови възнаграждения. Съобразно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени: 1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори и 2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Едновременно с изплащането на гарантираните размери по чл. 3, т. 1, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗГВРСНР (в приложимата редакция след измененията с ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт превежда на НАП данъка върху доходите и запорите. В чл. 28, ал. 1 от ЗГВРСНР е предвидено, че в резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства, като по силата на ал.3 в производството по несъстоятелност същият е представляван от НАП. Следователно по силата на закона - чл. 28 от ЗГВРСНР, настъпва законова суброгация в полза на ФГВРС в правата на кредитора с прието вземане по смисъла на чл. 693 от ТЗ. Не е нужно, а и не следва да се допуска ново предявяване, съответно приемане на тази част от вече приетите вземания, с кредитор ФГВРС, представляван от НАП. Фактът на суброгацията следва да бъде взет предвид от синдика, при изготвяне на сметката за разпределение. В конкретния случай по делото се установи, че вземането, което НАП е предявил с молбата е частично идентично с вземането, включено като служебно прието по одобрения списък като трудово в полза на кредитор М.Ж.М., като същото е с поредност на удовлетворяване т.4 на чл. 722, ал.1 от ТЗ. Но по делото не установи същото да е изплатено на М.М., въпреки представената референция, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗЗД при плащане по банков път, същото се счита извършено със заверяване на сметката на получателя, а данни за заверяване на сметката на това лице с процесната сума няма представени. Суброгацията настъпва с изплащане на вземането. Следователно едва с изплащане на вземането, Фондът би се суброгирал в правата на работника, като до настъпване на този факт, титуляр на вземането е все още работникът, независимо от издаденото разпореждане.

Независимо от горното, дори и да бе доказано плащането и Фондът да се е суброгирал, то съдът намира, че правилно и законосъобразно синдикът е отказал да включи отново вече прието вземане в списък с допълнително приетите вземания по чл. 688, ал. 3 от ТЗ. В ТЗ не е предвидена процедура по промяна на носителите на вече приети вземания в списъците на одобрените вземания, но това не означава, че настъпили юридически факти от значение за спорното право, като прехвърляне, опрощаване, наследяване, няма да в бъдат взети предвид от синдика при последващо развитие на процедурата по осребряване, а именно при разпределение на средствата. Удовлетворяването на работника с прието вземане следва да бъде отчетено, не чрез включване на новопредявените вземания в списъка на приетите вземания, тъй като това би създало за длъжника задължение за плащане два пъти на едно и също задължение от страна на несъстоятелния длъжник - веднъж на работника и служителя, който фигурира като кредитор с прието и неоспорено вземане, и втори път на Фонда чрез НАП досежно същото вземане, а да бъде съобразено при разпределянето на сумите, постъпили при осребряване на масата на несъстоятелността, когато синдикът следва да отчете, че работникът и служителят вече е удовлетворен чрез плащане от фонда и съответно да разпредели на НАП като суброгирал се кредитор, вече платената от него сума. В този смисъл е налице и константна практика на съдилищата, разглеждащи възражения по чл. 690 от ТЗ, обективирана в определение №12/08.01.2019г. по т.д.№149/2016г. на Софийски окръжен съд, определение № 857/12.02.2019г.  по т.д.№ 1999/2016г. на СГС, определение №100/02.04.2013г. по т.д.№96/2012г. на ОС-Хасково и др.  Следователно това вземане, при надлежно установяване на предпоставките за суброгация, ще бъде при осребряване удовлетворено в полза на НАП като представител на суброгиралия се Фонд и то с поредност, предходщаща другите вземания за данъци и пр., тъй като е с поредност чл. 722, ал.1, т.4 от ТЗ, но липсва основание за повторно приемане на вече прието вземане, тъй като се касае за последваща законна суброгация. Противното би означавало при настъпване на промяна относно титуляра на вече прието вземане, напр. и при цесия, наново да се предявява и включва вземане на цесионера, което не е така в практиката. Цесионерът замества първоначалния кредитор след съобщаване на цесията, но не настъпва промяна във вече одобрения списък, в който е включено приетото вече вземане, а се съобразява при сметките за разпределение. По същия начин следва да се постъпи и при законна суброгация. След като вземането вече е включено в списъка на приетите вземания, същият е одобрен без възражения, смяната на титуляра му поради настъпилата суброгация не води до ново предявяване и ново приемане на същото вземане на името на суброгиралия се кредитор, а просто до промяна на правоотношението, която следва да се съобрази от синдика, но без включване на още едно вземане, идентично с вече приетото.

Предвид горното съдът намира, че възражението на НАП е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Мотивите, че при приемане на това вземане, би се стигнало до двойно приети вземания се отнасят и за частта относно ДОФЛ, която видно от данните е изплатена, тъй като това вземане пък вече е включено в приети вземания на НАП, а именно за данъци и осигуровки за същия период – 2016г. Предвид горното съдът намира, че не се следва допълнително приемане на вземане след суброгацията, тъй като това са вече приети вземания, като суброгацията по отношение на тях следва да се съобрази при сметката за разпределение.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№71317/31.05.2019г., подадено от Национална агенция по приходите / НАП/ срещу списъка на неприетите предявени вземания, обявен в ТР под № 20190523112846 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставен на основание чл. 688 от ТЗ.

ОДОБРЯВА на основание чл. 692 от ТЗ списъка на неприетите предявени вземания, обявени в ТР под № 20190523112846 по партидата на „П.С.-Х“ ЕАД, съставен на основание чл. 688 от Търговския закон за предявени вземания в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване. Да се обяви в ТР.

                                                                                             

СЪДИЯ: