Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 12.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия
Трендафилов въззивно гражданско дело № **680
по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 44**27 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 13481/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 24 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.И.Р. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми:
1892.24 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.20** г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. ”********“, ет. ***; 62.88 лв.
– главница за дялово разпределение; **0.74
лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2015 г. до 11.10.2016 г. и сумата от 10.91 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.10.2016 г., до окончателното й изплащане,
за които суми в производството по ч. гр. д. № 59365/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 24 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, като главният иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 1912.42 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Техем Сървисис” ЕООД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника А.И.Р., чрез адв. В.С.. В жалбата се поддържа, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че ищецът
„Т.С.” ЕАД не е представил доказателства, че през процесния отчетен период
страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на топлинна енергия. Незаконосъобразно първоинстанционният съд приел,
че през този период между страните е бил налице договор, сключен при общи
условия. В настоящия случай ищецът не представил и доказателства за публикуване
на одобрените общи условия в един местен и в един централен всекидневник.
Необоснован и незаконосъобразен бил и изводът на районния съд, че ответникът
имал качеството на потребител на топлинна енергия въз основа на представените
по делото нотариални актове. В първоинстанционното решение нямало изложени
мотиви относно това защо се приемало за обосновано заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза, което било изцяло изгответно върху
документи, които липсвали по делото. В обжалваното решение нямало мотиви и
относно това дали количеството топлинна енергия е била правилно начислена и
разпределена. Не било обсъдено и възражението на ответника, че депозираната по
делото съдебно – счетоводна експертиза била неотносима към конкретния спор, тъй
като поставените задачи за изследване от вещото лице касаели само счетоводната
отчетност на ищеца относно процесните стопански операции, но не е и
правнорелевантният факт дали ищцовото дружество било доставило на ответника
описаното в процесните фактури количество топлоенергия. Ето защо се иска от
въззивния съд да отмени решението на СРС в обжалваната част, а предявените
искове срещу жалбоподателя да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „Т.С.” ЕАД не
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.
Третото
лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната
част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира този имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че ответникът А.И.Р. е собственик на процесния апартамент № 65, находящ
се в гр. София, ж.к. ”********“, ет. **, с аб. № 062219 - това обстоятелство се
установява от приложените по делото докуметни, а именно: Нотариален акт № 66 от
1981 г. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ /отм./ и Нотариален акт № 106 от
04.09.2008 г. за учредяване на договорна ипотека. Ето защо, въз основа на гореизброените
доказателства по делото, следва да се приеме, че ответникът А.И.Р. се явява потребител
на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период, без
да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Следователно той е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, както е
приел и първоинстанционният съд.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно
известно на съда. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответникът А.И.Р. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема
за доказано съществуването на договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди между ищеца и ответника А.И.Р. с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. В този смисъл
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че през процесния отчетен
период страните не са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с
предмет: доставка на топлинна енергия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. **8/ и в
действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. **2, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. **5, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите
в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото
лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде кредитирано, се установява,
че начисляваните суми за топлоенергия за процесния апартамент и за исковия период
– 01.05.20** г. до 30.04.2016 г. в технически аспект /методология, алгоритъм и
изчислителна база/ са били начислени съобразно изискванията на действащата към
процесния период нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: ищецът
е отчислявал за своя сметка технологични разходи на абонатната станция; апартаменът
на ответника на горепосочения адрес е бил топлофициран, като от началото на
разглеждания период до 31.01.2015 г. включително имало 5 уреда за дялово
разпределение в хол, кухня, 2 стаи и баня, а от 01.02.2015 г. в имота имало 4
радиатора в хол, кухня и 2 стаи с монтирани нови електронни уреда за дялово
разпределение тип F59P;
в банята имало лира с размери 3тр*Ф57*1300, на която не бил монтиран нов уред, а останал
старият топлинен разпределител, поради което фирма „Техем Сървисис“ ЕООД
начислила служебен разход на максимална мощност по реда на т. 6.5. от Наредба №
16-334/06.04.2007 г., т.е. приложена е екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата съгласно Методиката за дялово разпределение на ТЕ в СЕС; потреблението
на топла вода било на база реален отчет на показанията на 2 бр. технически
изправни и узаконени водомера за топла вода; общите топломери, монтирани в АС
на СЕС, където се намирал процесният апартамент, били преминали метрологична
проверка от лицензирани от Агенцията лаборатории съобразно срока, указан в
заповедите на ДАМТН/. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответника топлоенергия в определено количество.
В
този смисъл неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че не било доказано
топлинната енергия да възлиза именно на твърдяната от ищеца стойност и да е
била разпределена в съответствие с нормативните изисквания.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя по отношение на съдебно – техническата и
съдебно – счетоводната експертизи. Действително същите са били оспорени от процесуалния
представител на ответника, докато е траело изслушването им, но оспорването им е
било общо, без да са изложени конкретни доводи защо не е следвало да бъдат
приети. Отделно от това, не е било поискано и назначаването на допълнителни или
повторни заключения. На следващо място следва да се отбележи, че заключенията
на приетите от първоинстанционния съд експертизи са достатъчни пълни и ясни и
не възниква никакво съмнение за тяхната правилност.
По
отношение на дължимия размер на претендираната главница настоящият съдебен
състав приема, че правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на
съдебно – техническата експертиза, тъй като то напълно
кореспондира с останалите данни по делото, като съгласно същото за периода от
01.05.20** г. до 30.04.2016 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 1892.24
лв., а претендираните суми за разход за отчитане на уредите за дялово
разпределение възлизат в размер на 62.88 лв., формирани от два броя дебитни
известия, издадени през м.06.20** г. и м.05.2015 г.
Доколкото
ищецът се легитимира като кредитор на главни вземания в горепосочените размери
и при липсата на самостоятелни оплаквания срещу първоинстанционното решение в
частта му по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема, че акцесорните претенции за
периода от 15.09.2015 г. до 11.10.2016 г. се явяват основателни за размера от **0.74
лв. – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и за сумата от
10.91 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение
за забава са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното
решение.
Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 44**27 от 02.07.2018 г., постановено по гр.д. № 13481/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 24 – ти състав, в обжалваната му част.
Решението
е постановено при участието на привлечено от „Т.С.“ ЕАД трето лице-помагач
"Техем Сървисис" ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/