О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………..
гр. Варна,
13.07.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, в закрито съдебно заседание, проведено на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ Д.
СТОЯН
КОЛЕВ
разгледа
докладваното от съдия Т. Д. административно дело № 528/2021 г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на М.А.Б., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. М.Д. и адв. И.И., срещу разпоредбата на чл. 3, т. 5 Наредба
за обществения ред (НОР), приета от Общински съвет – Варна (ОбС - Варна) с
Решение № 5220-12(56)/02,03.08.2007 г., многократно изменяна, като в частта на
оспорената разпоредба Наредбата е изменена с Решение № 1983-9 по Протокол № 39
на ОбС – Варна, проведено на 04.02.2015 г.
С жалбата се настоява, че Наредбата, в посочената част
e незаконосъобразна като противоречаща на материален
закон от по–висок ранг. Излагат се твърдения, че текстът на чл. 3, т. 5 НОР е
неясен и непълен в частта „пътни съоръжения и други“, като не дава легални
дефиниции за това какво се счита за пътно съоръжение, както и в частта относно
„агитационни и/или рекламни материали“, като няма пояснение или дефиниция какви
се счита за агитационни и/или рекламни материали. Изтъква се, че по този начин
се създават условия за неправилното тълкуване на нормата, респективно
прилагане. Твърди се, че предвидените наказания в НОР противоречат на тези,
предвидени в ЗАНН, както и че в НОР не е предвидена регламентация за „маловажен
случай“ на административно нарушение. Сочи се, че в Наредбата не намира място и
прилагането на чл. 27, ал. 2 ЗАНН. С оглед прякото противоречие с материален
закон от по–висока степен, според оспорващия е налице нищожност на оспорвания
нормативен административен акт. Освен това се навеждат доводи, че при
приемането на НОР са допуснати съществени нарушения на материалния закон и
административнопроизводствените правила, тъй като при приемането не са били съобразени
нормите на ЗНА и респективно АПК, което представлява самостоятелно основание за
отмяна на оспорената подзаконова разпоредба. Жалбоподателят обосновава своя
правен интерес от обжалване на чл. 3, т. 5 от НОР със съставен акт за
установяване на административно нарушение и в последствие издадено наказателно
постановление. Искането е да се отмени чл. 3, т. 5 от Наредбата за обществения
ред на Общински съвет – Варна, приета с Решение №5220-12(56)/02, 03.08.2007г.,
като се претендира и присъждане на направените по делото разноски.
На 21.04.2021г., ответникът, с молба с.д. № 5978 моли,
производството по настоящото дело да се спре до приключване на адм. дело №
13241/2020г. по описа на Върховен административен съд, с предмет Наредбата за
обществения ред, включително и оспорената в настоящото производство правна
норма на чл. 3, т. 5.
С молба с.д. № 6643/05.05.2021г.
жалбоподателят се противопоставя на искането за спиране на производството, като
сочи, че няма представени доказателства за връзка между предмета на двете дела
и че предметът на адм. дело №13241/2020 г. е обжалване на Наредбата за
обществения ред в цялост.
По делото е приобщено Решение № 1384
от 30.09.2020 г., постановено по адм. дело № 1631/2020 г. на АдмС - Варна, с
което е отменена оспорваната в настоящото съдебно производство норма на чл. 3,
т. 5 от Наредбата за обществения ред, както и други разпоредби от цитираната
Наредба, приета с Решение №5220-12(56)/02, 03.08.2007 г. по Протокол № 56/02,
03.08.2007 г. на Общински съвет – Варна.
Решението на АдмС - Варна е обжалвано пред Върховен административен съд на РБ,
като е образувано адм. дело № 13241/2020 г.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на 13.05.2021 г., на основание чл. 229, ал. 4 ГПК, съдът спира производството по настоящото дело до приключване на производството по адм. д. № 13241/2020 г. на Върховен административен съд РБ, с влязъл в сила съдебен акт.
След извършена служебна справка, съдът установи, че по адм. д. № 13241/2020 г. на ВАС е постановено Решение № 7304 от 16.06.2021 г., с което е оставено в сила Решение № 1384 от 30.09.2020 г. по адм. дело № 1631/2020 г. на АдмС – Варна, в частта на отмяната на чл. 3, т. 5 от НОР.
Предвид разпоредбата на чл. чл. 194, във вр. с чл. 78, ал. 3 АПК, съдебното решение, с което се отменя подзаконов нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. В случая процесното съдебно решение на АдмС – Варна, касационната жалба срещу което в частта на чл. 3, т. 5 от НОР е отхвърлена от второинстанционния съд (оставено е в сила решението на АдмС – Варна в частта, с която се отменя чл. 3, т. 5 от НОР) е влязло в сила на 08.07.2021 г., предвид представените от ответника доказателства за публикуване на съдебния акт на АдмС – Варна по адм. дело № № 1631/2020 г. на АдмС – Варна и на съдебния акт на ВАС, с което е оставено решението на АдмС – Варна в частта на отмяната на чл. 3, т. 5 от НОР.
Налице са предпоставките на чл. 230, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, за възобновяване на производството по настоящото дело.
Жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и да се прекрати образуваното съдебно производство като недопустимо към настоящия момент, с оглед следните съображения:
На оспорване подлежат само
действащи подзаконови нормативни актове, не и отменени такива.
Съгласно чл. 177, ал. 1 АПК решението на съда има сила за
страните по делото, като ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението
има действие по отношение на всички.
Отмяната на оспорената разпоредба на чл. 3, т. 5 НОР с
Решение № 1384 от 30.09.2020 г. по адм. дело № 1631/2020 г. на АдмС – Варна,
оставено в сила в тази част с Решение № 7304 от 16.06.2021 г. по адм. дело №
13241/2020 г. на ВАС, обуславя извод, че към настоящия момент не съществува
оспорваната разпоредба и това изключва правото на жалба.
Не е налице годен за оспорване
акт.
Понастоящем не е налице и
засягане от процесната норма на НОР на субективни материални права на
оспорващия. С отмяната на разпоредбата на чл. 3, т. 5 НОР е постигнат целеният
от оспорващия резултат, поради което е отпаднал и правният му интерес от
провеждане на настоящия процес.
Наличието на годен за оспорване
акт и липсата на правен интерес на оспорващия са абсолютни процесуални пречки
за съществуване правото на оспорване, за които съдът следва да следи служебно в
хода на делото.
Правният интерес може да е налице
при подаване на жалбата, но да отпадне в хода на съдебното производство, както
в конкретния случай. Независимо кога се установява недопустимостта на
оспорването поради липса на годен за оспорване акт и/или липсата на правен
интерес, доколкото става въпрос за основания, изключващи правото на оспорване,
съдът следва в такива случаи да прекрати съдебното производство като
недопустимо в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК.
По направеното от оспорващия искане за присъждането
на разноски по делото.
При прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 4 – поради липса на правен интерес от оспорването, разноски в полза на оспорващия не следва да се присъждат.
По аргумент от разпоредбата на чл. 143 АПК, регламентираща отговорността за разноски в административния процес, не е предвидена хипотеза за присъждане на разноски нито при прекратяване на делото поради липса на правен интерес от оспорването, нито при прекратяване на делото поради наличие на влязло в сила съдебно решение по оспорване на същия административен акт. Подателят на жалбата има право на разноски при отмяна на обжалвания административен акт по конкретното дело (а не по друго дело), респ. при отказ да бъде издаден административен акт, както и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения акт от административния орган по реда на чл. 156 АПК. Дори да се приеме, че чл. 143 от АПК не урежда изчерпателно всички възможни хипотези, такава няма и в субсидиарно приложимия Граждански процесуален кодекс по силата на чл. 144 АПК. Не е осъществена и хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като дори да се приеме, че ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, липсва другата посочена в нормата кумулативно изискуема предпоставка - да е признал иска.
(В този смисъл са Определение № 7156 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4340/2021 г., III о., докладчик съдията А. Р., Определение № 4414 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2773/2021 г., V о., докладчик съдията Ю. К., Определение № 2350/19.02.2019г. на ВАС по адм. дело № 1275/2019г., Определение № 1876/11.02.2019г. на ВАС по адм. дело № 1005/2019г., Определение № 3178/05.03.2019г. на ВАС по адм. дело № 2012/2019г. и др.)
На основание чл. 230, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 144 от АПК и на основание чл. 159, т. 4, във вр. с чл. 196 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по адм.
д. № 528/2021 г. на АдмС - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.А.Б., ЕГН **********, срещу разпоредбата на чл. 3, т. 5
Наредба за обществения ред, приета от Общински съвет (ОбС) Варна с Решение №
5220-12(56)/02,03.08.2007 г., многократно изменяна, като в частта на оспорената
разпоредба Наредбата е изменена с Решение № 1983-9 по Протокол № 39 на Общински
съвет – Варна, проведено на 04.02.201 5г.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по адм. дело № 528/2021 г. на
Административен съд - Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.А.Б. за присъждане на сторените по делото разноски
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му с частна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.