№ 4394
гр. *, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110116013 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от М. И. Д., ЕГН **********,
адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № *, срещу Етажна собственост с адрес: град *, Район *,
ул. „Д-р *“ № 49, представлявана от управител „*“ ЕООД, ЕИК *, обективно евентуално
съединени искове, както следва:
- с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на решение на
Общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.11.2023 г., взето в точка 3, както
следва: „затваряне на дворчетата на сградата в режим на етажна собственост на адрес: град
*, Район *, ул. „Д-р *“ № 49“, поради липса на компетентност на Общото събрание,
доколкото е упражнило правомощия, каквито не са предвидени в чл. 11 ЗУЕС;
- в условията на евентуалност: иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решение на Общото събрание на етажната собственост, проведено на 09.11.2023 г., взето в
точка 3, както следва: „затваряне на дворчетата на сградата в режим на етажна собственост
на адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № 49“.
По твърдения в исковата молба ищцата има качеството етажен собственик и
съсобственик по отношение на поземления имот, върху който е построена процесната
сграда, като последната се състои от два входа – „А“ и „Б“ и етажната собственост е обща за
същите. Сочи се, че дяловете на етажните собственици в сградата с административен адрес:
град *, Район *, ул. „Д-р *“ № 49, са различни от дяловете им по отношение на поземления
имот, върху който същата е построена, както и последният не е прилежащ терен на сградата
по смисъла на чл. 4 ЗУЕС. Заявява се, че с оглед на посоченото Общото събрание няма
правомощия да взема решение по отношение на поземления имот, каквото е атакуваното
такова, видно от чл. 11 ЗУЕС.
Сочи се, че Общото събрание на етажната собственост от 09.11.2023 г. е проведено
незаконосъобразно, като са посочени следните пороци: поканата за неговото свикване е без
1
подпис, което противоречало на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, решенията били взети при липса на
предвидения в чл. 15, ал. 1 ЗУЕС кворум, на същото не е присъствал председател или член
на Управителния съвет на етажната собственост, което противоречало на чл. 16, ал. 1 ЗУЕС,
а подписалото се за Председател лице не отговаряло на чл. 19, ал. 5 ЗУЕС; не бил посочен
процентът идеални части от общите части на участвалите в гласуването лица, съгласно чл.
17, ал. 1 ЗУЕС; присъствалите лица са били само от един от двата входа на етажната
собственост.
С оглед посочените съображения се предявяват исковите претенции. Претендират се
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Не се оспорва от ответника, че ищцата е собственик на самостоятелен обект –
апартамент № 6 в Етажна собственост с адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № 49.
Твърди се, че дружеството „*“ ЕООД, ЕИК *, е избрано за управител на етажната
собственост, въз основа на решение на Общото събрание на последната от 09.07.2020 г. и
Договор за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост.
Заявява се, че предявените искове са недопустими като предявени след преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като протоколът от проведеното на 09.11.2023 г. Общо събрание
бил съставен на място на същата дата и ищцата присъствала на същото, поради това от
същата дата е започнал да тече 30-дневният срок за оспорване на решенията.
По същество се твърди, че всички решения на общото събрание от 09.11.2023 г. са
валидни и законосъобразни, като взети при спазване на нормативноустановените за това
изисквания. Посочено е, че ищцата има непогасени задължения към етажната собственост.
По изложените съображения се иска прекратяване на производството като недопустимо,
евентуално отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендират се
разноски за настоящото производство.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, че ищцата е собственик на
самостоятелен обект – апартамент № 6 в Етажна собственост с адрес: град *, Район *, ул. „Д-
р *“ № 49; че последната е обща за двата входа – „А“ и „Б“ на сградата; че на 09.11.2023 г. е
проведено Общо събрание на етажната собственост, на като е взето решение в точка 3,
както следва: „затваряне на дворчетата на сградата в режим на етажна собственост на
адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № 49“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, прави изявление за признание на предявените искове.
След като взе предвид отправеното от ищеца в съдебно заседание искане за
постановяване на решение при признание на иска, съдът намира следното:
Налице е изрично признание на предявените в производството искове от страна на
ответника, заявено в проведеното на 29.11.2024 г. открито съдебно заседание. Признатото
право не противоречи на закона и на добрите нрави и със същото страната може да се
разпорежда, поради което не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК,
препятстващи възможността за постановяване на решение при признание на иска.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният главен иск следва да бъде изцяло
уважен, на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, като мотиви за неговата основателност не следва да
бъдат излагани, доколкото настоящото съдебно решение се основава на признанието на
2
исковата претенция - аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищцата следва да
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за заплатена държавна
такса в размер на 80 лева.
Воден от изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО по иска на М. И. Д., ЕГН **********, адрес: град *,
Район *, ул. „Д-р *“ № *, срещу Етажна собственост с адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“
№ 49, представлявана от управител „*“ ЕООД, ЕИК *, следното решение на Общото
събрание на етажната собственост, проведено на 09.11.2023 г., взето в точка 3, както следва:
„затваряне на дворчетата на сградата в режим на етажна собственост на адрес: град *,
Район *, ул. „Д-р *“ № 49“, поради липса на компетентност на Общото събрание, доколкото е
упражнило правомощия, каквито не са предвидени в чл. 11 ЗУЕС, на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА Етажна собственост с адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № 49,
представлявана от управител „*“ ЕООД, ЕИК *, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН
**********, адрес: град *, Район *, ул. „Д-р *“ № *, сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3