РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. , 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Ат. Жбантова
Стефанова
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова
Гражданско дело № 20241220101231 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Г. П. от
гр.Г. Д. обл. Бл.против „К. Й. ООД, гр.Х. Иска се да бъдат обявени за
нищожни клаузите, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка по
договор за потребителски кредит № 262181/15.01.2024 г., сключен между
страните и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 10.00
лева, представляваща заплатена неустойка, получена без основание.
Твърди се от ищеца, че на 15.01.2024 г. между нея и ответника е сключен
договор за потребителски кредит с номер 262181. По силата на договора й е
отпуснат кредит в размер от 4 000 лева, при ГПР 49.89% и договорна лихва в
размер на 41.17%, като лихвеният процент на ден е в размер на 0,11%.
Кредитът следвало да се изплати на 21 месечни вноски от по 468.00 лева и
съответно подлежащата на плащане от ищцата сума е 98288.00 лева. Ищцата
счита, че на осн. чл. 22 ЗПК, процесния договор е недействителен, тъй като не
е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът за кредит,
Общите условия към него, Погасителния план и Декларацията за обработване
и съхранение на лични данни съдържат текстова част, с различен по размер
1
шрифт, видно и с просто око. Счита, че в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК, в договора не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен
процент, не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се
разпределя във времето с изплащане на всяка от месечните погасителни
вноски. В погасителния план дължимите суми на се разбити на главница,
лихва и неустойка и не е ясно какво се погасява със всяка вноска. Договорена
е неустойка ако не бъде предоставено обезпечение на заема. Предвидената в
договора неустойка е добавена към дължимата главница и лихва по договора
за кредит и се заплаща заедно с погасителните вноски. Възможността за избор
между няколко опции за обезпечение на кредита е привидна. С клаузите,
предвиждащи заплащане на неустойка се уговаря още един допълнителен
разход, че има за цел да заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
слагаща предел на Годишния процент на разходите, а съгласно чл. 21 ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Посочването на цифрово
изражение на ГПР не отговаря на изискването на чл.11.т.10 от ЗПК. Размера на
ГПР е по-голям от ГЛП и не става ясно какво е включено в него, освен ГЛП.
Поради изложеното предявява настоящите искове.
Правната квалификация на предявеният иск е по чл.55 ал.1, пр.1 от
ЗЗД във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД във вр. с чл. 23 във вр. с чл.22 от
ЗПК, чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.19, ал.4 от ЗПК, чл.143 от
ЗЗП.
Ответника изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Клаузата на чл.8 от договора за кредит съставлява разход, който
заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на
надеждно обезпечение на договора и като индивидуално договорена между
страните не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал.1от ЗЗП. При
изчисление на ГПР не следва да се включва размерът на неустойката по чл. 8
от договора за заем, която няма характер на лихва, такса или друг разход по
кредита. ГПР по заема е фиксиран, а именно 49.345 % и не надвишава пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република
България. Според чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК, ГПР по кредита се изчислява по
формула, отразена в приложение №1 към закона, като се вземат предвид
2
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Във
формулата не се включват разходите които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,
какъвто е неустойката. По делото не са представени никакви доказателства за
съдържанието на договора и в частност за съдържащата се в него клауза за
неустойка, което е задължение на ищеца. След като ищецът не е ангажирал
никакви доказателства за съдържанието на клаузата за неустойка, чието
обявяване за нищожна претендира, само на това основание искът се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл. 19, ал.1
ЗПК във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Установява се от представените доказателства, че на 15.01.2024 г. между
ищеца Е. Г. П. и ответника „К. Й. ООД е възникнало облигационно
правоотношение по договор за паричен заем № 262181. Въз основа на
договора ответника се задължил да предостави на П. сумата от 4000 лв. за
срок от 21 месеца. Договорен бил месечен лихвен процент в размер на 3.4% и
годишен процент на разходите 49.345 %. Така длъжникът се задължила да
върне главницата, ведно с възнаградителна лихва на месечни вноски в размер
на 269.59 лв. и обща сума за плащане 5661.36 лв. Към договора бил приложен
погасителен план, съгласно който вноските са платими на 15-то число от
месеца, с първа вноска дължима на 15.02.2024 г. и последна дължима на
15.10.2025 г.
В чл.4 по договора е записано, че с полагане на подписа си под договора
П. удостоверява, че е получила заемната сума от 4000 лв.
С чл.6 от договора страните се съгласяват договорът за заем да бъде
обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от Общите
условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу
обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.
чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо имущество,
съгл. чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2,
т.4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.
3
Съгласно чл.8 от процесния договор заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави обезпечението,
договорено в чл.6 от договора, в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, то той дължи на
заемодателя неустойка в размер на 4166.64 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за
заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за
паричен заем ще бъде в общ размер на 9828.00 лева.
По делото е приета съдебно - счетоводна експертиза, в която вещото
лице заключава, че задълженото лице кредитополучател - Е. Г. П., е усвоила
потребителски кредит в размер на 4 000.00 лв. (четири хиляди лева). След
полагане на подписа от заемателя Е. Г. П., съгласно чл.4 от договора се
приема, че на същата е отпуснат и съответно тя е усвоила сумата от договора
за паричен заем в размер на 4 000.00 лв.
В договора е посочен месечен лихвен процент в размер на 3,4%.
Съгласно посочените условия, при месечна лихва от 3,4 %, годишната лихва за
12 мес. ще бъде 40,80 %. Лихвата, която ще трябва да се плати при кредит с
годишен лихвен процент от 40,8% за отпусната сума от 4 000,00 лв. ще е в
размер на 1 661,36 лв. Лихвата за ползване на кредита се изчислява на ден и е
в размер на 1/360 от Годишната лихва за ползване на кредита. При отпускане
на кредит с анюитетни вноски, размерът на месечната вноска е една и съща за
целия период на кредита, ако няма промени в лихвения процент. При такъв
погасителен план вноските по лихвите намаляват, но тези по главницата
растат със същия размер, поради което общия размер на месечната вноска е
една и съща за целия срок на договора.
Размерът на договорената лихва по подписан договор за паричен заем
№ 262181 от 15.01.2024 год., при месечна лихва от 3,40 % или годишен лихвен
процент от 40,80 % за отпусната сума от 4 000,00 лв. за срок от 21 мес. е в
размер на 1 661,36 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и един лева и 36 ст.)
Начислената неустойка при не спазените условия по чл. 6 от подписан
договор за заем с № 262181 от 15.01.2024 год. е в размер на 4166.64 лв.
(четири хиляди, сто шестдесет и шест лева и 64 ст.), която сума се плаща
разсрочено описана подробно в погасителен план към процесния договор за
4
заем. Годишния процент на разходите (ГПР) е показател, който показва колко
струва кредитът. Изчислява се като се сумират всички разходи под формата на
изходящи парични потоци по кредита, които се заплащат на заемодателя и се
разделят на размера на кредита на осреднена база за целия период на кредита.
При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се
включват: Разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, т.е, неустойки за
просрочено плащане; Разходи за поддържане на сметка във връзка с договора
за потребителски кредит; Разходите, за използване на платежен инструмент
(кредитна или дебитна карта, овърдрафт), позволяващ извършването на
плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита; Разходи,
свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е
задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно
в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.
В чл.19, ал.1 от Закона за потребителските кредити има приложена
формула за изчисляване на ГПР, който може да се изчисли по алгебричен път
или чрез последователни приближения.
Съгласно параметрите на подписан договор за паричен заем № 262181
от 15.01.2024 г., ГПР, изчислен на независим кредитен калкулатор по
алгебричен път е в размер на 49,36 % (четиридесет и девет цяло и тридесет и
шест пункта).
При така изчисления ГПР, не е включена неустойката, посочена в чл.8 за
не спазените условия по чл.6 от договора за паричен заем.
След запознаване с предоставения договор за паричен заем и
допълнително исканата от „К. Й.“ ООД справка за постъпили и погасени суми
по договор за паричен заем се установява, че след подписване на процесния
договор за паричен заем № 262181 от 15.01,2024 год., заемателя Е. П. е
направила дванадесет вноски за периода от 14.02.2024 год. до 20.11.2024 год.
Като първата вноска е направена на 14.02.2024 год. в размер на 200.00 лв., а
последната вноска е направена на 20.11.2024 год. в размер на 210.00 лв.
При внасянето на средствата от заемополучателя, първо се погасяват
такси, комисионни и застраховки по кредит, ако има, след това се погасява
лихва за забава, после се погасява договорната лихва и накрая, ако останат
средства, се погасява главницата.
5
С общо внесените средства до 20.11.2024 год. в размер на 2 648,06 лв. е
извършено следното погасяване по кредита:- Главница в размер на 714.94 лв.
(седемстотин и четиринадесет лева и 94 ст.); - Договорна лихва – 744.70 лв.
(седемстотин четиридесет и четири лева и 70 ст.); - Неустойка по договор - 1
174.79 лв. (хиляда сто седемдесет и четири лева и 79 ст.); - Наказателна лихва
за забава -13.63 лв. (тринадесет лева и 63 ст.)
От предоставената допълнителна справка за постъпилите суми по заема
се вижда, че вноските след м.04.2024 год. са правени след падежната дата, при
което има начислена и лихва за забавеното плащане.
Размерът на погасената сума по главница по Договор за потребителски
кредит № 262181 от 15.01.2024 год., сключен между „К. Й. ООД ЕИК*******
в качеството си на кредитор и Е. Г. П. с ЕГН ****** в качеството й на
кредитополучател е в размер на 714.94 лв. (седемстотин и четиринадесет лева
и 94 ст.)
Размерът на погасената сума по договорна лихва по Договор за
потребителски кредит № 262181 от 15.01.2024 год., сключен между „К. Й.
ООД ЕИК ****** в качеството си на кредитор и Е. Г. П. с ЕГН ********* в
качеството й на кредитополучател е в размер на 744.70 лв. (седемстотин
четиридесет и четири лева и 70 ст.)
Размерът на погасената сума по неустойки по договор за потребителски
кредит № 262181 от 15.01.2024 год., сключен между „К. Й.“ ООД ЕИК
*******в качеството си на кредитор и Е. Г. П. с ЕГН ****** в качеството й на
кредитополучател е в размер на 1 174.79 лв. (хиляда сто седемдесет и четири
лева и 79 ст.)
Изчислено ГПР, съгласно условията на подписан договор за заем с №
262181 от 15.01.2024 год., в едно с неустойка за неспазено условие по чл.6 от
процесния договор е в размер на 219.6840 %.
Съдът намира заключението на вещото лице за пълно и точно изготвено
и го кредитира изцяло.
При така установеното във фактическо отношение, съдът счита
предявеният иск за допустим като предявен от лице, имащо правен интерес от
предявяването му и срещу надлежен ответник.
Разглеждайки предявеният иск по същество, съдът намира следното:
6
Не се спори между страните, а се установява и от представените по
делото документи, че на 15.01.2024 г. между ищеца и ответника „К. Й.“ ООД е
възникнало облигационно правоотношение по договор за паричен заем №
262181. Въз основа на договора ответника се задължил да предостави на Е. П.
сумата от 4000 лв. Договорен бил месечен лихвен процент в размер на 3.400%
и годишен процент на разходите 49.345 %. Така длъжникът се задължила да
върне главницата, ведно с възнаградителна лихва в срок от 21 месеца или в
общ размер на 5661.36 лв., на месечни вноски в размер на 269.59 лв. вноските
по договора за кредит. Вноските по договора следва да е заплащат на 15-то
число от месеца, с първа вноска дължима на 15.02.2024 г. и последна дължима
на 15.10.2025 г.
Съгласно чл.4 от процесния договор за заем, подписания от
заемополучателя договор служи като разписка за получаване на заемната
сума, поради което съдът счита (а и същото не се оспорва), че сумата от 4000
лв. е получена от ищцата.
Договорено е в чл.6, че договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и,
отговарящ/и на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от Общите условия към договора
за заем и с още едно от посочените по-долу обезпечения, по избор на
заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите
условия; 2. Особен залог върху движимо имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от
Общите условия; 3. Банкова гаранция, съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия;
4. Ценна книга издадена в полза на Заемодателя.
Съгласно чл.8 от процесния договор заемателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави обезпечението,
договорено в чл.6 от договора, в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал. 2,
т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, то той дължи на
заемодателя неустойка в размер на 4.166.64 лева, с начин на разсрочено
плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за
заем. В случаите по предходното изречение задължението по този договор за
паричен заем ще бъде в общ размер на 9828.00 лева.
Ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен поради
обстоятелството, че договорът за кредит, Общите условия към него,
Погасителния план и Декларацията за обработване и съхранение на лични
7
данни съдържат текстова част, с различен по размер шрифт, видно и с просто
око.
Тези твърдения не бяха доказани от ищцата, поради което съдът ги
намира за неоснователни. От представените по делото договор и погасителен
план не се установи да има разлика в размера и шрифта на изписаното в тях.
Неоснователно е и възражението, че в договора не са посочени
условията за прилагане на договорения лихвен процент. В договора е
отбелязано, че лихвения процент се определя на месец и същият е постоянен
за целия период на договора.
Основателни са останалите възражения за нищожност на процесния
договор за заем.
Действително в представения по делото договор не е посочено как
размерът на възнаградителната лихва се разпределя във времето с изплащане
на всяка от месечните погасителни вноски. В погасителния план дължимите
суми също не са разбити на главница, лихва и неустойка и не е ясно какво се
погасява с всяка вноска - нарушение на чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК.
В настоящият случай съдът намира, че процесният договор за паричен
заем № 262181 от 15.01.2024 г., сключен между страните по делото е
недействителен на няколко основания.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК (приложим към процесното
правоотношение) - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от
ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.
В конкретния случай е налице и спор дали посоченият в договора
годишен процент на разходите в размер на 49.345 % отговаря на действително
приложимия между страните ГПР.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
8
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В чл. 19, ал. 3 от ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите: които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит; различни от покупната цена на стоката или услугата,
които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга,
независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; за
поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването
на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и
други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на
сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени
ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с
потребителя.
По делото се установи от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че при посочване на ГПР в размер на 49.345% в договора, не е
взета предвид сумата за неустойка по чл.8 във вр. с чл.6 от процесния договор
за заем, която сума е включена в погасителните вноски, дължими по договора.
При включване на тези разходи, то ГПР е в размер на 219.6840 %.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и
ако в него не са включени обсъжданите клаузи, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клаузи за ГПР по него е
въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор обуславя
9
недействителността на целия договор. В случая следва да бъде взета предвид
и разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени
изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са е и тази по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК – за определяне на ГПР.
Предвид на това и след като клаузата в процесния договор, като нищожна не
поражда правно действие, то договора на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се явява недействителен.
Отделно, в договора не е ясен начин на изчисляване на ГПР, какви
разходи се включват в него, какви допускания, той е посочен само като
цифрово изражение. Единствено е посочено, че не са взети предвид разходите,
които заемателят изплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.
Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза
и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита,
невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
При извод за недействителност (нищожност) на договора, съобразно чл.
23 от ЗПК потребителят дължи да върне само чистата стойност на кредита.
За пълнота следва да се отбележи, че на самостоятелно основание съдът
намира уговорената в чл.8 от договора неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, за неравноправна клауза и недействителна, както по
арг. на чл.143, т.5 от ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 от ЗЗД.
С чл. 6 от договора за заем заемополучателя се задължава да обезпечи
договорът за заем с гарант/и, отговарящ/и на условията на чл.10, ал. 2, т.1 от
Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените по-долу
обезпечения, по избор на заемателя: 1. Ипотека върху недвижим имот,
съгл.чл.10, ал.2, т.3 от Общите условия; 2. Особен залог върху движимо
имущество, съгл.чл.10, ал.2, т.2 от Общите условия; 3. Банкова гаранция,
съгл.чл.10, ал.2, т.4 от Общите условия; 4. Ценна книга издадена в полза на
Заемодателя.
Съгласно чл.8 от договора, че в случай, че заемополучателят не
предостави обезпечението, договорено в чл.6 от договора, в тридневен срок от
сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията,
10
посочени в чл.10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, то
той дължи на заемодателя неустойка в размер на 4166.64 лева, с начин на
разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия
договор за заем. В случаите по предходното изречение задължението по този
договор за паричен заем ще бъде в общ размер на 9828.00 лева, като при
настъпване на дължимост на неустойката, потребителят ще я заплаща
периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител е: -всяка уговорка в негова вреда; - която не отговаря на
изискването на добросъвестността; - води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съдът счита, че са налице и трите посочени по-горе хипотези на чл. 143
от ЗЗП. Обезпечението на едно вземане чрез уговаряне на неустойка има за
цел и задача да обезщети вредите, които страна по договора е нанесла на
другата чрез неизпълнение на задължението си по този договор. Иначе казано,
неустойката ще се задейства тогава, когато договорът е сключен, но не е
изпълнен по вина на една от страните. Неустойката обезпечава изпълнението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно да се
доказват по размер. Със задължителна практика в ТР №1/09 г. ОСТК, с т.3, е
дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да
се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като
могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии -
естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на
които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението,
съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнението вреди. Или, освен примерно изброените критерии, съдът
може да съобрази и други наведени в производството, но при всички случаи е
задължен да ги разгледа, съобразно установеното в хода на процеса като
настъпили юридически факти, като едва тогава да извърши преценка за
основателност на възражението, т.е. следва да съобрази всички събрани по
11
делото доказателства и направени доводи, като ги съотнесе към разглеждания
и разяснен със задължителна тълкувателна практика на ВКС, предмет по
направеното възражение на ответника.
Така, както е уговорена в чл. 8 от договора означава, че неустойката е
загубила своята обезщетителна функция, тъй като тя не предвижда заплащане
на обезщетение на вреди в следствие на неизпълнение на договора, а е
включена в погасителната вноска към този договор в следствие на
неизпълнение на отделна негова клауза. Заемодателят е поставил редица
условия, на които заемополучателя следва да отговори (описани по-горе), но
не като условие за предоставяне на кредита, а единствено само като условие за
обезпечаване на неустойката.
Нормално и логично би било, заемодателят да поставя такива условия на
заемополучателя, за да му отпусне заем и при неизпълнението им, да не
отпусне заема. Очевидно е, че с тази клауза, заемополучателя е поставен в
неравностойно положение от кредитодателя. Доколкото в случая размерът на
договорената неустойка от 4166.64 лева е повече от предоставената заемна
сума и с размер около 3 пъти по-висок от договорната лихва, то неустойката
се явява прекомерна и противоречи на обезщетителната й функция. Тази
неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от
това неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към погасителните вноски,
като от внесените суми се удържа първо за дължими такси, лихва за забава,
след това неустойка и накрая договорна лихва и главница, по този начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Неустойката не е обявена по този начин на
потребителя, с което е нарушена нормата на чл. 5 от ЗПК. Съгласно чл. 5 от
ЗПК, преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за
предоставяне на потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник
предоставя своевременно на потребителя съобразно изразените от него
предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на
договора необходимата информация за сравняване на различните
предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор
за потребителски кредит. Включена по този начин в погасителните вноски,
12
тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва на
търговеца – кредитодател и го обогатява неоснователно доколкото именно
лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл
би представлявала и печалбата на заемодателя. Нормално, както разходите на
търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в годишния
лихвен процент. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата на чл.27 от
договора въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-
силната страна. Клаузата на чл.27 от договора противоречи на добрите нрави и
добрите търговски практики като представлява пряка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка (чл.143, т.5 от ЗЗП).
Такава разпоредба е в пряко противоречие и с добрите нрави, поради
което е и нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД – сключен, за да бъде
заобиколен закона в лицето на чл. 19, ал.4 от ЗПК, накърнява добрите нрави,
тъй като поставя в неравнопоставеност една от страните, сключена е в
нарушение на закона в лицето на чл. 86, чл. 87 от ЗЗД. Този извод се формира
от естеството на договора за кредит (потребителски, с по-слаба и уязвима
страна), от съотношението на заема и неустойката, от съотношението на
законните лихви и неустойката, както и съпоставка с вредите от
неизпълнението.
Тъй като клаузата за дължима неустойка - чл.8 във вр. с чл.6 от
процесния договор е нищожна, то неустойка по договора не се дължи.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената експертиза
ищцата е заплатила по процесния договор за заем сума в размер на 2 648,06
лв., от които е извършено следното погасяване по кредита: - Главница в размер
на 714.94 лв.; - Договорна лихва – 744.70 лв.; - Неустойка по договор - 1
174.79 лв.; - Наказателна лихва за забава -13.63 лв.
С оглед всичко изложено предявеният иск е основателен и дружеството
– ответник следва да бъде осъдено да заплати на ищцата сумата от 10 лева,
представляваща заплатена неустойка, получена без основание.
13
В исковата молба се прави искане да бъде осъден ответника да заплати
на ищцата сторените по делото разноски по представен списък.
Списък за разноски до приключване на делото не е представен от страна
на ищцата.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по
делото, поради което не е сторила такива и не й се дължи присъждане на
разноски.
По делото тя е представлявана от адвокат, но не са представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, нито са
представени доказателства по делото да е осъществена безплатна адвокатска
помощ на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Предвид изхода от спора на ответника не се дължат разноски.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и
разноски, дължимата по уваженият размер на иска държавна такса, в размер
на общо 216.67 лева( 166.67 лв. по иска за обявяване на нищожна клауза по
договора и 50 лева по иска за връщане на недължимо платена сума) и
разноските, сторени от съда за назначаване на експертиза, а именно в размер
на 300 лева ще се присъдят в тежест на ответника, ведно с държавна такса в
размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
Прогласява за нищожни клаузите на чл.6 и чл.8, предвиждащи
задължения за заплащане на неустойка по договор за потребителски кредит №
262181 от 15.01.2024 г., сключен между „К. Й. ООД, ЕИК ******, гр.Хасково и
Е. Г. П., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл. Бл.
Осъжда „К. Й.“ ООД, ЕИК ******, гр.Хасково да заплати на Е. Г. П.,
ЕГН ********** от гр.Гоце Делчев, обл. Благоевград сумата от 10.00 (десет)
лева, представляваща заплатена неустойка, получена без основание по
договор за потребителски кредит № 262181/15.01.2024 г., сключен между
страните.
Банкова сметка, по която следва да бъде преведена присъдената сума:
14
BG************ с титуляр: Е. Г. П., ЕГН **********.
Отхвърля искането на Е. Г. П., ЕГН ********** от гр.Г. Д., обл. Бл. да й
бъдат заплатени сторените разноски по делото.
Осъжда „К. Й. ООД, ЕИК *****, гр.Х. да заплати на Районен съд Гоце
Делчев сумата в размер на 216.67 лева (двеста и шестнадесет лева и шестдесет
и седем стотинки) за държавна такса и 300.00 (триста) лева за възнаграждение
на вещо лице, ведно с 5 (пет) лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Решението на съда може да се обжалва от страните с въззивна жалба
пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
15