Р Е Ш Е Н И
Е
№1831
гр. П., 25.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 02782 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на Д.С.Д. и Н.В.Д., че
всеки един от двамата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 340,80 лева,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, за периода от 01.05.2017 г.
до 30.04.2018 г., както и сумата от 33,56 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.,
ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Процесуалният
представител на двамата ответници е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва се
наличието на сключен договор за продажба на топлинна енергия, за което излага
подробни доводи. Счита, че не се дължи вноска за дялово разпределение. Счита,
че използваната методика за дялово разпределение е отменена от ВАС. Оспорва се
количеството и стойността на доставената топлинна енергия.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу двамата длъжници за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00954 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Същата е връчена на двамата длъжници, които са упражнили правото си да подадат в срок възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”,
брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители.
По делото
е представен препис от нотариален акт № **** г., от който се установява, че
ответниците не са собственици на имота, тъй като са прехвърлили правото на
собственост в полза на техния син. С нотариалния акт се установява, че в полза
на двамата ответници е учредено вещно право на ползване върху имота с адрес гр.
П., ул. “****.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно техническа експертиза. От същото се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. Също така се установява наличието на сключен договор между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост.
От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и показанията му могат да се счетат за достоверни. Този извод на вещото лице кореспондира и представените свидетелства за метрологична проверка. Вещото лице посочва, че показанията на топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по карнетите, водени в топлофикационното дружество.
Нетното количеството топлинна енергия
е определяно съгласно Наредбата № 16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от
брутната топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост
(СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за
разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод,
че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е
отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за топлинна енергия за
БГВ – прогнозно. Реалното потребление на количеството топла вода било
установено при годишния отчет на уредите, което обстоятелство било съобразено и
отразено в индивидуалните изравнителни сметки.
Експертът пояснява, че в стаите на имота има монтирани радиатори, които показания са по отчет. В банята е налична щранг – лира, за което по изчислителен път е начислявано количество топлинна енергия.
Отбелязано е още, че
разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна
енергия само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е
работила отоплителната инсталация в СЕС. Определените суми за компонента
„сградна инсталация“ са отразени в индивидуалната сметка на имота.
Отразено е, че в общите части няма работещи отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са начислявани разходи. Начислявани са ежемесечно суми за услугата „дялово разпределение“.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на стойност 681,61 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Съдът напълно кредитира заключението на обсъжданата експертиза. При изготвяне на експертизата, вещото лице е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. Следва да се отбележи, че заключението съответства на представените писмени доказателства. На следващо място, вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общия топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.
Неоснователно е възражението на ответника за липсата на решение на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. От заключението на вещото лице се установи наличието на сключен договор между фирмата за дялово разпределение и етажната собственост, което означава, че е налице изразена воля за на етажната собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа. Още повече, че етажната собственост е снабдявана с топлинна енергия и етажната собственост има възможност да преустанови топлоподаването в сградата.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици или титуляри на вещно право на ползване с
града – етажна собственост, която е присъединена към абонатната станция или
нейното самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия
и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3 ЗЕ (Наредба № 16 – 334 от 06.04.2007г.). Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е
свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия. (Виж мотивите
на Тълкувателно решение № 2 по тълк. дело № 2 по описа за 2016 г. на ОСГК на
ВКС и мотивите на Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст. д ело № 15 по описа за
2009 г. на КС).
Нормата
на чл. 153, ал.1 ЗЕ
следва да се тълкува във връзка с разпределението на задълженията между
собственика и ползвателя, свързани с ползването на имота съгласно чл. 57 ЗС. Според чл. 57, ал. 1 ЗС, ползвателят на имота е длъжен
да плаща разноските, свързани с ползването му. От тези норми е ясно, че законът
предвижда ползвателят да понесе цялата тежест във връзка с ползването на имота,
което е оправдано от гледна точка на това, че само той извлича ползите от
вещта, а собственикът не може да владее и ползва вещта си. Разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ не предвижда кумулативна отговорност както за собственика на
имота, така и за носителя на ползването на този имот, предвид съществуващите
права и задължения за ползвателя, уредени в чл. 56 и чл. 57 от ЗС (правото да
ползва вещта според предназначението й, да получава добивите от нея и
задължението да плаща разноските, свързани с ползването). Поради това вещният
ползвателят следва да заплаща стойността на ползваната топлоенергия в имота.
По делото се установи, че двамата ответници притежават вещното право на ползване върху процесния имот. Това води до извод, че за процесния период между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка
между страните, дружеството следва да установи и стойността на топлинната
енергия. От заключението на експерта се установява, че стойността на
доставената и ползваната топлинна енергия е размер на 681,61 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния. Съдът съобразявайки падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че обезщетението за забава е в размер на 67,11 лева, считано от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г.
Неоснователно
е възражението, че методиката за дялово разпределение е отменена от ВАС, тъй
като постановеното съдебно решение от 2019 г. действа занапред и не се отразява
за минали период, през което време се е прилагала методиката, какъвто е
настоящия случай.
Неоснователно
е възражението на ответника, че не следва да се заплаща услугата за дялово разпределение.
Действително касае за услуга, а не и за потребена топлинна енергия. Касае се за
стойност на услуга, която възниква като следствие от и е пряко свързана с
правоотношенията по доставката на ТЕ в сгради режим на етажна собственост,
защото ЗЕ задължително предвижда нейното извършване. Следователно и
потребителите на ТЕ енергия дължат нейната цена. (В този смисъл решение № 319
от 12.08.2019 г. по в. гр. д. № 326 от 2019 г. на Окръжен съд – П.).
Двамата
ответници са вещни ползватели на имота, поради което всеки един от двамата
следва да заплаща цената на топлинната енергия и лихвата. Отговорността им е
разделна по ½ от съответното задължение, доколкото в закона и в договора
не е предвидена солидарна отговорност. В този смисъл Д.Д. дължи 340,81 лева –
главница и 33,56 лева – лихва, а Н.Д. дължи 340,80 лева – главница и 33,55 лева
– лихва.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции. Следва да се отбележи, че двамата ответници отговарят разделно по ½ за направените от ищеца разноски.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 75 лева – държавна такса, 150 лева – депозит за
възнаграждение на вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в
минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер на 325лева. Това означава, че всеки
един от ответник следва да заплати 162,50 лева.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 00954 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса или в общ размер на 75 лева, т. е. всеки един от ответниците дължи 37,50 лева за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.С.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 340,81 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П., ул. “****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. , както и
сумата от 33,56 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 00954 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.В.Д., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на 340,80 лева, представляваща главница за
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр.
П., ул. “****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. , както и
сумата от 33,55 лева, представляваща законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 25.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
00954 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата
в размер на 162,50 лева - направени разноски в настоящото производство и
сумата от 37,50 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Н.В.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ
на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 162,50 лева -
направени разноски в настоящото производство и сумата от 37,50 лева -
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 00954 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.