О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№____
гр.
Варна,_______2021 г.
Варненският административен съд, Първи тричленен състав,
в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА ПЕКОВА
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдията Ивета Пекова ч. адм. дело N 1926 по описа
на Административен съд Варна за 2021
год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Постъпила е
частна жалба от Ч.С.П.
против разпореждане № 10333/06.08.2021г.
по адм.д.№ 1369/21г. на Административен съд-Варна, ХХХIII състав, с
което е отхвърлено искането му за прекратяване
действията на началника на затвора – Варна да прави удръжки от постъпващите
парични средства по личната му партида в затвора гр. Варна. Жалбоподателят
твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано. Твърди, че производството е трябвало да се води по реда на Глава
ХV на АПК, тъй като началника на затвора извършва
незаконосъобразно действие като прави удръжки от личната му партида, водена в
затвора Варна, нарушавайки разпоредбата на чл.78 ал.3 ЗИНЗС, в която е посочено
недвусмислено единственото секвестируемо вземане /полагащо се възнаграждение/ когато принудителното изпълнение касае
удръжки от лице, лишено от свобода. Твърди, че действията на началника на
затвора в нарушение на закона /чл.78 ал.3 ЗИНЗС/ го поставят в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието и трудности и страдания, превишаващи
неизбежното ниво на страдания, присъщи на задържането в затвора, тъй като като
лице, лишено от свобода, е ограничен от закона да притежава парични средства,
нужни за задоволяване на лични нужди, които държавата не е задължена да осигури
и са нужни за достойно човешко съществуване, като например фонокарта за
телефон, пособия за бръснене, тоалетна хартия. Твърди, че съгласно чл.508,
ал.1, т.1 ГПК третото задължено лице не е задлължено да изпълнява
безпрекословно разпорежданията на ДСИ, като законодятелят му е дал възможност
да оспори вземането върху което е направен запора и да не го плаща ако не е в изпълнение на
закона. Твърди, че в случая ТЗЛ не е изпълнило това свое задължение, с което е
изпълнило смисъла на понятието „незаконосъобразно бездействие“. Твърди, че е
налице тенденциозно отношение към него, тъй като освен запора за 5 лв., по
същото изпълнително дело е наложен запор и за сума повече от един милион лева,
която няма възможност да плати, тъй като съдът по НОХД е постановил конфискация
на цялото му имущество. Твърди, че делото е следвало да бъде разгледано по реда
на Глава XV на АПК. Действайки в нарушение на специалния ЗИНЗС,
ограничавайки правото му да разполага с парични средства за задоволяване на
лични нужди, ТЗЛ го поставя в унизително положение да проси от други лишени от
свобода ементарни вещи за да съществува достойно, което възбужда у него чувства
за малоценност и бецпомощност, способни да го унижат и подтиснат. Твърди, че в
оспорения акт не са обсъдени твърденията му относно разпоредбата на чл.78 ал.3 ЗИНЗС, а информацията с която разполага е че в нито един от другите затвори не
правят удръжки от личните партиди на лишените от свобода. Моли оспореното
разпореждане да бъде отменено и да бъде разпоредено на началника на затвора
Варна да бъдат прекратени безусловно действията му по удържане изцяло на
сумите, постъпващи по личната му партида в затвора Варна, които действия не са
в точното изпълнеине на закона- чл.78 ал.3 ЗИНЗС.
Ответникът
по жалбата, в писмено възражение, оспорва жалбата, счита, същата за
неоснователна и моли оспореното разпореждане да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Твърди, че постъпващите по сметката на
жалбоподателя суми не попадат в изрично предвидените изключения по чл.446 ал.1
и чл.446а ГПК. Удръжки
по личната партида на лишения от свобода П. се правят на основание връчено от
ДСИ запорно съобщение.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството пред Административен съд-Варна по
адм.д.№1369/1г. е образувано по жалба на Ч. С.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в затвора гр. Варна, в частта в която иска се
прекратяване на действията на началника на затвора – Варна да прави удръжки от
личната му партида към затвора гр. Варна.
За да се произнесе по спора съдът
е установил от фактическа страна, че жалбоподателят
изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в затвора гр. Варна, като срещу
него е бил издаден изпълнителен лист по чнд. № 555/2020 г. на Окръжен съд
-Варна със задължение – държавна такса от 5 лв. и образувано изпълнително дело
№ 20203110404180 от държавен съдебен изпълнител при Варненския районен съд с
общ размер на задължението към 04.12.2020 г. от 103.50 лв., включващ
неолихвяема част от 5 лв. и такси и разноски по
изпълнението от 98.50 лв. До затвора Варна е изпратено на 04.12.2020 г.
запорно съобщение за наложен запор върху
трудовото възнаграждение и върху личната
партида на Ч.П. на основание чл. 405, ал.3 , чл. 507 и чл. 508 от ГПК, което е получено
на 10.12.2020 г. и удържана сума от 68 лв. от личната партида на П. и преведена
на ДСИ. Действието на запора не е преустановено, но удръжки не се правят поради
липса на постъпления по личната партида на длъжника. Жалбоподателят е обжалвал
и действията на ДСИ, а именно насочване на принудително изпълнение към вземания
по личната му партида и по принудителното събиране на сумата от 68 лв., като
жалбата му е била отхвърлена с решение № 27/28.05.2021г. по в.гр.дело №
202113600500169 на ШОС. Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че искането
му по чл.276 ЗИНЗС е неоснователно, тъй като действията по
принудително събиране на задължението имат
своята нормативна опора. Приел и че не са налице действия по смисъла на чл.250 АПК, тъй като началникът на затвора-Варна е удържал суми от личната партида на П.
в изпълнение на получено запорно съобщение от ДСИ по изпълнително дело №
20203110404180.
Частната касационната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното разпореждане е допустимо, валидно и
правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимите правни норми.
Действията на началника на затвора в изпълнение на
запорното съобщение на ЧСИ не са такива по чл.276 ЗИНЗС, както и не са
действия по смисъла на чл.250 ал.1 АПК. Действията на началника
на затвора са в изпълнение на запорно съобщение на основание чл.507 и чл.508 ГПК.
Съгласно чл.450, ал.3 ГПК, запорът върху вземането
на длъжника се смята за наложено спрямо третото задължено лице от деня, в който
му е връчено запорното съобщение съгласно чл.507. Съгласно чл.451, ал.1 ГПК, от
момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с
вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя,
поврежда или унищожава вещта. Съгласно чл.507, ал.2 ГПК в запорното съобщение
се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми на
длъжника. От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице
има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи и суми. В изпълнение на
цитираните задължения, в случая администрацията на Затвора-Варна е извършила
плащане по изпълнителното дело на основание полученото запорно съобщение.
Твърденията относно несеквестируемост по чл.78 ал.3 ЗИНЗС са неоснователни. С оглед твърденията на жалбоподателя сумата от 68 лв.,
удържана от личната му партида, не представлява доход по чл.78 ал.1 ЗИНЗС,
поради което и в случая неприложима е хипотезата на ал.3 на чл.78 ЗИНЗС. Не е
налице някоя от хипотезите на чл.446 ГПК.
С
оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният акт е
законосъобразен и правилен и следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви тричленен
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В
СИЛА разпореждане № 10333/06.08.2021г.
по адм.д.№ 1369/21г. на Административен съд-Варна, ХХХIII състав.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.