№ 13
гр. София, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000502824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №322002/28.05.2021 г., подадена от Столична дирекция на вътрешните работи, чрез
гл. юрк. Б. П., срещу Решение №262910/10.05.2021 г. по гр.д.№8369/2019 г. на СГС, ГО
I – 15-ти състав, с което е осъдена СДВР да заплати на „Ви Джи Еф“ООД на основание
чл.32, ал.3 от ЗОЗ, сумата от 27 858,00 лв., представляваща вземане на „Ви Джи
ЕФ“ООД към „Айко М“ЕООД по Договор за доставка на стоки №829/10.01.2018 г., за
което е учреден Договор за особен залог на 10.01.2018 г. на вземане на „Айко М“ЕООД
към СДВР по договор за обществена поръчка №513р-96116 от 19.12.2017 г., с вписано
пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ вх.№2018031600352, ведно със законната лихва
върху сумата от 27858,00 лв., считано от 21.06.2019 г. до окончателното плащане,
КАКТО И на осн. чл.86 от ЗЗД да заплати на „Ви Джи Еф“ООД сумата от 3095,33 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата от 27858,00 лв., дължима за
периода от 15.05.2018 г. до 20.06.2019 г., както и да заплати разноски по делото.
Релевирано е оплакване за недопустимост на обжалваното решение, тъй като същото е
постановено по иск на заложния кредитор „Ви Еф Джи“ООД, за реално изпълнение на
заложеното вземане, предявен в качеството му на процесуален субституент, без
участието на заложния длъжник „Айко М“ЕООД като главна страна /съответник/,
задължителен необходим другар на главния ответник – СДВР, като на това основание
се иска обезсилване на съдебното решение, и връщане на делото на първостепенния
съд за ново разглеждане. Поддържат се и оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението – заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по
договор между заложния кредитор и залогодателя, и подлежи на вписване в ЦРОЗ по
партидата на залогодателя, но за да породи действие спрямо заложния длъжник, който
не е страна по договора, залогът следва да му бъде съобщен. Също така,
1
пристъпването към изпълнение, след вписването му в ЦРОЗ, следва да бъде съобщено
и на заложния длъжник. Неправилен е извода на съда, че заявеното искане за
превеждане на сумата задължава СДВР да плати на овластеното от закона лице – по
делото не са ангажирани доказателства за изпълнение на изискването по чл.32, ал.2 от
ЗОЗ за вписване в регистъра, че кредиторът пристъпва към изпълнение. В изпратеното
до СДВР писмо се съдържа единствено твърдение за вписване на това обстоятелство,
без да е приложено съответно удостоверение от ЦРОЗ за това. Извършеното от СДВР
плащане в размер на 21010,28 лв. по сметка на „Енергомонтаж Инженеринг“АД в
полза на ТД НАП Велико Търново, е на основание изпратено запорно съобщение на
01.02.2018 г., касаещо вземането на „Айко М“ЕООД, което предхожда по време
уведомлението на ищеца, получено от дружеството на 19.03.2018 г. Неправилен е
изводът на съда, че от счетоводното отнасяне от СДВР на плащането към задължения
на „Айко М“ЕООД по различен договор с „Айко М“ЕООД, не променя запорираното
вземане по Изпълнителният лист на „Енергомонтаж Инженеринг“АД. Неправилно и в
противоречие със съдопроизводствените правила не са разгледани евентуалният иск по
чл.441, ал.1 от ГПК, предявен от ищеца срещу евентуалния ответник Ч.Ж. К. – С., и
евентуалният иск по чл.75, ал.2 от ЗЗД, предявен от ищеца срещу „Енергомонтаж
Инженеринг“АД, при условие отхвърляне на исковете срещу СДВР и ЧСИ Д. К. – С., и
не са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, а именно – че е неоснователен
главният иск, както и че уведомлението за вземането към ТД на НАП – Велико
Търново предхожда по време това на ищцовото дружество. Неоснователността на
главния иск води до неоснователност и на акцесорния иск за законна лихва по чл.86 от
ЗЗД. Във връзка с оплакванията за неправилност, се настоява за отмяна на обжалваното
решение, и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което
предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен. Заявена е претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, жалбата отговаря на изискванията на чл.260
и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Преписи от въззивната жалба са връчени на насрещната страна – ищецът „Ви
Джи ЕФ“ООД, както и на първия евентуален ответник ЧСИ Д. Ж. К. – С. и втория
евентуален ответник „Енергомонтаж Инженеринг“АД, както и на третото лице –
помагач на ответника ЧСИ Д. К. – С. – „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“АД.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор вх.№336180/09.07.2021 г.,
подаден от Ч.Ж. К. – С., чрез адв. В.С., в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба – решението е обосновано, правилно е приложен
материалния и процесуалния закон. Неоснователно е оплакването за недопустимост,
поради неучастието на заложния длъжник „Айко М“ЕООД като главна страна
/съответник/ - в конкретния случай ищецът не е предявил исковете в качеството на
процесуален субституент на „Айко М“ЕООД, а за защита на собствените си
регламентирани в ЗОЗ права като заложен кредитор, поради което конституирането на
заложния длъжник като ответник, наред с ответника СДВР, не е било необходимо.
Поддържа се неоснователност на оплакванията за неправилност и необоснованост на
решението, като е направен подробен анализ на събраните по делото доказателства и
са изложени доводи по съществото на спора. Иска се от съда да остави въззивната
жалба без уважение, и да потвърди обжалваното решение. При условията на
евентуалност – в случай, че въззивната жалба бъде уважена, и бъде разгледан
2
предявеният при условията на евентуалност иск срещу ЧСИ Д. К. – С., то се поддържат
всички доводи и съображения за неоснователност на този евентуален иск, изложени в
отговора на исковата молба, както и в писмените бележки, депозирани пред
първостепенния съд. Съобразно изхода от делото, се заявява искане за осъждане на
жалбоподателя да заплати на ЧСИ Д. К. – С. сторените разноски за въззивната
инстанция за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор на въззивна жалба вх.
№338759/20.07.2021 г., подаден от „Ви Джи Еф“ООД, чрез адв. С.Д.. Поддържа се
неоснователност на възраженията за недопустимост на обжалваното решение -
залогодателят не е необходима страна в настоящото производство. Поддържа се
становище за неоснователност и на оплакванията за неправилност на решението –
съгласно чл.12, ал.1 от ЗОЗ, особеният залог е противопоставим на трети лица от
момента на вписването му, което в случая е извършено на 18.01.2018 г., а
привилегията на НАП е по чл.136, т.5 от ЗЗД, и е след вземанията, обезпечени със
залог, поради което и двата превода, извършени от ответника СДВР – към НАП и ЧСИ,
са извършени неправомерно. Наред с това, полученото от СДВР запорно съобщение от
ЧСИ е относно вземане по друг договор, различен от този, предмет на особения залог.
По делото е направено от ищеца искане, и съдът е задължил ответника СДВР да
представи цялата документация във връзка със сключването, изпълнението и
разплащането по договора, от която би било видно, че дори след извършване на
плащанията към НАП и ЧСИ, има остатък за плащане по особения залог в размер на 20
587,82 лв., което задължение за представяне на документацията не е било изпълнено от
СДВР. От приложеното по делото писмо рег.№513Р-55720/08.07.2020 г. става ясно, че
СДВР е наредило плащане на остатъка от вземането по договора в размер на 20 587,90
лв. не в полза на заложния кредитор, а на самия длъжник „Айко М“ЕООД. Така
направените плащания от СДВР към НАП, ЧСИ и към самия длъжник, са
недействителни, тъй като не са направени на овластения кредитор. Наред с това,
ответникът неправомерно не е уведомил ЧСИ, че е налице вписан особен залог, който
предхожда запорното съобщение, за да бъде заделена сума за заложния кредитор при
извършване на разпределението на събраната от ЧСИ сума. От своя страна,
евентуалният ответник – ЧСИ, е имал задължение да извърши самостоятелна проверка
в ЦРОЗ, преди да извърши разпределението на събраната сума, и предпочтително да
удовлетвори вземането на заложния кредитор. Видно от приложеното решение от
06.12.2017 г. по гр.д.№2395/2017 г. на РС- Велико Търново, вземането на третия
ответник „Енергомонтаж Инженеринг“АД е хирографарно, и не са били наложени
никакви обезпечителни мерки за събирането му. За присъединените по право
кредитори ЧСИ е длъжен да следи служебно, и да ги уведоми, съответно – да вземе
предвид вземането на присъединения по право взискател. Настоява за оставяне на
въззивната жалба без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение. В
случай, че жалбата се намери за основателна и искът срещу СДВР бъде отхвърлен, се
поддържат евентуалните искове срещу втория и третия ответник. Заявява се претенция
за присъждане на сторените разноски във въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил и Отговор на въззивна жалба вх.
№341461/02.08.2021 г., подаден от „Енергомонтаж Инженеринг“АД, чрез адв. В. Б.,
надлежно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.104 от делото на
СГС. Поддържа се становище за допустимост и правилност на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че ответникът „Енергомонтаж
3
Инженеринг“АД е имал качеството на взискател в изпълнителния процес по изп.д.
№20187280400308 при ЧСИ рег.№***, и като такъв не може да бъде квалифициран
като привиден кредитор. Той е имал изискуемо вземане към длъжника „Айко М“ЕООД
в размер на 23 600 лв., разноски за държавна такса 944лв. и 1300 лв. за адвокатско
възнаграждение, въз основа на влязло в сила съдебно решение, поради което с
полученото от него плащане не се е обогатил неоснователно. Ето защо, съдът правилно
е приел предявеният срещу него иск по чл.75, ал.2 от ЗЗД е неоснователен.
Удовлетворяването на кредитора „Енергомонтаж Инженеринг“АД е извършено след
изготвяне и приемане на разпределението по изпълнителното дело, което не е било
оспорено нито от длъжника, нито от трети лица в срока му за обжалване. Изготвянето
на разпределението и предшестващите го действия по събирането на вземането от
имуществото на длъжника, са действия от компетентността на съдебния изпълнител,
като ответникът „Енергомонтаж Инженеринг“АД не може да носи отговорност за
вреди или пропуснати ползи, претърпени от трети лица във връзка с действията на
ЧСИ по конкретното изпълнително дело. Наред с това, запорът от ЧСИ е наложен
месец преди да бъде съобщено на СДВР, че е налице договор за особен залог, и върху
вземане по друг договор, различен от този, върху който е налице особен залог. Това, че
СДВР при действията си е смесило двата договора на длъжника, не може да бъде
вменено във вина нито на ЧСИ, нито на „Енергомонтаж Инженеринг“АД. Настоява се
за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Заявява се
претенция за присъждане на разноските за въззивното производство, включително
разноските за адвокатско възнаграждение.
Третото лице – помагач на ответника ЧСИ Д. К. – С. – „ЗАД Булстрад Виена
Иншурънс Груп“АД е получило препис от въззивната жалба, но в срока по чл.263, ал.1
от ГПК не се е възползвало от възможността да депозира отговор.
С въззивната жалба и отговорите не са представени нови доказателства и не са
направени доказателствени искания, поради което във въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно.
По допустимостта на постановения съдебен акт, съдът намира следното:
Производството е било образувано по предявени от ищеца „Ви Джи ЕФ“ООД
главен и евентуални искове:
1. Главен осъдителен иск срещу ответника Столична дирекция на вътрешните
работи, за сумата от 27 858 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от датата на предявяването на иска /21.06.2019 г./ до
окончателното плащане, както и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за сумата от 3 095,33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
от 27 858 лв., за периода от 15.05.2018 г. до датата на предявяването на иска.
Ищецът е предявил претенцията си в качеството му на заложен кредитор на
длъжника „Айко – М“ЕООД, за заплащане на сумата от 27 858 лв.,
представляваща цената по Договор за доставка на стоки №829/10.01.2018 г.,
което задължение е обезпечено с особен залог, учреден с Договор за учредяване
на особен залог върху вземания, сключен на 10.01.2018 г. и вписан в ЦРОЗ на
18.01.2018 г., върху вземане на „Айко-М“ЕООД по Договор за обществена
поръчка №513р-96116/19.12.2017 г. с възложител Столична дирекция на
4
вътрешните работи, по който особен залог по искане на заложния кредитор „Ви
Джи Еф“ООД, на 16.03.2018 г. в ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение с
вх.№2018031600352, за което на 13.03.2018 г. е бил уведомен залогодателят
„Айко – М“ЕООД, а с Уведомление вх.№513000-12518/19.03.2018 г. е бил
уведомен заложният длъжник СДВР. В исковата молба се излагат обстоятелства,
че на 15.05.2018 г. първият ответник СДВР е извършил плащане на част от
дължимата от него сума по Договор за обществена поръчка №513р-
96116/19.12.2017 г. на кредитора НАП – ТД Велико Търново на основание
запорно съобщение рег.№С18004-119-0006925/15.05.2018 г., а остатъкът от
дължимата сума е превел на Ч.Ж. К. – С., с рег.№*** на НК, на основание
запорно съобщение рег.№513000-6352/08.02.2018 г., които плащания се
поддържа, че са недействителни, тъй като не са били направени към овластения
кредитор.
2. Евентуален иск с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, във вр. чл.45 от ЗЗД,
предявен срещу ответника Ч.Ж. К. – С., с рег.№*** на НК, при условие че бъде
отхвърлен главният иск срещу предпочитания ответник СДВР, за сумата от
21 010,28 лв., представляваща сума, събрана от Ч.К. по изп.д.№2018728040308, с
взискател „Енергомонтаж Инженеринг“АД и длъжник „Айко-М“ЕООД, чрез
налагане на запор върху вземането на „Айко – М“ЕООД по Договор за
обществена поръчка №513р-96116/19.12.2017 г. с възложител Столична дирекция
на вътрешните работи, и неправилно изплатена на хирографарния кредитор
„Енергомонтаж Инженеринг“АД, без да бъде конституиран по изпълнителното
дело като присъединен взискател заложният кредитор „Ви Джи Еф“ООД, и без да
бъде зачетена привилегията му по чл.136, ал.3 от ЗЗД, ведно със законната лихва
върху сумата от 21 010,28 лв. за периода от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане, КАКТО и акцесорен иск срещу същия ответник с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от 2 334,48 лв., представляваща
лихва за забавено плащане на сумата от 21 010,28 лв., за периода от 15.05.2018 г.
до датата на подаване на исковата молба .
3. Евентуален иск, предявен срещу ответника „Енергомонтаж Инженеринг“АД, при
условие, че бъде отхвърлен предявеният главен иск срещу предпочитания
ответник СДВР, както и първият евентуален иск срещу ответника Ч.К., за сумата
от 21 010,28 лв., изплатена на „Енергомонтаж Инженеринг“АД от Ч.К. по изп.д.
№2018728040308, чрез наложен запор върху вземането на длъжника „Айко-
М“ЕООД по Договор за обществена поръчка №513р-96116/19.12.2017 г. с
възложител Столична дирекция на вътрешните работи, КАКТО и акцесорен иск
срещу същия ответник с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, за сумата от
2 334,48 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 21 010,28
лв., за периода от 15.05.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
С обжалваното решение съдът е разгледал и уважил главният предявен иск
срещу предпочитания ответник СДВР, и акцесорният иск срещу същия ответник, като
е оставил без разглеждане предявените евентуални искове срещу първия евентуален
ответник ЧСИ Д. К. – С., и срещу втория евентуален ответник „Енергомонтаж
Инженеринг“АД.
На осн. чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства в двете
съдебни инстанции, съдът намира следното:
Заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по силата на договор между
заложния кредитор и залогодателя, който подлежи на вписване в публичния ЦРОЗ по
5
партидата на залогодателя. За да породи действие спрямо заложния длъжник, който не
е страна по договора, залогът следва да му бъде съобщен, като съобщението има
законово определено съдържание и може да бъде направено както от залогодателя,
така и от заложния кредитор /чл.17, ал.1 и ал.2/. Вписването прави залога и останалите
подлежащи на вписване обстоятелства противопоставими на третите лица /чл.12, ал.1 и
ал.2/. След измененията в закона /ДВ, бр.105 от 2016г., в сила от 30.12.2016г./ на
вписването е придадено и конститутивното действие /чл.2, ал.1/. Залогодателят е
длъжен да събира заложеното вземане и неговите плодове до вписване на пристъпване
към изпълнение, след който момент това задължение възниква в патримониума на
заложния кредитор, който следва с грижата на добрия търговец да извършва
необходимите действия за запазване и събиране на вземането.
При неизпълнение на обезпеченото с особен залог задължение заложният
кредитор може да пристъпи към изпълнение. С вписването на пристъпване към
изпълнение в публичния ЦРОЗ третите лица се считат уведомени, че правото на
разпореждане със заложеното вземане преминава в патримониума на заложния
кредитор. За да е противопоставимо пристъпването към изпълнение на страните по
заложното вземане, т.е. на залогодателя и заложния длъжник, следва след вписването
по партидата на залогодателя в ЦРОЗ това обстоятелство да им бъде съобщено от
заложния кредитор. Задължението за известяване на залогодателя е изрично
регламентирано в чл.32, ал.3 и чл.33, ал.1 ЗОЗ, а необходимостта от известяване на
заложния длъжник произтича от разпоредбата на чл.34, т.2 ЗОЗ. Уведомяването на
заложния длъжник за вписването на пристъпване към изпълнение по отношение на
вземането като правомощие на заложния кредитор е част от мерките за запазване на
заложеното имущество /чл.34 ЗОЗ/. Тъй като пристъпването към изпълнение засяга
правната сфера на заложния длъжник, който не е страна по този договор,
правомощието по чл.34, т.2 ЗОЗ следва да е упражнено, за да му се противопостави
пристъпването към изпълнение. Целта на уведомяването на заложния длъжник е да се
доведе до неговото знание фактът, че от този момент право да се разпорежда с
вземането има само заложния кредитор, поради което под страх от „лошо“ изпълнение
и за да е действително плащането, то следва да бъде извършено по реда на ЗОЗ- по
посочената сметка на депозитаря. Упражняването на правомощието на заложния
кредитор по чл.34, т.2 Закона за особените залози /ЗОЗ/ е от значение с оглед
противопоставимостта на вписаното пристъпване към изпълнение на заложния
длъжник. До получаване на уведомлението по чл.34, т.2 ЗОЗ заложният длъжник може
да плати валидно на залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо
заложния кредитор, а след получаване на уведомлението за пристъпване към
изпълнение, за да се освободи от задължението си спрямо залогодателя с погасителен
ефект и по отношение на заложния кредитор, заложният длъжник трябва да плати по
посочената сметка на депозитаря.
В настоящата хипотеза ищецът, в качеството му на заложен кредитор по Договор
за учредяване на особен залог върху вземания, сключен на 10.01.2018 г. и вписан в
ЦРОЗ на 18.01.2018 г., и вписал на 16.03.2018 г. пристъпване към изпълнение,
претендира осъждане на заложния длъжник СДВР да му плати заложеното вземане на
„Айко-М“ЕООД по Договор за обществена поръчка №513р-96116/19.12.2017 г. с
възложител Столична дирекция на вътрешните работи, като поддържа, че плащането
на заложеното вземане от ответника на НАП и на ЧСИ е недействително и му е
непротивопоставимо съгласно чл.17, ал.1 и ал.2 вр. чл.12, ал.1и чл.32 ЗОЗ.
При тези твърдения настоящият съд приема, че предявеният главен иск срещу
6
предпочитания ответник СДВР, има правната характеристика на иск, предявен от
заложния кредитор срещу заложния длъжник за реално изпълнение на заложеното
вземане.
Съгласно чл.44а, ал.2 ЗОЗ, с пристъпването към изпълнение заложеното вземане
се възлага за събиране на заложния кредитор. В този случай той може да упражнява от
свое име всички права на залогодателя - притежател на вземането, за да получи
изпълнение. При липса на спор и осъществено доброволно изпълнение по реда
на чл.44а, ал.3 ЗОЗ /плащане от заложния длъжник по сметка на депозитаря/, се изготвя
сметка за разпределение на събраната сума по реда на ЗОЗ и заложният кредитор се
удовлетворява. Когато обаче заложният длъжник след получаване на уведомлението
по чл.34, т.2 ЗОЗ не изпълни доброволно задължението си, за заложния кредитор е
налице възможността като процесуален субституент на залогодателя да предприеме
всички законово предвидени действия за събиране на вземането. Ако вземането е
установено със сила на пресъдено нещо между залогодателя и заложния длъжник,
заложният кредитор като процесуален субституент може да се снабди с изпълнителен
лист и да инициира принудително изпълнение. Ако вече има образувано изпълнително
дело по молба на залогодателя, заложният кредитор може да се присъедини по реда
на чл.456 ГПК. И в двата случая неговото удовлетворяване ще е в рамките на
принудителното изпълнение по ГПК, като ще се ползва от привилегията по чл.136,
ал.1, т.3 ЗЗД.
Когато заложеното вземане не е установено със сила на пресъдено нещо,
заложният кредитор може да предяви иск за осъждане на заложния длъжник да плати
вземането в полза на залогодателя, като при доброволно плащане на присъдената сума
погасителен ефект ще има изпълнението по сметка на депозитаря. При липса на
доброволно изпълнение въз основа на съдебното решение заложният кредитор може да
поиска издаване на изпълнителен лист и образуване на изпълнително производство
по ГПК. Спор за съществуването на заложеното вземане е налице и при оспорване от
заложния кредитор като относително недействително на извършеното плащане от
страна на заложния длъжник в изпълнение на наложен запор върху вземането от ЧСИ,
в полза на други кредитори – НАП и „Енергомонтаж Инженеринг“АД. В тази хипотеза
заложният кредитор предявява иска за реално изпълнение на заложеното вземане в
качеството на процесуален субституент на залогодателя срещу заложния длъжник.
Съгласно чл.26, ал.2 ГПК, в тази хипотеза на процесуална субституция, заложният
кредитор и залогодателят са необходими задължителни другари, притежаващи
съвместна активна процесуална легитимация, съгласно чл.26, ал.4 ГПК /в т.см.
Решение № 95 от 31.01.2020 г. по т. д. № 1757 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 1-
во тър. отделение/. За надлежното упражняване на правото на иск участието в
производството на задължителните необходими другари, представлява абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за наличието на която
съдът следи служебно във всяка фаза на производството.
Първостепенният съд е постановил обжалваното решение по иск на заложния
кредитор „Ви Джи Еф“ООД за реално изпълнение на заложеното вземане, предявен в
качеството му на процесуален субституент, без участието на носителя на материалното
право - залогодателя „Айко – М“ЕООД, като главна страна /съищец/, необходим и
задължителен другар на ищеца. Общото предявяване на иска от и срещу
задължителните другари е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на исковото производство. С т. 6 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС е разяснено по задължителен начин, че, когато правото на участие
7
в процеса на задължителен другар е нарушено от първоинстанционния съд, въззивната
инстанция не може да санира този порок и дължи обезсилване на
първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане с участие на
задължителния другар. Допуснатото процесуално нарушение води до недопустимост
на съдебния акт и е основание за неговото обезсилване и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира залогодателя
„Айко – М“ЕООД като съищец на „Ви Джи Еф“ООД. На ищеца следва да бъде указано
да уточни петитума на исковата молба, като съобрази процесуалното си качество
по чл.26, ал.2 ГПК и факта, че упражнява по реда на чл.44а ЗОЗ правата на
залогодателя /т.е. заложният длъжник следва да плати заложеното вземане не на
заложния кредитор, а на залогодателя, по сметка на депозитаря – в т.см. са дадени
разяснения с Решение № 95/31.01.2020 г. по т. д. № 1757/2018 г. ВКС, ТК, I ТО/.
Настоящият съд не следва да се произнася по въпроса за разноските във
въззивното производство, а по същите дължи произнасяне първостепенния съд, като ги
възложи в тежест на страните с оглед резултата от произнасянето по предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №262910 от 10.05.2021 г., постановено по гр.д.№8369
по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, ГО I – 15-ти състав.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийски градски съд за ново разглеждане от друг състав,
и изпълнение на дадените указания с мотивната част на решението.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8