Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.06.2020
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 09 юни 2020 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА
ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2518 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Сънфудс България“ ЕООД твърди в исковата си молба, че в срока по чл.415 от ГПК предявява настоящия иск срещу К.М.К.. По повод
заявление за издаване на заповед за изпълнение било образувано заповедно
производство по чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № 3773/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, по което съдът издал
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С разпореждане от
01.04.2019г. съдът указал на „Сънфудс България” ЕООД да предяви иск по реда на
чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, което разпореждане им било връчено на 18.04.2019г.
Между ищеца и ответника бил сключен трудов договор №900148/18.01.2017г.
на основание чл.67, ал.1, т.1 от Кодекса на труда, по силата на който К.М.К.
бил назначен на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене”, която длъжност
отговаряла на определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание
„Ресторантски работник” в ресторант „ПАРК МОЛ - Стара Загора” с адрес: гр.
Стара Загора, бул. Никола Петков № 52.
Към трудовия договор били сключили с ответника
допълнително споразумение № 382/26.06.2017г., с което К.М.К. бил назначен на
по-висока длъжност - „салонен управител”, която длъжност отговаряла на
определената от работодателя във вътрешното длъжностно разписание „мениджър” в
ресторант „ПАРК МОЛ” в гр. Стара Загора, респективно било увеличено трудовото
му възнаграждение.
Съгласно чл. 11.1 от допълнителното споразумение, всяка
една от страните можела да прекрати трудовото правоотношение с два месеца
писмено предизвестие.
Съгласно чл.11.2 от допълнителното споразумение, в
случай, че страната, която прекратявала трудовото правоотношение преди да изтече
срокът на предизвестието дължала на другата страна обезщетение в размер на
брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието, като в
случай, че Служителят бил страната, която не спазвала срока на предизвестие,
същият давал съгласие дължимото към работодателя обезщетение да бъдело удържано
от последното му трудово възнаграждение.
С молба с вх. № 1083/13.03.2018г. К.М.К. уведомил „Сънфудс България” ЕООД, че считано
от 14.03.2018г. прекратява едностранно трудовото правоотношение, като нямало да
отработи двумесечното си предизвестие.
„Сънфудс България” ЕООД издало Заповед №
00001186/14.03.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.03.2018г.,
която ответника получил лично на 16.03.2018г. К.М.К. прекратил трудовото си правоотношение, без да
отработи двумесечното си
предизвестие и на основание чл.220, ал.1 от КТ дължал на „Сънфудс България”
ЕООД обезщетение за неспазено предизвестие за 39 работни дни в размер на
1622,40 лева, като след направена удръжка от последното му трудово
възнаграждение в размер на 523,10 лева, на основание чл.11.2 от Допълнително
споразумение № 382/26.06.2017г. към трудов договор № 900148/18.01.2017г., К.М.К.
оставало да дължи на „Сънфудс България” ЕООД сумата от 1099,30 лева.
С оглед на гореизложеното за тях било налице правен
интерес за претендиране на заплащане на сумата, която ответника им дължал като
обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 от КТ и неизпълнено
задължение по чл. 11.2 от допълнително споразумение № 382/26.06.2017г.
До К.М. Красимиров била изпратена покана за доброволно
изпълнение, с която го поканили в тридневен срок от
получаване на поканата да заплатял дължимата сума по посочената в поканата
банкова сметка, ***та лихва върху вземането. От известие за доставка ИД PS 6000 016UHI N на „Български пощи” ЕАД било
видно, че поканата не била потърсена.
Предвид това, че правоотношението било прекратено при
условията на чл.335, ал.2, т.З КТ, а именно на посочената в молбата дата -
14.03.2018г., ответникът дължал на дружеството мораторна лихва върху сумата в
размер на 40,61
лева, от деня на прекратяване на трудовото правоотношение -
14.03.2018г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-
24.07.2018г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника К.М.К., ЕГН: **********, с
адрес: ***, бл.Русалка,
че дължи на „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище: гр. София,
общ. Столична, р-н Искър и адрес на управление: ж.к. Дружба-2, бул.Проф. Цветан
Лазаров № 48, представлявано от Иван Йорданов Лисиков - управител, както
следва:
1. на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 220, ал.1 от КТ сумата от 1099,33 лева,
представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по допълнително
споразумение № 382/26.06.2017г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК - 24.07.2018г.
до окончателното плащане.
2. на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,61 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането по чл. 220, ал. 1 от КТ от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение - 14.03.2018г. до датата на подаването
на заявлението по чл. 410 от ГПК - 24.07.2018г.
3. направените разноски по настоящото производство в размер, представляващи
платен адвокатски хонорар и платена държавна такса.
Ответникът
К.М.К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 3773/2018г. по описа
на Районен съд - Стара Загора, на основание чл.410 ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение № 2055/27.07.2018г., по
силата на която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 200 лева,
представляваща неустойка по договор за повишаване на квалификацията от
01.05.2017г., сумата от 1099,30 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ по допълнително споразумение №
382/26.06.2017г., сумата от 85,12 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 14.03.2018г. до 24.07.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от 24.07.2018г.,
както и сумата от 431,69 лева, представляваща направени разноски по делото. На
основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца са дадени указания да предяви иск за
вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника на основание чл.47 ал.5
от ГПК.
В производството по чл.422 ГПК
взискателят следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Безспорно
установено по делото е, че ответникът е
работил при „СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ” ЕООД по трудов
договор /видно от трудов договор № 900148 от
18.01.2017г./.
Страните не
спорят, че трудовото правоотношение между ищеца и ответника е прекратено със Заповед № 1186/14.03.2018г., считано от 14.03.2018г. Видно от същата, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.326
ал.1 във връзка с чл.326 ал.2 от КТ след отправена писмена молба от ответника,
в която същият е изразил съгласие обезщетението за двумесечно предизвестие да
бъде удържано от работодателя.
По делото е прието заключение на съдебно-икономическата експертиза, което съдът възприема
като компетентно
и мотивирано. От
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните по делото, е
видно, че двумесечното обезщетение за неспазено предизвестие от ответника по
чл.220 ал.1 от КТ е в размер на 1584,96 лева. Нетното трудово възнаграждение на
ответника за м.март 2018г. е в размер на 246,14 лева. Нетният размер на
обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ на К.К. е 219.46 лева. Според вещото лице,
след направените удръжки от работодателя за заплата и обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ, дължимия остатък от К.К. е в размер на 1119,36 лева.
Предвид събраните доказателства по
делото, съдът счита, че искът за главница е основателен в предявения размер от
1099,30 лева и следва да бъде уважен в пълен размер.
Следва да се присъди и законната лихва
върху главницата от 1099,30 лева, считано от постъпване на заявлението в съда
на 24.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата, съгласно чл.86 от ЗЗД и
петитума на исковата молба.
Съгласно
чл.86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за забава върху
дължимата главница. Такава лихва се дължи при неизпълнение на парично
задължение, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му.
След служебно пресмятане на размера на мораторната лихва, изчислена върху
дължимата сума за периода от 14.03.2018г. – датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до 24.07.2018г.-датата на подаване на заявлението в съда е в
размер на 40,61 лева. Предвид гореизложеното, съдът счита, че този иск е
основателен и доказан и следва да се уважи в пълен размер.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски по делото и по ч.гр.д. № 3773/2018г. по описа на Районен
съд-Стара Загора, съразмерно с уважената част от исковете, в размер на 1080,69
лева, представляващи заплатени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и за
адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на К.М.К. ***, с ЕГН **********,
че дължи на "СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Проф.Цветан Лазаров №
48, ЕИК *********, чрез пълномощник Адвокатско Дружество „Владимирова и
партньори“, с адрес: гр.София, ул.Позитано № 34, ет.2, представлявано от Сирма
Владимирова – адвокат от САК сумата от 1099,30 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 ал.1 от КТ
по допълнително споразумение № 382/26.06.2017г., ведно със законната лихва
върху сумата от 24.07.2018г. до окончателното й заплащане, сумата от 40,61 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.03.2018г. до 24.07.2018г., за изпълнението на което
парично задължение е издадена в полза на "СЪНФУДС
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с п.а. против К.М.К., с
п.а. заповед № 2055/27.07.2018г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 3773/2018г. по описа на
Районен съд - Стара
Загора.
ОСЪЖДА К.М.К. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА "СЪНФУДС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Проф.Цветан Лазаров №
48, ЕИК *********, чрез пълномощник Адвокатско Дружество „Владимирова и
партньори“, с адрес: гр.София, ул.Позитано № 34, ет.2, представлявано от Сирма
Владимирова – адвокат от САК сумата от 1080,69 лева, представляваща направени разноски по делото и по
ч.гр.д. №
3773/2018г.по описа на Районен съд-Стара Загора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: