О П Р
Е Д Е
Л Е Н
И Е
№ /09.11.2020
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри гр.с.в закрито заседание на
девети ноември
през две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ
СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при секретаря
и с участието на
прокурора като изслуша докладваното
от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА в.ч. гр.дело
№812 по
описа
за 2020г.на ПОС и за да се произнесе,съобрази
следното:
Производство
по чл.413 ал.2 във вр.с чл.274 ал.1 ГПК .
С разпореждане
на Плевенски Районен съд №7859 от 10.09.2020г., постановено по ч.гр.д.№4522/2020г.
по описа на същия съд на основание чл.411,ал.2,т.3 от ГПК е отказано искането за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК със заявител „***” ЕАД,гр.София,ЕИК ***и длъжник П.Г.М., ЕГН ********** с настоящ адрес *** за заплащане на следните
суми:сумата от 77,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 13.07.2017г.с предпочетен номер +*** и сумата
от 62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 20.07.2018г.с предпочетен номер +*** като
неоснователно . Със същото разпореждане на ПРС на основание чл.415, ал.1, т.3 от ГПК е
указано на заявителя „***” ЕАД ,ЕИК ***, че може в едномесечен срок от
съобщението да предяви осъдителен иск за вземането си в отказаната му част
срещу П.Г.М. като довнесе дължимата държавна такса по иска.
Срещу така постановеното определение на ПРС е постъпила частна жалба от „***”АД, гр.София чрез пълномощника на дружеството адвокат
В.Н. ,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъбразно.Изложени са доводи,че ПРС
неправилно е отхвърлил заявлението за гореописаните суми,неустойка в размер на
77,46лв.и неустойка в размер на 62,46лв.,приемайки,че така начислените
неустойки излизат извън рамките на присъщите обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функции,че неустоечните клаузи
противоречат на добрите нрави,както и ,че клаузите за неустойка са
неравноправни,съгласно чл.143,ал.2 т.5 ЗЗП.Твърди се,че на 11.01.2018г.между „***”ЕАД
и Комисията за защита на потребителите e сключена спогодба по гр.д.№15539/2014г. по описа
на СГС и по гр.д.№16476/2014г.по описа на СГС,съгласно която,считано от
12.01.2018г. страните са се споразумели за съществуващи клиенти-ФЛ,размерът на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за ползвания
абонаментен пакет ,да бъде в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяването до изтичането
на уговорения срок,като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти.Изложени са доводи,че допълнителното
споразумение с предпочетен номер от 13.07.2017г.е било в действие при сключване
спогодбата и текста на клаузата за неустойка в раздел ІV,т.4 от споразумението
гласи ,че се дължи неустойка в размер равен на сбора на абонаментните такси до
края на срока на споразумението.Твърди се,че ПРС не е съобразил,че
претендираната неустойка е в намален размер ,а по другия договор за мобилни
услуги от 20.07.2018г.клаузата за нестойка е променена, съгласно спогодбата с
КЗП и същата е в размер на трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти,което не е коментирано от
ПРС.Твърди се, че неправилно ПРС е приел,че при така уговорената неустойка
,мобилният оператор ще получи имуществена облага,каквато би получил,ако
договорът не бе прекратен,но без да предоставя услугата.Посочено е,че мобилният
оператор е претърпял вреди ,предприемайки действия да осигури достъп на абоната
до далекосъобщителната мрежа и претендираните неустойки имат обезщетителна
функция,а размерът им е адекватен и справедлив.Жалбоподателят се позовава на
съдебна практика в тази насока-решения на различни районни и окръжни съдилища.В
жалбата е посочено,че не се споделя становището на съда,че клаузите за
неустойка са нищожни и неравноправни съгласно чл.146 ал.1 и чл.143 ал.2,т.5
ЗЗП.Твърди се ,че претендираните неустойки са в размер на три абонаментни
такси,не излизат от присъщите им обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция
и не водят до неоснователно обогатяване ,нито представляват необосновано високо
обезщетение,водещо до неравноправност. В заключение дружеството жалбоподател
моли Окръжния съд да отмени обжалваното разпореждане на ПРС и да разпореди РС
Плевен да допълни заповедта за изпълнение в частта за неустойките за сумата
77,45лв.и за сумата 62,46лв.
Окръжният съд като обсъди
оплакванията,направени в частната жалба и събраните по делото
доказателства,приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното ч.гр.д.№4522/2020г.по
описа на ПРС е видно,че същото е образувано на основание подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ”*** ”ЕАД,гр.София срещу длъжника П.Г.М. от гр.Плевен. Заявлението
частично е уважено от ПРС,като със заповед №2472 от 10.09.2020г.по ч.гр.д.№4522
за 2020г.е разпоредено длъжникът П.Г.М. да заплати на кредитора ”*** ”ЕАД,гр.София следните суми:-сумата 64,59лв,
неплатени абонаментни такси по допълнително споразумение от 13.07.2017г.към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,дължими за периода
18.09.2018г.-17.11.2018г.;-сумата 143,91лв.,представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 13.07. 2017г.,дължими за периода
18.09.2018г.-17.01.2019г.;сумата
65,32лв. , представляваща разлика между цената на устройство без абонамент
и преференциална обща лизингова цена по договор за лизинг от 13.07. 2017г.; сумата 59,83лв.,представляваща неплатени
абонаментни такси и използвани услуги по договор за мобилни услуги от
20.07.2018г.с предпочетен номер +***,дължими за периода 18.09.2018г.-17.11.2018г.;сумата
1 871,57лв.,представляваща
лизингови вноски по договор за лизинг от 20.07. 2018г., дължими за периода
18.09.2018г.до 17.01.2019г.,ведно със законна лихва върху горепосочените суми , считано
от датата на подаване на заявлението-09.09.2020г.
до окончателното изплащане ,както и деловодни разноски в размер на 46,90лв.за ДТ и 374,50лв.за адвокатски хонорар.
За да постанови обжалваното разпореждане ,с което е постановен частичен
отказ за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумата 77,46лв.и за сумата
62,46лв.,претендирани неустойки по двата договора от 13.07.2017г.и 20.07.2018г.,ПРС
е изложил съображения,че клаузите за неустойка са нищожни, поради накърняване
на добрите нрави,за което съдът следи служебно. Първоинстанционният съд се е
позовал на т.3 от ТР№1/15.06.2010г.по тълк.д. №1/2009г.на ОСТК на ВКС и е
приел,че уговорената между страните неустойка при предсрочно прекратяване на
договора излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна,обезщетителна и
санкционна функция.Изложени са съображения, че по процесните договори мобилният
оператор се е задължил да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса ,а потребителят да я заплати ,но само срещу
предоставената му услуга. Съдът е приел,че клаузата за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора,съгласно която потребителят дължи неустойка в размер
на всички неплатени абонаментни вноски по договора до края на срока му е
предпоставка за неоснователно обогатяване на мобилния оператор по прекратения
договор, който ще получи имуществена облага от насрещната страна в
размер,какъвто би получил,ако договорът не беше прекратен,но без да предоставя
ползването на услугата.На това основание съдът е счел,че тези клаузи са нищожни като противоречащи на добрите
нрави на осн.чл.26 ал.1,пр.3 от ЗЗД и
неравноправни по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 ЗЗП,тъй като задължават потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.ПРС се е позовал и на константната практика на
ВКС,като са цитирани решения на ВКС в този смисъл. Съдът е приел,че е
налице изначална нищожност на клаузите
за неустойка,поради което не може да се претендира и присъжда никаква сума,дори
и намалена до размер на три месечни абонамента.Тези правни доводи на ПРС са
правилни,законосъобразни и се споделят изцяло от въззивната инстанция.
Новата разпоредба на чл.411 ал.2,т.3 ГПК/ ДВ
бр.100/2019г./ предвижда,че съдът издава заповед за изпълнение ,освен когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за
това.Съгласно т.3 от
ТР на ОСТК №1/15.06.2010г.по тълк.д.№1/2009г.нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза
за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави
се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
В конкретната хипотеза клаузата за
неустойка по процесните договори, предвиждаща при предсрочно прекратяване на
договора, потребителят да заплаща неустойка в размер
на сумата от стандартните месечни абонаментни такси до
края на срока на договора,действително излиза извън рамките на присъщата за
неустойката обезпечителна и санкционна функция.Клаузата
за неустойка няма обезпечителен характер,тъй като не обезпечава главното
задължение на потребителя на мобилни услуги да заплаща съответните абонаментни
такси за ползваните услуги,както и сумите по договорите за лизинг за закупените
телефонни апарати,нито има характера на обезщетение за вредите от
неизпълнението на договорите от страна на потребителя или санкция за
поведението на последния.Обосновани са изводите на ПРС,че при така уговорената
клауза за неустойка при прекратяване на договора преди изтичане на срока
му,мобилният оператор ще се обогати неоснователно ,като ще получи дължимите
абонаментни такси за целия срок на договора,така сякаш същият не е прекратен и
без да е предоставил съответните мобилни услуги на потребителя за този период.Клаузата
за неустойка нарушава добрите нрави и принципа за справедливост,поради което е нищожна ,съгласно чл.26 ,ал.1,пр.3 от ЗЗД.Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143,ал.2,т.5 от ЗЗП,тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Както в производството пред ПРС,така и с
частната жалба,жалбоподателят се позовава на постигнатата спогодба между
Комисията за защита на потребителите и „***”ЕАД гр.София по
гр.д.№15539/2014г.по описа на СГС,съгласно която страните са постигнали
договореност ,считано от 12.01.2018г.при
предсрочно прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителите-физически лица,максималният размер на дължимата от последните
неустойка да не надхвърля трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.Именно този редуциран размер на
неустойката се претендира с подаденото заявление по чл.410 ГПК. С оглед
изложените съображения за изначална нищожност на клаузите за неустойка в
процесните договори ,не следва да се присъжда неустойка,дори и в редуцирания размер от 3 месечни абонамента,доколкото
претенцията се основава на нищожни клаузи.
Налице са предпоставките
на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и следва да бъде постановен отказ за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК в частта, относно претендираната
неустойка в размер на 77,46лв.за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 13.07.2017г.и в размер на 62,46лв. за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 20.07.2018г., поради констатираните от съда нищожни
и неравноправни клаузи в договор,сключен с потребител.Съгласно чл.415, ал.1, т.3 от ГПК кредиторът има
възможност да предяви осъдителен иск против длъжника за вземането си за неустойка в горепосочения размер,в който
смисъл са и дадените от ПРС указания.
Изводите на въззивната
инстанция съвпадат с тези на ПРС,поради което обжалваното разпореждане като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното , Окръжният
съд
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Плевенски Районен
съд,ІV-ти гр.с.№7859 от 10.09.2020г.,постановено по ч.гр.д. №4522/2020г.по
описа на същия съд.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :