Решение по дело №3293/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260102
Дата: 14 декември 2020 г. (в сила от 14 декември 2020 г.)
Съдия: Пламен Стефанов Златев
Дело: 20205500503293
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

№ 260102                                       14.12.2020г.                       град Стара Загора    

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II състав

На двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА

                  ЧЛЕНОВЕ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                 ВЕСЕЛИНА МИШОВА

Секретар: Таня Кемерова                                                        

като разгледа докладваното от съдия- докладчик ЗЛАТЕВ

в.гр.д.№ 3293 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е на основание чл.266- 273 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от Г.Н. *** против постановеното изцяло негативно за нея  първоинстанционно Решение № 479/16.04.2020г. по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- гр.Стара Загора, в което предявените от нея искове по чл.45- 49 от ЗЗД против ответника „Х.-Б.“- ЕООД, *** за сумата 420 лв. за претендирани имуществени вреди от злоупотреба с процесуално право за неоснователно образувано изп.д.№ 20187660400435 по описа на ЧСИ К.А.с район на действие района на ОС- ***, и законна лихва върху тази главница 420 лв. от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане, ведно с направените по делото разноски, са били изцяло отхвърлени, ведно със законните последици от това. Твърди, че атакуваното първоинстанционно Решение било напълно неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, като излага подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока. Моли настоящия ОС- *** да постанови въззивно Решение, с което да отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение и да постанови ново свое, с което да уважи изцяло иск й за осъждането на длъжника „Х.-Б.“- ЕООД със седалище и адрес на управление в *** да й заплати претендираната сума 420 лв. за обезщетение на причинените й имуществени вреди от злоупотребата с процесуалното право за неоснователно образуване на изп.д.№ 20187660400435 по описа на ЧСИ К.А.- ***, ведно със законна лихва върху тази сума от 25.07.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В този смисъл са пледоариите на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й защита по делото.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от ответника „Х.-Б.“- ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Смолян, който счита, че Въззивната жалба била подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на институционален контрол съдебен акт, поради което тя била процесуално допустима, но разгледана по същество била изцяло неоснователна и недоказана, тъй като не били установени и доказани всички сочени от въззивницата пороци и нарушения, като излага подробни фактически и правни аргументи за всяко едно от тях. Счита, че фактическите и правните изводи на РС относно предмета на спора били изцяло мотивирани, законосъобразни и правилни, поради което моли ОС- *** да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна, и да потвърди атакуваното първоинстанционно Решение, със законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Не представил писмена Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.

ОС- Стара Загора, като съобрази доводите на всяка една от страните, събраните по делото доказателства, мотивите в атакуваното Решение на РС и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено и доказано по несъмнен начин следното :

 Въззивната жалба е редовна от външна страна и процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, против подлежащ на институционален контрол съдебен акт, в рамките преклузивния срок за обжалване и подлежи на въззивно разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като е постановено от РС с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Атакуваното първоинстанционно Решение е допустимо, тъй като РС е разгледал предявения иск при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното във въззивната жалба, с която е бил сезиран.

Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на подадена Въззивна жалба против изцяло негативното за ищцата Решение № 479/16.04.2020г., постановено по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- *** по чл.45 – 49 във вр. с чл.82 - 86 от ЗЗД. При извършената въззивна проверка настоящия ОС- *** констатира, че РС не е съобразил, че по делото са налице данни за злоупотреба с процесуално правото, при което е приложима разпоредбата на чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.З от ГПК, тъй като събраните по първоинстанционното дело доказателства сочат по несъмнен начин, че към датата на образуване на процесното изп.дело, въззиваемото дружество е знаело, че вземането му е погасено, поради вече извършено банково изплащане на дължимата сума от въззивницата, независимо от това кой е извършил това плащане от името на длъжницата в полза на дружеството. Въззивният съд приема за доказано, че извършеното плащане на адв. хонорар от 420 лв. по образуваното изпълнително дело от въззиваемото дружество против въззивницата Г.Н.Н., безспорно представлява причинена й имуществена вреда в пари, тъй като в настоящия казус е налице противоправно упражняване на процесуално право, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело и принудително събиране на вземане в пари, въз основа на изпълнителен лист, който към тази дата на образувано на изп.дело вече е загубил изпълнителното си основание. В тази връзка от събраните доказателства по дело на РС се доказва, че на 13.03.2018г. от името на длъжницата- въззивница Г. *** е била преведена по банков път цялата дължима парична сума в размер на 250, 20 лв. по сметката на кредитора- въззиваем „Х.Б."- ЕООД, ***в банка „С.Ж.Е.“- АД, видно от Вносна бележка № 8710-045-010862-2018-03-13. На следващия ден кредиторът- въззиваем „Х.Б."- ЕООД, ***се сдобил с Изпълнителен лист № 102/14.03.2018г., издаден от РС- гр.Първомай, обл.Пловдивска въз основа на подлежащо на изпълнение влязло в законна сила Решение № 99/05.10.2017г., постановено по гр.д. № 282/2016г. по описа на РС- Първомай, издаден в полза на „Х.Б.“ ЕООД. Цели 2 месеца след изплащане на дължимата сума от 250, 20 лв. на 16.05.2018г., против въззивницата Г. *** е било образувано въпросното изп.д.№ 2018766040435 по описа на ЧСИ К.А. - ***, peг.№ 766 в КЧСИ, въз основа на подадена молба от въззиваемия и представен Изпълнителен лист. Длъжницата- въззивница Г.Н.е ангажирала своя адвокатска защита, като е бил сключен писмен Договор за правна защита и съдействие № 0214163/07.06.2018г. с предмет „защита, процесуално представителство и съдействие на длъжника по изп. дело № 435/2018 г. по писа на ЧСИ К.А., с peг.№ 766 в КЧСИ“ с уговорен адв.хонорар в размер на 420 лв., платени в брой, при сключване на договора.

Гореизложеното свидетелства, че чрез свой процесуален представител въззиваемото дружество е подало молба за образуване на изпълнително дело, без към този момент още да притежава годно изпълнително основание, поради което тези негови фактически и правни действия следва да бъдат квалифицирани, като недобросъвестното допусната от него грешка или недоглеждане, тъй като той е следвало да провери дали длъжницата вече не му е платила дължимата парична сума по изпълнителния лист, което е в противоречие с нормата на чл.З от ГПК, че страните са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави. В тази връзка очевидно противоправността на извършеното действие се изразява в липсата на полагане на дължимата грижа от страна на „Х.Б.“- ЕООД да констатира, че цели 2 месеца преди образуване от него на това изп.дело, сметката му е била заверена с внесената от името на длъжницата- въззивница Г.Н.Н. дължима сума от 250, 20 лв. В процесния случай искането за образуване на изп.дело е станало 2 месеца след снабдяването с изпълнителния лист за същата тази сума 250, 20 лв., който период е достатъчно дълъг, за може процесуалния представител на въззиваемото дружество да се информира или да бъде информиран от дружеството, че паричното задължение по изп. лист вече е било изцяло погасено чрез заплащането му по банков път, с постъпила сума по сметката на дружеството. Следователно е налице злоупотреба с процесуално право, тъй като представителят на въззиваемото дружество е отправил искане до ЧСИ за образуване на изп. дело и за изпълнение за сума, която вече е била заплатена от длъжницата. Като злоупотребата с право е противоправна, когато правото се упражнява недобросъвестно/за да бъдат увредени права и законни интереси на други/ или в противоречие с интересите на обществото. Отговорността за вреди от злоупотреба с правото на иск е деликтна по правната си същност, следователно по общите правила дължимото обезщетение обхваща всички преки и непосредствени имуществени (претърпени загуби и пропуснати ползи) и неимуществени вреди. Отговорността за разноски също е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, а отговорността за разноски е ограничена, понеже не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. Също така въззивният съд констатира, че Договорът за правна зашита и съдействие № 0214163/07.06.2018г. е бил представен по изп. дело и е бил приложение към ИМ пред РС- видно от материалите по първоинстанционното гр.дело. Безспорно с протоколно Определение от о.с.з. на 27.11.2019г. по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- *** третото неучастващо по делото лице ЧСИ- К.А.- гр.*** е бил задължен да представи горецитираното негово изп. дело, като в това Определение не се съдържа изрично указание той да бъде представен като официално заверен препис от изисканите документи, като в изпълнение на указанията по първоинстанционното гр.дело е било представено под опис това изп.д.№ 2018766040435 по описа на ЧСИ- К.А., като впоследствие на 17.01.2020г. по делото на РС е постъпил заверен препис от същото изп.дело, което е било докладвано от РС с негово протоколно определение от о.с.з. на 19.02.2020г. Видно от съдържанието на този адв.договор, в неизключената си част той съдържа подписа на адвоката- кредитор, с който той саморъчно удостоверява, че е получил договорената сума от 420 лв. от възложителката- въззивницата Г.Н.Н..

Следователно неправилно РС е приел, че липсват данни договорът за правна защита и съдействие да е бил представен по процесното изп.дело, макар той да е бил представен по гр.дело на РС от ЧСИ първоначално като незаверено копие, той представлява годно доказателство по смисъла на чл.183 от ГПК, тъй като предвид нормата на чл.192 от ГПК само страните по делото са задължени да представя копия на документи в заверени преписи, а това изискване не е се отнася до третите неучастващи лица, каквото е ЧСИ К.А.. Наред с това в придружителното Писмо при първоначалното представяне на документите по изп. дело изрично е описано, че договорът за правна защита и съдействие се намира по изп. дело, поради което въззивният счита, че е налице изявление на ЧСИ К.А., че договорът се съдържа в кориците на неговото изп.дело и препис от него е представен пред РС. Още повече, че въпреки липсата на мотиви в тази част от атакуваното Решение на РС, видно от материалите по първоинстанционното гр.дело, повторно представените документи по изп.дело вече са били в заверени преписи, и са докладвани с протоколно Определение на РС от о.с.з. на 19.02.2020г. Поради което и съгласно т.1 от ТР № 6/06.11.201Зг. по тълк.д.№ 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС- София, направеното плащане в брой и отразено в договора за правна защита и съдействие, придава на договора характер на разписка/какъвто е и процесния казус/, още повече, че и самият договор е приложен по делото.

Наред с това въззивният съд констатира, че напълно правилно РС е приел, че договорът за правна защита с подписа на адвоката- кредитор удостоверява заплащането на уговореното възнаграждение в размер на 420, 00 лв. и той има характера на разписка за извършеното плащане, с което се е намалил патримониума на въззивницата, и се установи, че е налице и второто кумулативно изискване- този договор да се съдържа по делото, което се доказва от описа на документите по изп.дело, той е изведен и подписан от ЧСИ и съдържа конкретния договор, който е представен в препис по делото пред РС.Следователно отговорността за съдебни разноски може да се кумулира с отговорността за вреди по чл.45 и сл. ЗЗД, ако недопустимият или неоснователен иск, освен предпоставките за отговорността за разноски по чл.78 от ГПК, осъществява фактическия състав на злоупотребата с право, и лицето, срещу което е насочено това поведение, може да претендира пълно обезщетение на вредите, настъпили в неговото имущество, след като ги докаже, и след като докаже причинната връзка с недобросъвестното поведение на ищеца. И тъй като недобросъвестността не се предполага, а следва да се доказва от лицето, спрямо което е упражнена злоупотребата с право, настоящото съдебно производство се явява единствената правна възможност, по реда на която платецът Г.Н.Н. може да бъде обезщетена за причинените й имуществени вреди в пари.

Прецените поотделно и в тяхната съвкупност, доказателствата по делото доказват безспорното наличие на злоупотреба с процесуални права, изразяващо се в подаване на молба за образуване на изпълнително дело и принудително събиране на суми, въз основа на изпълнителен лист, вземането по което вече е било погасено, поради своевременното и цялостно заплащане на паричното задължение, като е налице пряка причинно- следствена връзка между извършените разходи във връзка с осъществената правна защита и образуваното изпълнително дело. Поради което заплатената сума по процесния Договор за правна зашита и съдействие № 0214163/07.06.2018г. се явява пряка и непосредствена вреда от неправомерното поведение на въззиваемото дружество, следователно същата подлежи на обезщетяване изцяло и в пълен размер, предвид разпоредбите на чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, и във вр. с чл.З от ГПК. По отношение претърпяната вреда въззивният съд счита, че страните по граждански дела могат да участват в гражданските производства (искови, обезпечителни и изпълнителни) лично или чрез свои процесуални представители, като тези по пълномощие могат да бъдат адвокати. Взаимоотношенията между клиент и адвокат се уреждат чрез договор за адвокатска услуга, сключен между клиента и адвоката, като писмената форма на договора за адвокатска услуга е форма за доказване, но не и за действителност на самия договор, като съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата/ЗА/ адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, който размер се определя в договор между адвоката и клиента по чл.36, ал.2 от ЗА. Съгласно т.1 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС- София, когато адвокатското възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото- тогава той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение, като разписката се предоставя от кредитора на длъжника и доказва изпълнението на задължението съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, поради което разписката следва да носи подписа на кредитора, не на длъжника.

Оспорванията, направени от  въззиваемия- ответник, че подписът под разписката не бил на длъжницата, съответно, че длъжницата не била изпълнила задължението, касаят вътрешните отношения между длъжницата (клиентка) и кредитора (адвокат), като адвокатското възнаграждение може да бъде заплатено, както от клиентката, така и от всяко трето лице, в зависимост от отношенията между страните, и това не влияе на валидността нито на постигнатото съгласие за размера и дължимостта на адвокатското възнаграждение, нито на валидността на упълномощаването. Следователно дори и подписът в договора за правна защита и съдействие да не е на клиентката, това не опорочава документа в частта му с характер на разписка, след като същият носи подписа на адвоката, с което същият лично признава, че е получил плащане на уговореното възнаграждение.  Поради което въззивният съд намира, че като е изключил процесния писмен договор за правна защита и съдействие от доказателствения материал по делото, РС е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила и съответно на материалния закон, като е приел, че имуществената вреда не била реално претърпяна от ищцата в посочения размер на уговореното и заплатено от нея адвокатско възнаграждение на процесуалния ѝ представител- адвокат в изп.производство.

Следователно въпреки събраните доказателства първоинстанционният съд е стигнал до недоказани и грешни фактически и правни изводи, което е довело и до постановяването на необосновано и неправилно съдебно Решение, постановено в противоречие с материалния закон, поради което то следва да бъде изцяло отменено, като на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК настоящия въззивен съд следва да постанови ново такова, с което да уважи изцяло исковите претенции за главница и лихви, като основателни, обосновани и правилни, ведно със законните последици от това.

В тежест на въззиваемия „Х.Б.“- ЕООД следва бъдат възложени и всички направени от въззивницата- ищца Г.Н.Н. разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно представения Списък на разноските по чл.78, ал.1 и 2 във вр. с чл.80 от ГПК и предвид наличните по делото документи за тяхното извършване- в размер на общо 375 лв.

Съгласно нормата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото въззивно съдебно Решение не подлежат на касационно обжалване пред ВКС- София, тъй като то е постановено по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лв., поради което то е окончателно.

Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 и чл.78- 80 от ГПК във вр. с чл.45- 49 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС Стара Загора

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 479/16.04.2020г. по гр.д.№ 3883/2019г. по описа на РС- гр.Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „Х.Б.“- ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Г.Н.Н. - ЕГН ********** ***, сумата 420 лева/четиристотин и двадесет лева/, представляваща обезщетение за нанесените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0214162/07.06.2018г. за осъществено процесуално представителство по изп.д.№ 437/2018г. по описа на ЧСИ К.А.с рег. № 766 и с район на действие ОС- ***, ведно със законната лихва върху 420 ЛВ. от датата на подаване на исковата молба в съда/12.08.2019г./, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 375 лв. разноски пред двете съдебни инстанции.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: