Решение по дело №592/2018 на Районен съд - Харманли

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр. Харманли  11.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на  тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

 

 

 

Производството  е образувано по жалба на К.Я.К. *** против Протокол от 31.05.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗ и протокол от 30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на гр.Маджарово, с  които са  направени разпределения на ползването на  пасища  и мери в землището на с. Горно поле.

В жалбата се твърди, че оспорените протоколи били нищожни, неправилни поради нарушение на закона и на съществени процесуални правила, необосновани и несъответстващи на целта на закона. В същите не били посочени фактическите и правните основания за издаването им, което било съществено нарушение на закона. Липсвали и мотиви, което правело протоколите нищожни. Това водело до липса на изразена воля и съответно накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Отделно от изложеното протоколът от 31.05.2018г. бил постановен след изтичане на установения в закона срок – 01.05.2018г., след който комисията нямала правомощие да постановява актове. Жалбоподателката сочи, че не била уведомена надлежно за започнатото административно производство за издаване на оспорените адм.актове съгл. АПК и ЗУТ. Счита, че изводите в тях не съответствали на доказателствата по преписката и на действителното фактическо положение. Не били налице фактически и правни основания за издаване на актовете и правната квалификация не съответствала на възприетата фактическа обстановка. Преписката била решена при неизяснена фактическа обстановка без събиране на всички нужни за това доказателства. Разпределението на имотите било извършено в нарушение на критериите и изискванията на чл.37и ЗСПЗЗ и чл.100 ППЗСПЗЗ. Твърди, че за разпределените имоти имало действащи договори, които не били изтекли и което съставлявало пречка за вземане на решения по отношение на тях и за сключване на договори, поради което и протоколите били нищожни поради липсата на предмет или невъзможен предмет.

Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се прогласят за нищожни или да се отменят протокол от 31.05.2018г. и протокол от 30.04.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на с. Горно поле , община Маджарово, както и за присъждане на разноските по делото.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв.Д.А. ***  поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Ответникът - Комисия  към Община Маджарово, назначената съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Община Маджарово, редовно призована чрез представителя си – Председателя на комисията адв.Ж.Г., счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни: З.Ш.А. ***,  Б.Д.В. с адрес *** и Н.А.В. с адрес ***, всички редовно призовани за съдебно заседание, първата, чрез писмено становище по делото, вторита и третия  лично, оспорват депозираната жалба.

Жалбата против протокол от 30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, макар и от надлежна страна е подадена извън срока по чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като  от приложените разпечатка от официалния сайт на Община Маджарово, приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г., удостоверение с изх. №01/18.06.2018г. на Кмета на с.Горни Главанак, община Маджарово и протокол на членовете на комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, протоколът от 30.04.2018г. е обявен в кметството и на интернет страницата на общината на 30.04.2018г. Жалбата против него е подадена  на 14.06.2018г., като същата се явява депозирана извън преклузивния 14-дневен срок по чл.37и ал.8 от ЗСПЗЗ, което я прави недопустима. Доколкото обаче в нея са направени възражения за нищожност на оспорения протокол, каквито могат да се релевират без ограничения във времето съгл. чл.149 ал.5 от АПК, то съдът следва да обсъди същите и съответно да се произнесе налице ли е нищожност на протокола от 30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, без да разглежда останалите доводи в жалбата предвид просрочието й.

 Жалбата против протокол от 31.05.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово е подадена в срока по чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорения протокол от 30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г., според  броя и вида на животните на подалите заявления животновъди в с. Горно поле, община Маджарово, както следва: на Б.Д.В. с адрес *** е предоставен имот: №  029002 с обща площ 2248,157 дка и имот № 027031у с площ 94,098 дка и на Н.А.В. с адрес *** е предоставила имот: №012016 с площ 6,2 дка; №022008 с площ 13,962 дка;№029001 с площ – 349,956 дка;№029002 с площ 2248,157 дка;029003 с площ 666,034 дка; №029004 с площ 920,846 дка;№029014 с площ – 760,746 дка или общо 4965,901дка. на жалбоподателя К.К. не са  разпределени имоти, тъй като заявените от нея общински имоти № 000101,№000106,№000132,№020062, № 028010 не съществували в обявения списък на гр. Маджарово, както е посочил в заявлението си лицето;имотите са в землището на с. Горно поле и са ползвани с дългосрочен договор, който изтича през 2018г. и лицето, което ги е ползвало има подадено заявление за ползване в съседното зевлище .

С оспорения протокол от 31.05.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни постройки за животни, както следва: на З.Ш.А. *** са предоставени следните имоти: №020062, №020046, №020013, №000132, №000101, №028010, №000106 с обща площ 125,368 дка. В протокола е посочено, за землището на с. Горно поле , общ. Маджарово има подадено 1 бр. заявление от З.Ш.А., с приложени документи към него, справка за животните в с.Горни Гламанак и опис на заявените имоти, които иска да наеме в землището на с. Малко Брягово.

В обжалваните протоколи са отразени броя на отглежданите животни на всеки заявител, както следва: З.Ш.А. *** – 29 бр. говеда,крави за мляко, 1 бр. телета до 2 години, които отговарят на 30,6 ЖЕ;  Б.Д.В. с адрес ***: 350,00 бр. говида,134 бр. телета,4 бр. коне ,които отговарят на  434,4 ЖЕ и Н.А.В. с адрес *** – 131 бр. говеда,54 бр. телета, 50,00 бр. овце, които отговарят на 166,4 ЖЕ.Отразено е, че всички заявители са регистрирани като земеделски производители.

Посочените данни в протоколите от 30.04.2018г. и 31.05.2018г. съответстват на данните, съдържащи се в подадените от страна на заявителя К.К. заявление по чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ от 30.03.2018г., декларация по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ, Приложения №№1 и 2 от 30.03.2018г., приложение към заявление с вх. №961/30.03.2018г. и заверено копие на регистрационна карта на земеделския производител.  

Видно от справка за животни в обект по категории от 29.03.2018г. и Удостоверение за вписване на животновъден обект в ИИС на БАХБ №1/29.03.2018г., жалбоподателката К. има регистриран животновъден обект № **********, с адрес с. Горно поле, общ. Маджарово, в който отглежда говеда.

Съгласно приетия като доказателство договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ от 12.02.2015г. за  имотите, предоставени за ползване на З.Ш.А., има сключен договор за наем, със срок на действие 3 години, който е изтекъл на 12.02.2018г.

Като доказателства по делото са приети и заявленията, подадени от заявителите З.Ш.А. ***,  Б.Д.В. с адрес *** и Н.А.В. с адрес ***, ведно с приложенията към тях, справки за животни в обект по категории, заверени копия на регистрационни карти на земеделския производител, описи на имотите, към които проявяват интерес и декларации по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност се преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, като съдът единствено следва да прогласи неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове за всеки отделен случай следва да се преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

В случая оспорените протоколи от 31.05.2018г. и от 30.04.2018г. са индивидуални административни актове, издадени от компетентния за това орган съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.1 от ППЗСПЗЗ – комисия, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово.

Порокът във формата също е основание за нищожност, като формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма чрез изготвяне на оспорените писмени протоколи съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което не е налице порок във формата.

Неоснователно е и релевираното оплакване, че немотивираността на административния акт е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по  чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. В конкретния случай както се посочи оспорените протоколи не страдат от порока липса на форма. Същите са издадени при спазване на предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържат разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание.

Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност, само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление или липса на ясно изразена воля. В случая не се констатират и такива нарушения, доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията съгл. чл.100, ал.1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. Издаването на втори протокол след крайния срок (първи май) също не би могло да доведе до нищожност на оспорените протоколи, доколкото ЗСПЗЗ предвижда възможност издаденият в този срок протокол за разпределение да не бъде окончателен съгл. чл.37и ал.7 ЗСПЗЗ и чл.100 ал.5 от ППЗСПЗЗ.

Несъответствието с целта на закона или т.нар. превратно упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. В разглеждания спор компетентният орган е приел решение за разпределение на имотите, с което се постига целта, определена от основанието за приемането му.        

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна норма и актът е лишен изцяло от законово основание. Нищожност на това основание ще е налице, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт.

Оспорените протоколи са издадени на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличие на законово основание за това. Настоящият казус досежно оспорения протокол от 30.04.2018г. на комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води до толкова тежък порок, водещ до нищожност.

Съдът не установи основания за прогласяване нищожност на оспорения протокол от 30.04.2018г., издаден от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ. Предвид липсата на основания за нищожност на същия и доколкото жалбата против него е просрочена поради подаването й извън преклузивния 14-дневен срок по вече гореизложените съображения, съдът съгл. чл.159, т.5 от АПК следва да остави същата без разглеждане като недопустима и да прекрати производството по делото в тази му част, без да разглежда същата по същество.

По отношение законосъобразността на оспорения протокол от 31.05.2018г., издаден от комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, съдът намира следното:

Съгласно разпоредба на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона (чл. 146, т.1- 5 вкл. от АПК). При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт.

Протоколът от 31.05.2018г. обективира процедура по разпределение на пасища по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ. Процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ доразвита в разпоредбите на чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Осъществява се в два етапа. През първият етап Комисията по  чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията. Според ал.6, изр. 1 от посочената норма на чл.37и от ЗСПЗЗ, комисията, назначена със заповед на кмета на общината, следва да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4. Следователно задължителна част от продецурата по разпределяне на пасищата е посочената комисия да определи каква площ е необходима на всеки кандидат. Това определяне не е произволно, а следва да е съобразено с критериите по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ с броя притежавани от кандидата животни. В конкретния случай комисията не е спазила посочените материално-правни разпоредби. Видно от протокола и материалите по предоставената административна преписка, комисията не е определила необходимата за животните на всеки заявител площ от пасища, мери и ливади. В оспорения акт е посочена само площта на имотите, които се разпределят на всеки участник по землище и категория. Поради това не е ясно въз основа на какви критерии са определени тези площи конкретно за оспорващия и за заинтересованите страни - дали разпределението е извършено съразмерно, пропорционално на притежаваните животински единици, или някой от участниците е поставен в по-благоприятно положение от друг. Не е ясно как комисията е определила за ползване площите пасища за всеки кандидат, след като не е ясно каква площ му е необходима. В процесния случай комисията, назначена със заповед на Кмета на Община Маджарово, не е спазила нито една от посочените по-горе материално-правни разпоредби.

Неизвършването на гореописаните действия по приложение на материалния закон е довело и до липса на мотиви в оспорения административен акт, от които да може да се провери законосъобразността на извършената от органа преценка, на която се основава разпределението на имотите. Не са изложени съображения относно начина, по който комисията е определила площите за ползване за животните на всеки заявител по критериите, изрично установени в разпоредбата на ал.4 на чл.37и от ЗСПЗЗ – посочено е само кой каква обща площ получава, без да е отразено каква е необходимата площ за всеки един от тях.  Не става ясно по какъв начин е извършено разпределението на имотите в землището на с. Горно поле, община Маджарово между оспорващия и другата заинтересована страна. Определянето на площта следва да е мотивирано от комисията, като мотивите следва да бъдат изложени в протокола. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК всеки административен акт следва да съдържа мотиви, т. е. фактическите и правни основания за неговото издаване, което изискване в случая очевидно не е спазено. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи дали акта е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл.146 т.5 АПК. 

Предвид горното съдът счита, че е налице противоречие на оспорения административен акт с материалноправна разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК и при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила съгласно чл. 146, т. 3 АПК.

Посочените пороци са основание за отмяна на оспорения акт, като незаконосъобразен. Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение, при спазване на разпоредбите на чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ, а издаденият от комисията протокол следва да бъде мотивиран.

По отношение на искането за спиране, настоящият състав намира, че за да се обоснове правен интерес от спирането изпълнението на оспорените Протоколи по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, жалбоподателят следва да докаже, че така разпределената му площ не отговаря на законово дължимата му с оглед критериите по чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ и с това ще му се причинят значителни или трудно поправими вреди. Това е така, защото жалбата не спира изпълнението, освен ако съдът постанови друго. Предвид липсата на регламентация на предпоставките за това, в случая намира приложение общото правило на чл.166, ал.4 вр. с ал.2 от АПК, а именно че съдът може да спре изпълнението на оспорения административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. За да бъде уважено искането не е достатъчно само твърдение на жалбоподателя, а е необходимо представянето на доказателства за вида на вреди, както и за това, че те са значителни или трудно поправими. В случая съдът счита, че не са изложени никакви  твърдения в жалбата за претърпени вреди, за вида и техния характер, а също така, не са представени годни доказателствени средства от една страна, а от друга – не покриват изискването на закона за значителност и трудна поправимост. Липсват  фактически твърдения и доказателства за причинени неимуществени и имуществени вреди, които да бъдат подложени на преценка за значителност или трудна поправимост, поради което искането следва да се остави без уважение.

Съгласно чл.143, ал. 1 АПК разноските по производството за държавна такса и възнаграждението за един адвокат, платено от жалбоподателя, в размер общо на 520 лв., подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отменения акт. Бюджет има юридическото лице, в чиято структура е органът /който има само административна правосубектност/ - Община Маджарово, която следва да бъде осъдена за заплащането на посочените разноски съгласно изричната разпоредба на чл. 143, ал. 1 АПК.    

Водим от гореизложеното и на основание чл.159, т.5 и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалбата на К.Я.К., ЕГН:********** *** против  Протокол от 30.04.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на с. Горно поле, община Маджарово и ПРЕКРАТЯВА в тази му част производството по гр.дело № 592 по описа за 2018г. на РС-Харманли.

ОТМЕНЯ Протокол от 31.05.2018г., издаден на основание чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за разпределение на пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за землището на с. Горно поле, община Маджарово.

 

ВРЪЩА преписката на Комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ при Община Маджарово за изпълнение на дадените задължителни указания по прилагането на закона – чл.37и от ЗСПЗЗ и за мотивиране на административния акт съгл. чл.59 ал.2, т.4, вр. ал.1 от АПК.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К.Я.К. с ЕГН ********** *** за спиране изпълнението на Протокол от 31.05.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗ за разпределение на общински пасища, мери и ливади по реда на чл.37и, ал.4 ЗСПЗЗ в с. Горно поле, община Маджарово, назначена със заповед № 57/20.04.2018г. на кмета на Община Маджарово.

 

ОСЪЖДА Община Маджарово, ЕИК:., с адрес гр.Маджарово, ул. „Петър Ангелов” №., представлявана от Кмета на Общината – инж.М. Ар., да заплати на К.Я.К., ЕГН:********** *** разноските по делото в размер общо на 520 лв.

 

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част и в частта на оставяне без уважение на искането за спира, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от връчването му.

                                                                           СЪДИЯ: